НОХД № 2749/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимата М.Н.Г., родена на *** ***,
с настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, със средно образование,
разведена, неосъждана, безработна, ЕГН: ********** ***.07.2015 г. в с.
Пищигово, обл. Пазарджик, в качеството си на длъжностно
лице - служител гише в пощенска станция /началник в пощенска станция в ПС - с.
Пищигово, обл. Пазарджик е присвоила чужди пари - сума
в размер на 181,80 лв., собственост на С.М.М. ***,
поверени й да ги пази и управлява, като за улесняване на присвояването е
извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко
наказание, а именно престъпление по чл.309, ап. 1 от НК, за това, че сама е
съставила неистински частен документ - разписка за изплащане на пенсия №
00028123 за м. юли 2015 г., като й е придаден вид, че подписът е положен от С.М.М. и го е употребила, за да докаже, че е прекратено едно
правоотношение - правото на С.М.М. за получаването на
пенсия за м. юли 2015 г. - престъпление по чл.202, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.201 от НК.
Подсъдимата не се признава за виновна по така
повдигнатото и обвинение. Дава обяснения, в които твърди, че М. е получила
лично пенсията си.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като пледира
за признаване на подсъдимата за виновна и налагане на наказание лишаване от свобода
около минимума, предвиден в закона с прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск предявен от пострадалата С.М.М. против подсъдимата
М.Н.Г. за сумата от 181,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на деянието и е конституирана пострадалата С.М.М. като граждански ищец по делото. Гражданският ищец моли
за уважаване на предявения граждански иск.
Няма конституиран частен обвинител по делото.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимата. Излага
доводи.
В дадената и последна дума подсъдимата заявява, че
желае да бъде призната за невинна.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
М.Н. *** работела като служител гише Пощенска станция /началник ПС в
пощенска станция с. Пищигово по сключен трудов договор от 06.06.2013 г. между нея и „Български пощи“ ЕАД. Длъжността
изпълнявала до 05.08.2015 г., когато напуснала по собствено желание. Съгласно
длъжностната й характеристика, връчена й на 28.05.2013 г., част от задълженията
й били следните: „Приема и изплаща суми по пощенски, експресни, пенсионни и
международни записи и договори по възложителство в
пощенската станция и в жилищата на получателите“ - /т.2.10/ , „Изплаща пенсии
на гише и по домовете“ -/т.2.23/, „Получава парични средства и пощенски
ценности и ги съхранява“ - /т.2.25/. Като основна отговорност й било вменено
опазване на парични средства и пощенски ценности. Съгласно технологията на
„Български пощи“ ЕАД и НОИ за работа по изплащане на пенсии и пенсионни записи
с електронен картон, редът за изплащане на пенсията лично на пенсионера бил
следния: изплащането се извършвало чрез програмен продукт „Електронен картон“.
С въвеждане на идентификационен номер на пенсионер ЕГН/ЛНЧ/СЛН се визуализирал
„електронен картон“ на лицето. Касиерът сверявал данните от „електронния
картон“ на съответния пенсионер с тези с тези от документа за самоличност на
пенсионера. При съвпадение на данните потвърждавал изплащане. След това
предоставял на пенсионера отпечатана разписка и изисквал от него полагане на
подпис на указаното място. След като вземал подписаната разписка, касиерът
сверявал подписа положен върху нея, с този от документа за самоличност на
пенсионера. След това полагал своя подпис и изплащал сумата. Вече потвърдената
пенсия била недостъпна в програмното приложение за повторно изплащане. Съгласно
цитираната технология, разписката съдържа всички необходими данни от
„електронния“ пенсионен картон. Подписаната от получателя на пенсията разписка,
служи като доказателство и оправдателен документ за извършените плащания.
Разписките с подпис на пенсионера, попълнени с всички необходими данни при
изплащане на пенсията или пенсионния запис се съхранявали в ПС в отделни
хартиени пликове за всеки от изплащателните дни в
срок от 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която
се отнасят. За пощенска станция в село Пищигово подсъдимата Г. давала заявка до
главна каса в Областната пощенска станция гр. Пазарджик за необходимите пари за
изплащане на пенсии, пенсионни записи и др. предния ден. Парите получавала на
следващия ден. Пенсиите се изплащали от 7 до 20 число на всеки месец. Когато в
касата имало достатъчно пари в наличност, не се заявявала сума до главната каса
на Областната пощенска станция гр. Пазарджик, а пенсиите се изплащали от тези
пари. В края на всеки работен ден подсъдимата Г. правела приходно-разходен
отчет за финансовата дейност на пощенската станция.
Пострадалата С.М.М.
*** е пенсионерка. Същата получава пенсия в размер на 181.80 лв. месечно на
гише в пощенската станция в с. Пищигово. През лятото на 2015 г. свидетелката М.
решила да спести малко пари, за да си купи врата и въглища за зимата. За целта
решила да не си взима пенсията за месец юли 2015 г., като същата следвало да
бъде изплатена през периода от 07 до 20 юли 2015 г., а да я вземе следващия
месец, заедно с пенсията си за месец август 2015 г.
На 16.07.2015 г подсъдимата Г. имала в
касата на пощенската станция наличност 1100.20 лв. от предходния ден и за деня
от инкасова дейност събрала 1000.73 лв. С наличните
суми изплатила пенсии за деня на трима пенсионери и печалба от лотарийни
билети. В 12.39 ч. подсъдимата Г. отворила „електронния картон“ на свидетелката
М. и потвърдила изплащане. След това отпечатала разписка за плащането №
00028123/16.07.2015 г., в която било посочено, че на С.М.М.
*** е изплатена пенсия за месец юли 2015 г. на каса в брой - 181.80 лв. На
мястото на подпис за получател бил положен подпис, наподобяващ подписа на свидетелката
М.. Под него подсъдимата положила своя подпис. За деня подсъдимата Г. изготвила
отчет, който изпратила в Областната пощенска станция гр. Пазарджик и в който
посочила, че е изплатила общо сумата от 642.30 лв. за пенсии, като в тази сума
влизала и сумата от 181.80 лв., предназначена за пенсията на С.М., и сумата от
17 лв. за печалба от лотарийни билети. Подсъдимата Г. върнала в главната каса
850.00 лв. и приключила деня с 591,63 лв. На 05.08.2015 г. подсъдимата
напуснала работата си в пощенската станция по собствено желание
На 13.08.2015 г. свидетелката М. отишла в пощенската
станция на с. Пищигово да вземе пенсиите си за месец юли 2015 г. и за месец
август 2015 г. От новата служителка на гишето - свидетелката Д.Н.Р., разбрала,
че има за взимане само пенсия за месец август 2015 г., тъй като пенсията за месец
юли 2015 г. й била изплатена. М. се ядосала и отишла в дома на подсъдимата Г. в
селото. Заявила й, че не е получила пенсията си за месец юли 2015 г., макар за
това да били изготвени документи и настояла да отиде с нея в пощенската станция.
След като двете отишли в пощенската станция, свидетелката Р. им показала
разписката № 00028123/16.07.2015 г. Подсъдимата Г. заявила, че това е подписът
на М.. Последната отрекла да е получила пенсията за месец юли и подписът да е
положен от нея, тъй като тя не се подписвала по този начин. След това двете си
отишли.
По делото е изготвена графическа
експертиза, от чието заключение е видно, че подписът положен срещу „Подпис“ в
разписка за изплащане на пенсията на С.М.М. ***.07.2015
г. не е положен от С.М.М. и М.Н.Г.. Подписът положен
под „Подпис“ (подписът на пощенския служител) в разписка за изплащане на пенсията
на С.М.М. за месец юли 2015 г. с дата 16.07.2015 г. е
положен от М.Н.Г..
Изготвена е допълнителна графическа
експертиза, от заключението на която е видно, че подписът положен срещу
„Подпис“ в разписка за изплащане на пенсията на С.М.М.
за месец юли 2015 г. с дата 16.07.2015 г. не е възможно да е положен от самата С.М.М.. В експертизата е посочено, че подписът, положен в графа
„Подпис:...“, в разписка за изплащане на пенсия с дата 16.07.2015 г. се
характеризира със средна степен на обработеност. При
извършеното сравнително изследване на този подпис и подписите -сравнителни
образци от С.М.М. се установяват съществени
несъвпадения в общите и частни графически признаци. Не е възможно подписът,
обект на настоящото изследване да е положен от самата М., поради фактът, че
подписът на последната се характеризира с ниска степен на обработеност.
Посочените писмени навици, индивидуалност и автоматизираност
при подписването на М., дават основание за категоричен извод, че подписът,
посочен като обект на експертизата, не е възможно да е положен от самата С.М.М..
В заключението се сочи, че подписът,
положен срещу „Подпис“ в разписка за изплащане на пенсията на С.М.М. за месец юли 2015 г. с дата 16.07.2015 г. е имитиран
посредством „визиране“, като не е възможно да бъде идентифициран авторът му, т.е.
едновременно наблюдение на автентични подписи на титуляря С.М.М. и полагането му /изпълнението му/ върху разписката за
изплащането на пенсията с дата 16.07.2015 г.
В хода на съдебното следствие е изготвена
съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че подписът за „получател“ на
пенсията е положен първи под подписа за „оператор“ (служителят в пощенския
клон), като двата подписа са изпълнение с една и съща химикална
паста.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите
С.М.М., Н.К.Н. и Д.Й.Р., както и от писмените такива
– трудов договор № РД-20-949/06.06.2013 г.,
длъжностна характеристика на служител, гише в пощенска станция/Началник
пощенска станция IV-V кат./ и Пощенски раздавач /пощальон/, разписка за
изплащане № 00028123/16.07.2015 г., технология на „Български пощи” ЕАД и НОИ за
работа по изплащане на пенсии и пенсионни записи с електронен картон; дневни
отчети на ПС - Пищигово от 07.07.2015 г. до
16.07.2015 г., дневни отчети от касови модули от 07.07.2015
до 16.07.2015 г., справка за съдимост, характеристична справка, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, както и от заключенията на
изготвените графическа експертиза, допълнителна графическа експертиза и
съдебно-техническа експертиза. Тя се подкрепя частично и от разпитите на
свидетелите Ю.Г.М., П.Л.М. и Л.Н.М.. Тя се подкрепя по отношение на определени
обстоятелства и от дадените от самата подсъдима обяснения.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимата като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.М.М., Н.К.Н., Д.Й.Р., Ю.Г.М., П.Л.М. и Л.Н.М., които са без
вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични. Показанията на свидетелите не
противоречат и на писмените доказателства по делото, като взаимно се допълват.
Показанията на С.М.М. и Д.Й.Р. следва да бъдат ценени
като такива с висока доказателствена стойност, тъй
като дават информация за факти, които са пряко възприети от тях. Нещо повече –
конкретно показанията на Р. са дадени от лице, които не е заинтересовано по
никакъв начин от изхода на делото. Съдът изцяло кредитира показанията на С.М.,
като все пак отчита обстоятелството, че същата се явява заинтересовано лице,
доколкото е пострадала от престъплението. Независимо от това обстоятелство обаче,
съдът прецени показанията и като обективни, последователни, достоверни и
кореспондиращи на събрания по делото доказателствен
материал и в частност с показанията на Д.Й.Р., както и заключенията на вещите
лица по изготвените графическа експертиза, допълнителна графическа експертиза и
съдебно-техническа експертиза. Последните са компетентно изготвени, като вещите
лица са отговорили точно на поставените им въпроси. В показанията си М. с
категоричност заяви в хода на съдебното следствие, че не е ходила да получава пенсията
си месец юли 2015 г. Така по отношение на съставомерните
признаци се установиха безспорно следните факти: На първо място С.М. не е
получила пенсията си за месец юли 2015 г., като това се потвърждава, както от
нейните показания, така и от заключенията на графическата експертиза и
допълнителна графическа експертиза, че подписът под получател категорично не е
положен от самата нея. На следващо място: достъп до парите в пощенския клон и
до електронните картони на пенсионерите има единствено служителят в пощенската
станция, в случая през месец юли 2015 г. (включително и на инкриминираната
дата) този служител е била подсъдимата Г.. Това се потвърждава от показанията
на свидетелите Н.Н. и Д.Р., от обясненията на самата
подсъдима, както и от писмени доказателства по делото - трудов договор №
РД-20-949/06.06.2013 г., длъжностна характеристика на
служител, гише в пощенска станция/Началник пощенска станция IV-V кат./ и
Пощенски раздавач /пощальон/, разписка за изплащане № 00028123/16.07.2015 г.,
технология на „Български пощи” ЕАД и НОИ за работа по изплащане на пенсии и
пенсионни записи с електронен картон; дневни отчети на ПС - Пищигово от 07.07.2015 г. до 16.07.2015 г., дневни отчети от касови модули
от 07.07.2015 до 16.07.2015 г. Установи се и, че
изплащането на пенсията става след представяне на документ за самоличност,
поради което е изключена вероятността пенсията на М. да е изплатена по погрешка
на друго лице. Категорично се установи от писмените документи, че все пак
такава пенсия е била изплатена на 16.07.2015 г. в 12:39 ч. На последно място от
показанията на свидетелката Р. се установи, че през месец август 2015 г. при
идването си в пощенската станция С.М. е заявила, че има за получаване две
пенсии – за юли и август 2015 г., което поведение от нейна страна не би било
такова, ако беше получила лично пенсията си за месец юли. М. се ядосала и
разгневила, като научила, че има за вземане само една пенсия и дори отишла в
дома на Г. в селото, за да се разправя, след което дори я накарала да дойде
обратно с нея до пощенския клон и след показване на картона от страна на Р.,
заявила, че той не е подписан от нея и отново започнала да се разправя с Г..
Придобивайки лични впечатления от М. в хода на съдебното следствие, съдът
счита, че последната не би действала по този категоричен начин, ако е била наистина
получила пенсията си. Така категорично се установиха следните обстоятелства: М.
не е получила пенсията си за месец юли 2015 г., достъп до парите и електронния картон
на М. и старите картони за изплащане на пенсия и за предходните месеци,
подписани от М., е имала само Г. и документално пенсията е изплатена, доказано
и с подписа на самата Г. на картона, а в касата на пощенската станция липсва
сумата в размер на пенсията на М. – 181,80 лв. Събирането на тези факти накуп
води до единствения възможен извод, а той е, че именно подсъдимата Г. е
присвоила пенсията на М.. Единственото съмнение в тази посока по делото е
заключението на първоначалната графическа експертиза, че подписът положен срещу
„Подпис“ в разписка за изплащане на пенсията на С.М.М.
не е положен от М.Н.Г., но следва да се има предвид, че този си извод вещото
лице прави сравнявайки образците за сравнително изследване от подписа на Г. с
този, положен на картона от името на М., при което сравнение дори и съдът,
който не е експерт в тази област видимо може да установи същото, а именно, че
това не е подписът на Г.. В случая обаче е важно не дали начинът на подписване
на Г. съвпада с начина, по който се подписва М., а е важно какви характеристики
притежават двата подписа на картона и дали те съвпадат по някакъв начин. Видно
от 9.1. от заключението подписът, положен от получателя на пенсията се
характеризира със средна степен на обработеност,
свързан, смесена (читаема и нечитаема)
транскрипция с преобладаваща дъговидна форма, ляво-окръжна посока, от изправен
към десен наклон и среден размер на движенията при полагане без прекъсване.
Какво посочва в заключението си вещото лице при изследване на подписа на Г. под
картона в 9.2 от заключението: средна степен на обработеност
и свързаност, нечитаема транскрипция с преобладаваща
дъговидна форма, ляво-окръжна посока, с десен наклон и среден размер на
движенията при полагане без прекъсване. Видно е, че се касае за доста съвпадащи
характеристики между двата подписа. Имайки това предвид и в унисон със заключението
на техническата експертиза, че двата подписа в картона са изпълнени с една и
съща химикална паста, съдът стига до извод, че именно
едно и също лице е изпълнило двата подписа, като е имитирало подписа на М.
посредством „визиране“ (заключението на допълнителната графологична
експертиза) и тъй като достъп до образци от подписа на М. отново има само
служителят в пощенската станция (картоните – разписки се пазят 3 години, а и е видно
и от показанията на Р., че месец по-късно при поискване от М. и е показала
картона с подписите за юли 2015 г.), то това лице може да бъде единствено
подсъдимата Г.. Естествено може и да се предположи и, че лицето, имитирало подписа
на М. не е самата подсъдима, а неин евентуален съучастник, но затова няма данни
по делото и съдът го посочва само като опция. Горепосочените разсъждения
доказват по категоричен начин извършеното от подсъдимата Г. деяние. Всъщност
събраните по делото доказателства обуславят и позицията на самата подсъдима, която
основно се защитава в дадените от нея обяснения, твърдейки, че М. е получила
пенсията си лично от нея през месец юли 2015 г. Това обаче категорично се
опровергава от заключението на допълнителната графологична
експертиза и от показанията на самата М.. Така обясненията на самата подсъдима следва
да преценяват най-вече с оглед изразяващата се в тях защитна позиция от страна
на последната. В тази връзка съдът направи възможното да установи дали въобще М.
е била през месец юли 2015 г. в пощенската станция, като в тази връзка бяха
разпитани свидетелите Ю.Г.М., П.Л.М. и Л.Н.М..
Последните двама не изнесоха такива данни. Само свидетелят М. заяви, че в края
на първата или втората десетдневка на месец юли 2015 г. е бил в пощата и е
видял там М., без да може да посочи за какво тя е била там и категорично заяви,
че не е видял да получава пари. В същото време свидетелят заяви: „То цялото
село седи там до пощата на пейките и си правят мухабет“,
като не помни кои точно са били там – вътре в пощата или отвън. По този начин
не може да се установи къде точно е била М., но пък от друга страна може да се
разсъждава, че именно при разговори с хора от селото около пощата М. да е споменала,
че няма да получава пенсията си този месец и това да е станало достояние на Г..
Доводът на защитата, че подсъдимата няма как да знае дали след 16.07.2015 г. до
20-то число М. няма да се яви, за да
получи пенсията, поради което няма причина да присвои парите преди последната
дата на изплащане на пенсиите, на пръв поглед може и да има логика в себе си,
но според съда не е имало никаква пречка Г. да държи парите в себе си и да не
ги харчи до 20-то число, като при евентуално идване на М. в пощата да и
предостави сумата и по никакъв начин да не се разбере, че е била документално
оформено получаването на пенсията на 16-то число, тъй като едва ли М. би се
интересувала от това, след като получи пенсията си в пълен размер, а и последната
е неграмотна и без образование и може да се подпише документ на доверие дори
без нейните данни на него. По отношение на доводите на защитата, че подсъдимата
няма как да знае ЕГН-то на М., за да й отвори електронния картон и да отбележи
изплащането на пенсията, следва да се има предвид, че в пощенския клон се пазят
картони от изплащането на пенсии за предходни месеци за период от 3 години
назад, а на всеки един от тях е посочено и ЕГН-то на титуляря, което е видно и
от процесния, приложен по делото с №
00028123/16.07.2015 г.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимата М.Н.Г. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.204, , б. „б“,
вр. чл. 202, ал.1, т.1, вр.
чл.201 от НК. Съдът намира за установени всички елементи на състава на
престъплението.
От обективна страна на 16.07.2015 г. в с. Пищигово, обл. Пазарджик, в маловажен случай, в качеството си на
длъжностно лице - служител гише в пощенска станция /началник в пощенска станция
в ПС - с. Пищигово, обл. Пазарджик е присвоила чужди
пари - сума в размер на 181,80 лв., собственост на С.М.М.
от с. с., поверени й да ги пази и управлява, като за улесняване на
присвояването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се
предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.309, ап. 1 от НК, за
това, че сама е съставила неистински частен документ - разписка за изплащане на
пенсия № 00028123 за м. юли 2015 г., като й е придаден вид, че подписът е
положен от С.М.М. и го е употребила, за да докаже, че
е прекратено едно правоотношение - правото на С.М.М.
за получаването на пенсия за месец юли 2015 г.
От субективна стана подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, като е имала
представа за всички елементи на състава, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване
– действала е при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съзнавала, че
присвоява сума пари, която е следвало да изплати на друго лице като пенсия,
както е съзнавала и обстоятелствата относно улесняващото престъпление по
чл.309, ал.1 от НК.
Съдът приема извършеното от страна на подсъдимата Г.
за маловажен случай, тъй като се касае за деяние, при което общественоопасните
последици не са значителни. На първо място се касае за сума в размер на 181,80
лв., която е доста под размера на минималната работна заплата за страната. От
друга страна е вярно, че се касае за пенсия, на която очевидно пострадалата
разчита, но с оглед обстоятелствата по делото, а именно, че самата М. е била
решила да не взема пенсията си за текущия месец, то очевидно, че се касае за
сума, която към юли 2015 г. не е била животоопределяща
за нея към момента – не и е била необходима нито за закупуване на храна, нито
на лекарства, нито за покриване на други всекидневни нужди. Очевидно общественоопасните последици са незначителни, преценени в
съвкупност и с другите смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, сравнително младата възраст, доброто
име сред хората в селото, видно от разпита на част от свидетелите по делото.
Това очертава факти, които изпълват изцяло нормата на чл.93, т.9 от НК,
визираща маловажния случай. С оглед изложеното подсъдимата следва да бъде
призната за виновна за извършване на престъпление по чл.204, б. „б“, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201
от НК, като бъде оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл.202,
ал.1, т.1, вр. чл. 201 от НК.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и в частност на чуждата собственост, както и в желанието на
подсъдимата да се обогати за сметка на други членове на обществото, използвайки
служебното си положение. Г. се явява длъжностно лице по смисъла на чл.93,
ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като съгласно сключения трудов договор и от
длъжностната характеристика за длъжностите служител гише в ПС/началник ПС IV-V
кат. и Пощенски раздавач /пощальон/ й е било възложено да изплаща пенсии на
гише и по домовете; да получава парични средства и пощенски ценности и да ги
съхранява, а като основна отговорност й било вменено опазване на парични
средства и пощенски ценности. Описаната дейност обуславя квалификацията на
деянието - изпълнение на работа, свързана с пазенето и управлението на чуждо
имущество. С непредаването на сумата от 181.80 лв., предназначена за пенсия, на
правоимащото лице и изготвянето и отчитането на
оправдателен документ за извършено плащане, без реално да е извършено такова е
осъществено присвояване на горната сума. За извършването на горното деяние, Г.
е извършила друго улесняващо престъпление по чл.309, ал.1 от НК - изготвила и
използвала неистински частен документ - разписка за изплащане на пенсията.
Разписката за изплащане на пенсията е частен документ, тъй като не е издадена
от длъжностно лице в кръга на службата му и на същата е придаден вид, че е
подписана от друго лице - свидетелката М., а не от действително изготвилото го
- подсъдимата Г.. Деянието по цитирания текст от НК е по-леко наказуемо в
сравнение със състава на длъжностното присвояване и е извършено едновременно с
него.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние,
за което се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация и не е тежко престъпление по смисъла на общата
част на НК.
Съдът прецени като ниска обществената опасност на самата
подсъдима. Същата е неосъждана, с много добри характеристични данни и се ползва
с много добро име в селото. Обстоятелство, потвърдено и от част от свидетелите
по делото.
Съдът
прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство и сравнително младата
възраст на подсъдимата. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимата М.Г. наказание за
престъплението по чл.204, б. „б“, вр. чл.202, ал.1,
т.1, вр. чл.201 от НК - пробация
при следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по
настоящ адрес с честота на явяване и подпис два пъти седмично за срок от шест месеца
и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. Размерът на наказанието
съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки ниската степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимата,
така както повелява чл.54 НК. Съдът
счита, че в случая са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства,
изброени по-горе, които да обуславят налагането му – чисто съдебно минало, много
добри характеристични данни и сравнително млада възраст. Съдът е убеден, че
именно така определеното наказание ще изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за млада жена, която с оглед обстоятелствата се е подала
на желанието да се обогати по неправомерен начин и е извършила престъплението,
но която може да бъде превъзпитана успешно и без да и бъде наложено по-тежко
наказание. Така определеното наказание съдът намира, че
съответства напълно на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се
с ниска степен на обществена опасност. С налагането му подсъдимата Г. ще има
възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Така преценения период на пробация е
достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да
се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. В същото време това
наказание ще даде възможност на подсъдимата да работи, за да изплати дължимо
обезщетение на пострадалата за причинените й вреди.
По
делото няма предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като не са
възстановени имуществените вреди от престъплението, а именно сумата в размер на
181,80 лв., както изисква буква „в“ на посочения текст.
По гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от пострадалата
С.М.М. против подсъдимата М.Н.Г. за сумата от 181,80
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието, съдът намира същия за основателен по основание и по размер. По делото
безспорно е установено, че подсъдимата Г. е извършила деянието с оглед
гореизложените мотиви. Деянието е извършено виновно. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата и причинените
вредоносни последици. От деянието са настъпили имуществени вреди за пострадалата
М. в размер на 181,80 лв. от неполучената пенсия. Съгласно разпоредбата на чл.45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму,
поради което ще следва да се осъди Г. да заплати на М. сумата от 181,80 лв. М.
не претендира лихва върху тази сума.
С оглед размера на уважения
граждански иск ще следва да се осъди подсъдимата Г. да заплати в полза на
държавата държавна такса в размер на 50 лв.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди подсъдимата
Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик разноските
по делото в размер на 333,20 лева за графическата експертиза и допълнителна
графическа експертиза, също да заплати разноските по делото в размер на 110,64
лева по сметка на Районен съд Пазарджик за съдебно-техническа експертиза, както
и държавна такса в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: