№ 2788
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100113280 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на А. Д. К. се твърди, че на 05.06.2021 г. е
осъществено ПТП в гр. София, по бул. „Евлоги Георгиев“ в посока бул.
„България“ като на кръстовището, образувано от бул. „Евлоги Георгиев“ и ул.
„Фритьоф Нансен“ спрял на червен светофар. След подаване на зелен сигнал
на светофарната уредба потеглил бавно и след преминаване на трамвайната
линия усетил силен удар в дясната част на тялото си, от който полетял във
въздуха, преобърнал се и паднал на земята. Твърди се, че бил блъснат от
преминаващия на червен сигнал на светофара, водач на лек автомобил
„Сузуки Витара“ с рег. № **** – С. Ж. Д.. Бил откаран от екип на „Спешна
помощ“ в УМБАЛСМ „Пирогов“, където му били извършени множество
прегледи, които установили наличие на закрито счупване на тялото на
бедрената кост, дълбоко мекотъканно увреждане на дясна подбедрица,
охлузвания, рани и кръвонасядания по двете ръце. По спешност била
извършена хирургическа интервенция, на която били наместени фрактурите и
поставени 5 броя пирони и винтове. На 12.06.2021 г. бил изписан за домашно
лечение с предписание за постелен режим. Назначена била медикаментозна и
антикуагулантна терапия. Твърди се, че около месец бил напълно
неподвижен, прикован за леглото и обслужван изцяло от майка си. Изложени
1
са твърдения, че всичките му движения били болезнени, а мускулите на
десния му крак били почти атрофирали. В края на месец юни 2021 г. започнал
курс по рехабилитация. Променил се начинът му на живот. Преживял болки,
страдания и негативни емоционални реакции. Сторил и значителни
имуществени разходи.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на
лек автомобил „Сузуки”, да му заплати сумата от 90 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 5 294 лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.И.”АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 22.07.2021 г./ като
2
към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е
изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината
като субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна
преценка на ангажираните по делото доказателства – заключението на САТЕ,
изготвено от вещото лице В. К. Д. и констатациите на протокола за ПТП,
настоящият съдебен състав намира, че вината на водача на лекия автомобил
«Сузуки Витара» е установена като същият е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата като е навлязъл в траекторията на
движение на мотоциклет «Пиаджо», управляван от ищеца, на разстояние, по-
малко от разстоянието на опасната зона за спиране на мотоциклета.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р К. А. С.. В заключението си, експертът посочва,
че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост,
контузия на дясна подбедрица с травматично отлепване на кожата /деколман/,
от които увреди ищецът е търпял болки и страдания с голям интензитет.
Посочено в заключението е, че при нормално протичане на лечебния процес,
периодът на възстановяване е около 9 месеца, който кореспондира с периода
на възстановяване на ищеца. Посочено е, че при ищеца са налични
3
стандартни оперативни белези по външната повърхност на дясното бедро и
наличие на мускулна херния по протежение на целия белег, изпъкваща над
нивото на кожата на подбедрицата. Вещото лице е констатирало запазен обем
движение в дясна тазобедрена и колянна стави като металната остеосинтеза
от дясната бедрена кост не е отстранявана. Понесените от ищеца
неблагоприятни последици се установяват и от свидетелските показания на
Б.М.К., разпитан в съдебно заседание на 13.06.2022 г.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. В тази връзка следва
да се вземе предвид претърпяната хирургическа интервенция от ищеца,
нуждата от втора такава, с оглед заключението на СМЕ, че не е отстранена
поставената метална остеосинтеза при ищеца – пирон с три застопоряващи
винта, наличния травматичен деколман, водещ до деформация на крака при
ходене и създаващ естетически проблем. Настоящият съдебен състав счита,
че при преценка на посочените по-горе критерии справедливо би било да се
присъди сумата от 60 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер
същият подлежи на отхвърляне.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване е недоказано и
като такова се възприема за неоснователно от настоящия съдебен състав.
С оглед приложените писмени доказателства, установяващи заплащане
на сума в размер на 5 294 лв. /закупени медицински изделия – остеосинтезен
пакет и превръзки, проведена рехабилитация, болничен престой и преглед/ и
изводите на СМЕ , заявеният иск за обезвреда на причинени имуществени
вреди е изцяло основателен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
4
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 22.07.2021 г.
По разноските: В съдебно заседание на 26.09.2022 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му се заплати възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по
ГПК срок. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на
възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА
т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на
уважената част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015
г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените
процесуални действия и при съблюдаване фактическата и правна сложност на
делото, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 2 924, 70 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 298,
65 лв. – разноски, припадащата се част от тези, посочени в списъка по чл. 80
от ГПК без посочените разноски за депозит на свидетел, които подлежат на
възстановяване, а не следва да се възлагат в тежест на ищцовата страна.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 2 945, 09 лв.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на А. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, офис 2 –
адв. А. Д. сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща
5
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 05.06.2021 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2021
год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 90 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 5
294 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
медицински изделия, рехабилитация и болничен престой, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 945, 09 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА на адв. А. Д. сумата 2 924, 70 лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„****, офис 2 – адв. А. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК
„Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„**** сумата от 298, 65 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6