Присъда по дело №220/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към ПРИСЪДА по ВНОХД № 220 по описа на
Варненския Окръжен съд за 2021 год.

Въззивното производство е образувано по жалба срещу Присъда №
14, постановена на 08.12.2020г. по НОХД № 260/2020г. по описа на РС гр.
Девня, I наказателен състав.
С обжалвания съдебен акт, подсъдимият С. И. А., роден на
26.01.1972 г. в гр. Белослав, обл. Варна, живущ в гр. Белослав, ул. „Стара
планина“ № 4, българин, български гражданин, основно образование, женен,
работи, осъждан, ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 от
НК му е наложено наказание “ГЛОБА” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, като
подсъдимият е осъден да ги заплати.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и оправдаване на А. по
възведеното му обвинение. Възприетата в мотивите фактическа обстановка се
оспорва, както и се атакуват направените от съда правни изводи. Наведени са
твърдения, че първоинстанционният съд не е отчел правилно степента на
обществена опасност на деянието, както и че не се е аргументирал в тази
посока. Иска се от въззивния съд да приеме, че деянието, макар и формално
да изпълва състава на престъпление, предвидено в НК, поради своята
малозначителност не е обществено опасно, или обществената му опасност е
явно незначителна.
В хода на съдебните прения представителят на въззивната
прокуратура изразява становище за превилност на присъдата, водеща до
неоснователност на депозираната жалба.
Защитата, заставаща на противното мнение, доразвива писмените си
доводи и поддържа искането си за оправдаване на подсъдимия, заради
отсъствие на осъществен престъпен състав.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения,
съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
С обвинителния акт на подсъдимия е било повдигнато обвинение
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
1

основателна, като счете, че в хода на производството са събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че
обвиняемият не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което отмени
Присъда № 14, постановена на 08.12.2020г. по НОХД № 260/2020г. по описа
на РС гр. Девня, I наказателен състав и постанови присъда, с която го призна
за невинен за посоченото престъпление, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е
положил грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. За да постанови решението си, контролираната
инстанция е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с
действията на обвиняемия. В атакувания съдебен акт доказателствата са
обсъдени, но изведените правни изводи противоречат на преценката на
въззивния състав за правилност на материалния закон. В резултат на
проведеното съдебно следствие ВОС намери за установени следните
релевантни факти:
Подсъдимият С. И. А. е роден на 26.01.1972 г. в гр. Белослав, обл.
Варна, живущ в гр. Белослав, ул. „Стара планина“ № 4, българин, български
гражданин, основно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********.
На 06. 09. 2020 г. подс. С. И. А. се обадил на свид. П.Ж.С., към
когото отправил молба да отиде до изхода на гр. Девня, обл. Варна, посока с.
Падина, обл. Варна. Свидетелят се придвижил дотам с моторно превозно
средство – лек автомобил „Субару – Легаси“ с ДК№ В 75 39 НТ. На указаното
место подсъдимият бил с друго моторно превозно средство – лек автомобил
„Сеат – Марбела“ с рама № VSS028A0000356794. С помощта на задни
предпазни колани от л. а. „Сеат - Марбела“ двамата осъществили връзка от
това моторно превозно средство към л. а. „Субару – Легаси“. След това
привели двете моторни превозни средства в движение, съответно свид. П. Ж.
С. л. а. „Субару - Легаси“, а подс. С. И. А. л. а. „Сеат – Марбела“, като това,
управлявано от свидетеля теглело другото с водач подсъдимия. Придвижвали
се по път 9044, посока гр. Девня, обл. Варна – с. Падина, обл. Варна. В района
на помпена станция „Девня“ движението им било забелязано от свид. Е.Н. Х.
и свид. Й Д. Д. – служители при РУ – Девня - ОД – МВР – Варна. На
полицейските служители направило впечатление, че тегленото моторно
превозно средство нямало поставени регистрационни табели. Преустановили
движението на двете моторни превозни средства, като извършили проверка.
Установили, че моторното превозно средство - лек автомобил „Сеат –
Марбела“, с рама № VSS028A0000356794, управлявано от подсъдимия, не
било регистрирано по надлежния ред.
Гореописаната фактическа обстановка се е установила и
потвърдила от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно : обясненията на подс. С. И. А.,
2

показанията на свид. Е. Н. Х., свид. Й. Д. Д., свид. П. Ж.С., протокол за оглед
на местопроизшествие, справки.
Безспорно е прието по делото, че лек автомобил „Субару –
Легаси“ с ДК№ В 75 39 НТ, с водач свид. Пламен Желязков Стойков и лек
автомобил „Сеат – Марбела“, с номер на рама № VSS028A0000356794, с
водач подс. С. И. А., са били установени с всичките си гуми на пътното
платно на път 9044, в района на помпена станция „Девня“, с посока на
движение от гр. Девня, обл. Варна, към с. Падина, обл. Варна. В тази връзка
са контролираната инстанция правилно е кредитирала показанията на свид. Е.
Н.Х. и свид. Й. Д. Д. – двамата преки очевидци и незаинтересовани лица,
както и приложен към протокол за оглед на местопроизшествие снимков
материал, видно от който непосредствено до пътното платно има тревна
растителност, а не твърдяното от подс. С. И. А. – „черен път“ и от свид. П. Ж.
С. – „черно“. В този смисъл първоинстанционният съд коректно е приел в
тази част заявеното от подсъдимия за защитна версия, а от свидетеля за
поддържаща я такава, целяща да измени фактическата обстановка, което се
оборва от кредитирания доказателствен материал. В останалата част съдът е
кредитирал обясненията на подс. С. И. А. и показанията на свид. П. Ж.С.,
доколкото същите са последователни, съпоставени с другите доказателства
непротиворечиви, кореспондират с показанията на останалите свидетели.
Правилна е направената от контролирата инстанция констатация, че
обясненията са не само средство за защита, но и доказателствено средство,
което следва да се цени наред с всички останали източници на доказателства.
Съдът правилно е кредитирал показанията на свид. Е. Н.Х., свид. Й. Д. Д.,
доколкото същите са безпристрастни, логични и вътрешно непротиворечиви,
кореспондират с останалия кредитиран по делото доказателствен материал.
Същите изясняват авторство, начин на извършване. Тези свидетели са били
преки очевидци, същите са незаинтересовани лица, изпълнявали са
служебните си задължения, респективно за съда не е възникнало никакво
съмнение относно заявеното от тях, като го кредитира изцяло.
Останалите събрани писмени доказателства и доказателствени
средства съдът е кредитирал изцяло като правилно е приел, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните
гласни доказателства, относими към предмета на доказване по делото, както и
че същите са допринесли за събирането на данни относно осъществяването на
състава от обективна и субективна страна.
Настоящият съд също кредитира цялата доказателствена
съвкупност, събрана по делото, но след подробен анализ стига до различни
правни изводи, от тези на районния съд:
Контролираната инстанция е установила, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна старана състава на чл. 345, ал. 2, вр.
3

ал. 1 от НК. Според въззивния съд, в конкретния случай е налице хипотезата
на чл. 9 ал. 2 от НК, като извършеното от подсъдимия деяние, макар и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, е с явно
незначителна обществена опасност. Тази опасност е основно свойство на
престъпното деяние. Тя се изразява в способността му да засяга (уврежда или
застрашава) обществените отношения. Обществената опасност е едно от
основанията за криминализация на деянията - за обявяването им за
престъпления. За да бъде криминализирано дадено деяние, то трябва да
притежава достатъчно висока степен на обществена опасност, която да
оправдава използването на най-тежката форма на държавна принуда -
наказателната отговорност.
Обществената опасност на деянието има две страни - характер и
степен. Характерът на опасността се определя от засегнатото обществено
отношение. Степента е количествената страна на обществената опасност. Тя
се определя преди всичко от размера на причинената вреда, а и също от
способа на извършване на деянието, условията на мястото, вредите, личните
качества на субекта, както и субективните елементи на неговото поведение -
вина, мотиви и цел.
Безспорно е, че деянието на А. формално осъществява състав на
престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК. Съзнавайки обществено опасния
характер и последици на деянието си, той е управлявал теглено превозно
средство което не е било регистрирано по надлежния ред.
Но конкретиката на изпълнителното деяние, времетраенето на
управлението и неговия интензитет правят деянието такова с явно
незначителна степен на обществена опасност. Ето защо възраженията на
защитата, че такова деяние не е престъпно, следва да се приемат за
основателни. Друг е въпроса, че по делото съществуват данни, че
управлението е осъществявано след употреба на алкохол, но полицейските
служители, а в последствие и разследващите органи не са направили
необходимото за установяване на алкохолната концентрация.
Налице е деяние, което с оглед на обществената си опасност и на
основание разпоредбите на ЗДвП, следва да се приеме за административно
нарушение.
За такова нарушение посоченият закон е предвидил
административна санкция в чл. 175 ал. 3 и тя е лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв.
И след като съдът приема, че обществената опасност прави
деянието по чл. 345 ал. 2 малозначително до степен административно
нарушение, то предвидените за него наказания следва да се наложат в
максимален размер.
4

Ето защо, въззивният състав, оправдавайки подсъдимия А., на
основание чл. 305 ал. 6 вр. чл. 301 от НПК НАЛОЖИ на подс. А.
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от ЕДНА година за нарушение на чл. 175 ал. 3 от
ЗДвП.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

5

Номер на акта:	24
Дата:	29 март 2021 г.
Съдия:	Деян Иванов Денев

Дело:	20213100600220
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 февруари 2021 г.

Присъда по дело №220/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите