№ 1313
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север” АД против
Решение № 260720/02.03.2021 г. на ВРС по гр.д. № 4916/2020 г. по описа на същия съд, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на "Екип Авто" ООД, на осн. чл. 286 и сл. и чл.
294 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД сумата от 5400 лева, представляваща невъзстановена
гаранция по т. 7.1 от Договор за обществена поръчка № 170-9/21.07.2017г. и сумата от
559,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 13.05.2019 г. до
19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване
на иска – 19.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото
разноски.
Според жалбоподателя атакуваното решение е неправилно като необосновано и
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изтъква, че
договорът е сключен по реда на ЗОП и процесната гаранция има характер на неустойка за
неизпълнение на задълженията по договора. Излага подробно вида и характера на
твърдяното неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца по всяка
конкретна поръчка за ремонт на превозно средство, като поддържа, че предвид
неизправността на ищеца, ответникът е имал право да прекрати действието на договора.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ответникът е загубил правото си да задържи
гаранцията, тъй като в известието за прекратяване на договора не е посочил конкретни
факти, даващи основание за прекратяване на договора. Отправя до съда искане за отмяна на
1
решението на ВРС и за отхвърляне изцяло на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В срока за отговор въззиваемата страна моли обжалваното решение да се потвърди
като валидно, допустимо и правилно по изложени съображения. Прави искане да и се
́
присъдят сторените разноски.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВОС въззивникът поддържа въведените с жалбата
оплаквания. Въззиваемата страна поддържа изложеното в отговора.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск от "Екип Авто" ООД срещу
„Електроразпределение Север” АД за заплащане на сумата от 5400 лева, представляваща
невъзстановена гаранция по договор № 170-9/2017 г. за възлагане на обществена поръчка и
сумата от 559,50 лева – лихва за забава за периода 13.05.2019 г. до 19.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че с договор № 170-9/2017 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет "Поддръжка, текущ, основен ремонт и автотенекеджийски
услуги“ ответникът му е възложил изпълнение на предвидените в договора дейности
относно товарни и специализирани служебни автомобили собственост на
„Електроразпределение Север” АД за територията на област Варна в съответствие с
техническата спецификация. Като изпълнител ищецът внесъл парична гаранция за добро
изпълнение в размер на 4% от прогнозната стойност на договора. Твърди, че е изпълнявал
точно и добросъвестно сключения договор, но на 05.04.2019 г. е получил предизвестие за
прекратяването му поради неточно изпълнение, като било посочено, че на основание т. 7.6
от договора възложителят задържа в пълен размер предоставената гаранция. Ищецът
незабавно възразил, че не са налице основания за едностранно прекратяване на договора от
страна на възложителя и за задържане на гаранцията. Претендира връщане на гаранцията
ведно с обезщетение за забава и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор, с който искът се оспорва по основание и размер. Счита,
че има основание за задържане на гаранцията по договора, тъй като изпълнителят бил
неизправна страна по сключения договор през целия му период на действие, като не е
изпълнявал точно всички възложени му поръчки като сочи забавяния и неточности по
конкретни поръчки. Претендира съдебно-деловодни разноски.
2
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд въз основа на съвкупна
преценка на събраните доказателства е приел, че в изпратеното известие от 02.04.2019 г. се
съдържа единствено посочване основанието за прекратяване на договора без конкретните
факти даващи право на ответника да стори това, поради което ответникът е загубил правото
си да задържи гаранцията и същата е следвало да бъде върната в 30 дневен срок от
връчването на предизвестието.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира,
че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите
по чл. 236 ГПК, както и допустимо – налице са всички предвидени от закона предпоставки и
липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на процесния договор за обществена поръчка № 170-9/21.07.2017г. е
поддръжка, основен ремонт и автотенекеджийски услуги /включително доставка и подмяна
на резервни части, материали, консумативи и смазочни материали/ на товарни и
специализирани служебни автомобили за територията на област Варна собственост на
„Електроразпределение Север” АД. Според клаузите на договора възлагането на всяка
отделна поръчка за извършване на дейност в предмета на договора се извършва от
възложителя по факс или e-mail като заявката се счита за връчена от часа на изпращането - т.
4.4. Предвиден е и редът за приемане на поръчките, извършване на диагностика/оглед,
съгласуване стойността на необходимите услуги, отчитане на извършената работа.
Сроковете за изпълнение на услугите предмет на договора са посочени в приложение № 2.
Срокът за приемане на автомобила в сервиз след заявка от възложителя е до 1 (един) час.
Срокът за диагностика е до 2 часа от приемане на автомобила. Сроковете за ремонт или
́
техническо обслужване са в зависимост от вида на извършваната дейност и варират от 3 часа
за обикновени дейности за поддръжка до максимум 15 работни дни за тежки ремонти на
тежкотоварни автомобили. В приложение № 1 към договора подробно са описани марките и
моделите на автомобилите, които биха били обект на извършваните от изпълнителя услуги.
Не се спори, че изпълнителят е предоставил на възложителя гаранция за добро
изпълнение под формата на паричен депозит в размер на 5400 лева, така както е уговорено в
т. 7.1 от договора.
Не е спорно също така, че на 05.04.2019 г. ищецът е получил изявление за
прекратяване на Договор № 170-9/21.07.2017 г., в което възложителят е посочил, че на
основание т. 13.3. във връзка с т. 13.3.1, т. 13.3.2 и т. 13.3.3 прекратява едностранно
действието на договора, както и че на основание т. 7.6 задържа в пълен размер
3
предоставената гаранция за изпълнение на договора. Съгласно цитираната т. 7.6 при
прекратяване или разваляне на договора по вина на изпълнителя, възложителят има право да
задържи в пълен размер гаранцията за изпълнение.
Спорни пред въззивния съд са въпросите: дали ищецът е бил неизправна страна по
сключения между страните договор от 21.07.2017 г., дали ответникът е имал право да
прекрати договора на посочените от него основания и дали с оглед на съдържанието на
изявлението за прекратяване ответникът е имал право да задържи внесената от ищеца
гаранция за добро изпълнение.
От събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че ищецът
не е изпълнил точно задълженията си по десет заявки, направени в периода от 30.08.2018 г.
до 16.11.2018 г. По две от тези заявки (2299 и 2556) е налице забавяне в изпълнението, но
работата е била извършена и платена от ответника. По останалите поръчки въпреки
получените по e-mail заявки, ремонтът не е бил извършен, като са налице множество
нарушения от страна на изпълнителя по отношение на уговорения ред за приемане на
автомобилите в сервиза, изготвяне на необходимите документи и уговорените срокове.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззиваемата страна, че
изпълнителят не носи отговорност за поръчките за ремонт на автомобилна техника, които не
е приел за изпълнение, т.е. превозните средства, които при извършената съвместна проверка
на 04.01.2019 г. страните са констатирали, че са паркирани извън огражденията на сервиза.
Задължение на изпълнителя съгласно приложение № 1 към договора е най-късно до един час
след заявката да приеме автомобила в сервиза, а до два часа след това да извърши
диагностика. След като е направена заявка по e-mail и автомобилите са докарани до входа на
сервиза, изпълнителят е бил длъжен да ги приеме и диагностицира. Очевидно това не се е
случило и фактът, че са били паркирани пред сервиза не може да се квалифицира като
злоупотреба с право от страна на възложителя. Още повече, че видно от представената
кореспонденция изпълнителят е бил наясно с обстоятелството, че въпросните автомобили са
заявени за ремонт и е давал отговори за срокове за приемане и извършване на ремонтите,
които далеч надхвърлят уговорените между страните. Позоваването на предварително
съгласувано между страните време за приемане на автомобилите – чл. 4.7. и чл. 5.2.4. от
договора – не променя факта, че ищецът не е предложил час за приемане или не извършил
фактическо приемане в рамките на уговорените срокове. Оспорвайки възражението за
неизпълнение на задълженията по договора ищецът се позовава на установеното от приетата
САТЕ, че поръчки с №№ 2752, 2819, 2823, 2821, 3193 и 2818, изобщо не са приемани за
изпълнение от изпълнителя по договора, не са издавани и ремонтни карти и не се е стигнало
до ремонт на автомобилите, но с оглед разписаните в договора права и задължения на
страните вината за неприемането на автомобилите в сервиза е на самия изпълнител, т.е. на
ищеца, а не на възложителя – ответник.
Несъстоятелно е и позоваването от въззиваемата страна на т. 5.1.8 от договора,
4
според която при спешна потребност от поддръжка и ремонт на автомобил и в случай на
отказ или невъзможност на изпълнителя да изпълни задълженията си по договора,
възложителят си запазва правото да потърси друг изпълнител, за извършване на
необходимите в момента услуги. Въпросният текст регламентира право, а не задължение на
възложителя, и е изцяло в негов интерес. Уговорката не отменя нито задълженията на
изпълнителя, нито сроковете в които същите следва да бъдат изпълнени, респ. предвидените
санкции при неизпълнение.
В заключение, изводът на ВРС, че с връчването на известието от 02.04.2019 г.
договорът е прекратен, тъй като изпълнителят е бил неизправна страна по договора и
ответникът е имал право да развали договора поради неизпълнение, е правилен.
В т. 7.6 изрично е уредена последицата от едностранното прекратяване на договора от
възложителя в случай на виновно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя,
а именно възложителят има право да задържи в пълен размер гаранцията за изпълнение.
Видно е, че страните са уговорили неустойка за неизпълнение в случай на разваляне на
договора по вина на изпълнителя в размер на внесената гаранция. Уговорката е
действителна и обвързваща страните. Обстоятелството, че в изявлението за прекратяване на
договора ответникът не е посочил и кои свои задължения по т.13.3.1, 13.3.2 и 13.3.3 ищецът
не е изпълнил, т.е. конкретните факти даващи право на ответника да прекрати договора, не
води до загуба на правото да се задържи гаранцията, респ. до възникване на задължение за
връщането и в 30 дневен срок от връчването на предизвестието. Непосочването в
́
предизвестието на неизпълнените от изпълнителя задължения, не погасява правото на
възложителя да получи уговорената неустойка, респ. задължението на ответника да заплати
същата. Задълженията се погасяват чрез изпълнението им или по някой от способите,
изрично посочени в закона – прихващане, опрощаване, новация. Непосочването от
кредитора на правопораждащ факт не води до погасяване на валидно възникнало
задължение, тъй като това непосочване не е сред предвидените от закона за погасителни
способи. От друга страна, задължение за възложителя съгласно т. 7.4 да върне гаранцията в
30-дневен срок от прекратяване на договора не е възникнало, тъй като същият ясно е заявил,
че има възражения по изпълнението на договора. И не на последно място, видно от
приобщените по делото доказателства, изпълнителят е знаел за конкретните случаи на
неизпълнение на неговите задължения, поради което непосочването им в предизвестието не
е довело до накърняване на правата му.
Поради несъвпадане на правните изводи на въззивния съд по съществото на спора с
тези на първоинстанционния ВРС обжалваното решение ще бъде отменено, а искът ще се
отхвърли като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски в производството пред ВРС в размер на 300 лева депозит за СТЕ, както
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25
5
от НЗПП определя на 300 лева, и 133 лева държавна такса за въззивно обжалване, както и
юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВОС, което съдът определя на 150
лева, или общо 883,00 лева съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства
за извършването им.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260720/02.03.2021 г., постановено по гр.дело №
4916/2020 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на "Екип Авто" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, за
осъждане на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, да
заплати на "Екип Авто" ООД на осн. чл. 286 и сл. и чл. 294 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД
сумата от 5 400,00 лева (пет хиляди и четиристотин лева), представляваща невъзстановена
гаранция по т.7.1 от Договор за обществена поръчка № 170-9/21.07.2017г. и сумата от 559,50
лева (петстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 13.05.2019 г. до 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска – 19.05.2020 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Екип Авто" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, да заплати на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, сумата от
883,00 лева (осемстотин осемдесет и три лева), представляваща сторени от ответника
съдебно деловодни разноски в производството пред ВРС и ВОС, на основание чл.78, ал.3 и
ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6