НОХД
№ 1822/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против
подсъдимия Д.Г.И. *** за престъпление по чл.211 предложение последно от НК във
връзка чл.209 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.”б” от НК във връзка с чл.26
ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив в съучастие с неустановено лице като
съизвършител за периода 15-22.06.2010г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе
си имотна облага в общ размер 4 020.00 лева е възбудил заблуждение както
следва:
на 15.06.2010г. в гр.Пазарджик е възбудил и
поддържал заблуждение у М.В.Х., че следва да заплати обезщетение за причинена
от нейния син катастрофа и с това й причинил имотна вреда в размер на
2 020.00 лева и
на 22.06.2010г. в
гр.Пазарджик е направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у М.Д.Д., че
следва да му заплати 2 000.00 лева за неотложна операция на дъщеря й, като
опитът е останал недовършен по независещи от него причини- намеса на полицейски
служители.
Подсъдимият се признава за виновен
по така повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е по реда
на Глава 27-ма от НПК при съкратено съдебно следствие .
Защитата пледира за налагане на справедливо
наказание на подс.И..
Прокурора пледира за осъдителна
присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на подс.И., което да бъде
изтърпяно ефективно от подсъдимия .
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от пострадалата М.В.Х. против подс.Д.Г.И. за
сумата 2020 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на деянието и е конституирана пострадалата М.В.Х. като граждански ищец
по делото .
Пазарджишкия районен съд като
съобрази събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Пункт I Пострадалата
М.Х. ***.06.2010г. на домашния й телефон с №****** се позвънило. Постр. Х.
вдигнала слушалката, а от отсрещната страна разплакан женски глас обяснил, че е
станала катастрофа. След това неустановен мъж обяснил на постр. Х., че нейният
син Стефан е причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е
починало дете на дванадесет години. Непознатият се представил за полицейски
служител от гр.Червен бряг и казал на постр. Х., че за да бъде освободен сина
й, трябва да плати 17 000.00 лева. При тези думи постр. Х. силно се
разстроила и обяснила на непознатия, че разполага само с 2 020.00 лева.
Мъжът й разпоредил да отнесе парите при болница „Здраве” и поискал номера на
мобилния й телефон. Постр. Х.
продиктувала №****. По указания на непознатия тя взела парите и мобилния
телефон и се насочила към болница „Здраве”. По пътя мъжът й разпоредил да отиде до
библиотеката при магазин „Билла” в гр.Пазарджик. На мястото я
очаквал подс.Д.Г.И.. Той се приближил към постр. Х. и заявил, че го изпраща
лицето Георги Гроздев. Тя поставила парите в полиетиленова торбичка и ги
предала на обв. И.. Обв. И. взел парите и се отдалечил. Непознатият отново
позвънил на постр. Х. и попитал дали е предала парите на изпратеното от него
момче. Тя отговорила положително. Малко по-късно през деня постр. Х. провела
телефонен разговор със сина си и разбрала, че е била измамена.
Пункт II Пострадалата М.Д. ***. На
22.06.2010г.на домашния й телефон с №*****се позвънило. Тя вдигнала и от
отсрещната страна мъжки глас обяснил, че й се обажда д-р Загорски. Непознатият
казал, че дъщерята на постр. Д., пребиваваща в Испания, е счупила крака си и за
лечението й са необходими 4 300.00 лева. Постр. Д. казала, че има само
2 000.00 лева. Непознатият поискал номера на мобилния й телефон. Постр. Д.
продиктувала №*****. Непознатият й наредил да вземе парите и мобилния си
телефон и да отиде до магазин „Тарита” в гр.Пазарджик. Постр. Д. изпълнила
казаното и се насочили към магазина. В същото време свид. И.А.Д., съпруг на
постр. Д., също бил в дома си. Той разбрал за проведения разговор и се усъмнил,
че може би съпругата му е измамена. Затова свид. Д. незабавно позвънил на своя
син, свид. И.И.Д., полицейски служител в РУП Пазарджик. Полицейският служител
веднага отишъл пред магазин „Тарита” заедно със свид. К.Г., също полицейски
служител. Когато постр. Д. стигнала до посочения магазин, към нея се приближи
обв. И. и я попитал дали носи парите. Тя отговорила утвърдително. Подс.И. говорел по мобилния си
телефон и го подал на постр. Д., за да разговаря. От отсрещната страна същият
непознат глас й казал да предаде парите на обв. И.. Та бръкнала в чантата си,
за да извади пакета с парите. В този момент свид. Д. и Г. се приближили към
обв. И.. Той хукнал да тича, но бил задържан от полицейските служители.
Видно от справката за
съдимост на подс.И.
същият е осъждан девет пъти като са му определяни наказания „Лишаване от
свобода” при ефективно изтърпяване за извършени умишлени престъпления от общ
характер както следва:
-с присъда
№275/27.04.2007г. по НОХД №773/07г. на Районен съд Пазарджик му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една години при строг режим за
извършено престъпление по чл.196 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на
15.05.2007г.
-със споразумение по НОХД
№134/07г. по описа на Районен съд Пазарджик му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години при строг режим за извършено престъпление по
чл.196 от НК. Споразумението е влязло в законна сила на 17.01.2007г.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе възоснова на самопризнанието на подс.И.,
което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства .
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира,че подс.Д.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.211 предложение последно от НК във връзка
чл.209 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.”б” от НК във връзка с чл.26 ал.1
от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив в съучастие с неустановено лице като съизвършител
за периода 15-22.06.2010г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна
облага в общ размер 4 020.00 лева е възбудил заблуждение както следва:
на 15.06.2010г. в гр.Пазарджик е възбудил и
поддържал заблуждение у М.В.Х., че следва да заплати обезщетение за причинена
от нейния син катастрофа и с това й причинил имотна вреда в размер на
2 020.00 лева и
на 22.06.2010г. в
гр.Пазарджик е направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у М.Д.Д., че
следва да му заплати 2 000.00 лева за неотложна операция на дъщеря й, като
опитът е останал недовършен по независещи от него причини- намеса на полицейски
служители.
Подсъдимият
е съзнавал обществено опсания характер на деянията
си, като е имал представи за всички обективни елементи на съставите, включително квалифициращите, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
тяхното искал настъпване
- действувал е с пряк умисъл.
В подкрепа на този извод на съда е
поведението на подсъдимия Д.И. .
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Съдът отчете
като висока обществената опасност на деянието, което е тежко умишлено престъпление и се намира в Раздел ІV на Глава V –
та на НК „Престъпления против собствеността”. Съдът прецени като висока и
обществената опасност на подсъдимия Д.И., същият е осъждан и има негативти
характеристични данни. Видно от характеристичната му справка е криминално
проявен и не се ползва с добро име в града, в който живее .
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази направеното самопризнание, тежкото материално и семейно положение
и младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващо негативните характеристични
данни .
При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на
подс.Д.И. наказание три години лишаване от свобода . С оглед разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК съдът намали размера на
определеното наказание на подс.И. с една трета, така, че определеното наказание
на подс.И. за извършеното от него престъпление стана две години лишаване от
свобода .
С оглед данните за личността на
подс.Д.И. и факта, че е осъждан съдът счете, че по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като не са налице законовите
предпоставки за това . Също така съдът намери, че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция на наказанието е необходимо подсъдимият
да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода. Съдът намира,
че ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода е необходимо освен за постигане целите на индивидуалната,
така и за постигане целите на генералната превенция на наказанието. В разглеждания
случай освобождаването на подсъдимия от изтърпяване на наложеното наказание
няма да отговори и на двете цели на
наказанието. Поначало целите на
наказанието се постигат посредством изтърпяване на наказанието от виновното
лице.Условното освобождаване от изтърпяване на наказанието по чл. 66 НК е
изключение от това правило.Целта за генералната превенция в случая не може да
се постигне чрез условно осъждане. Престъплението по чл.211 предл. Последно е
тежкото по характер престъпление. То разкрива
изключително висока степен на обществена опасност. Конкретното престъпление е
извършено хладнокръвно по демонстративен начин. Поради това, за да се
въздействува предупредително и възпиращо върху останалите граждани, е
необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложителното му наказание лишаване
от свобода.От друга страна, престъпното деяние е от такъв характер и е
извършено по такъв начин, че за да се предизвикат съответни наложителни промени
в психиката на извършителя, за да се поправи и превъзпита той към спазване на
добрите нрави, е наложително да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода.
С оглед данните за личността на
подсъдимия Д.И. и размера на наказанието съдът счете, че е налице хипотезата на
чл.61 т.2 от ЗИНЗС, поради което определи на подсъдимия „Строг” първоначален
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно в затвор .
Съдът счете,
че в случая е налице хипотезата на чл.59 ал.1 от НК, поради което и на
основание посочения тест от закона приспадна от определето наказание две години
лишаване от свобода, времето през което подс.Д.И. е бил задържан, а именно от
23.06.2010г. до 01.11.2010г. в размер на 4 месеца и 8 дни .
По отношение на предявения граждански
иск съдът намира следното :
По делото е безспорно установено от събраните доказателства, че в
резултат на виновно извършеното дение от подс.Д.И. гражданският ищец М.В.Х. е претърпяла имуществени вреди в размер на 2020
лева, които следва да бъдят обезщетени от подс.И. съгласно разпоредбата на чл.45
от ЗЗД. Ето защо съдът осъди подс.Д.Г.И. да
заплати на М.В.Х. сумата 2020 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на деянието.
Съдът
съобрази, че е налице хипотезата на чл.53 ал.1 б.”а” от НК и на основание
посочения тест от закона отне в полза на държавата веществените доказателства –
мобилен телефон „LG” и СИМ – карта „Виваком”, намиращи се в кориците на делото .
С оглед уважения срещу него
граждански иск съдът осъди подс.Д.И. да заплати в полза на държавата държавна
такса върху уважения иск в размер на 88 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :