РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Карлово, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100782 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 87, ал.3 от
ЗЗД.
Ищците ЦВ. Д. П. с ЕГН ********** и ЦВ. ХР. П. с ЕГН
**********, двамата от село И., община К., улица „Х.Б.“ *** твърдят, че с
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, предмет на нотариален акт № 189, том ІІ, дело № 641/1991 г. от
26.07.1991 г. прехвърлили на сина си Д.Ц. П., следния техен собствени
недвижим имот - само ½ идеални части от дворно място с построената в него
масивна жилищна сграда, цялото застроено и незастроено с площ от 900 кв.м,
находящо се в село И., община К., област П., с административен адрес: село
И., улица „Х.Б.“ ***, който имот по регулационния план на селото, съгласно
заповед № 245/1971 г. съставлява имот пл. № 145 и за него е отреден парцел I
в кв. 14 при граници и съседи: от запад - улица с осови точки 46 и 51, от север
- улица с осови точки 46 и 47 от изток - **** и от юг-****.
Правото на собственост било прехвърлено с поето задължение от
страна на приобретателя - Д. П. да се грижи, гледа и издържа ищците в случай
на нужда.
От момента на подписване на процесния договор ищците не
получили никаква грижа и издръжка от приобретателя Д. П., който починал
на ***** г. За този период от време - повече от 20 години от прехвърляне на
имота, договорът за гледане и издръжка не бил изпълняван и по него не се
осъществявала престацията на приобретателя. Ищците имали нужда в
годните от помощ, касаеща битовите им нужди, помощ къщата където
живеят, пренасяне на дърва, почистване и др. под. Имали необходимост
1
понякога да им се напазаруват хранителни продукти, да им се купят
лекарства и пр. Въпреки поискването на подобни елементарни грижи, същите
не били получавани, още повече като се имало предвид и това, че Д. П. не
живеел в с. И. от около 2000 г. Контактите с него, доколкото ги имало, били
само по телефон и нищо повече.
След смъртта на Д. П. негови наследници по закон били ответниците
по настоящето дело - В. СТ. П. и ЦВ. Д. П.. Задължението за гледане и
издръжка по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № 189, том II, дело №
641/1991 г. от 26.07.1991г. преминавало върху ответниците по делото - в този
смисъл Решение № 622 /25.10.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г., Ill г.о. ВКС,
Тълкувателно решение № 30/17.VI.1981 г., ОСГК на ВС и др.
Ищците имали нормални отношения с ответниците, които се
влошили преди около 4-5 години и в момента не поддържали контакт с тях.
Ищците вече били възрастни хора, имали много заболявания и нужди от
почти ежедневни грижи. Имали нужда от помощ в домакинската работа,
помощ в поддържането на къщата и двора, помощ за пазаруване и пр. други
битови и ежедневни неща.
Първата ответница - В.П. била по професия медицинска сестра и
можела дори и да оказва професионална помощ на ищците, но поради
влошените отношения не се поддържала никаква връзка. Показателен за
отношението на ответниците бил случай от 2019 г., когато на ищцата Ц.П. се
наложило да се лекува в болница „С.Г.“ в гр. П.. Тогава нито В.П., нито синът
й Ц.П. не се обадили дори по телефона да разберат как е и има ли нужда от
нещо. Още повече, че В.П. работела от няколко години в град П. и пътувала
до К. - не било проблем да отиде до болницата, за да вида свекърва си, нямало
имало нужда да отиде специално от К. за това, но нищо такова не било
сторено. През същото това време, докато Ц.П. била в болница, ищецът Ц.П.,
който бил на възраст и с множество хронични заболявания, включително бил
трудно подвижен, имал нужда от помощ за ежедневните му битови нужди.
Затова другият син на ищците – Д., го гледал през това време, палил му
печката, правил му закуска, пренасял му дърва и пр. други дребни, битови
неща, които трябвало да осигурят на всеки възрастен човек нормално
съществуване.
Така дълго време ищците не получавали никаква грижа и издръжка
от ответниците. Не само грижа и издръжка, но дори и никой от тях не отивал
да ги погледне. Повече от 4 години никой от ответниците не стъпил в И., а
приживе на първоначалния приобретател - Д. П., ситуацията не била по-
различна.
Всичко изложено по-горе показвало наличието на правен интерес
ищците да поискат разваляне на процесния договор за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт №
189, том II, дело № 641/1991 г. от 26.07.1991 г., тъй като не получавали
никаква грижа въпреки че имали нужда - вече били доста възрастни хора,
имали заболявания, нужда от грижи и някакво внимание. Нищо от това не
получавали нито в годините назад, нито към настоящия момент.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да развали договор за
2
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен на 26.07.1991 г. с нотариален акт № 189, том II, дело № 641/1991г. по
описа на КрлРС между ищците и праводателя на ответниците Д.Ц. П., поради
неизпълнение, с който е прехвърлен недвижим имот - само 1/2 идеални части
от дворно място с построената в него масивна жилищна сграда, цялото
застроено и незастроено с площ от 900 кв.м, находящо се в с. И., община К.,
област П., с административен адрес: с. И., ул. „Х.Б.“ ***, който имот по
регулационния план на селото, съгласно Заповед №245 от 1971 год.
съставлява УПИ I - 145 в кв. 14 при граници и съседи: от запад - улица с
осови точки 46 и 51, от север - улица с осови точки 46 и 47 от изток - **** и
от юг - ****. Претендират за разноските по делото.
Ответниците В. СТ. П. с ЕГН ********** и ЦВ. Д. П. с ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване: град К., улица „Г.С.“ № *****
оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че през 1991 г. ищците
прехвърлили ½ ид. част от процесния имот на сина си с уговорката за гледане
и издръжка, като същите ще бъдат изпълнявани при нужда, видно от нот. акт
с № 189, том.ІІ, дело 641/1991 г. През целия този период до днес ответниците
изпълнявали задължението си да се грижат за ищците и го правили винаги, не
само когато им е поискана помощ, но и по собствена инициатива.
Ответниците винаги се отзовавали, като помагали за прибиране на
селскостопанската реколта, за рязане и прибиране на дърва за огрев. За
период почти шест години от 1996-2002 г. ищцата Ц.П. работила в Р.Г., като
през този период единствено и само ответницата В.П., заедно със съпруга си
Д. П. се грижили за ищеца Ц.П., който в този момент бил тежко болен и имал
нужда от професионални медицински грижи. Всички тези грижи, както и
грижите за имота били изцяло поети от ответницата и съпруга й. В.П. карала
ищеца по болници, грижила се за него при престоя му в лечебни заведения и
полагала грижи за прехраната, битовите нужди и обгрижването му. През
2006г. съпругът на ответницата заболял тежко, предприети били поредица от
операции и медицински интервенции. Усложненията след операциите и
тежкото му състояние довело до освидетелстването му и издаването на ТЕЛК
с 95% неработоспособност, като същият имал нужда от ежедневни грижи и
невъзможност да се самообслужва. Въпреки това ответниците, дори и в този
тежък момент не спрели да посещават процесния имот, полагайки
необходимите грижи за стопанисването му и необходимата грижа за ищците.
Никой, никога не поискал от ответниците финансова или каквато и
да е помощ, отношенията между страните по настоящето производство
винаги били добри. В подкрепа на това бил и фактът, че през 2002 г. ищцата
Ц.П. дарила сина си Д. П., видно от нот. акт № 127, том.ІV, peг. № 6772, дело
807/2002 г. с ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр. К., ул. Г.С. ****.
Същите тези действия нямало да бъдат факт, ако между ищцата и сина й
нямало топла връзка и благодарност за грижите, които той полагал за болния
си баща. В този период ищцата била в Г. и единствените хора, които се
грижили за болния й съпруг били ответниците.
През 2013 г. Д. П., съпруг и баща на ответниците, починал. През
последните 3 години от живота си той имал нужда от постоянни грижи и
обслужване, за което грижи полагала изцяло ответницата. През този период и
след кончината на Д. П. ответниците не спирали да помагат на ищците,
3
винаги се отзовавали на молбите им да помогнат, когато това било нужно.
Превозвали ищцата до магазина да си пазарува, да си купи лекарства или
такива са й били предоставяни безплатно, полагали грижи за отоплението на
къщата, дървата за огрев били рязани и прибирани.
Твърденията на ищците били необосновани и не отговаряли на
обективната истина.
Относно финансовата страна на въпроса и твърденията от страна на
ищците, че не са получавали издръжка, то такава никога не била поискана. И
двамата ищци получавали добри пенсии, отделно от съпруга си, ищцата Ц.П.
получавала пенсия и от Р.Г. за периода, в който работила там. Финансово
ищците били обезпечени, въпреки това, когато било необходимо ответниците
поемали разходите за храна, медицински консумативи, лечение и
медикаменти.
В случая не било изпълнено изискването на чл.87, ал. 1 от ЗЗД за
писмена покана към ответниците за изпълнение, която да конкретизира
искането им и параметрите му с предупреждение, че в противен случай ще се
пристъпи към упражняване на правото на ищците да развалят договора по
съдебен ред.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд при
извършено срещу бъдещи издръжка и грижи прехвърляне на недвижим имот,
договорът е възмезден и е алеаторен - не е известен обемът на бъдещите
издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде нуждата), а когато
уговореният срок е смъртта на прехвърлителя, не е известна и
продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят.
Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за
която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато
неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от
това каква е изпълнената част. Съдържанието на насрещните права и
задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и
гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от
постигнатото съгласие между страните.
В случая нуждата от страна на ищците за издръжка и гледане е
неизвестна, същите не са искали точно определена издръжка и такава не им е
отказвана. През целия период на договора ответниците полагали грижи за
здравето и битовите нужди на ищците, ответницата дори полагала
специализирани грижи за ответника, като го гледала независимо от тежкото
му здравословно състояние. Между страните нямало конкретно съгласие или
параметри относно размера на издръжката или необходимостта от
определени грижи, ответниците винаги откликвали на искането за помощ,
дори полагали грижи, които не са били поискани, но с ясното съзнание, че
предвид възрастта на ищците такива биха били от полза.
В случая нямало как да се твърди, че неизпълнението на договора,
както твърдели ищците било значително с оглед интереса на кредитора.
Напротив неизпълнение в случая липсвало, налице били системно полагани
грижи и обгрижване на ищците и то за период от 1991 до днес. Дори и след
смъртта на Д. П. през 2013 г., неговите наследници не спрели да полагат
грижи за ищците.
4
Относно искът визиращ дворното място, същото е придобито от
ищеца Ц.П. чрез дарение, видно от нот.акт № 26, том І, дело 67/1972г., и
същото не било СИО, поради което и искът от страна на ищцата Ц.П. бил
незаконосъобразен, поради факта, че същата не била собственик на дворното
място и нямала права върху него.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен. Претендират за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за
сключен граждански брак (л.81), че ЦВ. Д. П. и ЦВ. ХР. П. са сключили
граждански брак на 08.11.1961 г. в село И., за което е бил съставен акт за
граждански брак № 17/1961 г.
С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 26 том І дело №
67/1972 година по описа на КрлРС (л.7), Д.П. Цветков дарил на сина си ЦВ. Д.
П. следния свой собствен недвижим имот: празно дворно място с площ от 840
кв. метра, находящо се в село И., съставляващо имот с пл. № 143 и за него е
отреден парцел І-ви в кв. 20 по плана на селото.
Установява се, че жилищната сграда в имота е построена след
издадено разрешение за строеж № 35 от 04.03.1973 г. и протокол за
строителна линия от 28.05.1973 г., издадени на името на ЦВ. Д. П., за строеж
на жилищна сграда с площ от 74 кв. метра. По делото са представени още
протокол за оценка на предаваеми по регулация недвижими имоти и решение
по гр. дело № 546/1976 г. по описа на КрлРС за изменение на оценката (л.62-
67). От представената скица на имота (л.33) се установява, че понастоящем
площта на УПИ І-145 в кв. 20 по плана на село И. е 880 кв. метра, а площта на
ПИ 145 е 780 кв. метра и регулацията е приложена.
Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 189,
том ІІ, дело № 641/1991 г. (л.6), че на 26.07.1991 г. ищецът ЦВ. Д. П. (починал
в хода на процеса и заместен от сина си Д. ЦВ. П.), със съгласието на
съпругата си, ищцата ЦВ. ХР. П. са прехвърлили на сина си Д.Ц. П., следния
техен собствени недвижим имот - само ½ идеални части от дворно място с
построената в него масивна жилищна сграда, цялото застроено и незастроено
с площ от 900 кв.м, находящо се в село И., община К., област П., с
административен адрес: село И., улица „Х.Б.“ ***, който имот по
регулационния план на селото, съгласно заповед № 245/1971 г. съставлява
УПИ **** и за него е отреден парцел I в кв. 14 при граници и съседи: от
запад - улица с осови точки 46 и 51, от север - улица с осови точки 46 и 47 от
изток - **** и от юг-****, срещу задължението на Д.Ц. П. за издържа и гледа
прехвърлителя и съпругата му в случай на нужда.
Д.Ц. П. с ЕГН **********, бивш жител на село И. е починал на
***** г. като е оставил наследници по закон съпругата си В. СТ. П. и сина си
ЦВ. Д. П. – ответници в процеса, установено с представеното удостоверение
за наследници изх. № 028 от 10.06.2021 г. на К. И. (л.36).
В хода на процеса, на 13.07.2021 г., ищецът ЦВ. Д. П. е починал,
като е оставил наследници по закон – съпругата си ЦВ. ХР. П., сина си Д. ЦВ.
5
П. и по право на заместване от починалия си син Д.Ц. П., внука си ЦВ. Д. П.,
установено с представеното удостоверение за наследници изх. № 042 от
19.07.2021 г. на К. И. (л.54).
Представено е по делото удостоверение от НОИ се установява, че
ищцата през периода от м. януари 2021 г. до м. юли 2021 г. включително е
получавала пенсия и добавки в общ размер на 350 лева, за месеците август и
септември 2021 г. – в общ размер на 581.41 лева, а за последните три месеца
през 2021 г. – по 651.41 лева месечно.
С договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт
№ 127 том ІV, рег. № 6772 дело № 807 от 2002 г. на *** Н.Н. ищцата дарила
на сина си Д. собствената си ½ ид. част от апартамент, находящ се в град К..
Във връзка с твърденията на страните съдът е изслушал свидетели.
В показанията си св. М., без родство със страните сочи, че познавам
Ц. и Ц.П.и от с. И., живеели в една махала, родната къща на свидетеля била на
около 100 метра от техния дом, познавал ги от времето когато се родил до
сега. Част от имота била прехвърлена през 1991 г., това си спомнял.
Свидетелят и синът на ищците Д. били приятели и Д. го почерпил, че станал
собственик на имот. Другата част от имота, доколкото си спомнял, била
прехвърлена през 2021 г. доколкото помнел. Другата част на имота била
прехвърлена на П., син на Д.П. и внук на Ц. и на Ц.. След като Ц. и Ц.
прехвърлили имота, свидетелят до 2012 г. бил почти всяка седмица в И., тъй
като майка му живеела на същата улица, били близки с чичо Ц., ходил
редовно. Ищците били възрастни хора, имали нужда от помощ, отглеждали
животни, занимавали се с дворното място, свидетелят купувал лекарства на
майка си, купувал такива и на чичо Ц. или на леля Ц., не помнел на кой от
двамата, но вземал и за тях заедно с лекарствата на майка си. Лекарствата на
ищците били без рецептурна книжка. В И. нямало аптека, имало здравна
служба има, но лицето, което работело в нея не се ангажирало със закупуване
на лекарства. Вземах лекарствата на ищците и ги предавал на майка си. Д.
починал преди около 9 години, не помнел датата. Дворът си го гледали и
поддържали чичо Ц. и леля Ц.. Свидетелят разбрал около 2015 г., че
договорът на Д. с родителите му е срещу издръжка и гледане. Не виждал
нещо да им помага, плюс това неговото семейство се преместило през 2002
или 2003 г. да живее в К. в апартамента на ул. „С.“. Д. си живеел постоянно в
К., виждали се, Д. ходел за риба на Д., все канел свидетеля, но той нямал
свободно време. Д. не споменавал нищо за И., освен че майка му била от
дълго време в Г.. Доколкото свидетелят помнел, ищцата била в Г. около 5-6
години от 1999 г. или от 2000 година. Съпругът й не бил с нея, той се грижел
за животните, отглеждали крави, кози и леля Ц. пращала някакви суми на
синовете си, тя им помагала, но в имота не ги виждал. Виждал други хора да
пренасят дърва. От придобиването на имота в К., техния апартамент,
ответниците живеели в К.. Свидетелят имал информация до около 2012
година, когато починала майка му. До тогава посещавал майка си и виждал Ц.
и Ц., но не виждал ответниците в имота. Чичо Ц. и леля Ц., като всички
възрастни хора споделяли, че имат нужда от помощ при отглеждането на
животните и дворното място. Чичо Ц. бил много шеговит човек със силно
развито чувство за хумор и викал: „С., събираме се най-много на Коледа,
когато колим прасето.“. Отношенията между Ц.П. и Ц.П. със семейството на
6
Д. били много добри, нямали някакви проблеми. Спомнял си, че последните
години, преди да почине Д., споделяли със свидетеля, че той има някакво
заболяване, казвали му, че нямат имотни проблеми, каквито свидетелят имал
с брат си. Не знаел какви са били отношенията между Ц. и Ц. със съпругата и
сина на Д. след смъртта му. Не виждал семейството на Д. в И. след смъртта
му и не знаел какви са им отношенията. Единствено, което знаел и което му
било известно, че леля Ц. им помогнала в чисто финансов план, предоставила
им средства, но не знаел в какъв размер, за закупуване на апартамента на ул.
„С.“ 2. Част от апартамента била на Ц., а другата част на Д. и впоследствие
леля Ц. им прехвърлила нейната част. Не наел какви са отношенията между
страните, но ищците споделяли с него, че ответниците не ходят в имота, и че
той се нуждаел от ремонт, имало счупени прозорци, течове в покрива.
Разбрал за отношенията между страните заради делото. Ц. била за 5-6 години
в Г. и пращала средства и на двамата си сина. През този период Ц. нямал
финансови затруднения, той бил много трудолюбив човек, единствените му
затруднения през този период били, че не можеше да се грижи за дворното
место и за животните. През този период, като всеки един човек на възраст –
37 набор, си имал типичните за възрастта болежки. Свидетелят нямал
информация кой се е грижил за него, когато бил болен. Ходели други хора,
които му цепели и прибирали дърва.
В показанията си св. Л. сочи, че живее в село И.. От 4 години бил
безработен, нямал редовна работа, ходел из селото – някъде да оправи покрив,
някъде дърва да нацепи, помагал на селото, имало животни и понякога ходел
с животните. На Ц. и Ц. също помагал, от 3 - 4 години при всяка нужда ходил
– да пренесат дърва, да ги нарежат, да ги подготвят, качвал се на покрива да
оправи някоя цигла, мартаци, летви. Из цялото село бил така. Леля Ц. му се
обаждала да отиде да свърши някоя работа и тя му плащала. Свидетелят не
виждал внуците на Ц. и Ц., от 3-4 години ходел постоянно у тях, не познавал
внуците им. Само леля Ц. живеела в имота с големия си син. С леля Ц. нямали
точно такива разправии дали има нужда някой да й помага за двора,
семейните работи не ги знаел. Понякога свидетелят ходел и искал пари
назаем. Когато имала, Ц. му давала, когато нямала му отказвала, и това било
често. Свидетелят цепел дървата им за около 3-4 дни. През тази година не
ходил да ремонтира покрив. През миналата година веднъж отишъл да им
оправя навесите, защото имало паднали цигли. Преди Ц. да почине,
постоянно бил на легло, излизал навън за по 5 минути, но не издържал и е
прибирал. Свидетелят така го заварил преди 3-4 години, не знаел от кога е в
това състояние, движел се, но едва, едва. За Ц. се грижела съпругата му. Не
знаел дали през другото време, през което не бил там, някой друг се е грижил
за него.
В показанията си св. Д. сочи, че е роден в С., но живял в И. с малки
прекъсвания, живял и в С.. Свидетелят бил кмет на село И. около 20 години и
ежедневно се прибирал в родната си къща, която била съседна на имота на
страните. От 1995 до 2015г. работил в И.. Познавал лично Ц., Ц., Д., както и
другият им син Д., с който били приятели. Не ходил често в имота на Ц. и Ц.
когато работил в И., но минавал от там, виждал кой влиза, кой излиза и т.н.
През един период – 1998 до 2003 г. в имота им имало малка кръчма, в която
работел Д. – син на Ц. и Ц.. Той бил непрекъснато там. Д. помагал на
7
родителите си най-вече с труд, полагал грижи и за двора, и за имота като
цяло. В този период те били подвижни хора, за повечето неща се обслужвали
сами, но имало случаи, когато Д. им помагал с лекарствата. Ц. била в Г. за 5
години. През този период, на Ц. помагали Д. и съпругата му, защото имало
нужда от женска ръка, тоест в домакинството – чистене, пране. Това било
през целия период докато я нямало Ц.. Леля Ц. помагала на свидетеля като
правили курбан на селото за здраве на хората и много пъти споделяла, че
много обича Д. и давала всичко за него, но момчето помагало по всяко време
докато бил живо. Д. имал тежко заболяване и свидетелят можел да каже, че
благодарение на това, че неговата съпруга била медицинско лице, той
просъществувал толкова дълго време, тъй като заболяването му било,
доколкото бил запознат, на панкреаса, било много тежко, на няколко пъти се
връщал от отвъдния свят. Не знаел през годините да е имало кавги между
съпругата на Д., неговия син и Ц. и Ц.. Семейството на Ц. и Ц. били работливи
хора, в определен момент гледали по 5-6 крави и не знаел дали са изпитвали
финансова нужда. Накрая, когато чичо Ц. бил болен, имал нужда от грижи.
Преди да почине, Ц. бил болен от 3-4 години, бил на легло. Тогава се
обръщали за помощ към съпругата и сина на Д.. Внукът Ц. непрекъснато
ходел да им помага в последните години. Помощта се изразявала в
пазаруване, вършене на нещо. В домакинството леля Ц. се справяла.
Съпругата на Д. сега работела в П., като дълги години работела като
операционна сестра, непрекъснато пътувала. Тя ходела със сина си и
помагала с грижи за Ц.. Помощта им била свързана с бита. В последните дни
от живота си Ц. бил напълно неподвижен, но дали го вдигал някой,
свидетелят не знаел, а ако се случвало, било за малък период – за няколко
месеца. Преди това ставал и сам се обслужвал, излизал по улицата.
Свидетелят не знаел дали Ц. и Ц. са влизали в болница през последните 3-4
години. Свидетелят живеел в И. от 2015 година непрекъснато. Имало период,
през който Д. вече не живеел в И., но докато работела кръчмата, непрекъснато
бил там. Другият син на ищците Д. не живеел в имота, посещавал майка си,
помагал й, но не знаел с какво. Свидетелят виждал Ц. да ходи в И., да
пазарува, виждал го в къщата.
В показанията си св. П., брат на първоначалния ищец Ц.П. сочи, че
къщата на брат му се намирала през един път от неговия дом. Свидетелят
може би през ден посещавал брат си. През годините Д., Ц. и В. били в имота.
Не знаел, че Ц. и Ц. в един момент са прехвърлили единия от етажите на сина
си. Семейството на Д. гледали брат му Ц., ако не били те нямало кой. Те
гледали брат му докато снаха му Ц. била в Г., никой друг не го гледал, само
те. След като Ц. се върнала от Г., те пак идвали в имота, не ходили много,
много по имота, защото не били лакоми за имот, за такива работи. Помагали
на Ц. и Ц. със селски работи, след завръщането на Ц.. Ц. и Ц. през годините
нямали нужда от грижи. След смъртта на Д. съпругата му и сина му
продължили да ходят в имота през седмицата. Вероятно нещо се скарали,
защото после престанали да ходят. Брат му починал преди 6 месеца. Той не
бил подвижен, все лежал, от време на време ставал, но обикновено си лежал.
Сигурно снаха му гледала Ц. последните месеци, когато бил болен. Ц. гледала
Ц.. През този период, докато Ц. гледала Ц., снаха й и внукът й идвали, но
напоследък май спрели да идват. Причината била нещо семейна работа, но не
бил в течение. Не си спомнял Д. и жена му докога живели в И.. Имало време,
8
в което Д. се махнал от И. и отишъл да живее в К. със семейството си. Докато
бил жив Д., помагал много на майка си и баща си. Свидетелят не помнел
снаха му да е била в болница. Другият им син Д. си гледал неговите работи,
той много, много не им се месел, помагал на майка си. Свидетелят не помнел
кога за последен път видял ответниците в имота, поддържал отношения с тях.
Брат му бил много болен, посещавала го бърза помощ.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
В производството по разваляне ищецът следва да докаже
сключването на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже
пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на
прехвърлителя и съгласно договорения обем грижи. Прехвърлителят не е
длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на
изпълнение. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи
грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение
за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно,
доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се
приравнява по последици на пълно неизпълнение. Възможностите на
длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на
договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните
разумни граници. Ако като приобретателят е обективно възпрепятстван да
престира дължимите грижи и издръжка, то прехвърлителят може да иска
разваляне на договора и връщане на имота с оглед на постигане на
преследвания резултат – получаване на грижи и издръжка.
В процеса ищците (първоначално конституирани) доказват
изпълнение на задълженията си по договора в пълен обем, правото на
собственост е прехвърлено и се признава.
Ответната страна въвежда две възражения – твърди се, че договорът
е сключен в случай на нужда и се твърди пълно изпълнение на поетите
задължения.
Съдебната практика приема, че при липса на ограничение в договора
на обема на дължимата грижа и издръжка, страните са се съгласили да се
осигуряват цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат
полагани всички грижи, необходими за него. В конкретния случай договорът
е сключен без конкретен обем задължения като е ползван израза „като
купувачът се задължава за издържа и гледа продавача и неговата съпруга в
случай на нужда“. Според настоящия съдебен състав това прави
задължението на приобрителя по договора такова, задължаващо го да осигури
в пълен обем издръжка и гледане на прехвърлителите.
Неоснователни са доводите, че уговореното в договора представлява
предоставяне на дължима престация под условие – само в случай на нужда и
ако такава бъде поискана. Значението на израза „при нужда“ не следва да се
възприема като условие по договора, доколкото смисълът му е възмездно
прехвърляне на имот, срещу насрещна престация. В случая се установи, че
към момента на сключването му прехвърлителите действително не са се
нуждаели от грижи, обратно – самите те (ищцата) са подпомагали финансово
семейството на починалия си син. Установи се, че при отсъствието на
9
прехвърлителката, именно ответницата П. се е грижела за Ц.П.. Няма данни
обаче след 2013 година, след смъртта на праводателя на ответниците, за
прехвърлителите да са полагани каквито и да било грижи. За починалия ищец
Ц.П. се установи, че е започнал да се нуждае от сериозни грижи около 3-4
години преди смъртта си – свидетелите сочат, че е бил немощен, здравето и
възрастта му не позволявали да става за дълго, а основните грижи за него е
полагала съпругата му. Дори свидетелят на ответниците и брат на починалия
ищец сочи, че семесйтвото на Д. не ходело много често в имота след
завръщането на Ц.П. от Г., като неговото обяснение е, че не ходели, защото не
били лакоми за имот. Затова, че не са полагани нужните грижи сочат
изложените факти в показанията на свидетелите, разпитани по искане и на
двете страни. Свидетелите, доведени от ответната страна не установяват през
последните девет и повече години ответниците – В.П. като пряко задължено
по договора лице по силата на възникналата съпружеска имуществена
общност и като наследник на починалия си съпруг, а ответникът Ц.П. – като
наследник на баща си да са полагали грижи за прехвърлителите. Последните,
докато са били здрави, сами са посрещали нуждите си, установи се, че са
ползвали и помощта на лице, на което са заплащали да се справя с по-тежката
физическа работа като цепене и прибиране на дърва за огрев. Без правно
значение е размерът на получаваната от ищцата пенсия.
Обичайното съдържание на този договор е прехвърлянето на
недвижим имот срещу насрещно задължение за осигуряване на храна,
отопление, обслужване, осветление, мед.грижи или най-общо казано –
издръжка и гледане. Задълженията на приобретателя обаче не се изчерпват
само с това, тъй като са и нравствено-етични и социално битови (Р 96-66
ОСГК). В този смисъл част от задължението на длъжника по договора е да се
отнася към прехвърлителя с уважение и грижа, като към член на семейството
му. Дезинтересирането от това дали прехвълителят има нужда от грижи вече е
неизпълнение на поетите договорни задължения.
В случая очевидното желание на страните е било да си осигурят,
нормално съществуване в пълен обем, тъй като не са уговорени конкретни
насрещни задължения не приобретателите и според съда не се касае до
условие, за настъпването на което прехвълителите да уведомяват
ответниците, а по скоро следва последните да следят за настъпването на
подобни нужди, дори с оглед възрастта на прехвърлителите към датата на
сключване на договора те да се са били налични. Посоченото от съда е
достатъчно, за да се изведе извода, че е налице неизпълнение на
задълженията по договора, тъй липсата на интерес от страна на задължените
лица, редките посещения през последните години, липсата на полагане на
грижи към починалия ищец Ц.П. в последните години, когато здравословното
му състояние е било влошено, за бездействия, несъвместими с
изискванията при този вид договори. Налага се изводът, че след смъртта на
сина на прехвърлителите, не се установява изпълнение на задълженията от
двамата ответници в пълен обем. Недопустимо е да се прави разбор на това
какви потребности са можели да си осигурят сами праводателите и кои е
следвало да поемат ответниците, когато се касае за спор за неизпълнение на
задължения по договор за издръжка и гледане. Налага се изводът, че
ответниците са възприели задълженията си само в случай на поискване,
10
какъвто не е смисълът на алеаторния договор, доколкото със сключването му
праводателите са изпълнили своите задължения в пълен обем.
Късното, лошото, неточното или частично изпълнение съставляват
форми на неосъществяване на договорно поетото задължение за определения
резултат. Не се твърди и установява праводателите да са се поставили в
забава, за да се коментира евентуалната трансформация на задължение,
уговорено в натура, в парично такова.
Неоснователно се явява искането съдът да определи срок за
изпълнение с оглед естеството на задълженията по алеаторния договор. При
този договор дори частичното неизпълнение през определен период от време
се приравнява на пълно неизпълнение, тъй като задължението следва да се
изпълняват непрекъснато. И изтичане на определен период от време, през
който грижи не са били полагани, съдът не може да определи подходящ срок
на изпълнение, тъй като не са касае до еднократно действие или ограничено
във времето. Нещо повече, за първоначалния ищец, починал в хода на
процеса, престация е невъзможна в бъдеще време.
По изложените съображения, съдът намира, че ответниците не са
изпълнили задълженията си по договора, основно през последните девет
години, което се приравнява на пълно неизпълнение. Изпълнението на
задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато поради самата същност на тези задължения, трябва да бъде
съответно на нуждите на прехвърлителя през отделените периоди от време.
Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във
всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава
издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Само
ако това не е изпълнено от приобретателите, както е в случая, неизпълнението
по договора следва да бъде определено като съществено. Това съществено
неизпълнение на договора, поради неделимостта на задължението за
издръжка и гледане, макар и през определен период от време, влече след себе
си, пълно неизпълнение на договорните задължения - с оглед правната
характеристика на договора. При установено неизпълнение на договорните
задължения в натура през последните две години, при липсата на
доказателства за отказ на кредитора да приеме грижи в натура пак през този
период, което да е дало повод за трансформиране на задължението от
натурално в парично, съдът приема, че е налице пълно неизпълнение и
предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид настъпилата смърт на първоначалния ищец Ц.П. съдът
намира, че искът се явява частично недопустим по следните съображения:
Починалият ищец е бил едноличен собственик на цялото дворно
място, като с процесния договор се е разпоредил само с ½ ид. част. За
останалата ½ ид. част има данни (посочено е в данъчната оценка на имота) да
собственост на П. Д. П., за който не се спори, че е внук на ищците
(първоначално конституирани). Данни, че такова прехвърляне се е случило се
съдържат и в показанията на св. М.. За процесната ½ ид. част от дворното
място, настоящите двама ищци имат правен интерес да искат разваляне на
договора до размера на наследствените си права. Тъй като дворът е бил лична
собственост на Ц.П. по силата на договор за дарение, то след смъртта му
съпругата му, синът му Д. и по право на заместване – внукът му Ц. биха
11
наследили по 1/3 ид. част от останалото наследство или по 1/3 от ½ ид. част от
дворното място (по 1/6 ид. част). Останалата 1/3 от ½ ид. част от дворното
място би останала в патримониума на ответника Ц.П. и за тази част
конституираните понастоящем ищци нямат правен интерес да претендират
разваляне на договора.
По отношение на жилищната сграда, установено е в процеса, че
прехвърлителите са я придобили чрез построяването й по време на брака си,
т.е. същата е представлявала съпружеска имуществена общност до
отчуждаването й. След смъртта на Ц.П. СИО би се прекратила, като ½ ид.
част от имуществото би се явило лична собственост на съпругата Ц.П., а
останалата 1/2 ид. част би останала в наследство. В конкретния случай
разпореждане е извършено с ½ ид.ч. от жилищната сграда, т.е. ¼ (3/12) от нея
би била лична собственост на Ц.П., а останалата ¼ (3/12) би била наследена
от наследниците по закон на Ц.П., посочени по-горе, които биха придобили
по 1/12 ид. част от жилищната сграда. При това положение за Ц.П. е налице
правен интерес да иска разваляне на договора до размера от 4/12 ид. части по
отношение на сградата (3/12+1/12), за Д.П. – до размера от 1/12, а за
останалата 1/12 ид. част би останала в патримониума на ответника Ц.П. и за
тази част конституираните понастоящем ищци нямат правен интерес да
претендират разваляне на договора. При това положение договорът следва да
се развали до размера от 2/6 ид. части от дворното място и 5/12 ид. части от
жилищната сграда. За разликата над 2/6 ид. части от дворното място и над
5/12 от жилищната сграда, до пълните предявени размери от 3/6 ид. части за
дворното място и 6/12 ид. части от жилищната сграда, производството следва
да се прекрати поради недопустимост на иска.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ищците претендират разноски и такива им се следват в пълен обем с
оглед уважаване на иска и при съобразяване на новоснастъпилите факти.
Ищците са доказали разноски в размер на 1005 лева, от които 50 лева за
внесена държавна такса за образуване на производството, 15 лева за внесена
държавна такса за съдебни удостоверения и 940 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание член 87, ал.3 от ЗЗД, по иска предявен от
ЦВ. ХР. П. с ЕГН **********, от село И., община К., улица „Х.Б.“ *** и ЦВ.
Д. П. с ЕГН **********, починал в хода на процеса и на негово място
конституиран наследникът му по закон Д. ЦВ. П. с ЕГН ********** от град
С., ул. И.В. *** против В. СТ. П. с ЕГН ********** и ЦВ. Д. П. с ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване: град К., улица „Г.С.“ № *****,
ДОГОВОР ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ, сключен с нотариален акт № № 189,
том ІІ, дело № 641/1991 г. от 26.07.1991 г. по описа на Районен съд Карлово,
по силата на който ЦВ. Д. П. и ЦВ. ХР. П. са прехвърлили на Д.Ц. П. с ЕГН
**********, бивш жител на село И., починал на ***** г., САМО 2/6 (две
шести) ид. части от дворно място цялото застроено и незастроено с площ от
12
900 кв.м, находящо се в село И., община К., област П., с административен
адрес: село И., ул. „Х.Б.“ ***, който имот по регулационния план на селото,
съгласно Заповед №245 от 1971 г. съставлява УПИ **** в кв. 14 по плана на
селото при граници и съседи: от запад - улица с осови точки 46 и 51, от север
- улица с осови точки 46 и 47 от изток - **** и от юг - **** и САМО 5/12 (пет
дванадесети) ид. части от построената в дворното място масивна жилищна
сграда, КАТО за разликата над 2/6 ид. части от дворното място и над 5/12 от
жилищната сграда, до пълните предявени размери от 3/6 ид. части за
дворното място и 6/12 ид. части от жилищната сграда, ПРЕКРАТЯВА
производството поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА В. СТ. П. с ЕГН ********** и ЦВ. Д. П. с ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване: град К., улица „Г.С.“ № ***** да
заплатят на ЦВ. ХР. П. с ЕГН **********, от село И., община К., улица „Х.Б.“
*** и Д. ЦВ. П. с ЕГН ********** от град С., ул. И.В. *** деловодни
разноски в размер на 1005 (хиляда и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13