РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание проведено на десети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
секретаря Н.С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 716 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „Турботракс България“ООД,
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ******срещу „Транс Евро Фреш“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********.
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2018г. страните сключили неформален
договор за продажба на стоки, по силата, на който ответникът закупил от
ищцовото дружество части за камион, посочени в издадените от ищеца фактура
№**********/21.12.2018г. на стойност 1687.63 лв. и фактура
№**********/21.12.2018г. на стойност 46.80 лв.. Общата цена на частите е в
размер на 1734.43 лв.
Твърди се, че ответникът получил частите посочени в цитираните по- горе
фактури и се задължил да заплати цената им. Падежът на фактурите настъпил на
21.12.2018г..
До подаване на исковата молба ответникът не изпълнил задълженията си по фактурите. Иска се осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1734.43 лв., дължими по фактура
№**********/21.12.2018г. и фактура №**********/21.12.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание страните не изпращат свои
представители и не са изразили писмено становище по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От
приетите по делото доказателства : фактура № **********/21.12.2018 г.; фактура
№ **********/21.12.2018 г. се установява, че ищцовото дружество е издало на
ответното дружество две фактури от 21.12.2018г., в които са описани стоки,
подлежащи на доставка на ответното дружество, а именно: маслен филтър, маслен
филтър центробеж, горивен филтър – 2 броя, филтър скоростна кутия, трансм.месло
– количество 24 , диф.масло – количество 45, на обща стойност 1687,63 лева с
ДДС и чистачка 3 броя на стойност 46,80 с ДДС. Във фактурите е посочен падеж за
плащане 21.12.2018г., липсват подписи за съставител и получател.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.327, ал. 1 ТЗ с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1734,43 лева, представляваща продажна цена на стоки, посочени във
фактура №**********/21.12.2018г. и фактура №**********/21.12.2018г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 17.08.2020г.до
окончателното изплащане на вземането.
В тежест
на ищцата е да докаже, че между страните е бил сключен процесният договор за
продажба на стоки, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията
си по него като е предал на ответника стоките посочени в процесните фактури,
настъпилия падеж на вземанията си.
Ответната страна няма факти, за които да носи
доказателствена тежест предвид липсата на изразено становище по делото.
Търговската продажба по чл.318, ал.1 от ТЗ е
определена като продажба, която според разпоредбите на закона е търговска
сделка. Ищецът не твърди, че между страните е сключен писмен договор за
търговска продажба, а се позовава на приетите като доказателство по делото фактура №**********/21.12.2018г. и фактура
№**********/21.12.2018г., които според него удостоверяват волеизявленията на
страните за сключване на договор.
Фактурата е документ, установяващ параметрите и
условията на сделката между страните и има силата на писмен договор, тогава
когато същата съдържа всички необходими
елементи, характеризиращи договора за продажба като такъв: вид, стойност и
начин на плащане на закупената стока, време и място, а така също и имената и
подписите на лицата, които предават и приемат стоката. Ищецът извежда
претенцията за дължима и незаплатена продажна цена на доставени стоки от
фактура №**********/21.12.2018г. и фактура №**********/21.12.2018г..
Представените по делото фактури не съдържат подпис на получател, поради което
съдът приема, че те не обективират сключен между страните договор за продажба, съобразно
изложеното по-горе относно неговите основни елементи (Решение №
67/31.07.2015г., по т.д.631/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение
№ 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.).
Фактурата не се
явява елемент от фактическия състав на търговската продажба. Вземането на
ищцовото дружество за цената на доставените стоки не е обусловено нито от
издаване на фактурата, нито от нейното осчетоводяване, тъй като основанието за
плащане е предаването на стоките, респективно настъпването на друг, уговорен
между страните падеж за плащане.
Издадените фактурата съдържат необходимите по Закона
за счетоводството реквизити, но за нуждите на гражданския процес фактурата е
частен свидетелстващ документ и като такъв, в случай, че е двустранно
подписана, удостоверява получаването на описаната стока. Процесните фактури не
са подписани от ответника, и предаването на закупените стоки по тях не се доказа
от ищеца, поради което съдът приема, че не е налице валидно сключен между
страните по спора договор за търговска продажба, по която да е доказано
изпълнение на задължението на продавача да предаде стоката съответно за
ответника не е възникнало задължение за заплащане на цената на описаните във
фактурите стоки. Непровеждането на доказване съдът отнася във вреда на ищеца,
носещ тежестта на доказване, който съгласно принципа за разпределението й
трябва да установи фактите, които твърди, че са се осъществили и на които
основава исковете си, измежду които освен наличието на договор е и изпълнението
от негова страна на договорните му задължения – арг. чл.154,ал.1 от ГПК във вр.
с чл.153 от ГПК. Още повече, с проекто-доклада по делото, обявен за
окончателен, на ищеца е указано, че не сочи доказателства, за всички факти,
които са му разпределени в доказателствена тежест като същия не е проявил
активност, за да ги докаже.
Доколкото претенциите за обезщетение за забава
и за текуща лихва се явяват акцесорни на иска по чл.327,ал.1 от ТЗ, то с оглед
неоснователността на последния, същите се явяват неоснователни.
Поради това предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На ищеца не следва да се присъждат разноски предвид
изхода на делото.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327, ал. 1 ТЗ от „Турботракс
България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ******срещу
„Транс Евро Фреш“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******за
осъждане на Транс Евро Фреш“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „Турботракс
България“ООД, ЕИК ********* сума в размер на 1734,43 лева, представляваща
продажна цена на стоки, посочени във фактура №**********/21.12.2018г. и фактура
№**********/21.12.2018г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба –
17.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………