Определение по дело №548/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 466
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Румяна Иванова Андреева
Дело: 20225300500548
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 466
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500548 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба от “МИД БИОТРЕЙД” ЕООД, ЕИК:
*********, , с която се моли за отмяната на определение № 9905 от
24.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5939/2021 г. на РС - Пловдив, І гр.
състав, с което е допуснато обезпечение на предявените против него
обективно съединените искове с правно основание член 422 ГПК, вр. с член
415 ГПК, вр.чл. 99, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД, от „РОЯЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за признаване за установено
дължимостта на парично вземане в размер на ****** лева, представляваща
неплатена главница по инвойс фактура № А031117/13.05.2019 г. за продадени
и доставени хранителни продукти – гъби „MORCHELLA“ и GEORGE
/САLOCYВЕ GAMBOSA", както и на сумата от ****** лева, представляваща
законна лихва за забава за периода 15.05.2019г.- 15.06.2020г., които вземания
са цедирани с договор за прехвърляне на вземане от 24.07.2020г. от
„БЪЙЪКОГЛУ ГЬДА ТУРИЗЪМ ИНШААТ МАДЕНДЖИЛИК ТЕКСТИЛ
САНАЙИ BE ДЪШ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ" – Р. Турция на
"РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ответника в следните банки на територията на страната,
ПОЕТАПНО, а именно: „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „БАНКА ДСК" ЕАД, ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
„Банка Пиреос БЪЛГАРИЯ“ АД, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, „БЪЛГАРО –
АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, „ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, „ТОКУДА БАНК“ АД,
"ИНВЕСТ БАНК“ АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД,
1
„ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД,
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ТЕКСИМ БАНК“ АД, „ ИНГ БАНК
Н.В.“- клон София, ,,СИТИБАНК ЕВРОПА" АД- клон България, „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ - КЛОН София, „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ
БАНКАСЪ“ - Клон София, „ВАРЕН ГОЛД БАНК АГ“, клон София и Бигбанк
АС- клон България, до размера на сумата от ******* лева.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, като се поддържа, че същото е
постановено в нарушение на правилата за местна подсъдност, липсват
доказателства за допустимост на исковете, липсват предвидените в закона
убедителни писмени доказателства, сочещи на вероятната основателност на
исковете.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по частната жалба.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Х-ти гр. с-в, като разгледа делото
намери следното:
Предпоставките за допускане обезпечение на исковете според нормата на
чл.391, ал.1 ГПК при наличието на обезпечаем интерес /когато без
обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата му по решението/, са две – искът да е подкрепен
с убедителни писмени доказателства, или да бъде представена гаранция в
определения от съда размер. По преценка на съда, според нормата на чл.391
ал.2 ГПК, ищецът може да бъде задължен да представи гаранция и когато
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Производството по гр. д. № 5939/2021 г. на РС - Пловдив, І гр. състав е
образувано по искова молба на „РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********,
против “МИД БИОТРЕЙД” ЕООД, ЕИК: ********* , като се предявени
искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2020 г. по ч.гр.д.
№ 25017/2020 г. на СРС. Иска се от съда да признае за установено
дължимостта на паричното вземане на ищеца към ответника в размер на
******* лева, представляваща неплатена главница по инвойс фактура №
А031117/13.05.2019 г. за продадени и доставени хранителни продукти – гъби
„MORCHELLA“ и GEORGE /САLOCYВЕ GAMBOSA", както и на сумата от
******лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.05.2019г.-
15.06.2020г., които вземания са цедирани с договор за прехвърляне на вземане
от 24.07.2020г. от „БЪЙЪКОГЛУ ГЬДА ТУРИЗЪМ ИНШААТ
МАДЕНДЖИЛИК ТЕКСТИЛ САНАЙИ BE ДЪШ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД
ШИРКЕТИ" – Р. Турция на "РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********.
Исковото производство е допустимо, като видно от приложеното към
първоинстанционното гр. дело ч.гр.д.№ 25017/2020 г. на СРС, по същото
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
31.07.2020 г. в полза на заявителя „БЪЙЪКОГЛУ ГЬДА ТУРИЗЪМ ИНШААТ
МАДЕНДЖИЛИК ТЕКСТИЛ САНАЙИ BE ДЪШ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД
2
ШИРКЕТИ" – Р. Турция, който е подал заявление на 17.06.2020 г. за издаване
на заповед за изпълнение против длъжника “МИД БИОТРЕЙД” ЕООД за
процесните вземания. В заповедното производство длъжникът “МИД
БИОТРЕЙД” ЕООД е подал възражение по чл.414 ГПК, с което е оспорил
дължимостта на търсените суми, като е заявил, че вземанията са прехвърлени
на 24.07.2020 г. на "РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за което е получил по
електронната поща изрично уведомление, като е представил и препис от
съобщението за цесия. Възразил е за дължимостта на сумите по фактура №
А031117/13.05.2019 г., като е заявил, че стоките не са отговаряли на
уговорените вид, количество и качество.
При тези данни за липса на спор по делото относно факта за
настъпилата цесия, съдът намира, че исковото производство е допустимо.
Искът по чл.422 ГПК е предявен в рамките на срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Същият е предявен от надлежна страна, доколкото според разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, т. 10.б, в хипотезата на частно правоприемство по договор
за цесия, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК би могъл да се предяви и от цесионера.
Не е основателно и оплакването за липса на местна подсъдност, доколкото по
повдигнатия правен спор съдът се произнася по въпроса за местна подсъдност
след възражение на ответника, а не служебно. Обжалваното определение е
постановено преди прекратяването на исковото производство след
направеното от ответника възражение за местна подсъдност. Съдът дължи
бързина при разглеждането на искане за допускане на обезпечение, като
съгласно чл.395, ал.2 ГПК молбата следва да се разреши в деня на подаването
и. От друга страна ищецът има седалище в гр.Пловдив, а съгласно нормата на
чл.390, ал.1 ГПК компетентен да разгледа искането за обезпечение е именно
съдът по постоянния адрес на ищеца.
Споделя се извода на първоинстанционния съд, че въз основа на
представените по делото писмени доказателства би могло да се направи извод
за наличието на твърдяното в молбата договорно правоотношение между
страните. С исковата молба са представени едностранно подписана в превод
от турски език инвойс фактура № А031117/13.05.2019 г. за продажба от
„БЪЙЪКОГЛУ ГЬДА ТУРИЗЪМ ИНШААТ МАДЕНДЖИЛИК ТЕКСТИЛ
САНАЙИ BE ДЪШ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ" на „МИД
БИОТРЕЙД“ ЕООД на хранителни продукти – гъби „MORCHELLA“ и
GEORGE /САLOCY'ВЕ GAMBOSA", международна товарителница (ЧМР) №
01687, ведно с Фитосанитарен сертификат № RC-TR А 3748179, издаден на
13.05.2019г. и Сертификат за износ, договор за цесия от 24.07.2020 г. и
уведомление от „БЪЙЪКОГЛУ ГЬДА ТУРИЗЪМ ИНШААТ
МАДЕНДЖИЛИК ТЕКСТИЛ САНАЙИ BE ДЪШ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД
ШИРКЕТИ" до длъжника „МИД БИОТРЕЙД“ ЕООД по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Предвид тези доказателства и признанието на ответника, направено във
възражението по чл.414 ГПК, съдът приема същите за достатъчни писмени
доказателства по смисъла на чл.391, ал.1 от ГПК, сочещи на вероятната
3
основателност на иска. Поради липсата на други данни в настоящото
производство за погасяване на задълженията по договора, обезпечение на
иска следва да се допусне, дори и без внасянето на гаранция.
Ето защо по изложените съображения въззивният съд намира частна
жалба за неоснователна. Като такава същата следва да се остави без
уважение, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “МИД БИОТРЕЙД”
ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Ал. Пушкин" № 59, район Витоша,
ж.к. Бояна, против определение № 9905 от 24.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 5939/2021 г. на РС - Пловдив, І гр. състав.
Определението е окончателно и не подлежи н обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4