В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 вр. ал. 7 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Р. П. Б. от Г. З. в качеството на наследник на С. И. Д. Обжалва се решение № */19.05.2010 г. на ОС "Земеделие " Г. З.. С обжалваното решение на основание решение № */07.07.2006г., постановено по Г.д. № */2005 г. по описа на Районен съд-З. е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Б. Д. в съществуващи /възстановими/стари реални граници на следните имоти: " Нива от 1,923 дка, находяща се в землището на Г.З. в местн. ".......................", при граници съгласно съдебно решение № */2006г.по Г.д. № */2005г. на Районен съд-З. която представлява 1/2 идеална част от имот № *, целият с площ 3.845 дка в землището на Г. З..С решението, към което препраща обжалваният административен акт е признато за установено по отношение на Ф. Д. Д. и М. Д. Д.-и двамата от Г. З. в качеството им на наследници на М. Й. Д., че наследодателят на Л. П. Д.-С. И. Д., починал през ............ към .................г. е бил собственик на основание покупко-продажба от 1905г. на 1/2 идеална част от процесният имот, представляващ ливада в местн. "..................", кад. № * в землището на Г. З. с площ от 3,845 дка, при граници: дере и гора, като отхвърля иска в останалата му част като неоснователен и недоказан. Решението е влязло в законна сила на 18.03.2010г. в тази част. Недоволна от така постановения административен акт жалбоподателката чрез процесуалният си представител адв. Д. развива оплаквания за незаконосъобразност. Счита на първо място, че не е страна по съдебното решение, послужило като основание за постановяване на обжалвания акт, следователно не можело въз основа на решение, по което тя не е страна да й се отнемат права като наследник, дадени по решение № */30.11.1999г. на ПК-З.. Счита на второ място, че съдебното решение признава права на наследниците на нейният наследодател върху имот, представляващ ливада с кад. № * за землището на Г. З.. Решенията на административният орган следва да индивидуализират имотите които се реституират по площ и местоположение, като сочат и тези, в чиято полза се възстановяват.В случая наследниците на този имот били наследниците на нейния баща в размер на 1/2 идеална, а не реална част. В цитираното съдебно решение на следващо място не било посочено кой е собственика на другата идеална част на имота. Наред с това била направена прибързана сметка колко е една втора идеална част от имота, като по този начин административният орган си бил присвоил правото да извърши делба на имота. Счита се също, че административният акт не съдържал всички задължителни реквизити. Не било посочено пред кого и в какъв срок може да се ожалва. Навеждат се доводи, че съвсем подозрително, прибързано и услужливо за едната страна и увредително за другата се извършвала делба на имота, без да се държи сметка за волята на съсобствениците, като се прави извод, че порочните действия на административният орган правели акта недействителен до степен нищожност. Предвид тези съображения молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д. Развиват се допълнителни съображения, че обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго, с което имота се възстанови на наследниците на С. и Ю. Д. Общинска служба "Земеделие" не изпраща представител. След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид и наведените в съдебно заседание доводи и съображения и събраните по делото доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи: По допустимостта на жалбата: Същата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, при което се дължи произнасяне по същество. Това е така и доколкото със свой акт касационната инстанция е отменила прекратителното определение на районни съд приемайки, че на повдигнатите в жалбата въпроси следва да се отговори по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Не се спори, че с решение № */07.07.2006г., постановено по Г.д. № */2005г. по описа на Районен съд-З. е признато за установено по отношение на Ф. Д. Д. и М. Д. Д. двамата от Г. З. в качеството им на наследници на М. Й. Д., че наследодателят на Л. П. Д.-С. И. Д., починал през .......г. към ..............г. е бил собственик на основание покупко-продажба от 1905г. на 1/2 идеална част от процесният имот, представляващ ливада в местн. "...................", кад. № * в землището на Г. З. с площ от 3,845 дка, при граници: дере и гора, като отхвърля иска в останалата му част като неоснователен и недоказан.Не се спори също така, че това решение е влязло в законна сила. Безспорно е още, че сега обжалваният административен акт се явява постановен в хипотезата на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като с Решение № */30.11.1999г. , приложено като доказателство по делото административният орган е възстановил първоначално целият имот на наследодателя на настоящия жалбоподател. При така установеното съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу постановеният административен акт е неоснователна- постановеното решение № */19.05.2010г. на ОС "Земеделие" Г. З. не страда от визираните пороци. На първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че е ирелевантно обстоятелството, че настоящата жалбоподателка не е била страна по Г.д. № */2005г. Това производство е проведено по реда на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от един от наследниците на С. Д. Неговите наследници не са необходими другари в това производство. Силата на пресъдено нещо се разпростира по отношение на всички наследници и съдебното решение е задължително за тях. Неправилно в жалбата се твърди също, че Решенията на административният орган следва да индивидуализират имотите които се реституират по площ и местоположение, като сочат и тези, в чиято полза се възстановяват, като мълчаливо се извежда довод, че обжалваният акт не съдържа тези реквизити. Решението на административният орган ясно препраща към постановеният съдебен акт, послужил като основание за издаването му, като по този начин административният орган е индивидуализирал не само площта и местоположението на имота, но и неговите граници, както и лицата, в чиято полза се възстановява правото на собственост, а така също и всички лица в чиито патримониум възникват права-наследниците на М. Й. Д. и наследниците на С. И. Д. Неправилно и несъответно на действителното фактическо положение е твърдението, че административният орган противозаконно си бил присвоил правото да извърши делба на имота, противно на волята на съсобствениците. Няма спор, че диспозитива на обжалваното решение е прекалено обстоятелствен, но това не го прави незаконосъобразен. Достатъчно беше административният орган позовавайки се на съдебното решение да посочи само, че възстановява правото на собственост на наследниците на С. Д. върху 1/2 идеална част от имот * по КВС на землището на Г. З.целият с площ 3,845 дка. при посочените в съдебното решение граници/ дере и гора/.С посочването, че се възстановява нива от 1,923 дка, съставляваща 1/2 идеална част от така описаният имот нито се възстановява реална част, нито се извършва делба както се твърди в жалбата, след като и текстово и графично се касае за един цял имот /кад.№ */, затворен в определени граници. Твърдението, че не били посочени фактически и правни основания при издаване на акта също не е отговаря на истината- изрично е посочено в него, че се издава на основание решение № */07.07.2006г., постановено по Г.д. № */2005г. по описа на Районен съд-З.. Не следва да се приема, че представлява съществено процесуално нарушение обосноваващо отмяна на решението и обстоятелството, че в него не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Няма съмнение, че липсата на такъв реквизит съставлява нарушение по чл. 59, ал.2,т.7 АПК по отношение изискването за форма на ИАА, но след като жалбоподателят надлежно е упражнил правото си на защита пред съд следва да се приеме, че правото му на защита не е ограничено.Съвсем не следва да се приема и тезата, че административният орган подозрително, прибързано и услужливо за едната и увредително за другата бил издал акта, извършвайки делба. Едва ли и страната жалбоподател възприема сериозно такова твърдение, като се има предвид, че съдебното решение на основание чл. 220 ГПК /отм./ и чл. 297 ГПК е задължително за административния орган и той не може да постанови акт в друг смисъл, тъй като той би бил нищожен. Последната констатация поражда два въпроса които изискват отговор в това производство. Първият от тях е дали е налице нищожност на обжалваното в това производство решение, както се твърди в жалбата.. Този въпрос заслужава отрицателен отговор. Това е така, защото той е издаден от компетентен административен орган в пределите на неговата компетентност в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване.Не са налице и други основание а се приеме за нищожен, свързани с липса на предмет на акта, липса на формирана воля на административния орган и пр. Вторият въпрос е свързан с първия. В случая следва да се отговори налице ли са законовите предпоставки административния орган да издаде този акт, след като вече е било постановено решение № № */30.11.1999г. , с което административният орган е възстановил първоначално целият имот на наследодателя на настоящия жалбоподател. Тази преценка следва да се извърши предвид факта, че първоначално постановеното решение е стабилен административен акт и административният орган не може сам да го отмени или изменя.При установената фактическа обстановка съдът приема, че обжалваното ешение е постановено правилно, като са били налице основанията за изменение на първоначално постановения административен акт. Трайно установена и непротиворечива е съдебната практика в посока, че Когато след приключване на производството по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от 3СПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства- в т.см. и ТР №1 по Г.д. № 11:1997г. на ВКС, ОСГК. Предвид изложените доводи и съображения Районен съд-З. в настоящия си съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Р. П. Б. от Г. З. в качеството на наследник на С. И. Д. срещу решение № */19.05.2010г. на ОС "Земеделие " Г. З.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщаване на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п) |