Р
Е Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2019г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети
касационен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Александър А,
като разгледа докладваното от съдия
Ганчева КНАХД № 3336/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Главен
директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, срещу Решение № 1545/27.09.2018г.
постановено по НАХД № 3102/2018г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
45-07-2/18.06.2018г. на Главен
директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с
което на Летище Варна „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на осн. чл. 143 ал.3
т.7 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно ВРС е преценил, че
едва с АУАН и НП е въведено изискване, декларациите да се подписват от
оторизирани по спесимен лица, тъй като в плана с коригиращи действия, одобрен
от ГД ГВА това изискване не било включено. Реда и начина за подаване на този
документ е описан в Националната програма за сигурност в гражданското
въздухоплаване. Нарушението като такова е установено в цялост в плана с
коригиращи действия. Проверяващите нямат задължение да дават указания за
формата, начина и реда на изпълнение на коригиращите действия, които следва да
отстранят установените несъответствия, тъй като самите правила са заложени в
Регламент за изпълнение №2015/1998 и в НПСГВ т.2.5, Приложение 1-А, Глава 1. От
нормата е видно, че верността на информацията в документите, които се подават
към органа, издаващ съответния вид пропуск, се гарантира чрез подпис и печат,
поставен от лице, представляващо заявителя и притежаващо спесимен на подпис и
печат. На това основание е било установено несъответствие. Неправилно ВРС е
преценил, че едва с НП е въведено разграничение между оценката на риска по
т.1.5.2 и оценка на риска по т.01.1.3.3.1 от НПСГВ. Това разграничение е налице
и в АУАН, Оценка на риска по т.1.5.2 от Глава 1 от НПСГ, отговаряща на
нормативните изисквания не е представена. Тази оценка е част от общата оценка
на риска по т.01.1.3.3.1 и представлява оценка на риск, която летищния оператор
трябва да изготви на база на своя одобрена от ГД ГВА летищна програма за сигурност.
Представената оценка не отговаря на тези изисквания. Задачата на тази оценка е
да специфизира честотата и начина на извършване на патрулиране, наблюдение и
проверки при изпълнение на мярка „Наблюдение, патрулиране и др. видове
физически контрол“. Оспорва изводите на въззивния съд относно неизпълнението на
коригиращата мярка свързана с определяне на познати доставчици. По време на
инспекцията е установено, че програмата за сигурност не отговаря на
изискванията на т.9.1.3, Глава 9 от НПСГВ, не са посочени отговорностите на
фирмата по отношение на стоки, предназначени за летище. Дружествата „Луфтханза
Техник София“ и „България Еър Чартър“ имат статут на познати доставчици, но не
са посетени на място от ФТСЕМ АД с цел валидиране на програмите им за сигурност
в съответствие с изискванията на т.9.1.3. от НПСГВ. При извършения одит
инспекторите посочват само констатации, а конкретните коригиращи действия и
срокове за отстраняване се предлагат от одитирания субект в план за коригиращи
действия, като одобрения от ГД в случая план е от 24.01.2018 г, т.е.
конкретните мерки и срокове за изпълнение са предложени от ФТСЕМ АД, а ГД в
качеството си на контролен орган има задължение да ги одобри или не, но не носи
отговорност за прилагане на конкретните мерки и срокове за отстраняване на
несъответствието. Касаторът поддържа, че при постановяване на оспорения акт не
са взети предвид обясненията в приложения към делото доклад от 17.05.2018 г. по
АУАН, касаещи фактическите и правни обстоятелства по нарушението на плана за
коригиращи действия, не са взети предвид и събраните гласни доказателства.
Оспорват се доводите на съда, че в АУАН и НП не
е посочена ясно дата на извършване на нарушението. Нарушението е
констатирано при извършена проверка в периода 5.02.-7.02.2018 г., като не са
изтекли три месеца от откриване на нарушителя. Неправилно въззивния съд е
посочил, че в АУАН и НП са описани три отделни задължения на летищния оператор,
които в посочения срок не е отстранил, като всяко едно от констатираните
несъответствия се отнася до отделни действия по отстраняването му, с поставен
самостоятелен срок за изпълнение, поради което е направен извод, че са налице
отделни нарушения. В случая дружеството е наказано за нарушение на чл. 143 ал.3
от ЗГВ, тъй като не е отстранило в посочения срок несъответствията в одобрения
от ГВА план с коригиращи действия, вследствие на одит извършен в периода
5.02-7.02.2018 г. Санкционната норма е за неизпълнение на план с коригиращи
действия в определените в него срокове, т.е. касае целия план, а не отделни
коригиращи действия, поради което не е нарушена нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Сочи, че не са нарушени нормите на чл. 40 ал.1 и 2 от ЗАНН, както и чл. 59 ал.2
от ЗАНН. От представените по делото доказателства се установява, че лицето
отговорно за поддържане на стандартите за сигурност на летището е ФНСЕМ АД.
Оспорва изводите на ВРС, че не са дадени конкретни указания от страна на
наказващия орган за отстраняване на констатираните несъответствия. Моли да се
отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да се потвърди НП. В
с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата. Моли да се отмени
оспорения акт. В депозирани писмени бележки се развиват конкретни доводи за
незаконосъобразност на оспорения съдебен акт.
Ответникът ФТСЕМ АД, в депозиран отговор на
касационна жалба поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.
Правилно ВРС е преценил, че е допуснато нарушение на чл. 42 т.3 от ЗАНН, тъй
като АУАН не съдържа дата на извършване на нарушението, като констатирания порок
не може да бъде преодолян по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН. Издаденото НП също е
съставено в нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, липсва посочване на дата или
период на извършване на нарушението, единствено са отразени датите на
извършване на проверката. В административно наказателната преписка съществуват
данни и констатации, по-късно изведени като административно нарушение, от
19.09.2017 г., на която дата е бил съставен стандартизирания формат за
докладване на констатации и поставени класификации на съответствие, в резултат
на одит от 17-21.07.2017 г., поради което, за тези нарушения се изтекли
сроковете визирани в чл. 34 от ЗАНН. Планът
за коригиращи действия е единен документ, но включва отделни коригиращи
действия и крайни срокове за отстраняването им. В конкретния случай АНО е
приел, че има частично неизпълнение на плана, поради което липсва нарушение.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се потвърди
въззивното решение. В с.з. процесуалния представител на ответника оспорва жалбата.
Представителят на ВОП намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на ФТСЕМ АД против НП №
45-07-02/18-06.2018 г. издадено от Главен директор на ГД „ГВА“ гр. София, с
което на дружеството на осн. чл. 143 ал.3 т.7 от ЗГВ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. За да се
произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна следното: съгласно годишен план за мониторинг,
одобрен от Главен директор на ГД ГВА и Заповед № 45-01-258/28.06.2017 г. на
Главен директор на ГД ГВА, в периода 17-21.07.2017 г. бил проведен одит по
сигурността на летище Варна от инспектори от отдел „Авиационна сигурност",
ГД ГВА. С писмо с изх. № 40-02-479/06.10.2017 г. на ГД ГВА бил изпратен доклад,
съдържащ констатации и класификации на съответствие по всеки един от
проверените аспекти, съгласно одобрена план програма за одита. Били
констатирани неизпълнения на мерки по сигурността в три аспекта. С писмо с вх.
№ 40-02-479/17.01.2018 г. на ГД ГВА, от страна на „Летище Варна" ФТСЕМ АД
бил изпратен план с коригиращи действия, в който били посочени действия,
отговорни лица и срокове за постигане на съответствие, който с писмо с изх.№
40-02-479/24.01.2018 г. на ГД ГВА, бил одобрен. В периода 05-07.02.2018 г.,
служители от отдел „АС", ГД ГВА, извършили проверка на изпълнението на
коригиращите действия от страна на „Летище Варна" ФТСЕМ АД. С писмо с
изх.№ 40-02-96/16.02.2018 г. на ГД ГВА бил изпратен стандартизиран формат за
докладване, в който били описани констатациите и поставените класификации на
съответствие. В хода на инспекцията било установено, че част от коригиращите
действия не са изпълнени, в определените за това срокове: в Глава 1,
т.1.2.1.2.2 и т.1.2.1.3.1 „Условия и ред за издаване на пропуски за лица и
превозни средства", т.2 от плана е посочено, че пpи издаване на пропуски
на контрагенти на „ФТСЕМ" АД се изисква декларация от фирмата контрагент,
да декларира, че кандидата е назначен на длъжност с трудов/граждански договор,
като се посочи и срока за това. Определен е срок за изпълнение до 30.11.2017 г.
Инспектиращият екип посетил офиса за издаване на пропуски за лица , при което
било установено, че на контрагенти на ФТСЕМ АД се изисква декларация, с която
да се гарантира, че кандидатът за издаване на пропуск е служител на фирмата, но
декларациите се подписват не от оторизирани по спесимен лица. В Глава 1, т. 1.5
„Наблюдение, патрулиране и други видове физически контрол" било
констатирано, че е изготвена актуална оценка на риска на летище Варна, внесена
с писмо от 12.12.2017г. Оценката била
върната за корекции след преглед с писмо от 18.01.2018 г., крайния срок за изпращане на оценка на риска съгласно план с
коригиращи действия бил 30.11.2017 г. В представената оценка на риска не е
включена оценката на риска съгласно т. 1.5.2 от НПСГВ. В Глава 9, т.9.1.3 „Определяне на познати
доставчици" - към периода на проверката, в списъка с познати доставчици на
стоки за летище присъстват 3 фирми. При преглед на документация, свързана с
даване на статут на тези три фирми, били установени несъответствия с
изискванията, свързани с процедурата за валидиране на познатите доставчици.
Програмата за сигурност на фирма „ВМК" АД, не се отнасяла до стоки,
предназначени за летище. Документът разглежда мерките за сигурност, които
субектът прилага към стоки, предназначени за полета. За другите две фирми, на
които е даден статут познат доставчик на стоки за летище, верификацията на
изпълнението на програмата за сигурност не е извършена на мястото, където
стоката става разпознаваема, като стока за летище и не е инспектиран
прилаганият контрол. За констатираното нарушение е издаден АУАН, с което на
дружеството е възведено обвинение по чл. 143 ал.3 т.7 от ЗГВ. Въз основа на
АУАН е издадено и НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция. При тези установявания въззивния съд е
приел в мотивите си, че с АУАН е повдигнато негодно обвинени, доколкото не е
вменен период на извършване на нарушението. Липсата на дата на нарушението е
основен реквизит на обвинението и влияе пряко върху организирането на защитата
срещу фактическото обвинение. Така констатираното нарушение е пренесено и в НП.
Отделно от това е преценено, че в НП са описани факти, сочещи неизпълнение на
три отделни задължения, като констатираните несъответствия касаят отделни
действия по отстраняването им, в различен срок. Преценено е, че са извършени
три отделни нарушения. В заключение съдът е преценил, че е нарушено правото на
защита на наказаното лице и е отменил НП.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
При постановяване на решението
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил
е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на разпоредбите 40 - 43 ЗАНН, дали
наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по
чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил
процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания
акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства.
Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност
на НП, въззивния съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Съдът споделя
доводите на ВРС, че в АУАН и НП не е
посочена дата на извършване на нарушението. За да предизвика целените с
издаването му правни последици, АУАН
следва да съдържа определен в закона минимален обем данни и информация.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН данни и обстоятелства са тези които формулират конкретното обвинение,
фактическите основания от които следва постановения от
административнонаказващия орган краен резултат. Аналогично в нормата на чл. 57
ал.1 от ЗАНН са посочени задължителните
реквизити, които следва да съдържа НП. Неспазването на установените
нормативни изисквания има за последица издаването на незаконосъобразен
акт. Датата на извършване на нарушението
е основен признак на нарушението и е абсолютно задължителен реквизит, както в
АУАН, така и в НП. В случая такава не е
посочена. Посочване на дата на извършване на нарушението има съществено
значение и при преценката на сроковете за образуване на административно наказателното
производство. В случая допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността
на наказателното постановление. Предвид изложеното правилен е извода на ВРС, че
НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът
не споделя доводите на въззивния съд, че след като е констатирано, че са
предприети действия по отстраняване на несъответствията, както и наличие на
частично изпълнение на коригиращите действия е следвало да се постави въпроса
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. ЗГВ
предвижда санкция за летищен оператор, който въобще не представи план за действие с цел отстраняване на констатирани
несъответствия след извършване на проверка, какъвто настоящия случай не е.
Предвид нарушената процедурата по
налагане на административно наказание, като е отменил издаденото
от касатора НП, въззивния съд е
постановил законосъобразен съдебен акт.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал.2, изр. първо от АПК , съдът,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1545/27.09.2018г. постановено по НАХД № 3102/2018г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
45-07-2/18.06.2018г. на Главен
директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с
което на Летище Варна „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на осн. чл. 143 ал.3
т.7 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: