№ 110
гр. П. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-
Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20201720104917 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от К.А.С.., ЕГН **********, и А.Д.С.., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. П., кв. „****, срещу „Топлофикация П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, иск с
правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че ищците не дължат на
ответника принудително изпълнение на по ½ част от следните вземания: сумата 2729,59 лв.
- главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.02.2006
г. – 30.04.2009 г., сумата 643,55 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.03.2006 г. до 16.10.2009 г., и сумата 171,19 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 5661/2009 г. на РС – П. и образувано
изпълнително дело № 1053 по описа за 2019 г. на ЧСИ С.Б., поради погасяване на
вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист.
Ищците излагат, че срещу наследодателя им е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ .
№ 5661/2009 г. на РС – П. за вземанията, установени с Решение № 1095 от 11.01.2011 г. по
гр.д.№ 6650/2010 г. на РС – П., въз основа на който е образувано изп.д. № 1038/2013 г. на
ЧСИ А.В., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След прекратяване на
изпълнителното дело изпълнителният лист бил върнат на взискателя, след което с молба от
03.02.2017 г. е приведен отново в изпълнение пред ЧСИ У.Д., където е образувано изп. д. №
20178580400609. Твърди се, че изпълнителното дело, образувано при ЧСИ У.Д., е
прекратено поради неизвършване в продължение на 2 г. на изпълнителни действия, но
въпреки това по молба на взискателя било предадено на ЧСИ С.Б. за продължаване на
изпълнителните действия, където е образувано изп.д. № 20197530401053. Твърди, че от
1
последното изпълнително действие, извършено от ЧСИ А.В., на 14.11.2014 г. до настоящия
момент спрямо длъжника, респ. неговите наследници, не са извършвани изпълнителни
действия, които да прекъсват давността, поради което същото е прекратено, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а извършените след това изпълнителни действия са извършени в
рамките на прекратено изпълнително производство, поради което не прекъсват давността.
Счита, че вземанията са погасени с изтичане на кратката тригодишна давност, тъй като са за
периодични вземания, но дори да се приложи дългата петгодишна давност, следва да се
счита погасено. С оглед изложеното, молят да се признае за установено, че не дължат
сумите по издадения изпълнителен лист, както и за осъждане на ответника да им заплатят
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-П.” АД, не е депозирал отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание оспорва исковете. Моли за отхвърлянето им и
присъждане на разноските за производството.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба „Архив“ по ч.гр.д. №
5661/2009 г. по описа на РС-П., се установява, че въз основа на Заповед от 20.11.2009 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5661 по описа на РС-П. и
Решение № 6650/11.01.2011 г. по гр.д. № 6650 по описа за 2010 г. на РС-П. е издаден
изпълнителен лист в полза на „Топлофикация П.“ АД за заплащане от А.Т.С. на сумата
2729,59 лв. – главница за неплатена топлинна енергия, сумата 643,55 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.03.2006 г. до 16.10.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 2729,59 лв., считано от датата на подаване на
заявлението – 05.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 171,19 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От приложения заверен препис на изп.д. № 1053/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б. се
установява, че по молба вх. № 17446/03.02.2017 г. на „Топлофикация - П.” АД с приложен
изпълнителен лист от 02.11.2011 г. е образувано изп.д. № 609/2017 г. на ЧСИ У.Д. за сумите
по влязлата в сила Заповед от 20.11.2009 г. по ч.гр.д. № 5661 по описа за 2009 г. на РС-П. и
Решение № 1095 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 6650/2010 г. на РС-П.. В цитираната молба е
направено искане да бъде предприет изпълнителен способ – запор върху банковите сметки
на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД.
В изпълнителното дело се съдържа молба от 30.11.2017 г. от взискателя „Толофикация-
П.“ АД до ЧСИ У.Д. за изпращане на изп.д. № 609/2017 г. по нейн опис на ЧСИ С.Б.,
изпратено с приложения по делото приемо-предавателен протокол.
От приложените по изпълнителното дело справка в НБД „Население“ и удостоверение
2
за наследници с изх. 17/СЛУ-3022 от 26.04.2017 г. се установява, че А.Т.С. е починал на
10.09.2013 г., като е оставил наследници съпруга – А.Д.С.., и син – К.А. С..
С молба от 27.02.2019 г. взискателят „Топлофикация - П.” АД е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка за наличието на банкови сметки на длъжника и налагане на
запор върху същите.
С молба от 19.07.2019 г. е направено искане от взискателя до съдебния изпълнител да
бъдат конституирани наследниците на длъжника, да бъдат извършени справки за открити
банкови сметки на тяхно име, за трудови договори и МПС и в случай, че се установят
такива, да бъдат наложени запори върху тях, както и справка за недвижими имоти и
налагане на възбрана върху тях.
С постановление от 19.07.2019 г. съдебният изпълнител е конституирал А.Д.С.. и К.А.
С. в качеството на длъжници по изпълнителното дело като наследници на А.Т. С..
Извършени са справки в НОИ за доходи и действащи трудови договори на А.Д.С.. и
К.А. С., както и справки за банковите им сметки, за МПС и за притежавани недвижими
имоти. Изпратени са покани за доборовлно изпълнение до длъжниците и запорни съобщения
за налагане на запор върху банковите им сметки и трудовото възнаграждение на К. С..
От приложените по изпълнителното дело платежни нареждания се установява, че са
извършени преводи от К. С. по сметка на ЧСИ С.Б. с основание изп.д. № 1053/2019 г., както
следва: на 10.08.2020 г. - сумата 180,00 лв., на 30.09.2020 г. – 300,00 лв., на 30.10.2020 г. –
300,00 лв. на 01.12.2020 г. – 300,00 лв., на 23.12.2020 г. – 300,00 лв., на 25.01.2021 г. – 300,00
лв.
С писмо от 20.07.2020 г. „Централна кооперативна банка“ АД уведомява съдебния
изпълнител, че сметката на К.А.С.. е блокирана до пълния размер на дължимата сума от
1930,50 лв.
С писмо от 19.08.2020 г. „Банка ДСК“ АД уведомява съдебния изпълнител, че е
наложен запор върху банковата сметка на А.Д.С...
По делото са използвани специални знания на вещо лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се
установява, че задължението на длъжника по изпълнително дело № 1053/2019 г. е в размер
на 2729,59 лв. - главница, и 1973,63 лв. – лихва, 457,77 лв. – такси ЧСИ и 100,00 лв. – други
суми.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
3
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за изпълнение,
дължимостта на които е установена с влязло в сила Решение № 6650/11.01.2011 г. по гр.д. №
6650 по описа за 2010 г. на РС-П.. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед изложеното,
съдът намира, че погасителната давност за вземанията е 5 – годишна, а възраженията за
приложимост на 3-годишната давност, касаеща периодични вземания и за лихви, които не са
съдебно установени – за неоснователни.
От съхраняваните от Служба „Архив“ книжа по гр.д. № 6650 по описа за 2010 г. на РС-
П. се установява, че вземанията по изпълнителния лист от 02.11.2011 г., са установени с
решение, влязло в сила на 11.01.2011 г., от който момент започва да тече предвиденият в
закона петгодишен давностен срок.
От приложения препис на изп.д. № 1053/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява,
че на 20.06.2013 г. е образувано изп.д. № 1038/2013 г. по описа на ЧСИ А.В. за вземанията
по изпълнителния лист от 02.11.2011 г., по което са извършени плащания, както следва: на
14.10.2013 г., 16.12.2013 г., 28.04.2014 г., 15.09.2014 г. и 14.11.2014 г.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение за принудителното изпълнение по изп.д. № 1038/2013 г. по
описа на ЧСИ А.В. приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност за процесните вземания е
прекъсната с образуване на делото, а след това е спряла да тече докато е траяла висящността
му.
От извършеното удостоверяване, че изп.д. № 1038/2013 г. по описа на ЧСИ А.В. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното валидно изпълнително
действие е извършено на 14.11.2014 г. /датата на последно постъпилата сума/ следва, че
делото е прекратено на 14.11.2016 г. поради непоискване от взискателя извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Тъй като преди прекратяване на
изп.д. № 1038/2013 г. по описа на ЧСИ А.В. е прието Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС №
3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва, че новата давност е започнала да тече от
постановяване на тълкувателния акт - 26.06.2015 г.
Давността за вземанията е прекъсната с молбата за образуване на изп.д. № 609/2017 г.
4
на ЧСИ У.Д. е подадена на 03.02.2017 г., с която са възложени на съдебния изпълнител
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и да бъде наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, а след това с молбата от 27.02.2019 г., с която е
поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, и с молбата от 19.07.2019
г., с която е поискано конституиране на наследниците на починалия длъжник и налагане на
запор върху трудовите им възнаграждения, банковите им сметки и МПС, респ. възбрана
върху недвижимите имоти, от който момент до настоящия не е изтекъл предвидения в
закона петгодишен давностен срок.
Във връзка с доводите, че давността за вземанията е изтекла поради перемиране на
изпълнителното дело, следва да се отбележи, че в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че новото искане за нов способ на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не
е образувал ново дело; във всички случаи съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се все
още у него изпълнителен лист и е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова
ако искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е предприето от
съдебния изпълнител по причина, която не зависи от кредитора, давността се счита
прексъната с искането. Поради това молбата от 27.02.2019 г., с искане за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, и молбата от 19.07.2019 г. с искане за конституиране
на наследниците на починалия длъжник и налагане на запор върху трудовите им
възнаграждения, банковите им сметки и МПС, респ. възбрана върху недвижимите имоти,
прекъсват давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено
изпълнително производство.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника.
Съобразно представения списък и доказателства, същият е сторил разноски в размер на
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лв. – депозит за вещо лице, т.е. общо
300,00 лв., които предвид изхода на спора, следва да му бъдат приисъдени. С оглед
изложеното всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника сума от по
150,00 лв., предсталвяваща разноски за производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.А.С.., ЕГН **********, и А.Д.С.., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. П., кв. „****, срещу „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с правно
основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответника
принудително изпълнение на по ½ част от следните вземания: сумата 2729,59 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.02.2006
г. – 30.04.2009 г., сумата 643,55 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.03.2006 г. до 16.10.2009 г., и сумата 171,19 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 5661/2009 г. на РС – П. и образувано
изпълнително дело № 1053 по описа за 2019 г. на ЧСИ С.Б., поради погасяване на
вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА К.А.С.., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски за
производството.
ОСЪЖДА А.Д.С.., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6