Определение по дело №154/2021 на Софийски окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                       гр. София, 08.04.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                       ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. № 154/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

 

            Образувано е по частна жалба на н.К.Ч. *** действие РС – К., и на „С.” ООД, подадена чрез пълномощник адв. М. П., срещу определение № 1 от 28.01.2021 г. на съдията по вписвания при РС-К., с което е отказано вписването на нотариален акт за учредяване право на преминаване върху недвижим имот № 19, т.І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. на нотариус К. Червенкова.

            В жалбата са изложени възражения срещу мотивите на съдията по вписвания, обусловили обжалвания отказ.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

             Службата по вписвания при РС- К. е била сезирана с молба вх. № 199/28.01.2021 г., подадена от н.К.Ч. *** действие РС-К., с искане за вписване в книгите по вписвания на нотариален акт № 19, т. І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. за учредяване на право на преминаване върху недвижим имот.

            С молбата са представени 5 бр. нотариални актове; скици на поземлени имот с идентификатори № 38978.16.61 и № 38978.16.63;  удостоверение за данъчна оценка; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на управителя на «С.» ООД,  документ за платена държавна такса за вписване.

            Съдията по вписвания е отказал да впише представения нотариален акт  като е счел, че представения акт не подлежи на вписване, тъй като не попада в хипотезата на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Изложил е съображение, че с оглед разпоредбите на чл. 192, ал.1 и ал. 7 от ЗУТ на вписване подлежи договор, сключен между собствениците на обслужващия и обслужвания имот, а видно от представения за вписване нотариален акт е, че собственик на господстващия и служещия имот е един и същ. С оглед на това съдията по вписвания е приел, че не е налице изискването на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, а именно преминаването да е през чужд имот, наличието на което е основанието за сключване на този вид договор, съответно вписването му. Посочил е, че разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ не съдържа възможност собственикът на два или повече имота да договаря сам със себе си по подлежащия на вписване съгласно разпоредбата акт.

Частната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.

            В ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 7/2012 г. е определен предметният обхват на проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Съгласно т. 6 от посоченото ТР, проверката на съдията по вписвания се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите на посоченото ТР е прието, че е недопустимо да се отказва вписване на сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект /невъзможен предмет/, по съображения, че със сделката се цели забранен резултат /заобикаляне на закона/, по съображения, извлечени от пар. 6-8 от ПР на ЗУТ /нарушения на закона и невъзможен предмет/, и др.

Отказът на съдията по вписвания може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният за вписване акт не подлежи на вписване /чл. 32а от ПВ/, като се изхожда от съдържанието на акта. Преценката дали актът попада в подлежащите на вписване актове, посочени в чл. 4 от ПВ, се основава на съдържанието на обективираните в него волеизявления, очертаващи правното естество на акта, а не на наименованието на акта.

В случая, представеният за вписване нотариален акт № 19, т. І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. на нотариус К. Червенкова, наименуван „нотариален акт за учредяване право на преминаване върху недвижим имот”, обективира сключен между „С.” ООД, като учредител и същото дружество, като приемател, за учредяване на основание чл. 192 от ЗУТ право на преминаване през описания недвижим имот. С този нотариален акт учредителят, като собственик на поземлен имот с идентификатор № 38978.16.63 по кадастралната карта на гр. К., учредява бевзъзмездно и безсрочно на приемателя право на преминаване на хора, транспортни средства и техника през имота на учредителя до собствения на приемателя поземлен имот с идентификатор № 38978.16.61 по кадастралната карта на гр. К..

С оглед на това съдържание на представения за вписване нотариален акт, същият не подлежи на вписване. Правото на преминаване като сервитутно право представлява ограничено вещно право, изразяващо се в тежест, наложена върху един недвижим имот /служещ имот/ в полза на друг недвижим имот / господстващ/, които принадлежат на различни собственици.  Видно от съдържанието на акта, двата имота, предмет на учреденото сервитутно право, а именно имот № 38978.16.63 и имот № 38978.16.61, принадлежат на един собственик - „С.” ООД. С оглед на това следва да се приеме, че сключеният с представения за вписване нотариален акт договор не е договор за учредяване на сервитутно право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ, а има за предмет фактически действия, каквито всеки титуляр на правото на собственост може да извършва в собствения си имот, и следователно – не подлежи на вписване. Именно с оглед на това обстоятелство – че собственик на служещия и на господстващия имот е едно и също лице, което е видно от съдържанието на представения за вписване акт, съдията по вписвания в рамките на предметния обхват на правомощията си е направил законосъобразен извод, че този акт не подлежи на вписване и на основание чл. 32а от ПВ е отказал да го впише.

 

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 29 от 17.11.2020 г. на съдията по вписвания при РС-Сливница, с което е отказано вписването на нотариален акт за учредяване право на преминаване върху недвижим имот № 19, т.І, рег. № 146, дело № 18/28.01.2021 г. на нотариус К. Червенкова, по молба вх. № 199/2021 г. на Службата по вписвания при РС-К..

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.