Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 23.12.2016
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3104 по описа
за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Т.Б.С., с която срещу С.Х.С. е са предявени както следва:
иск с правно основание чл.79, ал.1,
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 82360 лв., представляваща
задължение по договор за заем,
при условията на евентуалност – иск
с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за същата сума, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване поради изплащане на дълг за ответника без
основание.
Ищцата твърди, че между нея и
ответника, неин племенник, е сключен договор за заем, по силата на който ищцата
е правела периодични вноски за предсрочно погасяване на ипотечния кредит на
ответника, срещу задължение на последния да върне заетата сума. При условията
на евентуалност претендира сумата на основание чл.59 ЗЗД – като погасяване на
чужд дълг без основание, от което ответникът се е обогатил като си е спестил
разход.
Ответникът оспорва иска, оспорва
наличието на зеамно правоотношение, както и собствеността на ищцата по
отношение на процесната сума, която счита за предоставена й от неговите
родители.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД:
Безспорно е между страните, а и от
представения в заверено копие договор за ипотечен банков кредит от 05.03.2007
г., се установява, че между Б. ДСК ЕАД в качеството на кредитодател и С.Х.С. и Л.С.С.
в качеството на кредитополучатели, е възникнало валидно облигационно отношение,
по силата на което кредитодателят е отпуснал на кредитополучателите кредит в
размер на 96520 лв. за покупка и довършителни работи на недвижим имот. С нотариален
акт, вписан в Служба по вписванията С. с вх. рег. №11494/06.03.2007 г., акт
198, том XXVI, дело № 6884/07 г. С.Х.С. и Л.С.С. са придобили собствеността
върху недвижимия имот, а в полза на Б.та в била учредена договорна ипотека,
която след окончателно погасяване на кредита е заличена.
Установява се от приетата по делото
счетоводна експертиза, че банковият кредит е погасен изцяло чрез плащане на
редовните месечни вноски и предсрочно погасяване на главницата, като общата
част от плащанията, извършени от ищцата, е в размер на 82349,70 лв., в това число главница в общ размер от 80735 лв.
и такси за предсрочно погасяване в размер на 1614,70 лв.
За да бъде
уважен искът, както бе указано на ищцата с доклада, следва да се установи
възникване на правоотношение по договор за заем, а именно: че ищцата е предала
на ответника процесната сума (в случая – чрез предаване на сумата на трето лице
– Б. чрез делегация за плащане), а ответникът е поел задължение да я върне. По
делото не се установява съгласие между страните за връщане на сумата, платена в
погашение на ипотечния кредит на ответника.
Не могат да се ценят показанията
на родителите на ответника С.Х. и Х. Х.,
в частта им относно изразена воля от ответника да върне на ищцата (негова леля)
сумата, с която е погасен кредитът. И двамата свидетели сочат, че пред тях
ответникът не е правил такова изявление, нито ги е информирал да е поемал
такова задължение към леля си. Сведенията за това имат от самата ищца. В тази
си част показанията им представляват производни доказателства – преразказани са
сведения, които свидетелите са получили от самата ищца. Производните доказателства не
дават информация за пряко възприети от свидетеля обстоятелства, а представляват
субективно пресъздаване на събития, възприети от трето лице, в случая от пряко
заинтересован участник - ищцата. Поради това сами по себе си те не са достатъчни,
за да формират извод за пълно и главно доказване на твърденията за поемане от
ответника на задължени за връщане на процесната сума.
Други
преки доказателства за поемане на задължение от ответника да върне сумата,
платена от ищцата в погашение на ипотечния му кредит, не са събрани. Обратното
– от показанията на свидетелката С., която има преки наблюдения върху
отношенията на ищцата и ответника, се установява, че парите не са искани, нито
е поемано задължение за връщането им от ответника.
По изложените
съображения съдът приема, че по делото не се установи възникване на
правоотношение по договор за заем, тъй като не се събраха доказателства
ответникът да е волеизявил, че се задължава да върне на ищцата сумата, внесена
от нея за погасяване на банковия му кредит. Предявеният иск е неоснователен.
По евентуалния
иск по чл.59 ЗЗД:
За да бъде
уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице разместване
на имуществени блага без основание, при което имуществото му намалява за сметка
на увеличаване на имуществото на ответника и връзка между обедняването и обогатяването.
По делото
се установи увеличаване на имуществото на ответника – спестен е негов разход
чрез погасяване на задължението му към Б.
ДСК ЕАД в размер на 82349,70 лв. от
страна на ищцата.
Установява
се и намаляване на имуществото на ищцата – част от сумата, с която е изплатен
предсрочно кредита на ответника е нейна лична. С определение от 27.01.2016 г.
за безспорно между страните е прието обстоятелството, че ищцата и сестра й са
получили като продажна цена сумата от 65000 лв. от продажба на съсобствени
недвижими имоти. От показанията на свидетелите Х.ва, Х. и С. се установява, че
тази сума, включително частта от нея, собствена на майката на ответника, е
внесена от ищцата за погасяване на кредита на ответника. Останалите погашения
ищцата е направила със свои лични средства, намиращи се в банковите й сметки.
Поради това съдът приема, че от имуществото на ищцата е намаляло със сумата от 49849,70
лв. (внесената от нея сума от 82349,70 лв., намалена със собствените на майката
на ответника средства от продажбата на имоти).
Ответникът,
в съответствие с изрично указаната му доказателствена тежест, не е установил
основанието, по силата на което ищцата е погасила задължението му. Обратното –
от фактическите признания на процесуалния му представител се установява, че
основание липсва. Съобразно заявеното в заседанието на 27.04.2016 г. плащанията
са извършени без искане и дори без знание от страна на ответника. Не може да се
сподели правната позиция на ответника, че плащанията са безвъзмездни – като дарствен
акт. Дарението е договор и за да възникне правоотношение е необходимо
изразяване на воля и от страна на дарителя, и от страна на надарения – че
приема дарението. Самият ответник не твърди да е изразявал такава воля, а и не
са събрани доказателства в тази посока – между страните да е постигнато
съгласие за извършване на дарение.
По
изложените съображения съдът приема, че се е осъществил фактическия състав на
неоснователното обогатяване в субсидиарната му форма (чл.59 ЗЗД), а именно:
налице е обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и двете събития
произхождат от един общ факт, като за разместването на имуществените блага няма
основание. Искът следва да се уважи за сумата от 49849,70 лв. и да се отхвърли
за разликата до предявения размер.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят направените
разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска – за сумата от 2437,14 лв.
Молба от 19.07.2016 г. е
несвоевременно депозирана и не установява извършено плащане, поради което не е
съобразена при разпределяне на отговорността за разноски.
На ответника следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от иска – за сумата от 1184,20 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу С.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 82360 лв., представляваща
задължение по договор за заем.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на Т.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
на
основание чл.59 ЗЗД сумата от 49849,70 лв., представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване за погасено от ищцата с нейни средства задълженията
по договор за кредит на ответника, заедно със законната лихва от 09.03.2015
г. до окончателното плащане,
на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2437,14 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен
размер от 82360 лв.
ОСЪЖДА Т.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на С.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1184,20 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: