№ 151
гр. София, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000502764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №7582/23.08.2022 г., подадена от М. Д. Ч., чрез адв. Й. Д., против Решение
№85/21.07.2022 г. по т.д.№28/2022 г. на СОС, в частта му, с която частично е
отхвърлен предявеният от М. Д. Ч. срещу ЗД“Бул Инс“АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, получени вследствие от ПТП, осъществило
се на 09.08.2020 г. по вина на А. И. А., като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц220
ЦДИ“ с рег.№ ********, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от
ЗЗД, чрез определяне на несправедливо занижен размер на обезщетението,
несъобразен със съдебната практика по сходни случаи, не са отчетени всички
установени по делото релевантни обстоятелства, обуславящи размера на търпените от
ищеца неимуществени вреди. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част,
и постановяване на ново по същество, с което да бъде присъдено на ищеца
допълнително обезщетение от още 20 000 лв. – до пълния претендиран от ищеца
размер, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 03.02.2021 г. до
окончателното плащане, както и да се присъдят вцялост направените от ищеца
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, жалбоподателят не дължи внасяне на
държавни такси на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК , жалбата отговаря на изискванията на
1
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.№6178/13.09.2022 г., подаден
от ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. А. И.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба. Предвид влязлото в сила решение по НАХД №391/2021 г. на РС –
Благоевград, не се оспорва извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на водача на застрахования автомобил, като се оспорва обема на
търпените от ищеца вреди над установените по същото НАХД №391/2021 г. Няма
представени медицински документи за възникнали усложнения, които да обосновават
продължителния период на неработоспособност от 353 дни, съгласно представените
болнични листове. Счита, че адекватната сума за обезщетяване на вредите на ищеца е
25 000 лв., без да се отчита съпричиняване. Поддържа се евентуалното възражение на
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, което е отхвърлено от
първостепенния съд, което се настоява да бъде преразгледано. Теоретичната
възможност ищецът като пътник в автомобила да получи същите телесни увреждания с
поставен колан, не изключва приносът му в конкретната ситуация, породен от
собственото му противоправно бездействие. Поддържа се наличие на принос на
пострадалия, поради непоставянето на обезопасителен колан, в размер на 50%. Заявява
се при условията на евентуалност възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
Пред въззивната инстанция не се спори между страните по факта на настъпилото
застрахователно събитие, вината на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с покритие към датата на ПТП, качеството на ищеца на увредено
лице и вида на травматичните увреждания, причинени в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Спори се по обема на действително претърпените от ищеца болки и
страдания във връзка с тези увреждания, както и по справедливия размер на
обезщетението над размера от 20 000 лв., до предявения размер от 40 000 лв. От
ответника не е депозирана въззивна жалба, и решението на първостепенния съд е
влязло в сила в осъдителната му част, с която на ищеца е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 20 000 лв., както и е присъдено обезщетение за
пълния размер на претърпените от ищеца имуществени вреди от същото ПТП,
изразяващи се в разходи за лечение на претърпените травматични увреждания, в общ
размер на 344,26 лв. С влязлата в сила част на решението на първостепенния съд е
отхвърлено релевираното от ответника възражение за наличие на принос на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат. Поради формираната между страните
сила на пресъдено нещо, не следва да бъде обсъждано поддържаното с отговора на
въззивната жалба възражение за принос на пострадалия в размер на 50%, като
преклудирано. Въззивната проверка следва да бъде осъществена в рамките на
отхвърлителната част на въззивното решение, постановена само по иска за
обезщетение за неимуществени вреди – относно действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и относно справедливия размер на обезщетението.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
2
обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден.
Съдебното производство е било образувано след депозирана извънсъдебна претенция
пред застрахователя за изплащане на обезщетение, която не е била удовлетворена,
поради което постановеният по него съдебен акт е допустим. По правилността на
решението съдът е ограничен от релевираните оплаквания във въззивната жалба.
Във връзка със спора пред въззивната инстанция, на осн. чл.235 от ГПК от
събраните по делото доказателства съдът намира следното:
От приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза /на л.73-75 от делото на СОС/ се установява, че на 09.08.2020 г. при
процесното ПТП като пасажер, ищецът М. Д. Ч., тогава на 37 години, е получил
травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на капачката на лявото
коляно, и охлузване в теменната област на главата. За лечение на травматичните
увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ за
четири дни в периода от 09.08.2020 г. до 13.08.2020 г., и на 10.08.2020 г. е претърпял
оперативно лечение, изразяващо се в кръвна репозиция и фиксация на пателата с
метална остеосинтеза. Така проведеното лечение е било адекватно и съобразено с
добрата медицинска практика. Впоследствие в периода 11-14.05.2021 г. ищецът отново
е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ“Пирогов“ и е претърпял втора оперативна
интервенция за отстраняване на металната остеосинтеза. Периодът за пълно
възстановяване на фрактурата на колянната капачка е в рамките на 3 – 3,5 месеца.
Липсва последваща медицинска документация, обосноваваща изводи за настъпили
усложнения във възстановителния процес.
Съдът намира заключението на експертизата за компетентно изготвено и
кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства – Констативен
протокол №128/09.08.2020 г. /на л.8/, Епикриза от ИЗ №21826/2020 за хоспитализация
на ищеца в периода от 09.08.2020 г. до 13.08.2020 г. в „I-ваклиника по ортопедия и
травматология“ на УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ /на л.9-11/ и Епикриза от ИЗ
№11983/2021 за хоспитализация на ищеца в периода от 11.05.2021 г. до 14.05.2021 г. в
„I-ваклиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ /на л.12/,
болнични листове /на л.13-25/, документи за направени разноски за лечение и
болничен престой /на л.26-29/, поради което го кредитира.
От приетата по делото Епикриза от ИЗ №21826/2020 /на л.9-11/ се установява
също, че при постъпването в УМБАЛСМ“Пирогов“, наред с оточната, болезнена и с
нарушена функция лява колянна става, е установено и охлузване в париеталната област
на главата на ищеца. Поставена му е диагноза: „счупване на пателата – закрито –
ляво“, както и „повърхностна травма на окосмената част на главата“. Наред с
оперативното лечение на фрактурата на капачката на лявото коляно, ищецът е
претърпял и хирургическа обработка на охлузването на главата, като при консултация
с неврохирург не са установени неврологични нарушения. В епикризата е отразено, че
през първоначалния възстановителен период не са настъпили усложнения.
От Епикриза от ИЗ №11983/2021 /на л.12/ се установява още, че при снемане на
анамнезата пациентът е съобщил, че „От няколко дни е с болка в ляво коляно.“. В
епикризата е отразено, че в първоначалния следоперативен период не са настъпили
усложнения.
От представените болнични листове се установява, че ищецът е бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност непрекъснато в периода от 09.08.2020 г. до
3
04.02.2021 г. – общо 180 дни /от болнични листове на л.13-л.18/, с вписана диагноза
„Счупване на пателата“. Отразена е плъжност“Служител“ и месторабота
„СГХ1“ЕООД. След прекъсване на отпуска от 20 дни, ищецът отново е бил временно
нетрудоспособен в периода от 24.02.2021 г. до 08.05.2021 г. – общо за 74 дни, като
съгласно болничните листове диагнозата на заболяването му е: увреждане на
междупрешленен диск, неуточнено“ и „увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб“. След кратко прекъсване – в периода
от 11.05.2021 г. до 17.08.2021 г. – общо 109 дни, ищецът отново бил временно
нетрудоспособен, като в болничните листове /на л.22-25/ е отразена диагноза
„Последици от други счупвания на долен крайник“ и „Счупване на пателата –
реоперация“.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н. Н.
/живее на семейни начала с ищеца от 15 години/ се установява, че когато се случила
катастрофата на 09.08.2020 г., ищецът й се обадил, че е станала катастрофа, и отива в
„Пирогов“, но я успокоявал, че няма нищо сериозно, тъй като свидетелката била в
рискова бременна и било необходимо да лежи. Узнала от него, че има счупена капачка,
ще му правят операция, за да се прекрепи с тел. Поради епидемията от „Ковид“ не я
допуснали в болницата през първите дни. На третия ден занесла на ищеца патерици,
шина и медикаменти, и тогава видяла рана на главата му, за която никой нищо не й бил
казал, а ищецът не можел да говори, тъй като изпитвал силни болки. След изписването
през първите седмици ищецът имал силно главоболие, имал рана на главата и шина на
коляното, която държала крака изправен непрекъснато. Първите дни не можел да ходи
без чужда помощ и изпитвал силни болки в крака. Тъй като непрекъснато лежал по
гръб, започнал да изпитва силни болки в кръста, и се наложило да прави
кинезитерапия. Когато ставал от леглото, се оплаквал от световъртеж. Болките в кръста
продължили 2-3 месеца. Ищецът проходил отново след около три месеца. Преди
инцидента ищецът работел в охранителна фирма, като организатор, и работата му
изисквала непрекъснато да шофира, което нямало как да се случи при тази травма.
Наложило се да се направи и втора операция, за да се махне телта, и отново трябвало да
се възстановява от операцията. Тогава от фирмата го освободили от работа. След
известно време започнал работа в друга фирма. Поради притесненията, които
свидетелката преживяла, бременността й се усложнила още повече.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близките й отношения с ищеца с характер на съпружески, обуславящи
заинтересованост на свидетелката от изхода на делото в полза на ищеца. Въпреки това,
съдът намира показанията на свидетелката за подробни, конкретни, основани на
личните впечатления на свидетелката от състоянието на ищеца, и напълно
кореспондиращи на събраните по делото доказателства, поради което ги кредитира.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на капачката на лявото
коляно, и охлузване в теменната област на главата. За лечение на травматичните
увреждания е хоспитализиран по спешност, и е претърпял оперативна интервенция за
кръвна репозиция на фрактурата на капачката на лявото коляно, и фиксирането й с
метална остеосинтеза. Впоследствие, след настъпване на пълно възстановяване на
фрактурата, е претърпял втора оперативна интервенция за премахване на
остеосинтезния материал. Лечението е проведено в болнични условия – два пъти по
четири дни, и амбулаторно – в домашни условия. За период от около 3 седмици ищецът
4
е бил на постелен режим. Увреждането на левия крайник е причинило трайно
затруднение в придвижването на ищеца - за период от около 3 месеца е търпял
имобилизация на долния ляв крайник, и се е нуждаел от помощни средства за
придвижването си /патерици/. През възстановителния период се е нуждаел частично от
чужда помощ. Търпял е болки с голям интензитет в областта на коляното, както и
силно главоболие през първите дни след увреждането, както и умерени болки до
приключване на възстановителния период от 3 месеца и половина, по време на
раздвижването, както и след втората оперативна интервенция. Във връзка с
травматичното увреждане на крака и необходимостта да лежи в определена поза, е
търпял силни болки в кръста през първите 2-3 месеца, поради което се наложило да
прави кинезитерапия. Във връзка с травматичното увреждане на главата през първия
месец е търпял периодично обострящо се главоболие и световъртеж.
Възстановителният период за възстановяване от фрактурата на лявото коляно е
продължил около 3 месеца и половина, но ищецът е бил нетрудоспособен за конкретно
изпълняваната от него длъжност, поради невъзможността да управлява автомобил във
връзка със служебните си задължения, в продължение на първите 6 месеца, както и три
месеца след втората оперативна интервенция. Съдът съобразява също, че увреждането
е настъпило, когато ищецът е бил на 37 години - в млада възраст, която е способствала
за настъпването на пълно възстановяване на ищеца, без последващи ограничения в
движенията на засегнатия долен крайник. От друга страна, на активната възраст на
ищеца е присъщ интензивен начин на живот – увреждането е настъпило в период,
когато ищецът е следвало да се справя с множество житейски задачи – както в
професионален, така и в личен план, като глава на семейство, по време на пандемична
обстановка. Травматичното увреждане е настъпило в труден за семейството период –
по времето на рискова бременност на съпругата му, която е имала силна нужда от
неговата помощ и подкрепа, която той не е можел да й осигури, а самият той се е
нуждаел от нейната помощ. Това е създало на ищеца допълнителен психически
дискомфорт и напрежение. Не се установява самото усложняване на бременността на
съпругата му да е в причинна връзка с травматичното увреждане. Не се установява по
несъмнен начин увреждането на междупрешленните дискове, което е станало причина
за нетрудоспособността на ищеца за 74 дни, да е в пряка причинна връзка с процесното
ПТП – въпреки че такава причинна връзка е възможна с оглед механизма на
увреждането на лявото коляно, за самото увреждане на гръбначния стълб липсват
медицински документи, установяващи настъпили усложнения във възстановителния
период, липсват твърдения в исковата молба за такива усложнения, както и не се
установяват от медицинската експертиза. Не се установява по несъмнен начин ищецът
да е загубил работното си място в пряка причинна връзка с травматичното увреждане.
При така установените от фактическа страна болки и страдания, съдът намира,
че справедливото обезщетение, което следва да бъде заплатено на ищеца, е в размер на
30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, която сума отговаря на критериите за справедливост
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, формулирани съгласно ППВС №4/1968 г. – същата е
съобразена с броя и вида на уврежданията, едното от тях водещо до трайно
затруднение на движенията на ищеца и продължителната му нетрудоспособност,
нуждата от две оперативни интервенции, търпените болки с интензивен характер за
продължително време, частичната нужда от чужда помощ. Този размер на
обезщетението е съобразен с икономическата конюнктура в страната, и със съдебната
практика по сходни случаи.
Обезщетението е било претендирано ведно със законната лихва върху него за
5
периода от 03.02.2021 г. – денят след изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя по извънсъдебната претенция на ищеца, поради което допълнителното
обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху него от тази
дата, до окончателното му изплащане.
Като е достигнал до частично различни изводи, първоинстанционният съд е
постановил частично неправилно решение, което следва да се отмени частично в
отхвърлителната му част – за сумата над присъдения размер на обезщетението от
20 000 лв., до размера от 30 000 лв., и в тази част да се постанови ново решение по
същество, с което на ищеца да се присъди допълнително обезщетение в размер на
сумата от още 10 000 лв. За разликата над 30 000 лв., до претендираният размер от
40 000 лв., решението на първостепенния съд следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
С оглед резултата от спора, решението на първостепенния съд следва да бъде и
частично отменено в частта му за разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на
ответника. Ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 2500 лв. с ДДС и
300 лв. за експертиза – общо 2800 лв., от които ищецът следва да му заплати ¼ част –
т.е. сумата от 700 лв., поради което решението следва да се отмени в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника за разноски за първоинстанционното
производство сумата над размера от 700 лв. до присъдения размер от 1400 лв.
При този изход от спора, с оглед удовлетворяването на ½ от обжалваемия
интерес на ищеца, следва да му се присъдят на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, половината от
направените от него разноски за въззивното производство. Със списък по чл.80 от ГПК
ищецът е претендирал единствено присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния му представител, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съобразно Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията към датата
на сключване на представения ДПЗС, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3, при
обжалваем интерес от 20 000 лв., се изчислява в размер на 2200 лв. без ДДС, а с
начислен ДДС – в размер на 2640 лв. Тъй като обжалваемият интерес на ищеца е
удовлетворен наполовина, следва в полза на процесуалния му представител да се
присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1320
лв. с включен ДДС. Също така, с оглед резултата от въззивната инстанция, в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди и допълнително адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
но изчислено съобразно редакцията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. към
датата на прикрючване на съдебното дирене пред първостепенния съд. Съобразно
посочената редакция, минималното адвокатско възнаграждение при материален
интерес от 40 000 лв., се изчислява в размер на 1730 лв. без ДДС, а с начислен ДДС – в
размер на 2076 лв., от която сума в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъдят ¾ части – т.е. сумата 1557 лв. Наред с това, за уваженият в пълен
размер иск за обезщетение за имуществени вреди, на процесуалния представител е
следвало да се заплати възнаграждение, изчислено по чл.7, ал.2, т.1 в размер на 360 лв.
с начислен ДДС, или общия размер на дължимото на адвоката възнаграждение за
първоинстанционното производство е в размер на сумата от 1917 лв. с начислен ДДС.
С първоинстанционното решение в полза на адвоката е присъдено възнаграждение в
размер на 1430 лв., поради което с въззивното решение следва да се присъди
допълнително адвокатско възнаграждение с начислен ДДС в размер на още 487
/четиристотин осемдесет и седем/ лева.
На въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното производство,
6
съобразно отхвърления обжалваем интерес по жалбата на ищеца. Със списък по чл.80
от ГПК ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв. с начислен ДДС. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, което е неоснователно, тъй като претендираните разноски са под
минималния размер на адвокатското възнаграждение при обжалваем интерес от 20 000
лв. Ето защо, в полза на въззиваемата страна, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати разноски за въззивното производство вразмер на ½ от
претендираната сума – т.е. 650 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за допълнително присъденото обезщетение, в размер на 6% за двете
съдебни инстанции - т.е. сумата от 600 лв. в полза на бюджета на съда, платима по
сметка на САС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и допълнителни разноски
за първоинстанционното производство за експертиза на разноски на съда, в размер на
още 75 лв., вносими по сметка на СОС .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №85 от 21.07.2022 г., постановено по т.д.№28 по описа за 2022
г. на Софийски окръжен съд – 5-ти състав, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
предявеният от М. Д. Ч., с ЕГН **********, против „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 09.08.2020 г., за сумата над присъдения
размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до размера от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която М. Д. Ч., с ЕГН **********, е осъден да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, за разноски за
първоинстанционното производство, сумата над 700 лв. /седемстотин лева/ до размера
от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да
заплати на М. Д. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, ***, №*, ет.**,
ап.**, допълнително застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
вследствие на ПТП, възникнало на 09.08.2020 г. по вина на А. И. А., като водач на
застрахования при ответника лек автомобил “Мерцедес Ц220 ЦДИ“, с рег.№
********, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 10 000 лв., за периода от
03.02.2021 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №85 от 21.07.2022 г., постановено по т.д.№28 по
описа за 2022 г. на Софийски окръжен съд – 5-ти състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. Ч., с ЕГН **********,
против „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
за присъждане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 09.08.2020 г., за
сумата над размера от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, до претендирания размер от
40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/.
7
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат П. З. П., от САК, със служебен адрес:
гр. София, бул.“Княз А. Дондуков-Корсаков“ №5, вх.В, ап.25, сумата от 1320 лв.
/хиляда триста и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство с начислен ДДС, за процесуалното представителство на М.
Д. Ч., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат И. Н. Ж., от САК, със служебен адрес:
гр. София, бул.“Княз А. Дондуков-Корсаков“ №5, вх.В, ап.25, сумата от 487 лв.
/четиристотин осемдесет и седем лева/, представляваща допълнително адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС за първоинстанционното производство, за
процесуалното представителство на М. Д. Ч., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати държавна такса в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, в полза на бюджета на
съда, платима по сметка на САС, КАКТО И за разноски, направени от бюджета на
съда, допълнителна сума в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, платима в полза на
бюджета на съда, по сметка на СОС.
ОСЪЖДА М. Д. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, ***, №*,
ет.**, ап.**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за
процесуално представителство за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8