Р Е Ш Е Н И Е
№ 260181/09.02.2021 г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 28.01.2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 84 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.Х.Н. ***, чрез
процесуалния представител адв.С.Д. ***, срещу
Решение № 327/12.08.2020г. по гр.д.№ 656/2020г. по описа на РС-Асеновград, с
което са отхвърлени предявените на осн.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ искове на
жалбоподателя против Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и
строителни отпадъци“ Асеновград, за признаване на уволнението му, извършено със
Заповед № 14/31.03.20 г. на Кмета на община Асеновград, за незаконно и отмяната
му, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „***“
на Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни
отпадъци“ Асеновград, както и за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода 01.04.2020 г.- 01.10.2020 г. в размер на 1816,10 лв. месечно или сумата
от 10 896,60 лв.
Жалбоподателят
счита, че решението е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния
закон. Конкретно излага оплаквания, че съдът не е разпределил доказателствената
тежест по наведените в исковата молба факти и обстоятелства във връзка
твърдяната от него злоупотреба с право от страна на работодателя, в резултат на
което същите са останали недоказани. Заявени са в жалбата доказателствени
искания. Моли решението да бъде отменено
и постановено друго, с което исковете бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна и ответник Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и
строителни отпадъци“ Асеновград счита въззивната жалба за неоснователна, а
доказателствените искания- за преклудирани. Настоява за потвърждаване на
решението като правилно и законосъборазно. Постъпила
е и частна жалба от ищеца А.Х.Н. срещу Определение от 21.09.2020 г. , с което е
уважена молбата на насрещната страна за допълване на решението в частта за
разноските и жалбоподателят е осъден да заплати такива в размер на 1000 лв.
Счита, че молбата, по повод на която е постановено определението, е подадена
след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.2 ГПК и е била недопустима. С
тези доводи моли за отмяна на определението.
Въззиваемият е
подал отговор по тази частна жалба, в който мотивира становище за спазване на
срока по чл.248, ал.2 ГПК и за правилност на определението.
Пловдивският окръжен съд, като се
запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по
предявени от А.Х.Н. *** против ОП „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, гр.Асеновград искове
по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225 КТ, да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 14/31.03.20 г. на Кмета на община
Асеновград, и като такова да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „***“ на Общинско предприятие „Третиране и
депониране на битови и строителни отпадъци“ Асеновград, както и да бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 01.04.2020 г.- 01.10.2020 г. в размер на
1816,10 лв. месечно или сумата от 10 896,60 лв.
Ищецът обосновава исковете си с
твърденията, че между страните е бил сключен
трудов договор, като е заемал длъжност *** на ОП „Третиране и депониране на
битови и строителни отпадъци" - Асеновград, по силата на Споразумение по чл. 107 от КТ от 28.05.2015 г.,
сключено между него и Кмета на Община Асеновград, в качеството на работодател.
На 31.03.2020
г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 01.04.2020 г., като
причина било вписано, че служителят не притежава необходимото образование за
заемане на длъжността, определено в длъжностна характеристика, в сила от 17.03.2020 г..
Счита, че посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
приложимо при начална липса на образование, а не при последващо изменение.
Освен това счита, че кметът няма компетентност да измени длъжностната
характеристика, тъй като това е от компетентността на Общински съвет, който
може да измени длъжностното разписание, по негово предложение. Счита също, че е
нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, тъй като изменението на изискванията за
заемане на длъжността е единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение
с ищеца. В тази връзка е изложил фактически твърдения за това, че първоначално
спрямо него започнала процедура по искане на обяснения по реда на чл.193 КТ във
връзка с начина на закупуване на гуми, като била изискана цялостната
документация в тази връзка, въпреки, че такъв вид процедура за общинско
предприятие се извършва с провеждането на търг от Община Асеновград, след което
се сключвал договор с изпълнителя, спечелил търга и цялата документация
следвало да се намира в общината. Изложил е доводи, че след като работодателят
преценил, че това е една доста формална и изискваща спазването на редица
правила процедура, пристъпил към промяна на изискванията за заемане на
длъжността с цел по-лесно прекратяване на трудовото правоотношение. Това съставлявало
доказателство за желанието на ответника чрез законово допустими средства /
промяна в изискванията за заемане на длъжността/ да постигне една единствена
цел- прекратяване на трудовия договор конкретно с него. Поради изложеното
предявява посочените искови претенции.
В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличие на трудово правоотношение, както и прекратяването му
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради промяна на изискванията за заемане
на длъжността. Поддържал е, че са били налице условията за това, тъй като
кметът е утвърдил промяна в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца
длъжност, а именно профилирано висше образование със степен магистьр. Поради
това и след като му е била връчена нова трудова характеристика и ищецът не
представил доказателства, че отговаря на новите изисквания за образование за
изпълнение на длъжността, е било прекратено трудовото му правоотношение с
обжалваната заповед. Счита, че заповедта е редовна от външна страна, издадена е
от компетентен орган, налице е било основанието по чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ към
датата на прекратяването. Оспорил е наведените в исковата молба доводи за
наличие на друго основание, липса на правомощия за промяна в длъжностната
характеристика и нарушаване на принципа за добросъвестност при прекратяване на
договора. Изложил е, че посоченото в заповедта основание касае настъпване на
нови юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор, както и., че Общински съвет, съгласно приетият
правилник за дейността му, има изключителни правомощия по определени въпроси,
посочени в чл. 22 от Правилника, които
не касаят промяната на длъжностната характеристика, като изцяло в
компетентността на работодателя е промяната на изискванията с оглед естеството
на работата и преценката му за целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.
Оспорил е твърденията за нарушаване на принципа за добросъвестност, като е
изтъкнал, че това би било така, ако се въвеждат формални изисквания, които
нямат никаква връзка с изпълняваната работа, а не обратното, какъвто бил
настоящият случай, тъй като изискванията били въведени единствено в интерес на
работата и в защита на общественна интерес.
След събиране на доказателствата
първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение, с което е отхвърлил
всички искове като неоснователни. Намерил е, че възражението на ищеца за
недобросъвестно упражняване на правомощието за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя, не е подкрепено с убедителни
доказателства и го е приел за неоснователно.
При дължимата
служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР №
1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен
изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално
правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото.
По делото не се е спорило, а и е документално
установено, че Общинско предприятие
„Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци" Асеновград е
създадено с Решение № 716/30.01.2013 г. на Общински съвет Асеновград. Предмет на дейност
на предприятието, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, е
експлоатация на обект регионално депо за битови и строителни отпадъци
Асеновград. Със същото решение е приет и правилник за дейността на Общинско
предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци" Асеновград.
Съгласно същия, общинското предприятие се управлява от директор, който се
назначава и освобождава от кмета на общината. В правилника са заложени условия
за заемане на длъжността *** - висше образование и най-малко пет години трудов стаж.
В раздел III от Правилника са уредени правомощията на кмета на общината, между
които и сключване на трудов договор с *** на предприятието, както и уреждане на
трудовите му отношения, съгласно КТ, изменяне и прекратяване на трудовия
договор, съгласно действащото законодателство. В раздел - IV от правилника са
уредени правомошията на Общински съвет - Асеновград, като в чл. 22 от същия е посочено, че
такива са създаване и закриване на предприятието, изменение и/или допълнение на
решението за създаване на общинското предприятие, одобряване на структурата,
числения състав и средната месечна работна заплата в предприятието, както и
изменение и допълнение на правилника за дейността на предприятието.
Ищецът е имал сключен трудов договор с Общинско
предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци"
Асеновград, като е заемал длъжност *** на ОП „Третиране и депониране на битови
и строителни отпадъци" - Асеновград, по силата на Споразумение по чл. 107 от КТ от 28.05.2015 г.,
сключено между него и Кмета на Община Асеновград, в качеството на работодател.
Съгласно
приложената в трудовото досие длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 01.06.2015 г.,
одобрена от Кмета на община Асеновград на 20.02.2015 г.,
изискванията за заемане на длъжността са образование - висше,
образователно-квалификационна степен бакалавър, минимален професионален опит
четири години и допълнителна квалификация компютьрна грамотност. С последващи
допълнителни споразумения към трудовия договор е променяно основното трудово
възнаграждение.
С докладна записка от 17.03.2020 г. на
зам.кмета на община Асеновград е предложено на Кмета на община Асеновград да
одобри нова длъжностна характеристика на Общинско предприятие „Третиране и
депониране на битови и строителни отпадъци" Асеновград, с оглед
състоянието му, като са посочени пропуски в унравлението и необходимост
ръководителят на общинското предприятие да притежава образование и
квалификация, отговаряща на предмета на дейност на предприятието, както и да
притежава необходимите знания в областта на събиране и третиране на отпадъци,
процедури по издаване на разрешителни от МОСВ, контролиране на работата на
еколога и създаване на съвместни отчети, както и възможност пряко да следи за
видовете изхвърлен отпадък.
На 17.03.2020 г. е утвърдена от Кмета на община Асеновград нова
длъжностна характеристика за длъжността *** на ОП „Третиране и депониране на
битови и строителни отпадъци" - Асеновград, в която са променени изискванията за
заемане на длъжността, като са приети за необходими висше образование с
образователно-квалификационна степен магистьр, професионална област - природни, икономически
науки, професионално направление - екология, околна среда, икономика, професионален опит — не по-малко от пет години
управленски опит. Същата е връчена за запознаване на ищеца на 17.03.2020 г., като
е даден срок от три дни за представяне на доказателства за наличие на
необходимото образование, професионална област и професионален опит.
Установено е от писмените доказателства, че ищецът
притежава висше образование, образователно-квалификационна степен бакалавър,
специалност социални дейности. Не се спори между страните, че ищецът не
притежава сочените в променената длъжностна характеристика образование в
професионална област и образователно-квалификационна степен.
На
27.03.2020
г. от ищеца са били изискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ по повод закупуване
на гуми за фадрома, които са дадени в определения срок.
Със Заповед № 14/31.03.2020 г. на Кмета на община Асеновград е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като е посочено, че
служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността,
определено в длъжностна характеристика в сила от 17.03.2020 г.
Определено е обезщетение за неспазено предизвестие.
При така установената фактическа обстановка и
обсъждайки релевираните от ищеца в исковата молба възражения за незаконност на
уволнението, първостепенният съд е достигнал да извод, че прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно извършено, от компетентен
орган, с писмена, мотивирана заповед, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като е налице
посоченото в същата основание - липса на необходимого, след изменение на длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца длъжност, образование и квалификация.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изчерпателните и задълбочени
мотиви на районния съд, изложени в обжалваното решение по възраженията на ищеца
относно неточно посочване в заповедта на правната норма, уреждаща промяна в
условията за заемане на длъжността, относно образованието, както и относно
липсата на компетентност на кмета на общината да утвърди длъжностна
характеристика на *** на общинското предприятие , поради което и в съответствие
с правомощието си по чл.272 ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги
преповтаря. Впрочем във въззивната жалба не се съдържат оплаквания досежно правните
изводи на съда по първите две релевирани възражения за незаконност на
уволнението.
Оплакванията във въззивната жалба изискват от
настоящата инстанция да направи самостоятелен анализ на доказателствата,
събрани във възка с третото основно възражение на ищеца за незаконност на
уволнението, а именно нарушение на принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ. В тази връзка, въззивният съд намира следното:
Злоупотреба с права от страна
на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание,
чрез законово допустими средства е постигане на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор
с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси
могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена
добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е
установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие), е
използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл.
8, ал. 1 от КТ, съдът преценява фактите и обстоятелствата, които обосновават
твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те
трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато
ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи, с предявяването на исковата
молба. Съгласно чл.
8, ал. 2 от КТ се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е
изцяло в тежест на работника или служителя /в т.см. решение № 71/24.07.2013 г.
по гр. д. № 284/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: решение № 192/14.06.2013 г.
по гр. д. № 680/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 6/08.02.2019 г. по
гр. дело № 1659/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 239/21.05.2012 г.
по гр. д. № 799/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 58/30.07.2017 г.
по гр. д. № 2600/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 235/04.10.2017 г.
по гр. д. № 4531/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 185/16.06.2016 г.
по гр. д. № 846/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС/.
В настоящия казус в исковата молба
ищецът е обосновал възражението си за нарушение на чл.8, ал.1 КТ , излагайки
следните фактически твърдения: първоначално
спрямо него започнала процедура по искане на обяснения по реда на чл.193 КТ във
връзка с начина на закупуване на гуми, като била изискана цялостната
документация в тази връзка, въпреки, че такъв вид процедура за общинско
предприятие се извършва с провеждането на търг от Община Асеновград, след което
се сключвал договор с изпълнителя, спечелил търга и цялата документация
следвало да се намира в общината. Изложил е доводи, че след като работодателят
преценил, че това е една доста формална и изискваща спазването на редица
правила процедура, пристъпил към промяна на изискванията за заемане на
длъжността с цел по-лесно прекратяване на трудовото правоотношение. Това
съставлявало доказателство за желанието на ответника чрез законово допустими
средства / промяна в изискванията за заемане на длъжността/ да постигне една
единствена цел- прекратяване на трудовия договор конкретно с него.
Действително се установява от доказателствата по
делото, че спрямо ищеца е било започнато дисциплинарно производство с искане на
обяснения. Това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод, че длъжностната
характеристика е изменена с единствената цел да бъде създадена пречка ищецът да
продължава да заема длъжността си, още повече, че дисциплинарното производство
е образувано след изменение на длъжностната характеристика и одобряването й от
кмета на общината. Ответникът сочи причините за изменение на длъжностната
характеристика, позовавайки се на докладна на заместник кмета на общината, в
която се предлага това изменение, както и се сочат причини за искането да бъдат
поставени по-високи изисквания към притежаваните образование и квалификация от
ръководителя на общинското предприятие, съответни на предмета на дейност на
предприятието, а именно констатирани пропуски в управлението, и същите не са в
противоречие с предмета на дейност на предприятието.
Във въззивната жалба ищецът излага допълнителни
доводи, свързани с коментираната докладна записка, като акцентира на
обстоятелството, че същата е входирана на същата дата, на която е утвърдена
новата длъжностна характеристика- 17.03.2020 г. Това според него създавало
основателни съмнения относно действителната цел на промяната на изискванията за
заемане на длъжността директор на общинското предприятие, тъй като обичайно
такава бързина била нормална в случай, че предприятието е застрашено от
санкции, каквито данни нямало. Доводите са несъстоятелни. Не би могло да се
възприеме като съмнително незабавното утвърждаване на нови по-високи изисквания
към заемане на управленска длъжност в предприятие, което извършва дейност в
обществен интерес, при констатирани пропуски в управлението на тази дейност.
Освен горното, във въззивната жалба ищецът излага и
други факти, които според него обосновават извод за нарушаване от страна на
работодателя на принципа да добросъвестност, а именно, че настоящият директор
на предприятието е с икономическо образование и не отговаря на изискванията,
обективирани в длъжностната характеристика, утвърдена от 17.03.2020 г. Както се
посочи по-горе, за да обоснове нарушение по чл.
8, ал. 1 от КТ, съдът преценява фактите и обстоятелствата, които
обосновават твърдението за злоупотреба с право, а за да е
допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по
надлежен ред- с исковата молба. Изложените такива едва във въззивната жалба са преклудирани на осн.чл.266,
ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат, поради което и с определение в открито
съдебно заседание от 28.01.2021 г. въззивният съд е оставил без уважение и
направените в тази връзка доказателствени искания от жалбоподателя. По
изложените съображения не е налице и твърдяното нарушение на
съдопроизводствените правила / чл.146, ал.1, т.5 ГПК/ от страна на първоинстанционния
съд, който не е имал задължение да разпределя доказателствена тежест по тези
факти, след като те не са били въведени в предмета на доказване.
В обобщение на изложеното, възражението на ищеца за
нарушение на чл.8, ал.1 КТ от страна на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение на осн.чл.328, ал.1, т.6 КТ е недоказано и
следователно неоснователно. Прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно, което обуславя неоснователност на исковете.
До същите изводи
е достигнал и първоинстанционният съд и решението му е законосъобразен отговор
на поставения правен спор, поради което ще се потвърди изцяло.
По частната жалба
срещу Определение от 21.09.2020 г., с
което ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят
счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено по молба от
насрещната страна, депозирана след изтичане на преклузивния срок по 248 ГПК.
В отговор на
частната жалба въззиваемият излага становище за законосъборазност на
определението.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна.
С обжалваното
определение районният съд е присъдил направените от ответника разноски, дължими
му на осн.чл.78, ал.3 ГПК, след като е пропуснал да стори това с решението по
делото. Повод за постановяване на определението е молба от ответника,
депозирана пред районния съд на 02.09.2020 г., която страната е квалифицирала
като такава по чл.250 ГПК.
В
първоинстаницонното решение , постановено на 12.08.2020 г., съдът е изложил
мотиви в насока, че с оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК, на
ответника се следват направените по делото разноски , възлизащи в размер на
1000 лв. платено адвокатско възнаграждение. Разгледал е и направеното
своевременно от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
възнаграждението, като го е счел за неоснователно. Въпреки изложените в
решението мотиви, липсва диспозитив в съответствие с изразената воля на съда,
което по естеството си представлява допусната очевидна фактическа грешка в
решението. Същата е отстранена с постановяване на обжалваното определение,
въпреки , че съдът е посочил основание за постановяването му чл.248, ал.3 ГПК.
Неточната правна квалификация не се е отразила на правилността на акта, тъй
като съдът в мотивите към определението е констатирал несъответствието между
изразената воля и диспозитива на решението, поради което произнасянето е такова
по чл.247 ГПК. Молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е
обвързана със срок, поради което и подадената такава на 02.09.2020 г. от
ответника не е недопустима, съответно не е недопустимо / или незаконосъобразно/
и постановеното по нея определение.
Следователно
частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
делото въззиваемият има право на разноски, но тъй като такива не се претендират,
не се присъждат.
Мотивиран от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 327/12.08.2020 г. по гр.д.№ 656/2020 г. на Районен съд Асеновград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Х.Н.
срещу Определение от 21.09.2020 г. по гр.д.№ 656/2020 г. на АРС.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 11.02.2021 г.
Препис от решението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.