Номер 370610.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 10.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503189 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от И.Ш. –
управител, срещу Разпореждане № 31316/10.10.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. №
10445/2020 г. по описа на същия съд, в частта в която е отхвърлено заявление
с вх. № 56129 /27.08.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София срещу
длъжника А. Б. Г. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Никола Кънев“ № 13,
вх. Б, ет.4, ап. 7, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 153,65 лв.
/сто петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
дължимо възнаграждение по договора за поръчителство от 14.02.2017г. и
сумата от 63,49 лв. /шестдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща административни разноски по кредита.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като
излага аргументи както следва: Поддържа се, че претенцията за
административни разноски е формирана от извършените разходи от
Кредисимо ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото вземане, а
именно: разходи по ежемесечно изпращане на напомнителни писма, разходи
за изпратени покани с актуален размер на задължението на г-н Георгиев и
указания за плащането на същите, разходи за проведените разговори във
1
връзка с доброволното плащане на задълженията на длъжника. В този смисъл,
„Кредисимо“ ЕАД било сторило административни разноски в размер на 63,49
лева, за което бил съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно
събиране на просрочените вземания от г-н Георгиев, издаден от „Кредисимо“
ЕАД. Това било разход, който не попадал в обхвата на чл. 33, ал.1 ЗПК, а
клаузата за дължимост на административните разноски не противоречала на
чл.10а от ЗПК. Това не били разходи за управление на кредита, а като
резултат на некоректно поведение на длъжника и просрочие. Твърди се, че
сключеният с длъжника договор за поръчителство е резултат от упражнен от
него избор, като фактът, че поръчителят е предварително одобрен от
кредитора и свързаността на двете дружества, не го опорочава. Твърди, че
всички условия по кредита са индивидуално уговорени, включително
възможността за избор дали кредитът да бъде обезпечен или необезпечен.
Поддържа се, че процесът по оценяване на платежоспособността на
кредитополучателя е независим от фактическия състав по сключването на
договор за предоставяне на поръчителство. Счита, че уговорката за заплащане
на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и
уговорката за административни разноски са доказани по основание и размер,
не е налице неравноправна клауза или обоснована вероятност за такава. Моли
за отмяната на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за
изпълнение и за посочените суми. Претендира и разноски за въззивната
инстанция – в размер на заплатена държавна такса.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
2
от ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София, е образувано развилото се
производство по ч.гр.д. № 10445 /2020 г. по описа на ВРС. Със заявлението се
претендират следните суми: сумата от 900,00 лв., представляваща главница
по договор за кредит № 825647 от 14.02.2017 г., сключен между длъжника А.
Б. Г. и „Кредисимо" ЕАД, обезпечен чрез договор за поръчителство от
14.02.2017 г., сключен между „Ай тръст" ЕООД и длъжника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
27.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 161,64
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена
за периода от 14.02.2017 г. до 20.11.2017 г.; сумата от 529,00 лв.,
представляваща наказателна лихва в размер на законната лихва за забава,
начислена за периода от 21.03.2017 г. до 03.08.2020 г.; сумата от 63,49 лв.,
представляваща административни разноски по кредита във връзка с опити за
извънсъдебно погасяване на задължението, които суми са заплатени от
заявителя „Ай тръст" ЕООД в полза на „Кредисимо" ЕАД на 10.08.2020 г.,
както и сумата от 153,65 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
договора за поръчителство от 14.02.2017 г.
ВРС е издал Разпореждане № 31316 /10.10.2020 г., с което е
разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, срещу длъжника
А. Б. Г. , за следните суми: сумата от 900,00 лв., представляваща главница по
договор за кредит № 825647 от 14.02.2017 г., сключен между длъжника и
„Кредисимо" ЕАД, обезпечен чрез договор за поръчителство от 14.02.2017г.,
сключен между „Ай тръст" ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.08.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 161,64 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена за
периода от 14.02.2017 г. до 20.11.2017 г., сумата от 529,00 лв.,
представляваща наказателна лихва в размер на законната лихва за забава,
начислена за периода от 21.03.2017 г. до 03.08.2020 г, които суми са
заплатени от заявителя „Ай тръст" ЕООД в полза на „Кредисимо" ЕАД на
10.08.2020 г., както и сумата 75,79 лв., за сторени по делото разноски, от
които за заплатена държавна такса 31,80 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 43,99 лв., съразмерно с уважената част от заявлението, на
3
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като е отхвърлено заявлението с вх. № 56129 от 27.08.2020 г.
от „Ай Тръст“ ЕООД, срещу длъжника А. Б. Г. , в частта му, с която се
претендира издаване на заповед за изпълнение за сумата от 153,65 лв.
представляваща дължимо възнаграждение по договора за поръчителство от
14.02.2017 г. и сумата от сумата от 63,49 лв., представляваща
административни разноски по кредита.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението, че клаузата за
начисляване на административни разноски по извънсъдебно събиране на
задължението противоречи на ЗПК и е нищожна, а договорът за
поръчителство е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и
ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника. Длъжникът на практика е
бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора
търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е бил лишен от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е
в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
икономически по-слабата с страна по правоотношението.Освен това, чрез
договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен
аргумент за нищожността на този договор.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, напълно споделя
мотивите на заповедния съд. Налице са неравноправни клаузи по процесното
правоотношение по предоставяне на потребителския кредит.
Съобразно чл. 143 ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В ал. 2 на разпоредбата са изброени различни хипотези. Чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 сочи, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
4
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Процесният договор за потребителски кредит и свързаният с него
договор за поръчителство са точни такива. Длъжникът не е имал право на
избор на поръчител, тъй като „Ай Тръст“ ЕООД е бил предварително одобрен
от „Кредисимо“ ЕАД и също така не е имал възможност за индивидуално
договаряне. И двата договора са от една и съща дата, като между тях
съществува функционална връзка. „Ай тръст“ ЕООД е предварително
одобрен като поръчител и се поставят условия за бързината, с която ще се
разгледа заявлението за кредит. / чл. 4 от Договора за потребителски кредит
вр. с пар.20 от Общите условия/. Със сключване на договора за
поръчителство и уговорката за заплащане на възнаграждение по него, на
практика, се стига до ситуация, в която, макар и в различен договор, извън
този за потребителския кредит, е уговорено акцесорно плащане във връзка с
възникналото правоотношение по предоставяне на потребителския кредит.
Както се посочи по-горе, обаче, двата договора са функционално обусловени
и следва да се разглеждат като едно цяло. Целта, която се преследва, е да се
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок
от 50 %. Възнаграждението, предвидено в договора за предоставяне на
поръчителство, би следвало да е включено в годишния процент на разходите,
който според чл. 19, ал. 1 ЗПК включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния случай, това не е
сторено, доколкото в противен случай ГПР по кредита би надвишил
максимално допустимия размер, регламентиран в императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореният ГПР по кредита, съобразно
Приложение No 1 към Договора за потребителски кредит е вече 50%, без да е
включено възнаграждението по Договора за поръчителство.
По отношение на претендираните административни разноски,
5
съставляващи направените разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, следва да се има предвид, че наименуването на вземането като
“административни разноски“ не променя техния характер, а именно, че са
такива във връзка с усвояването и управлението на кредита. Това задължение
не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя.
А, съобразно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, само ако видът, размерът и действието, за което се
събират са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Отделно, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл и
правилно заповедният съд е преценил, че клаузата от Общите условия за
дължимост на разноските за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на ЗПК и е нищожна.
Извън горното, съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да
покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице
индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и
обстоятелствата, от които произтича. Вземането за възнаграждение по
договора за кредит, както и вземането за административни разноски не е
уточнено по компоненти, доколкото е посочена една обща сума. Следва да се
уточни по какъв начин е формиран размерът на претенцията с разбивка по
пера – за колко и какъв вид конкретни разходи, за какъв период са извършени
и кога е настъпила изискуемостта.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
обжалваното разпореждане следва да се потвърди, като разноски в този
случай не следва да се присъждат на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 31316/10.10.2020 г. по ч.гр.д. №
10445/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх.
№ 56129 /27.08.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София срещу
длъжника А. Б. Г. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Никола Кънев“ № 13,
6
вх. Б, ет.4, ап. 7, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за
сумата от 153,65 лв. /сто петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща дължимо възнаграждение по договора за поръчителство от
14.02.2017г. и сумата от 63,49 лв. /шестдесет и три лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща административни разноски по кредита.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7