РЕШЕНИЕ
№ 3329
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330119718 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ)
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А. И. А., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник
адв. М. Д., е предявил против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от
************************ М. М.-Г. и П.Д., искове за осъждане на ответника да му заплати
следните суми: сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания в следствие на ПТП от
18.05.2021 г. и сумата в размер на 3 046 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от това ПТП, изразяващи се в тотално унищожаване на собствения му
лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумите от датата на уведомяването на
застрахователя- 16.06.2021 г. до изплащането им.
В исковата молба е посочено, че на 18.05.2021 г. в светлата част на денонощието около
05.50 часа в гр. Пловдив, на кръгово кръстовище на бул. „**********“ и бул. „**********“,
водачът на лек автомобил „Хюндай Соната“, рег. № **********, не спазил знак Б1, като не
пропуснал и ударил движещия се по път с предимство лек автомобил „Тойота Корола“, рег.
№ **********, управляван от ищеца. Настъпило ПТП с материални щети и пострадало
лице, за което се съставил констативен протокол № 221. На виновния водач на лекия
автомобил „Хюндай Соната“- К. В. бил съставен АУАН. В резултат на ПТП- то ищецът
1
пострадал, като получил мозъчно сътресения, контузия и оток на главата и врата с голяма
прорезна рана на главата; кръвонасядания по шията; травма на интраабдоминални органи;
контузия на гръден кош с масивно кръвонасядане по дясната част на гърдите и лявата
предна ребрена част на гръдния кош; контузия на млечната жлеза; контузия на лявата
мишница. След ПТП- то, пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив с
разкъсно- контузна рана на главата, със силни болки в областта на гръдния кош, шията и
гръбнака. Бил приет за лечение и хоспитализиран за три дни, след което лечението му
продължило при домашни условия. Изписани му били лекарства, през първите две седмици
имал силни болки в главата и гърдите, както и световъртеж, било затруднено всяко негово
движение, боляло ги дори при дишане и хранене. Наложило се да ползва помощ от свои
близки в началото за хигиенни дейности, хранене и обличане. Не можел да си мокри главата
заради шевовете, като едва след сваляне на конците и зарастване на раната започнал да се
мие там. Дори и все още той изпитвал силни болки в главата, а към момента имал и страх от
шофиране. Отделно от това, в следствие на ПТП- то бил тотално унищожен лекия му
автомобил „Тойота Корола“, рег. № **********. В констативния протокол за ПТП се
описвали редица щети- предна броня, преден капак, предна маска, решетка, леви и десни
калници, фарове, мигачи. Застрахователят огледал автомобил и поради тотална щета той бил
снет от отчет. Ответникът заплатил на ищеца за автомобила сумата от 1 454 лева, която
обаче не покривала щетите, защото по средна пазарна цена към датата на увреждането такъв
модел имал стойност от 4 750 лева. След бракуването бил предаден на скрап за сумата от
250 лева, поради което се претендират и имуществени вреди в остатъчния им размер от 3
046 лева. Виновният водач имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица
№ 22/121000724039, с период на действие 09.03.2021 г.- 09.03.2022 г. До ответника на
16.06.2021 г. била предявена претенция за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените с ПТП- то неимуществени и имуществени вреди, но плащане
постъпило само за част от стойността на имуществените вреди. Увреденият имал право на
пряк иск срещу застрахователя, в която връзка се предявявала и настоящата претенция за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева,
както и за имуществените вреди в размер на 3 046 лева, ведно със законната лихва от
уведомяването на застрахователя. Моли и за разноски. В съдебно заседание лично чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника.
Оспорва се виновното и противоправно поведение на водача К. В., като се твърди, че
липсвала влязла в сила присъда или наказателно постановление срещу него. Прави се и
възражение за съпричиняване на ищеца, който имал възможност да възприеме другия
автомобил и да прецени конфликтната ситуация, но не направил нищо, Отделно от това, той
можел да ползва вътрешната лява лента на кръговото кръстовище и така нямало да настъпи
ПТП. В този смисъл и на основание чл. 494 от КЗ за претърпените си вреди ищецът не
следвало да получи застрахователно обезщетение, нито пък можел да търси обезвреда за
собствените си нарушения. Приносът на ищеца за настъпване на вредите бил 50 %, защото
той неправилно избрал лентата за движение и така заблудил другия участник, че ще излиза
2
от кръстовището. Оспорва се и причинно- следствената връзка между ПТП- то и описаните
вреди. Оспорва се, че ищецът още страдал от главоболие, като от медицинската
документация не се установявали сериозни увреждания. Освен това се твърди, че той не бил
използвал обезопасителен предпазен колан, какъвто, ако бил поставил, нямало да нарани
главата си. Размерът на претенцията противоречал на съдебната практика и принципа за
справедливост. Обезщетението целяло да възстанови вредите на пострадалия, а не да го
обогати неоснователно или пък с цел печалба. По отношение на претенцията за
имуществени вреди се посочва, че не се представял документ за продажната цена, нито пък
за цената на придобиване на автомобила, който бил на 27 години. Досежно акцесорния иск
за лихвата за забавата, се твърди, че ищецът не бил представил банкова сметка, което било
вид забава на кредитора и в тази връзка ответникът не бил дал повод за този иск, защото не
можел да изпълни. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа
отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.05.2021 г., издаден от
служител на ОД на МВР- Пловдив, ищецът е посочен като пострадал- порезна рана на
главата, контузия на глава, корем и гърди.
Като причина за ПТП в протокола е посочено- неспазване на пътен знак Б1 и
непропускане на движещия се на пътя с предимство. Посочено е още, че на виновния водач
е съставен АУАН.
От ОД на МВР- Пловдив, сектор „ПП“, са представени въпросният АУАН № 42280/
18.05.2021 г., съставен против К. Л. В., за това, че при управление на л.а. „Хюндай Соната“,
рег. № **********, той не е пропуснал движещия се по пътя с предимство ищец и е отнел
предимството на неговия л.а. „Тойота Корола“, рег. № **********, като е причинил ПТП. За
това му нарушение, на виновния водач е издадено наказателно постановление № 21-1030-
005556/ 11.06.2021 г., като му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното
състояние на ищеца- епикриза, история на заболяването, съдържаща листове за преглед на
пациент, медицински протоколи, резултати от изследвания- образна диагностика и
рентгенография.
До ответника е депозирана молба за определяне на застрахователно обезщетение по
случая, като е приложено свидетелство за регистрация на автомобила, бракуван поради
тотална щета. Представен е и договор за продажба на бракувано МПС за сумата от 250 лева.
Представена е полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за
управлявания от виновния водач лек автомобил.
Прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, по което вещото лице е
установило уврежданията на ищеца по медицинската документация (комоцио без загуба на
съзнание, разкъсно- контузна рана и контузия на главата, контузия на корема и гръдния кош
с кръвонасядания по оста на гърдите шията и контузия на лявата мишница), които
3
причинили болки и страдания, намаляващи бавно във времето, силно изразени. Периодът на
възстановяване бил около един месец, като обикновено се преживявал и стрес от подобни
ситуации. Пострадалият бил ползвал предпазен колан, като нараняванията по тялото (врат,
гръден кош и корем) били по протежението на колана, а раната по главата се получила от
удар в огледалото за задно виждане.
Прието е заключение и на съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е
посочило механизма на ПТП и причината за настъпването му, както и нанесените щети по
вид и стойност на автомобила на ищеца, като по пазарни цени имуществените вреди
възлизали на 1 715 лева. Същевременно пазарната стойност на автомобила към датата на
ПТП възлизала на 2 242 лева.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца
(протокол от с.з. от 17.05.2022 г.). Св. М. А. А.а- съпруга на ищеца, посочва, че мъжът й бил
ударен на кръгово кръстовище рано сутринта, поради отнето предимство. Бил откаран с
линейка поради силен кръвоизлив от главата. Тя го заварила вече в болницата, след упойка,
превързан с тампони, където останал три дни за изследвания. След изписването му в къщи
имал нужда от помощ, имал болки в главата, корема, в рамото. След около месец се върнал
на работа, оплаквал се от проблеми в слуха, каквито по- рано нямал, сега ползвал и слухов
апарат. На главата още имал белег от шевовете.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне
отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на
причинените вреди.
Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за
задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
неимуществени и имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП към датата
на настъпване на ПТП- то- 18.05.2021 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е
имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка „Гражданска
отговорност” № ****************** от 09.03.2021 г., важаща за периода 09.03.2021 г.-
09.03.2022 г. Ответникът не оспорва, че липсва подобна застраховка, поради което в случая
следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно правоотношение.
Ответникът обаче оспорва противоправното и виновно поведение на виновния водач,
пораждащи деликтната му отговорност. Действително в случая няма влязла в сила присъда
на наказателен съд, която да обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с
последиците от деянието. Налице е протокол за ПТП, който няма такава обвързваща за съда
сила относно механизма на произшествието, защото последното не е било извършено в
присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по
4
ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то. Независимо от това обаче, това не
означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните
по делото доказателства са именно в тази насока.
Първо- изготвени са АУАН и НП на виновния водач, който не е направил възражения
относно съдържанието на АУАН, в което пък подробно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено. Нарушителят в АУАН чрез изявлението
си- подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в последствие с
необжалването на издаденото НП и влизането му в сила, признава неизгодни за себе си
факти, поради което документите следва да се ползват именно като доказателство за тези
обстоятелства, свързани с механизма на деянието. С това си поведение той мълчаливо е
изразил съгласие с констатациите на контролните органи и така съставените АУАН и НП
могат да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и да се
ползват в процеса.
Второ- вещото лице по САТЕ въз основа на всички събрани по делото доказателства е
категоричен в заключението си, че причините за настъпване на ПТП се дължат на водача В.,
който е имал техническата възможност да избегне удара, ако е бил спазил знака за
осигуряване на предимство и не го е отнел от пострадалия, но не е реагирал своевременно и
като не го е пропуснал преди себе си, е предизвикал катастрофата.
Така направеното от ответника оспорване за различен механизъм остава недоказан от
страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази
насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Несъмнено е установена и причинната връзка между деянието и вредата, защото
настъпилите телесни увреждания на ищеца се явяват пряка и непосредствена последица от
удара с автомобила, управляван от виновния водач. Причинените телесни увреждания на
пострадалия се констатират както от приложената по делото медицинска документация, така
и от приетата в процеса СМЕ, която дава заключение, че в резултат на удара причинените на
ищеца травми са довели до съответните болки и страдания.
Горните обстоятелства водят до единствения извод, че предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание, което пък е предпоставка за произнасяне и по неговия
размер.
В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е претърпял травма, в резултат
на която според медицинската експертиза са му били причинени увреждания по главата,
корема, гръдния кош, шията и лявата мишница. Била е причинена болка със силно изразен
характер, главно поради удара в главата, като травмата е довела до болеви усещания,
намаляващи бавно с времето. Периодът на възстановяване и отшумяване на травмите обаче
е относително кратък според вещото лице- около един месец, като по делото липсва
медицинска документация за по- голяма продължителност или последвали усложнения.
Разпитаният свидетел- съпругата на ищеца, независимо от близостта си с него, обуславяща
възможността за преценка на показанията й на основание чл. 172 от ГПК, които я правят
заинтересована в определена степен от изхода на спора, следва да се кредитират досежно
5
състоянието на пострадалия след инцидента- болки, страдания, замаяност, уплаха и
напрежение. Наред с тях са били изживени стрес и притеснения, които по принцип се
следват от подобен род травми. За ищеца обаче не се установява да е настъпила такава
принудителна промяна, довела до сериозно нарушение на установения му ритъм на живот и
утвърдени ежедневни навици, продължила някакъв дълъг период. Не се е наложило да се
ангажира трайна помощ от близките в семейството за обслужване, освен в самото начало за
няколко дни, не е бил в дълъг болничен, раните му не са били толкова сериозни, а стресовата
реакция е естествено и често явление от подобна травма, причинена от катастрофа. Всичко
това обаче е поставило лицето в положение на физически и психически (емоционален)
дискомфорт, който следва да бъде адекватно овъзмезден. Тук е необходимо също да се
отбележи и това, че от събраните доказателства не може да се направи извод за
претърпяване на някакви особени болки и страдания в изключително висока степен, която
да налага парично обезщетяване на претендирания иск в пълния му размер, защото не се
установи, че на ищеца са причинени толкова силни негативни психични изживявания, които
да обосноват прекалено завишаване на претенцията. Имало е кратък домашен режим на
лечение, но без болничен престой, наложил се единствено в началото за изследвания и
обработване на раните, като лечението в къщи нито е било толкова дълго и продължително
като време, нито пък е доказано да е било съпроводено с някакви особени или непредвидени
усложнения при лечението, извън нормалните и обичайни такива. Проблемите със слуха,
които са се появили, не са установени да са в пряка връзка с инцидента, за да се приеме, че
са предизвикали това усложнение в здравето на лицето. Ищецът се е възстановил в рамките
на нормалните срокове за това и се е върнал на работа, без да се установява инцидентът да е
оказал неблагоприятно влияние върху изпълнението на трудовите му задължения или да му
е създавал определени неудобства в контакти с колеги и познати. Вещото лице при
извършване на актуален преглед на ищеца посочва, че лицето било напълно възстановено,
като единствено имало останал белег на главата от получената рана.
Описаните стрес и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, се явяват една
съвсем естествена реакция от преживяното и е напълно нормално ищецът да изпитва
подобен душевен дискомфорт от случилото се. Ноторно е, че всяко едно ПТП е от
категорията на стресовите събития, който са непланирани и неочаквани и то се явява
предпоставка за преживяване на дадена психотравма, изживяванията по която се свързали
основно със страхови очаквания. Няма обаче данни за наличие на такава тежка и сериозна
психологична травма, която да продължава и към момента или пък да е нелечима и
непреодолима.
Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 226 ал. 2 от КЗ в настоящия процес
застрахователят в качеството си на ответник може да прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, то следва да се разгледа и въведеното такова в отговора.
Съпричиняване от страна на ищеца ще е налице тогава, когато поведението на увредения е
станало причина или е повлияло на действията на причинителя на вредата. В конкретния
случай за т.н. „съпричиняване“ ответникът навежда твърдения, че ищецът при движението с
автомобила си бил без предпазен колан, а, ако бил ползвал обезопасителен такъв, той
6
нямало да претърпи съответните телесни увреждания. Вещото лице по САТЕ е категорично,
че видно от получените увреждания, ищецът е ползван предпазен колан, защото от една
страна раните му били по протежението на колана, а от друга- без този колан е щял да
претърпи много по- тежки увреждания. Другото възражение за съпричиняване е свързано с
поведението му като участник в движението, неспазил правилата по ЗДвП, но по- горе вече
се изложиха съображения за недоказаност на тези твърдения от наличните по делото данни.
При това положение се явява изцяло недоказано направеното възражение за съпричиняване,
поради което съдът намира, че поведението на ищеца не е допринесло за уврежданията му,
за да обуслови намаляване на обезщетението единствено на това основание.
В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи
съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни
случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира
подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението
и понесените болки и страдания, както и пенсионната възраст на лицето и общото му
здравословно състояние. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, икономическия стандарт и условия в страната и при отчитане на принципа, че
обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно
обогатяване, съдът намира предявеният иск за основателен, но само в размера до 4 000 лева,
който се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и реално причинените
морални вреди, като в останалата си част до пълния предявен размер от 15 000 лева той
следва да се отхвърли.
Принципно обезщетението следва да се присъди с начален момент от деня на увреждането-
датата на ПТП- то- 18.05.2021 г., доколкото случаят касае деликт и по смисъла на чл. 84 ал.
3 от ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана. Независимо, че застрахователят не е
прекият причинител на вредата, пред пострадалия той отговаря както би отговарял
делинквентът, а именно- от датата на увреждането, тъй като законната лихва тук има
компенсаторен характер и не е необходима покана за настъпване изискуемостта на
вземането. Законната лихва обаче се търси от един по- късен период- датата на уведомяване
на застрахователя за изплащане на претенцията- 16.06.2021 г., поради което няма пречка тя
да се присъди оттогава.
По отношение на иска за имуществени вреди, следва да се посочи, че такива се
претендират във връзка с причинената на собствения на ищеца лек автомобил тотална щета
от ПТП- то, в следствие на повредите по возилото, настъпили от инцидента. Налице са
доказателства, че автомобилът е бил дерегистриран, а след това и бракуван, като продаден
за сумата от 250 лева. Според заключението на вещото лице по САТЕ пазарната му стойност
към датата на инцидента била в размер на 2 242 лева, а разходите за ремонта на повредените
му части биха били 9 678 лева, т.е. значително надхвърлящи стойността, поради което е
доказано наличието на тотална щета. В исковата молба се признава обстоятелството, че
ищецът е получил от застрахователя обезщетение за тези имуществени вреди чрез превод по
банков път на сумата в размер на 1 454 лева, поради което му се дължат още 538 лева, като
разлика между платено и полученото при бракуването на автомобила (2 242 лева- 1 454
7
лева- 250 лева). До пълния предявен размер от 3 046 лева обаче, искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Сумата също следва да се присъди, ведно със
законната лихва.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на претенциите, на всяка от
страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. Такива се претендират, за тях са представени списъци по чл. 80
от ГПК, а по делото са налице и доказателства, че те са реално направени, като заплатените
от ищеца са: държавна такса в размер на 721, 84 лева, такса за издаване на две съдебни
удостоверения- 10 лева и депозити за вещите лица по СМЕ и САТЕ в общ размер на 385
лева. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.
М. Д., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде изчислено съгласно Наредба № 1/
09.07.2004 г. Ответникът пък от своя страна е сторил следните разноски: депозит за разпит
на свидетел- 20 лева, депозити за вещи лица- общо 235 лева, както и дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Така, изчислени по съразмерност, разноските възлизат, както следва: на
ищеца трябва да се заплати сумата от 280, 85 лева, на ответника- сумата от 303, 15 лева, а на
пълномощника на ищеца- сумата от 547, 66 лева, която следва да се присъди директно в
полза на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски, за да й се присъждат, а
съдът ги определя на пълномощника й.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от ************************ М. М.-Г. и
П.Д., да заплати на А. И. А., ЕГН: **********, от ************************, сумата в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от 18.05.2021 г., извършено
от К. Л. В., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Хюндай Соната“, рег. №
**********, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица №
****************** от 09.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяването
на застрахователя- 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 4 000 лева до пълния му
предявен размер от 15 000 лева.
8
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от ************************ М. М.-Г. и
П.Д., да заплати на А. И. А., ЕГН: **********, от ************************, сумата в
размер на 538 (петстотин тридесет и осем) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от горното ПТП от 18.05.2021 г., изразяващи се в тотално унищожаване
на собствения му лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № **********, намалено с изплатена
вече от застрахователя сума и получена такава при бракуване на автомобила, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на уведомяването на застрахователя- 16.06.2021 г.
до изплащането й, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 538 лева до
пълния му предявен размер от 3 046 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от ************************ М. М.-Г. и
П.Д., да заплати на А. И. А., ЕГН: **********, от ************************, направените
по делото разноски в размер на 280, 85 (двеста и осемдесет лева и осемдесет и пет стотинки)
лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Черни връх” № 51Д, представлявано от ************************ М. М.-Г. и П.Д.,
направените по делото разноски в размер на 303, 15 (триста и три лева и петнадесет
стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от ************************ М. М.-Г. и
П.Д., да заплати на адвокат М. И. Д., със съдебен адрес: град София, бул. „Г. М. Димитров“
№ 57, офис 215, като пълномощник на ищеца А. И. А., ЕГН: **********, сумата от 547, 66
(петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) лева- адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, изчислено по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9