РЕШЕНИЕ № 11
гр. * 15.03.2012
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
* РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета
година в състав :
Председател : РОСЕН СТАНЕВ
при секретаря К.Д., като разгледа
докладваното от съдия Станев Гр. дело
№ 281 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма „***” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул.”Х. *” № 19, вписано в ТР воден при Агенция по вписванията
с ЕИК *, представлявано от управителя Й.Д.Й. против Дружество с ограничена
отговорност с фирма „***” ООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.”***”
№ 209, вписано в ТР воден при агенцията по вписванията с ЕИК * и представлявано
от Л.Т.Л..
Правно основание на иска чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за покупко-продажба от
01.09.2010 година ответното дружество е поело задължение да предаде в тридесет
дневен срок от сключването му, превозни средства за скрап на ищцовото
дружество, които били индивидуализирани с регистрационни номера ** – *, **, и **
– *, един товарен автомобил с рег. № **
– * *, един брой * с рег. № *, един УАЗ с рег. № * и един микробус * с рег. № ***.
Цената която ищцовото дружество се е задължило да заплати на ответника за
горните превозни средства за скрап е била определена в Договора в размер на 16
000 лева. В ИМ се твърди, че към момента на подаване на исковата молба ищеца
бил изпълнил изцяло задължението си и е превел по сметка договорената сума. Въпреки
обаче извършеното плащане в пълен размер ответната страна не била изпълнила
изцяло своето задължение да предаде описаните в договора превозни средства,
като не била предала автомобилите **, * и *.
Претендира се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 11, а, от Договора да изпълни
реално Договор за покупко-продажба от 01.09.2010 година, като предаде на ищеца
автомобили-* с рег. № ***, УАЗ с рег. № *** и микробус * с рег. № ***.
Претендира се съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца и
направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от КПК ответника е депозирал писмен отговор.
В отговора си ответника моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен, като подробно се излагат мотиви в тази връзка.
Заедно с отговора на ИМ ответното дружество е депозирало и насрещен иск.. В
същия се заявява, че по силата на сключения договор от 01.09.2010 година от
страна на „***” ООД е било поето задължението да се предаде на „***” ЕООД 43
290.29 кг скрап, срещу което „***” ЕООД да заплати сума в размер на 16 000
лева. Договореното количество скрап следвало да се предаде от различни видове
превозни средства, поради което в договора били записани различни видове
автомобили.
От приложени по делото приемателно предавателни протоколи е видно, че „***”ООД
е предало на „***” ЕООД 5 броя автомобили. В насрещния иск се излага, че в
приемателно-предавателните протоколи не било записано конкретно
количество/тежестта/ на съответното МПС и от „***” ЕООД, считат, че е приета
тежестта записана в свидетелството за регистрация на МПС-част I, където срещу буква „G” е отбелязана
тежестта на съответното МПС. Според „***” ЕООД при сбора на тежестта записана в
талона се констатирало, че от тяхна страна е предадено по-голямо количество
скрап от колкото било договорено, а именно 2 010 килограма повече.
Претендира се съдът да постанови решение с което да осъди „***” ЕООД да
заплати на „***” ООД сумата от 556.77 лева, представляваща стойността на предаденото
в повече количество скрап по цени които били договорени, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от КПК е постъпил отговор на насрещния иск. В същия се
заявява, че предявения насрещен иск е неоснователен и недоказан, като подробно
се излагат мотивите за това.
„***”ЕООД, явява се лично управителя
и с адв. М. ***- *” ООД явява се лично управителя и с адв. М. ГАК.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, ценени заедно и поотделно съдът намира за установено
следното :
По делото е приложен договор за
покупко-продажба от 01.09.2010г., нотариална покана, приемно-предавателни
протоколи и свидетелства за регистрация на МПС.
От заключението на вещото лице инж. М.
се установява, че пазарната стойност на трите процесни автомобила-Автобус * с
рег. № ***, Товарен Автомобил „*” с рег. № *** и Автобус * Е * с рег № *** е в
размер на 2 190 лева.
По делото беше разпитан св. И.Ц..
Същият към момента на сключване на договора от 01.09.2010 година е бил
управител на „***” ООД, и той е подписал същият договор. По негови думи, преди
да се сключи договора той е провел няколко разговора с управителя на „***” ЕООД
Й.Й.. Според него Й. е знаел за кои превозни средства става въпрос, и се били
разбрали да му се предадат 4 автобуса, един камион и други по-малки превозни
средства за сумата от 16 000 лева. Според него предмет на договора били броя на
превозните средства, а не килограми скрап.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:
За успешното
провеждане на иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е необходимо
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се намират
във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел
определено задължение, което не е изпълнил.
В процесния случай, съдът намира, че ангажираните от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства са в състояние да мотивират извода за наличие
на двустранна възмездна облигационна връзка между тях, по силата на сключен
договор за покупко-продажба от 01.09.2010г.,
по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца собствеността
върху превозни средства, които били индивидуализирани с
регистрационни номера **, ** – *, **, и ** – *, един товарен автомобил с рег.
№ ** – **, един брой ** с рег. № **, един
УАЗ с рег. № ** и един микробус * с рег. № ***. Страните по делото не спорят,
че ищеца е превел на ответника сумата от 16 000 лева. Не се спори и, че
ответника не е предал на ищеца част от договорените превозни средства, а именно
Автобус * с рег. № ***, Товарен Автомобил
„*” с рег. № *** и Автобус * Е * с рег № ***.
От разпита на св. Ц. се установи, че
волята на страните към момента на сключване на процесния договор е била
предаване на описаните в договора превозни средства срещу сумата от 16 000
лева.
По изложените съображения следва да се приеме,
че ищецът е изправна страна по сделката.
От своя страна ответникът, в чиято тежест е било не е представил
доказателства за изпълнение на насрещното си задължение за предаване на
договорените превозни средства, и в случая е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от негова страна.
Съдът не споделя становището на ответника, че е изпълнил своето задължение
по договора, след като е предал записано в договора като килограми количество
скрап, тъй като стана ясно, че волята на страните при подписване на договора е
била, описаните в него превозни средства.
По изложените съображение съдът намира, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и ответникът следва да
бъде осъден да изпълни реално задължението си за предаване на
родовоопределените вещи, предмет на договора. Предвид горното, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения насрещен иск
се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените по
делото разноски в настоящето производство в размер на 790.00 лева на разноските, от които 80.00 лева ДТ, 560.00
адвокатско възнаграждение и 150.00 лева депозит за експертиза.
Водим от горното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Дружество с ограничена отговорност с фирма „***” ООД, със седалище и адрес
на управление гр. *, ул.”***” № 209, вписано в ТР воден при агенцията по
вписванията с ЕИК * и представлявано от Л.Т.Л. да изпълни реално Договор за
покупко-продажба от 01.09.2010 година, като предаде Автобус * с рег. № ***, Товарен Автомобил „*” с рег. № *** и Автобус * *
с рег № ***, на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „***”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.”Х. *” № 19, вписано в ТР
воден при Агенция по вписванията с ЕИК *, представлявано от управителя Й.Д.Й.
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Дружество с ограничена отговорност с фирма „***” ООД, със седалище и адрес
на управление гр. *, ул.”***” № 209, вписано в ТР воден при агенцията по
вписванията с ЕИК * и представлявано от Л.Т.Л. против Еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. *, ул.”Х. *” № 19, вписано в ТР воден при Агенция по вписванията с ЕИК *,
представлявано от управителя Й.Д.Й. за заплащане на сумата от 556.77/петстотин
петдесет и шест лева и седемдесет и седем ст./, представляваща стойността на
предадено в повече количество скрап като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Дружество с ограничена отговорност с фирма „***” ООД, със седалище и адрес
на управление гр. *, ул.”***” № 209, вписано в ТР воден при агенцията по
вписванията с ЕИК * и представлявано от Л.Т.Л. ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.”Х.
*” № 19, вписано в ТР воден при Агенция по вписванията с ЕИК *, представлявано
от управителя Й.Д.Й. сумата от
790.00/седемстотин и деветдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаване на страните, че същото е изготвено.
Районен съдия :