№ 73
гр. Кюстендил, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20211500500414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от А1 България“ (с
предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул."***" №1, против Решение
№160/29.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1547 от описа на Районен съд -
Кюстендил за 2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон.
Сочи, че операторът изпълнил задължението си да достави електронни
съобщителни услуги и продукти, за което били издадени и съответни
фактури, но те не били заплатени от потребителя. Доказателствата в т.см.
обаче, не били обсъдени от съдебния състав.
Смята, че вземанията не са погасени по давност, доколкото неправилно
първоинстанционният съд не приложил Закона за мерките и действията по
време на извънредно положение. Давността била спряна по силата на същия
нормативен срок за период от 61 дни, заради което правото на иск досежно
част от сумите по издадената заповед по чл. 410 от ГПК, не било погасено в
хипотезата на чл. 111 ЗЗД. Освен това процесните суми включвали както
такива за дължими абонаментни такси, които се погасявали в тригодишния
срок, така и такива за изплащане на устройство, които пък се погасявали с
1
петгодишната давност.
Неправилно било и становището на съда, че липсват доказателства за
начина, по който се формирала претенцията за законна лихва.
При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение
в атакуваната част.
Не ангажира доказателства и поддържа доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез назначения от съда неин
особен представител, в който се застъпва тезата, че тя е неоснователна.
Споделя становището, че правото на иск е погасено по давност. Смята, че
пълно и главно доказване на доставените услуги не е осъществено от ищеца.
Навежда доводи за нищожност на клаузите по процесните договори,
предвиждащи начисляване на неустойка.
Поддържа искане за определяне на възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство и пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не e изпратил процесуален
представител, но е изразил писмено становище, с което въззивната жалба се
поддържа.
Особеният представител на ответника по жалбата – адв. К. съотв.
оспорва депозираната жалба, по развити в отговора й съображения.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред
първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа
страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана А1
България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул."***" №1, в която е било
заявено искане за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника
по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител по реда на
2
чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила изцяло предявените искове.
По делото не е било спорно, че страните са били в облигационни
отношения по силата на Рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с номер *** от 15.07.2015 г.
С последващи приложения към него е договорено и предоставянето на:
- мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с
месечна абонаментна такса от 6,90 лв. с вкл. ДДС;
- абонаментна услуга за цифрова телевизия с месечна абонаментна такса
от 11,90 лв.;
- мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с
месечна абонаментна такса от 30,00 лв. с вкл. ДДС;
- мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с
месечна абонаментна такса от 23,99 лв. с вкл. ДДС;
- с Договор за продажба на изплащане от 23.07.2016 г., ищецът продал
на ответника устройство с мобилна услуга, за срок от 23 месеца, като били
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски по 9 лв.
- според данните в Приложение №1 от 13.08.2016г., ищецът
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за СИМ карта с
телефонен номер, с тарифен план от 33.99 лв., срок 24 месеца - до 13.08.2018
г.
- съгласно Договор за продажба на изплащане от 13.08.2016 г., ищецът
продал на ответника продукт, в пакет с мобилна услуга, с една първоначална
и 23 месечни вноски от по 18.50 лв.
- по силата на Приложение №1 от 15.08.2016 г., ищецът предоставил на
ответника мобилна услуга за СИМ карта с телефонен номер ***, с тарифен
план от 19.99 лв., за срок от 24 месеца, до 15.08.2018г.
- с Договор за продажба на изплащане от 15.08.2016 г., ищецът продал
на ответника устройство, в пакет с мобилна услуга, за срок от 23 месеца, при
договорени една първоначална и 23 месечни вноски от 20.50 лв.
Приети по делото са приложени и представените с исковата молба
писмени доказателства, в т.ч. процесните договори, приложимите Общи
условия на оператора (ОУ), както и издадени фактури за натрупани
3
задължения.
Приобщено е и ч.гр.д.№658/2020г. на КРС, образувано по заявление на
настоящия ищец, по което е била издадена заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение за сума в размер на 960.49 лв. - главница,
представляваща неизпълнени договорни задължения, произтичащи от рамков
договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер
***, 301.59 лв. - законна лихва за забава в общ размер, изчислена върху
главницата за периода 24.01.2017г. до 13.04.2020г., неустойка в размер на
705.81 лв., ведно със законна лихва върху 1 главницата, считано от
13.04.2020г. до окончателното изплащане.
В постановеното решение по спора първоинстанционният съд е приел,
че не са налице всички предпоставки за основателност на претенцията и
отхвърлил исковата претенция за установяване вземане в размер на 960.49 лв.
- главница, представляваща неизпълнени договорни задължения,
произтичащи от рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с номер ***, 301.59 лв.- законна лихва за забава в общ
размер, изчислена върху главницата за периода 24.01.2017г. до 13.04.2020г.,
неустойка в размер на 705.81 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.
№658/20г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна,
следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
По правилността на решението:
Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 415 от с.к.
Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното
производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, връчена
на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, като е разпоредена процедура
по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл.
415 ГПК са съответни на наличните данни за връчване на заповедта по реда
4
на чл. 47 от ГПК, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск.
По отношение на исковете за установяване на дължимост на сума в
размер на 960,49 лв.:
Сумата е формирана от два компонента – 75,49 лв. за ползвани
електронни съобщителни услуги в периода 03.01.2017 г. – 13.02.2017 г., както
и 885,00 лв. – неплатени вноски за предоставени продукти на изплащане.
На първо място, между страните няма спор за наличието на
възникналите между тях валидни облигационни отношения по процесните
договори и приложения към тях.
Действително представените фактури и приложенията към тях, като
частни свидетелстващи документи, не се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства. Те сами по себе си не са годно доказателство да установят, че
мобилният оператор е предоставил на ответника мобилни услуги през
релевантния период, но имат доказателствена стойност, която следва да се
цени в съвкупност с другите доказателства по делото. В случая няма данни,
които да опровергават посоченото в тях, поради което съдът ги цени, а
доколкото е ноторен и фактът, че софтуерът на билинг системата на
оператора е на независима трета страна – Amdocs, като се сертифицира и
редовно одитира, и практически е невъзможно процесът по съставяне на
фактурите и отразяването в същите на разходването от клиентите на
трафични данни да бъдат манипулирани, следва да приеме, че сумата от 75,49
лв. безспорно се дължи. В този смисъл, доказани се явяват стойността на
доставените телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията.
Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като краен
срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е
посочен и в самата фактура.
Досежно сумата от 885 лв.:
Твърди се, че тя се дължи на основание сключен между страните:
Договор за продажба на изплащане от 01.02.2017 г.;
Договор за продажба на изплащане от 13.08.2016 г., както и
Договор за продажба на изплащане от 15.08.2016 г.
В случая не се оспорва валидността и на тези договори, както и фактът,
на получаване на мобилните апарати от ответника. Принципът за
неоснователно обогатяване изисква срещу получената вещ ответникът да
заплати дължимата престация. Поради това сумата от 885 лв. също се дължи.
По иска за установяване дължимостта на сумата от 301,59 лв.:
Приобщените по делото договори съдържат описание на тарифните
5
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка
за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора.
Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6 от ОУ операторът предоставя 15 - дневен срок от
издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и 6 - месечен
срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно,
като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. При това
положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото дружество е
изправна страна, предоставило е мобилни услуги на ответника за посочения
срок и при установената в процесните фактури цена, като за последния са
възникнали задължения да ги заплати именно поради липсата на изпълнение
от негова страна. Изчислявайки по реда на чл. 162 от ГПК следващото се
обезщетение за забава, съдът намира, че исковата сума от 301,59 лв. се дължи
изцяло, респ. предявените искове следва да бъдат уважени до този размер.
С оглед възприетата основателност на исковата претенция по горните
искове, следва да бъде разгледано и поддържаното възражение в отговора на
исковата молба, досежно това, че правото на иск е погасено по давност.
Както вече се изясни вземането за главница е формирано от два
компонента - 75,49 лв. за доставени мобилни услуги, както и 885 лв. –
дължима сума за продажба на вещи на изплащане.
Съгласно чл. 111 буква "в" от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Според
тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието
"периодично плащане" по смисъла на горецитираната норма се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задължението за мобилни
услуги на длъжника има точно характеристиките на определено периодично
плащане - дължат се повтарящи се престации, породени от един правен факт
(договор за мобилни услуги), падежът на плащанията по фактурите настъпва
на определени интервали от време (на определена дата от месеца), без
значение дали периодите са равни или плащанията еднакви.
В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на
плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност. В случая заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 13.04.2020 г. (спр. пощ.
клеймо), респ. за вземания, изискуеми преди 13.04.2017 г. правото на иск е
6
погасено по давност. В случая обаче следва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците в редакцията на разпоредбата,
както следва – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., според която в
срока от 13 март до отмяна на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С § 13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) беше предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Този закон е
обнародван в ДВ, бр. 44 от 13 май 2020 г., следователно, на 20 май 2020 г. са
изтекли седемте дни от обнародване на Закона в ДВ. Считано от 21 май 2020
г., спрелите да текат на 13 март 2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП
процесуални срокове, продължават да текат, считано от 21 май 2020 г. Или
спирането на течението на давността е за 2 месеца и седем дни. Този срок,
съотнесен към датата 13.04.2017 г. обуславя погасяване по давност на
вземанията преди 05.02.2017 г. Така следва да се приеме, че правото на иск не
е погасено по давност единствено за сумата от 10,70 лв., дължима по фактура
№ *********/13.02.2017 г., от общо претендираните 75,49 лв. задължения за
предоставени електронни съобщителни услуги.
Що се отнася до задълженията по повод дължими вноски за продажба
на изплащане следва да се има предвид, че макар и да се касае за еднородна
по характера си и повтаряща се престация, произтичаща от един и същ
юридически факт, задължението на купувача по продажбата на изплащане не
е периодично и спрямо него тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД е
неприложима. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му
придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
тъй като се касае до разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части, докато периодичните плащания по чл. 111, б. "в" ЗЗД
представляват самостоятелни задължения, за възникването на които е
необходим допълнителен факт – предоставянето на определена услуга.
(Решение 103/ 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/ 2011 г., II т. о.). В случая
задължението на ответника за разсрочено плащане не произтича от договор за
лизинг, само в който случай според практиката на ВКС е приложима кратката
3 годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД (Решение № 77/ 13.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 84/ 2016 г., II т. о.).
В настоящия случай искът е предявен преди изтичане на 5 – годишния
давностен срок по чл. 110 ЗЗД от настъпване изискуемостта на отделните
вземания (най–късният падеж е на 03.01.2017 г.), поради което предявеният
иск за сумата от 885 лв. е изцяло основателен.
7
Изложеното налага извод, че обжалваното решение следва да се отмени
в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 895,60 лв., вместо което се
постанови ново, с което бъде признато вземането на ищеца за главница в общ
размер от 895,60 лв., ведно със законната лихва от 13.04.2020 г.
Претенцията от 301,59 лв. се претендира като законна лихва върху
главницата за периода 24.01.2017 г. до 13.04.2020 г.
Лихвата за забава също като периодично вземане по см. на чл. 111, б "в"
от ЗЗД. Както вече се посочи давността започва да тече от момента, в който
вземанията са станали изискуеми. В случая тя е прекъсната с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, т. е. на 13.04.2020 г. При горните пояснения за
спирането на течението на давността във вр. със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето погасени по давност
са вземанията за лихви преди 07.02.2017 г. Или правото на иск досежно това
вземане е погасено по давност, като искът в тази му част е неоснователен и
правилно е оставен без уважение от първоинстанционния съд, като актът му в
т.см. ще бъде потвърден.
По иска за установяване дължимостта на сумата от 705,81 лв.:
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността
страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като
предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на
съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В исковата молба в случая ищецът се позовава на вземанията за
неустойка, произтичащи от договореност по т. 6.3.1 по Приложение № 1 от
15.07.2015 г., т. 5.3.1 по Приложение № 1 от 15.07.2015 г., т. 5.3.2 по
Приложение № 1 от 15.07.2015 г., т. 6.3.1 по Приложение № 1 от 23.07.2016
г., т. 6.3.1 по Приложение № 1 от 13.08.2016 г., както и т. 6.3.1 по Приложение
№ 1 от 15.08.2016 г.
От гореизложената фактическа обстановка се установява, че
претенцията в тази част има няколко компонента, поради което те следва да
бъдат обсъдени по отделно.
Сумата е формирана, както следва:
488,26 – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, както и
217,55 – за възстановяване на отстъпката от крайната цена на
закупените устройства:
Сумата от 488,66 лв. се претендира като неустойка представлява
оставащите месечни вноски – абонаментни такси по Приложение № 1 от
15.07.2015 г., Приложение № 1 от 23.07.2016 г., Приложение № 1 от
8
13.08.2016 г.и Приложение № 1 от 25.08.2016 г., в които е постиганата
уговорка, че ищецът има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси до изтичане на определения срок за
ползване. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят последиците при
прекратяване на договора за мобилни услуги е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, както и на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при искове, при които
съдът следи служебно за интересите на някой от страните, какъвто е
настоящият случай съдът следи служебно, като в случая е направено изрично
възражение от ответика в тази насока. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора (така и Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС).
В конкретния случай страните по делото са уговорили дължимост на
неустойка при прекратяване на договорите по вина на клиента в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план
до края на срока на договора. Очевидно е, че тази уговорка не отговаря на
изискването за добросъвестност, като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, при положение че
се уговаря неустойка, която има за база на изчисление стандартни, а не
конкретно договорени с потребителя абонаменти и доколкото не се фиксира
период на прекратяване по време на действието на договора. При това
положение, ако приемем че договорът ще се прекрати в срок максимално
кратък до неговото сключване, то на основание тази клауза доставчикът би се
обогатил неоснователно като от клиента се изиска заплащане на всички
дължими абонаментни такси до края на срока на договора, без да се
предостави ползване на услуга, което е в противоречие с принципа на
добросъвестност. Този факт сам по себе си е основание да се приеме, че
принципът на добрите нрави е нарушен, като уговорката за заплащане на
посочената неустойка са в противоречие с него. Един от критериите за
извършване на преценка наличие, респ. липса нарушаване на добрите нрави е
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като в конкретния случай не се
9
установи наличие на вреди за ищеца в размер на дължимите стандартни
абонаментни такси до края на срока на договора, които са в по-висок размер
от конкретно договорените с потребителя абонаментни такси.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в този конкретен
случай без правно значение е споразумението, сключено между ищецът и
Комисия за защита на потребителите, доколкото се претендира неустойка в
размер по-голям от три месечните стандартни абонаментни такси, в каквато
насока е същото. Освен това с последващи действия не може да се санира
нищожността на клаузата за неустойка, доколкото както бе посочено по-горе
нейната действителност се преценява към монета на сключване на договора
между страните.
Досежно сумата от 217,55 лв.:
Предмет на вземането е начислена неустойка от 89,63 лв. за
възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство SAM
Galaxy J5 Black+Pspd48KTrio МАT 25“, предоставено с договор за продажба
на изплащане от 23.07.2016 г. в пакет с интернет услуга за SIM карта с тел.
номер ***, съгласно чл. 6.3.1. от Приложение № 1/23.07.2016 г. вр. чл. 3 от
договора за продажба на изплащане.
Начислена е и неустойка от 79,27 лв. за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на крайно устройство SAM Galaxy J7, предоставено с договор
за продажба на изплащане от 15.08.2016 г. в пакет с мобилна услуга за SIM
карта с тел. номер ***, съгласно чл. 6.3.1. от Приложение № 1/13.08.2016 г.
вр. чл. 3 от договора за продажба на изплащане.
Претендира се и вземане за неустойка от 48,65 лв. за възстановяване на
отстъпка от пазарната цена на крайно устройство SAM Galaxy J5
Black+Pspd48KTrio МАT 25“, предоставено с договор за продажба на
изплащане от 15.08.2016 г. в пакет с интернет услуга за SIM карта с тел.
номер ***, съгласно чл. 6.3.1. от Приложение № 1/15.08.2016 г. вр. чл. 3 от
договора за продажба на изплащане.
За да възникне вземането за стойността на отстъпките от пазарната цена
на крайното устройство, трябва да бъде установено, че такива са били
направени.
В процесните приложения, касаещи телефонните номера по посочените
договори, не е посочена отстъпката, предоставена от пазарната цена на
крайните устройства, закупено в пакет с услугите по приложенията.
При тези доводи искът за установяване на вземане за неустойка е
недоказан освен по основание, така и с оглед размера си.
Дори и да не се споделя горното правото на иск досежно това вземане
също е погасено по давност, каквото възражение се поддържа от особения
представител на ответника. В правилото на чл. 111, б. „б“ ЗЗД е предвидено,
че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземания за обезщетение
10
и неустойки от неизпълнен договор. Тук вземанията за неустойки са
включени в сметки от 25.01.2017 г., 15.01.2017 г., 24.02.2017 г. Заповедното
производство е образувано на 13.04.2020 г., респ. всички вземания,
възникнали преди 13.04.2017 г. са недължими, т.к. правото на иск спрямо тях
е погасено по давност.
В тази връзка решението в частта, в която претенцията за неустойка е
отхвърлена, следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските в процеса:
С оглед частичната основателност на въззивната жалба в полза на
въззивника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 161,46 лв.,
от общо доказаните такива в размер на 354,77 лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и съразмерно с
уважената част на исковете в резултат на въззивното производство, на
въззивника се следват и разноски в размер на 419,06 лв. за исковото
производство пред първата инстанция, от общо доказаните такива в размер на
920,79 лв.
С оглед разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели
от съда в исковото производство, или с решението си по установитения иск
съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. С оглед на това, предвид установения размер на вземането в
настоящото производство, съдът намира, че на въззивника се следва сумата
от 182,25 лв., разноски в заповедното производство от общо доказаните
400,46 лв.
От въззиваемата страна в настоящото производство не са представени
доказателства за извършени разноски, поради което и съдът не присъжда
такива.
В хода на производството ответникът-настоящ въззиваем бе
представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител,
осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени
правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2
ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК
на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги
възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. З. К. следва да бъде изплатена
11
сумата за това и за настоящата инстанция, която е внесена от ищеца по
делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в съдебно заседание от
23.11.2021 г.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен контрол,
съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 160/29.06.2021 г., постановено по гр. д. №
1547/2020 г. на РС - Кюстендил, VII-ми състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на „А 1 България“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район ***, ул. "***" №
1, за признаване на установено, че ответникът СТ. АЛ. СТ., с ЕГН
**********, с адрес гр. Кюстендил, местност *** № 32а, му ДЪЛЖИ И
СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ сумата за установяване на вземане за главница в
полза на ищеца в размер на 895,70 лв. - главница, от общо претендираните
960,49 лв. в тази част, представляваща неизпълнени договорни задължения,
произтичащи от рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с номер ***,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът СТ. АЛ. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, местност
*** № 32а, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „А 1 България“ ЕАД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр.
София, ПК 1309, район ***, ул. "***" № 1, сумата от 895,70 лв. (осемстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки), представляваща дължима сума
за ползвани електронни съобщителни услуги, както и вноски за продукти на
изплащане, част от предявено вземане за главница в общ размер от 960,49 лв.,
(по фактура № *********/13.02.2017 г.), за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело №
658/2020 г. по описа на РС - Кюстендил, VII – ми състав, КАТО
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160/29.06.2021 г., постановено по гр. д. №
1547/2020 г. на РС - Кюстендил, VII-ми състав в останалата обжалвана част, с
12
която са отхвърлени предявените искове от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление в гр.София, район „***“, ул.“***“ №1 ,
против СТ. АЛ. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, местност ***
№ 32а, за установяване вземане на ищеца над сумата от 895,70 лв. до пълния
предявен размер от 960.49 лв. - главница, представляваща неизпълнени
договорни задължения, произтичащи от рамков договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер ***; 301.59 лв. -
законна лихва за забава в общ размер, изчислена върху главницата за периода
24.01.2017 г. до 13.04.2020 г., неустойка в размер на 705.81 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2020г. до окончателното
изплащане, за които вземания по ч.гр.д.№658/2020г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. АЛ. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил,
местност *** № 32а, да заплати на "А 1 България" ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район ***, ул. "***" №
1, сумата от 161,46 лв. (сто шестдесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща припадащата се част от сторени разноски във
въззивното производство с оглед изхода от въззивното обжалване, 419,06 лв.
(четиристотин и деветнадесет лева и шест стотинки), представляваща
деловодни разноски за исковото производство, както и 182,25 лв. (сто и
осемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки), деловодни разноски
направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 658/2020 г. на
КРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13