О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
107
гр. Пловдив, 17.03.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 80/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 във вр. ал. 1 т.1 от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора А.С.М. Определение № 49 от 08.01.2020 г., пост. по въззивно гр.д. № 1473/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан по същество предявения от частния жалбоподател иск по чл. 221 ал. 1 от КТ и е прекратено производството по този иск - поради неотстраняване на указаните от въззивния съд нередовности по него. Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на обжалваното определение в тази му част и връщане делото на въззивния съд за разглеждане по същество на въззивната жалба и в тази й част.
Ответната страна С. „ М. и. г. П. – Р. „ – село Б., област П. не е депозирала отговор.
Съдът установи следното:
Безспорно установено е че ищецът М. е бил в срочно трудово правоотношение с ответното сдружение / до крайния срок за изпълнение на Стратегията за водено от общностите местно развитие, одобрена за финансиране със Заповед № РД … – …/… г. на ръководителя на управляващия орган на ПССР 2014 – 2020 г., който краен срок е 30.09.2023 г. /, което е прекратил на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ – забава в изплащане на трудовото възнаграждение. Издадена е от работодателя Заповед № …/… г. за прекратяване на трудовия договор на така посоченото основание, в която е посочено още че на служителя М. следва да се изплатят обезщетения по чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ. По заведеното от него дело ищецът е твърдял – и установил пред РС – Пловдив, че тези обезщетения са начислени от работодателя, но не са му изплатени / заключение на ССчЕ / , с оглед което исковете му по чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ са уважени, като обезщетението по първия е присъдено в претендирания размер, съставляващ брутното трудово възнаграждение за един месец.
Въззивното производство по гр.д. № 473/2019 г. по описа на Окръжен Съд – Пловдив е образувано по депозирана от ответното сдружение - работодател жалба – бланкетна, срещу така постановеното решение. На делото е бил даден ход за решаването му по същество – в открито съдебно заседание на 30.09.2019 г., с Определение № 2141 от закрито съдебно заседание на 17.10.2019 г. ходът по същество е отменен и исковата молба е оставена без движение, като са указани за отстраняване нередовности и по двата иска. За иска по чл. 221 ал. 1 от КТ е посочено че тъй като прекратеното трудово правоотношение е срочно ищецът следва да конкретизира размера на действителните вреди. В този смисъл и последващите определения на въззивния съд от 07.11.2019 г. и от 21.11.2019 г. С молба от 03.12.2019 г. ищецът настоява че претендираното обезщетението по чл. 221 ал. 1 във вр. ал. 4 т. 1 от КТ е в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец, като изрично посочва че действителните му вреди са именно оставането му без работа за срок от един месец. С обжалваното Определение от 08.01.2020 г. съдът е приел че нередовностите по иска не са отстранени, с така посоченото ищецът не изпълнявал дадените му конкретни указания.
Определението е неправилно.
Настоящата инстанция намира че искът за заплащане на обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ изначално не е страдал от нередовности. Съгласно така посочената разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение / ТПО / на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно ТПО и в размер на действителните вреди – при срочно ТПО. Съгласно ал. 4 т. 1 на чл. 221 КТ действителните вреди по ал. 1 от същата разпоредба се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което последният е останал без работа, но не повече от остатъка от срока на трудовия договор. В тази насока трайно установената съдебна практика – в т.ч. и тази на ВКС, приема че обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ съгласно установеното със закона е съизмеримо с брутното трудово възнаграждение за неспазения нормативно установен срок на предизвестието, но няма пречка страните по съглашението да уговорят и по благоприятен за работника или служителя размер и период, който се дължи на работника или служителя при постигната такава договореност. Същото се отнася и досежно обезщетението по чл. 221 ал. 1 във вр. ал. 4 т. 1 от КТ при срочен трудов договор, единственото ограничение в тази насока е при отчитане периода на оставане без работа да не се надвишава остатъка от срока на трудовото правоотношение.
В случая по иска си по чл. 221 ал. 1 от КТ ищецът претендира едно брутно трудово възнаграждение, съответно на един месец оставане без работа и тази му претенция е изцяло съобразно разяснението на съдържанието на действителните вреди по ал. 4 т. 1 от чл. 221 от КТ. Дори и да би се приело наличие на неяснота по този му иск, то тя – както правилно се поддържа в частната жалба, е несъмнено отстранена с молбата му 03.12.2019 г. , цитирана по горе. Неоснователно е приетото че с тази молба нередовностите не са отстранени защото указанията на съда не са изпълнени. Указания, различни от общата формулиравка ищецът да конкретизира размера на действителните вреди, въззивният съд не е давал, в тази връзка не е изисквал посочване на конкретни факти и обстоятелства. С оглед което неправилен е извода на съда за неизпълнение на дадените указания и за нередовност на иска по чл. 221 ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Отменя Определение № 49 от 08.01.2010 г., постановено по въззивно гр.д. № 1473/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с която е обезсилено Решение № 1705 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 19237/2018 г. на Районен Съд – Пловдив в частта, с която С. „ М. и. г. П. – Р.“ – село Б., област П. е осъдено да заплати на А.С.М. сумата 1 748 лева, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ и е прекратено производството по този иск.
Връща делото на същия съд и състав за даване ход и разглеждане по същество на депозираната от С. „ М. и. г. П. – Р.“ – село Б., област П. въззивна жалба срещу първоинстанционното Решение № 1705 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 19237/2018 г. на Районен Съд – Пловдив и в частта, с която предявеният от А.С. М. иск по чл. 221 ал. 1 от КТ е разгледан по същество и уважен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: