№ 2137
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110161015 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу ***, с която е предявен
иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 30.05.2018 г. около 15:00 часа в гр. София е настъпило ПТП с
участието на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
/полица № 93001710102088 г. със срок на валидност 28.11.2017 г. – 27.11.2018 г./ л.а. *** с
рег. № *** и т.а. *** с рег. № *** при следния механизъм: л.а. *** с рег. № *** се движи по
ул. „Червена роза“ с посока към бул. „Гоце Делчев“, когато внезапно от паркинга пред бл.
112 излиза т.а. *** с рег. № ***, при което настъпва удар помежду им, в причинна връзка с
което на застрахования при ищеца автомобил са нанесени щети. Твърди, че в качеството на
застраховател е изплатил обезщетение, както следва: на 14.02.2019 г. – сумата от 4 913, 32
лв. и сумата от 113, 45 лв. или общо сумата от 5 026, 77 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 5 026, 77 лв. и ликвидационни разноски в размер на 20 лв. или общо за сумата от
5 046, 77 лв.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.09.2022 г. по
ч.гр.д. № 48400/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата,
предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва същото да
е настъпило по вина на застрахования при него водач, като твърди, че ПТП е настъпило по
вина на другия водач. Счита, че размерът не обезщетението е завишен. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между ищеца и увредено лице; плащането на застрахователно обезщетение по нея;
осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от
застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП
1
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора; размера на
действително претърпените вреди.
Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с
изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява
оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
Безспорно е между страните, че:
1. на 30.05.2018 г. около 15:00 часа в гр. София е настъпило ПТП с участието на л.а. ***
с рег. № *** и т.а. *** с рег. № ***;
2. към датата на ПТП л.а. *** с рег. № *** е бил застрахован при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“ /полица № 93001710102088 г. със срок на валидност
28.11.2017 г. – 27.11.2018 г./;
3. към датата на ПТП гражданската отговорност на водача т т.а. *** с рег. № *** е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите;
4. на 14.02.2019 г. ищецът в качеството на застраховател е изплатил застрахователно
обезщетение от 4 913, 32 лв. и 113, 45 лв. или общо – сумата от 5 026, 77 лв.
По доказателствата:
Към настоящото дело следва да се приложи ч.гр.д. № 48400/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав.
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени доказателства
като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора.
Следва да се допусне поисканата от ищеца АТЕ, която да отговори на поставените с
исковата молба и отговора на исковата молба въпроси при депозит в размер на сумата от 400
лв., от които: 300 лв. – вносими от ищеца и 100 лв. – вносими от ответника.
Следва да се допуснат поисканите от ищеца гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП.
По искането на ответника по т.4 от ОИМ съдът ще се произнесе след изслушване
становищата на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.02.2023 г. от
11:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част от определението.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 48400/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав към настоящото дело.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
2
ДОПУСКА авто-техническа експертиза, която да отговори на поставените с исковата
молба и отговора на исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 400 лв., от които: 300 лв. – вносими от
ищеца и 100 лв. – от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при режим на призоваване: Д.Г.С. за
установяване на обстоятелствата във връзка с настъпване на ПТП и неговия механизъм.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят от посочения в исковата молба адрес, а за
процесуална икономия – и на посочения в исковата молба телефон.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от Национална база данни „Население“ за свидетеля, като
същият се призове и от установените в същата адреси, в случай че те са различни от адреса,
посочен в исковата молба.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ , че за разрешаването на спора си те могат да
използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят
време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3