Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………….…/…………………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 4568 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Е.“ ЕООД ЕИК
*********, подадена чрез управителя Пламен Антонов Калайджиев, против НП №
03-010711 от 27.12.2018год. на Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 150лв. на основание чл. 415в от КТ за
нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно
и неправилно тъй като при съставянето му били допуснати съществени нарушения на
процес. правила и материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно производство процес. представител на въззивното
дружество поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва извършването на
нарушението за което е наложена санкция, а във фазата по същество моли НП да
бъде отменено поради това, че работничката била получила възнаграждението си.
В пледоариите си по съществото на делото процес.
представили на въззиваемата страна молят НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено като считат, че нарушението е безспорно доказано.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 10.10.2018год. между св. Х.В.
както работник и въззивното дружество като работодател бил сключен ТД № 184 по
силата на който въззивника назначавал, а св. В. приемала да работи на длъжност
търговски представил. В ТД било уговорено, че трудовото възнаграждение ще се
изплаща до края на месеца следващ месеца за който се отнася възнаграждението.
Тъй като в края на месец ноември въззивникът не изплатил
трудовото възнаграждение на св. В. за месец октомври, на 07.12.2018год.
последната подала сигнал в Д „ИТ“ Варна. Такъв сигнал подаден и от друг
работник на въззивника – Иванка Дзънгова. Във връзка
с постъпилите сигнали на 11.12.2018год. св. Д.И. ***, посетили офиса на
въззивното дружество находящ се в гр.Варна, ул. „Иван Богоров“
№12, ет.2 с оглед извършване на проверка. При това посещение проверяващите
оставили на счетоводителя в обекта призовка за явяване на представител на
дружеството и представяне на редица документи свързани с трудовото
законодателство в това число трудови досиета, ведомости за заплати и т.н. При
проверка на представените от страна на въззивното дружество документи –
ведомост за заплати за месец октомври 2018год. било установено, че в същата
липсва подпис на св. Х.В. която била подала и сигнала за извършената проверка.
Поради горното било прието, че въззивното дружество не е изплатило на
посочената работничка заплатата за месец октомври 2018год. съгласно уговорената
периодичност.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР1842959/20.12.2018год. в който били дадени и задължителни предписания едно от
които заплатата на св. Х.В. за месец октомври да и се изплати в срок до
07.01.2018год.
Препис от протокола бил връчен на надлежно упълномощено от
страна на представляващия въззивника лице – св. П.Д..
За констатираното нарушение на 20.12.2018год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-010711, в който е посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр.
чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не е изплатило в уговорения срок
уговореното трудово възнаграждение за месец октомври 2018год. на лицето Х.П.В.
ЕГН **********, на длъжност „търговски представител“. Посочено било, че
нарушението било извършено на 03.12.2018год., до който срок следвало да бъде
изплатено трудовото възнаграждение.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице – П.Д. която представила и платежно нареждане
за превеждане на заплатите на Х.В. за месеците октомври и ноември 2018год.
както и платежна ведомост за месец октомври с фигуриращ подпис в същата на св. В..
На 27.12.2018год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното
НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че
въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл. 415в, ал.1
от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 150лв. приемайки, че нарушението е маловажно, тъй като от него не са
произтекли вредни последици и е било отстранено веднага след констатирането
му.
В съдебно заседание показания е дала св.И. –
актосъставител, от чиито показания се установява, че проверката е било
извършена по сигнал, а нарушението е било установено по документи – разчетно-платежна ведомост за месец октомври 2018год. в
която липсвал подпис на Х.В.. Сочи, че по време на проверката е комуникирала с
упълномощено лице, което в последствие и било представило и доказателства за
изплащане на възнаграждението на В..
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и Х.В.. Последната потвърждава, че е била в трудови правоотношения с
въззивника, както и че именно тя е подала
сигнал до ИТ поради това, че не й била платена заплатата и след като бил
изтекъл срока за изплащането й. Сочи, че след подаването на сигнала и след
проверката от ИТ била получила заплатата си.
Като свидетел показания в хода на съдебното следствие
показания е дала и П.Д.. Последната сочи, че е работила за въззивника от месец
октомври 2018год. до месец февруари 2019год., като оперативен счетоводител, че
докато е работила там е била извършвана проверка от ИТ, както преди нейното
извършване имало проблем със заплатите - изплащали със закъснение. Сочи, че
последната си заплата получила след като била подала сигнал в ИТ като преди
това отказвали да и платят.
Като писмени доказателства към АНП са приложени ТД №
184/10.10.2018год., платежно нареждане от
18.12.2018год. за сума в размер на 319лв. – тр.
възнаграждение на Х.В. за месеците октомври и ноември 2018год., ведомост за
заплата за месец октомври 2018год., отчетна форма за месец октомври 2018год.,
пълномощно изходящо от Пламен Калайджиев към П.И.Д. протокол за извършена проверка
№ ПР1842959/20.12.2018год., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, Заповед на ИД на ИА „ИТ“.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети допълнително сигнал изходящ от Х.П.В. адресиран до Д „ИТ“ заведен там на
07.12.2018год., сигнал изходящ от Иванка Стефанова Дзънгова
до ИТ входирана там на 05.12.2018год., справка за сключени
от въззивното дружество ТД, фишове за работна заплата на Х.В. за месеците
октомври и ноември.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено както и доказателствата които го подкрепят.
Налице е пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
След като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивното дружество е наложено адм.
наказание за това, че е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не било изплатило
трудовото възнаграждение на лицето Х.П.В. ЕГН **********, назначена на длъжност
„търговски представител“ за месец октомври 2018год. в уговорения срок като
нарушението било извършено на 03.12.2018год. в гр.Варна, ул. „Иван Богоров №12, ет.2.
За да е осъществен състава на нарушението следва от една
страна деецът да има качеството на работодател и от друга да не е изплатил
уговореното трудовото възнаграждение на свой работник в уговорения срок.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие по
безспорен и категоричен начин, от всички събрани доказателства, както писмени
така и гласни бе установено, че въззивното дружество е имало качеството на
работодател по отношение на св. Х.В. към месец октомври. От друга страна по
категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни
доказателства се установява, че св.В. не е получила заплата си за месец
октомври в края на месец ноември 2018год., както е било уговорено в ТД и точно
това е била причината за да потърси съдействие от инспекцията по труда. Че
заплатата за месец октомври не е била платена до края на месец ноември, а едва
в края на месец декември след като вече е била започнала проверката от страна
на ИТ се установява и от приложеното към АНП платежно нареждане представено от
страна на въззивника с оглед доказване изпълнение на дадено предписание в тази
насока. Действително към АНП е приложена и разчетно-платежна
ведомост за месец октомври в която е налице подпис на св. В.. С оглед
показанията на свидетелките И. и В. обаче както и предвид приложеното платежно
нареждане за съда няма никакво съмнение че тази ведомост е била в последствие
заедно с платежното с оглед доказване изпълнение на предписанието и сама по
себе си не оборва факта, че заплата за месец октомври не е била изплатена в
определения с ТД срок до края на месец ноември 2018год.. И след като заплатата
на св. В. за месец октомври 2018год. не е била изплатена в уговорения срок то
нарушение на чл. 128, т.2 от КТ е
налице.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и законосъобразно с оглед постъпилите в последствие доказателства за
извършено плащане е приложил санкционната разпоредба на чл.415в от КТ като е
наложил на въззивника и следващото му се за него наказание имуществена санкция
което определил в размер към минималния предвиден в закона – 150лв. като
отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното
наказание от една страна и от друга като отчете, че нарушението е първо за
въззивника с оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното (данни още
по-малко пък доказателства че въззивникът е бил санкциониран в предходен момент
за нарушаване на трудовото законодателство няма) съдът счете, че така
наложеното му наказание се явява завишено. Счете, че в случая дори наказание
наложено в минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната ката и
на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена
санкция от 150лв. на 100лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда
и от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено
като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 150лв.
на 100лв.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010711 от
27.12.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на „Е.“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.415в, ал.1 от КТ
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 150 лв. като
НАМАЛЯВА размера на санкцията на 100лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: