РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1831/21.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Явор Колев
Членове: Здравка Диева
Недялко Бекиров
при секретаря Д.Караиванова и с
участието на прокурор А.Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Диева
касационно административно дело № 1789/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОД МВР - Пловдив, представлявана от
директора с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение №
876/11.06.2020г., постановено по АНД № 2569 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив, с което е отменен електронен фиш серия К № 3455891 за наложена глоба
от 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, на основание чл.189 ал.4 вр. с
чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П, на М.С.П., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати
съдебни разноски в размер на 300лв.
Решението е оспорено като неправилно
– поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита се, че единствен
мотив за отмяна на електронен фиш серия К № 2162622 според ПРС е, че в протокол
за използване на АТСС не са посочени номерата на първото и последното заснети
статични изображения, преценено за съществено нарушение, ограничаващо правото
на защита на жалбоподателя. Заявено е, че протоколът по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е с удостоверителна функция, която не е компрометирана
от непопълнените номера на първото и последното заснети изображения. Посочено
е, че в решението не са изложени други основания за отмяна и е прието за
безспорно нарушението, както и съответствие на електронния фиш с нормата на
чл.189 ал.4 ЗДв.П. Поискана е отмяна на решението с присъждане на съдебни
разноски за касационното производство. Алтернативно е заявено възражение за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минимално
предвиденото.
Ответникът М.П. с пълномощник
адв.Ст.П. оспорва жалбата в писмен отговор. Поддържа законосъобразност на
решението на ПРС. Счита, че изискването за пълно и точно попълване на протокола
не е самоцелно, а за да се създадат гаранции за законосъобразно използване на
мобилното средство за видео контрол. Изтъкнато е, че в случая неправилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на М.П., тъй като пред
административно-наказващия орган е представена декларация, с която лицето
декларира, че на дата – 09.03.2020г. не е управлявал автомобила, тъй като
според договор от 01.09.2019г. е предоставил същия на И.П., за което твърдение
е представен договор за наем и декларация от 02.04.2020г. В тази вр. се твърди,
че изводите на ПРС са правилни – допуснато е съществено нарушение в хода на
адм.нак.производство и неправилно е ангажирана адм.нак.отговорност на М.П.. Заявена
е претенция за присъждане на разноски в касационното производство в размер на
150 лв. по представени договор за правна защита и списък на разноските.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Трифонова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Според съдържанието на
електронният фиш серия К № 3455891 от 09.03.2020г. – М. Ст. П. е възприет за
нарушител – адресат, на което лице е наложена глоба в размер на 50лв. за
превишение на скоростта от 19 км/ч /нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, основание –
чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П/.
Приложенията към преписката са
описани от ответника с представянето й в ПРС, в обхвата на които е копие от протокол
по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016г. за използване на АТСС. В същия
отсъстват номер на първо и на последно статично изображение, но е приложен
снимков материал /снимка със съответен номер/ към електронния фиш по отношение
локацията на конкретния автомобил – Хонда Сивик рег.№ РВ***РР.
ПРС приел, че според доказателствата
по делото, е установено, че на датата, отразена в електронния фиш – описаният в
него лек автомобил е извършил движение със скорост, превишаваща максимално
разрешената такава. С позоваване на чл.189 ал.5 ЗДв.П, правилно и в
съответствие с данните от преписката, РС – Пловдив е посочил, че неправилно в
случая фишът е издаден спрямо собственика, тъй като жалбоподателят е ползвал
възможността по чл.189 ал.5 и чл.189 ал.6 ЗДв.П – в законоустановен срок е
подал писмена декларация с приложен към нея договор, с която е декларирал кое
лице е управлявало МПС в конкретния период от време. Освен това нарушение,
според ПРС е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради пропуск в
протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016г. – не са отразени
номерата на първото и последно заснетите статични изображения, при което се
счита, че жалбоподателят не би могъл да разбере с кое техническо средство е бил
заснет и съответно да организира защитата си.
2. Решението е законосъобразно. По
отношение реквизити и изисквания за форма на ел.фиш е приложимо Т.Р.№ 1 от
2014г. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на
правилата за движение по пътищата. По см. на §6 т. 65 ДР ЗДв.П /нова - ДВ, бр.
19 от 2015г./: „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В тази вр., съгл. чл. 2 от
цитираната наредба - Стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
с данни за установените нарушения на правилата за движение. Тоест, установяването
на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано с
удостоверяване чрез съответното доказателствено средство - снимков материал.
Приложената фотоснимка съдържа информация
за локация : гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 111, данни за GPS координати, номер на снимката, дата
на заснемане с час – 09.03.2020г., 14:29ч. Действително, в Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 09.03.2020г., не са отразени номер на първо статично
изображение и номер на последно статично изображение, което не отрича наличието
на представената снимка към ел.фиш, която е датирана и има номер, вкл. в която
е отразен номера на средството за измерване с фабричен номер – 1174ЗСА. Приложеният
снимков материал не е оспорен. В реда на изложеното – протоколът съдържа данни
за начало и край на работа /10.00 до 16.00/, в който период е осъществено заснемането
– 14:29ч. Протоколът съдържа и данни за брой установени нарушения – 100. Тоест,
единствено отсъствието на номера на първо и последно статично изображение, в
конкретиката на фактите – не разколебава и не опровергава доказателствената
сила както на протокола, така и на снимковия материал /арг. от чл.189 ал.15
ЗДв.П – официалният документ служи за доказване на факти от предмета на
доказване, като е допустимо доказване с всички допустими процесуални способи/.
Преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава
на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката.
В случая правилно ПРС е приел
незаконосъобразност на оспорения електронен фиш с аргумент от факта на подадена
от жалбоподателя декларация по реда и в срока на чл.189 ал.5 ЗДв.П във вр. с
чл.188 ал.1 ЗДв.П. Надлежно е оспорен фактът на управление на лекия автомобил
от страна на лицето, посочено за адресат на ел.фиш – фишът е връчен с известие
за доставка на 18.03.2020г.; на 02.04.2020г. е подадена декларация с приложен
към нея договора за наем от 01.09.2019г. Конкретното МПС, отразено в електронния
фиш, е предоставено от М.П. /собственик/ на И.П. /ползвател/ за срок от 1
година, в периода на действие на който е констатирано нарушението. Съобрази се,
че редовното връчване на електронния фиш е техническо действие със значение
относно срок за подаване на жалба против фиша, но същевременно гарантира
възможността, предвидена в нормата на чл.189 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П : „В 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.”. Тоест,
редовното връчване е предпоставката за правилно определен адресат на
електронния фиш. В конкретиката на фактите собственикът на МПС е осъществил
възможността да посочи нарушител в определения срок, поради което отпада
презумпцията, че собственикът е нарушител и електронният фиш е издаден в
хипотеза на недоказан извършител на нарушението.
Ведно с посоченото, в случая
електронният фиш е издаден в нарушение на чл.39 ал.4 ЗАНН : „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.”, като необжалваемият
минимум по ал.2 е в размер от 10 до 50лв. Нормата на чл.39 ал.4 ЗАНН е
специална спрямо чл.182 ЗДв.П и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.68 от 31.07.2020г./
и чл.63 ал.3 ЗАНН, при неоснователност на възражението по чл.63 ал.4 ЗАНН.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл. 221 ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIII състав
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение №
876/11.06.2020г., постановено по АНД № 2569 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на М.С.П.,***
ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 150 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :