към присъда № 42 / 25.04. 2018г.
по НЧХД №1533/2017 год. по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия К.С.Ч., с ЕГН**********, роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с адрес
гр. Х. ул.”В.**** ” №****, работи
като ЕТ „Л****“, със средно специално образование е повдигнато обвинение със
частна тъжба от 18.12.2017г. за това, че на 15.11.2017г., в гр. Хасково,
причинил на А.Д.М. с ЕГН **********,***
лека телесна повреда /драскотина на носа/, изразяваща се в причиняване на
страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Със същата тъжба срещу подсъдимия е повдигнато и второ
обвинение, че за периода от 19.06.2017г. до 15.11.2017г. при условията на продължавано
престъпление, нанесъл публична обида на А.Д.М. с ЕГН **********,***, като в нейно присъствие, казал нещо
унизително за честта и достойнството и /на 19.06.2017г. - курва, боклук,
парцал, сух гъз, ще те убия, майка ти ще еба, на 04.09.2017г. - боклук и на
15.11.2017г. – сега ще ти еба майката боклук/- престъпление
чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал. 1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия дава обяснения по
предявените му обвинения, като не се
признава за виновен и твърди, че не е извършил престъпленията описани в
тъжбата. Излага подробни доводи за това.
Защитникът на подсъдимия адв.С.П.
пледира, че по делото от събраните доказателства не можело да се изведе извода,
че неговият подзащитен е извършил престъпленията за които е предаден на съд с
частната тъжба. Защитата прави разбор на доказателствата и твърди, че от тях
можело само да се направи предположение за извършено от подсъдимия престъпление,
но такова доказано нямало. По отношение на нанесената телесна повраде, се
твърди, че не било житейски логично като се имало предвид екстремните отношения
между подсъдимия и тъжителката, тя да бездейства два дни и да отиде на преглед
след два дни след като са и нанесени повредите. Затова и оглед това закъснение
според защитата не било доказано, че тези наранявания са причинени именно от
подсъдимия и то при инцидента описан в тъжбата. Те можело да са и от друг
случай именно в тези два дни. По отношение на деянията с които е осъществено
съгласно тъжбата продължаваното престъпление публична обида, те също не били
доказани. За първото деяние от 19.06.2017г. не съвпадало времето на извършване,
тъй като основната свидетелка Колунчева твърдяла че е видяла и чула разправията
след 8 часа, а тъжителката отивала на работа след 9 часа, а в тъжбата се
твърдяло, че деянието е осъществено когато тъжителката е отивала на работа. По
отношение на деянието от 04.09.2017г. не се доказвало подсъдимият да е изрекъл
по отношение на тъжителката думите описани в тъжбата и то по свидетелските
показания на сина на тъжителката. Той в показанията си не твърдял подсъдимият
да е нарекъл майка му с думата „боклук“ както се твърдяло в тъжбата. И на
последно место по отношение на деянието на 15.11.2017г. също не се доказало
подсъдимият да е отправи описаните в тъжбата обидни думи. В тази връзка се иска
и съдът да се произнесе със своя акт, като оправдае изцяло подсъдимия.
Повереникът на частната
тъжителка, адв.Д.П. пледира съдът да признае за виновен подсъдимия и по двете
обвинения, тъй като по делото по безспорен начин се доказало, че той е произнесъл
описаните в тъжбата думи, като по този начин е нанесла на частният тъжител
публична обида, както и че е нанесъл описаната в тъжбата телесна повреда.
Последното се доказвало от свидетелските показания, а и от обясненията на
подсъдимия, както и от назначената СМЕ. В тази връзка адв.П. иска съдът да признае подсъдимия за виновен в
повдигнатите му обвинения и да му наложи съответстващото им се наказание като
следвало да се важи и гражданските искове и да им присъди разноските по делото.
за да обоснове горното адв.П. прави обстоен разбор на събраните доказателства,
касателно отделните деяния обуславящи виновността на подсъдимия в извършването
на повдигнатите обвинения с тъжбата.
Частната тъжителка и граждански ищец изцяло поддържа
тъжбата си и иска съдът да признае подсъдимия за виновен и за двете
престъпления и да му наложи полагащото се наказание. Иска и съдът да уважи
предявеният граждански иск да присъди разноски.
С тъжбата са предявени и два граждански
иска против подсъдимия, които са приет за съвместно разглеждане и решаване в
наказателното производство.първият е за сумата от 6000 лева представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания претърпени
от тъжителката и твърдени с тъжбата ведно с лихвата от датата на причиняването
им 15.11.2017г. до окончателно изплащане на сумата. Вторият иск е за сумата от
4000 лева представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от нанесените обиди и
твърдени с тъжбата ведно с лихвата от датата на причиняването им 15.11.2017г.
до окончателно изплащане на сумата.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите на частното обвинение и
защитата, приема за установено следното:
частният тъжител и подсъдимият се познавали от дълги години.
Първоначално между тях имало интимни отношения
но в един момент тъжителката решила да ги прекрати и да се раздели с
подсъдимия. Именно и тогава започнали проблемите между двамата. Те се
изразявали в множество спречквания, кавги, преследвания от страна на подсъдимия
и др. Така на 19.06.2017г. сутринта след 8.00 часа тъжителката била причакана
от подсъдимия, до блока в който живее в гр.Хасково, на бул.“Г.С.Р.“ № **, от
към страната на пазарчето, което се намирало на същият булевард. На същата дата
подсъдимият имал и рожден ден. Виждайки се двамата отново възникнал спор, за
това подсъдимият Ч. да не преследва и причаква тъжителката, но той тръгнал след
нея и така минавайки зад зеленчуковото пазарче и отивайки към пешеходният
светофар пред него на бул.“Г.С.Раковски“ пред № 13, започнал да обижда
тъжителката с различни думи. Това започнало зад масите на пазарчето и
продължило до светофара, където тъжителката и подсъдимият се разделили.
Подсъдимият нарекъл тъжителката с думите курва, парцал, майка ти ще еба,
миндил, ще те удуша, ще те накарам сама да си говориш и др. Всичко това станало
пред погледа на св.Колунчева, която била до масата за цветя на зеленчуковото
пазарче на бул.“Г.С.Раковски“ пред № 13. Тя същият ден понеделник почивала и
имала обичай да пазарува сутринта от пазарчето. Подсъдимия бил толкова разгорещен
в излиянията си, а тъжителката смутена и изплашена, че дори не видели
свидетелката, която познавала и двамата. По-късно св.Колунчева се обадила на
тъжителката по телефона за да я попита защо подсъдимият се държи така и тогава
разбрала, че тъжителката е скъсала с него.
Междувременно малко по-късно около 8.50-9.00 часа подсъдимият минал през
св.М., който имал магазин зад пазарчето на бул.“Г.С.Р. пред № *** и го почерпил
с бонбони за рожденният ден. Тогава тъжителката вече не била видяна в района от
св.М..
На 04.09.2017г. около 18.45 часа
тъжителката и синът и св.А.М. отивали от ателието на тъжителката по
бул.“България“ в гр.Хасково в посока
„Първа поликлиника“ когато по същият булевард минал и подсъдимия с неговият
автомобил. виждайки тъжителката и синът и отново започнал скандал, като
подсъдимият спрял автомобила в пресечка на бул.“България“ до магазина за
отоплителни уреди на същата пресечка с ул.“Искър“. Там той изрекъл отново
обидни думи по отношение на тъжителката, а именно „курво, майка ти ще еба, ще
те убия“. Това естествено не станало без участието на тъжителката и св.М.,
който също отговорил с подобни думи по отношение на подсъдимия. След това
подсъдимият потеглил с автомобилът си и след малко вече около 19.00 часа,
отново минал по бул.“България“. Там след „Първа поликлиника“ подсъдимият отново
се засякъл с тъжителката и св. М.. Между тях отново възникнал спор, като този
път св.М. бил активната страна и нападнал обидни думи подсъдимия. Последният спрял
автомобилът си на булеварда, като до колата му отишъл св. М. и започнал да вика на подсъдимия и да
удря по колата му. Всичко това било възприето от св.К., който за малко не се
ударил в автомобила на подсъдимия, тъй като той спрял ненадейно. В последствие,
подсъдимият спрял св.К. за да го помоли да му стане свидетел.
Обтегнатите отношения между
подсъдимия и тъжителката ескалирали постепенно и така на 15.11.2017г., около 9
часа, двамата отново се засекли пред магазина на св.Н. Сталинов. Той се намирал
в гр.Хасково, под блока в който живеела тъжителката и в близост до магазина на
подсъдимия Ч.. Времето било дъждовно и тъжителката носела със себе си чадър. Тя
точно излезла от магазина и отвън се срещнала с подсъдимия. В един момент
започнал конфликт между двамата за чадъра на тъжителката, като подсъдимият
твърдял, че тъжителката го е ударила с чадъра. В следващият момент подсъдимият
нанесъл на тъжителката удари с ръка при които единият попаднал в лицето на
тъжителката и по-точно в областта на носната пирамида, като причинил драскотина
с размери 4/1 сантиметра. Почти веднага след това от магазина излезнал
собственика му св. Н. С., който разтървал тъжителката и подсъдимия. В това
точно време от паркинга на блока в който живеела тъжителката излизал за работа
св. Д.Й.. Той бил с автомобилът си и възприел как един мъж нанася удари на
съседката му А.М., която добре познавал. Св. Д.Й. не запомнил физиономията на
нападателя, но след това от съседите си разбрал, че е подсъдимия, който не
познавал лично до този момент. Св. Д.Й. твърди, че не може да разпознае дали
именно подсъдимият е нанесъл ударите на тъжителката на процесната дата.
Свидетел на инцидента е станала и св.З.Г., която на същата дата и час отивала
при леля си да и помогне защото била болна. Именно минавайки в това време
свидетелката Г. видяла как подсъдимият нанася удари с ръка на тъжителката, а
след това от магазина излезнал Н. С. и ги разтървал. В последствие била
извикана и полиция, като на место дошли св.Теню И. и св.П.П., те установили
тъжителката, която им показала подсъдимия с обяснение, че и е нанесъл побой.
Полицаите взели отношение като съставили и на двете страни протоколи за
предупреждение.
Така изложената фактическа
обстановка се установи изцяло от
показанията на разпитаните поделото свидетели св.Т. Колунчева, Г.М., св.А.М.,
св.Т. К., св.Е.Б., св.Д.Й., св.З.В., св.М.К., св.Н.С., Т.И. и св.П.П., както и частично
от обясненията на подсъдимия.
На първо место съдът намира, че
подсъдимият е извършил престъплението за което е бил признат за виновен, а
именно че на 19.06.2017г. в гр. Хасково, нанесъл публична обида на А.Д.М. с ЕГН **********,***, като в нейно присъствие, казал нещо
унизително за честта и достойнството и /курва, парцал, майка ти ще еба/- престъпление чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал.
1 от НК. Според настоящият състав на съда изречените от подсъдимия обидни думи
по отношение на тъжителката, а именно курва, парцал, майка ти ще еба, по
безспорен начин се доказаха в съдебното следствие. Действително в случая имаме
само един пряк очевидец на случилото се, но според съда неговите показания по
никакъв начин не се опровергават от останалите доказателствени източници. В
случая показанията на св.Колунчева са еднопосочни с изнесеното в тъжбата и
житейски логични. Тя познава и подсъдимия и тъжителката и е станала свидел на
случващото се без дори те да са я забелязали, до колкото са били под влиянието
на случващото се. Безспорно мястото на което е станало деянието е публично, до
колкото е на централен булевард в близост има пазар и спирка на градският
транспорт, което предполага и множество от хора. От друга страна, това, че
подсъдимият се е намирал на това место в периода от 8.10 – 8.50 часа
свидетелства както св.М. така и самият подсъдим в дадените обяснения. Това, че
св.М. не е видял тъжителката и не е чул обидите, се обяснява с факта, че той е
дошъл до магазина си малко след деянието и на практика е възприел идването на
подсъдимия, едва когато той отново се е върнал до пазарчето на бул.“Г.С.Р“ пред № ***, където е имал и
среща по-късно с дъщеря си. именно тогава той е отишъл да купи бонбони и е
почерпил св.М.. тогава вече тъжителката не е била там. Действително показанията
на единственият свидетел очевидец и косвените доказателства почерпени от
свидетелските показания на св.М. и обясненията на подсъдимия са в известен
смисъл оскъдни, но от друга страна са еднопосочни и непротиворечиви, а и не са
оборени с други доказателства. Съдът намира, че в подобни случаи на извършване
на престъпление няма как да се търсят множество свидетели, още повече, че тези
които е било възможно да са били на место, вероятно са непознати както за
подсъдимия така и за тъжителя. Затова и до колкото св.К., няма данни да е
предубедена и заинтересована от изхода на делото то съдът изцяло дава вяра на
показанията и, които се подкрепят отчасти с тези на св.М. и частично от
обясненията на подсъдимия. Тук трябва да се отбележи и още един факт, а именно,
че св.Колунчева на практика не посочи при разпита си всички онези обидни думи
които са посочени в тъжбата за деянието от 19.06.2017г. Ако същата беше
предубедена или по някакъв начин ангажирана с каузата на тъжителката, тя би
била подготвена и би посочила всички думи и изрази с които тъжителката твърди,
че е обиждана. Това обаче не е така. Ето защо и съдът прие, че подсъдимият е
осъществил престъплението по чл.
148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като е казал по адрес на
тъжителката - курва, парцал, майка ти ще еба. Естествено това е станало
в нейно присъствие и тя е чула всички тези думи. В случая изпълнителното деяние на обидата е
осъществено, чрез казването на думите - „курва, парцал, майка ти ще еба ”, които по отделно всяка една са унизителни за
честта и достойнството на тъжителката. Унизителният
характер на казаното в случая следва да се преценя въз основа на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване при които се зачитат
честта и достойнството на всеки един човек. В случая като се има предвид по
какъв начин е осъществено изпълнителното деяние съдът намира, че използваните
думи са унизителни съждения за качествата и личността на тъжителката. В случая
според настоящият състав тези думи са унизителни за достойнството и. Следва да
се отбележи, че тя лично е възприела тези думи изречени от подсъдимия, което е
станало на публично место пред множество хора. Тоест както вече бе отбелязано
от обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр. чл. 146 ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл. Тя е съзнавала, че изречените от нея думи по
адрес на тъжителката са унизителни за
честта и достойноството и, и че те ще бъдат чути от нея и от останалите
хора, като е целял те да бъдат възприети
от всички. Според съда не се доказа от
горните доказателства подсъдимият да е изрекъл на същата дата и време думите –
боклук и сух гъз по отношение на тъжителката, затова и в тази част призна подсъдимия
за невинен и го оправда.
Освен това съдът намери за
недоказани и деянията осъществяващи състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК описани в тъжбата за дати 04.09.2017г. на която се
твърди, че подсъдимият обидил тъжителката с думата - боклук и на 15.11.2017г. с думите – сега ще ти еба майката боклук. На
първо место въпреки оскъдните доказателства както и по отношение на деянието от
19.06.2017г. и в случая за деянието от 04.09.2017г., съдът прие, че подсъдимият
отново е изрекъл обидни думи по отношение на тъжителката „курво, майка ти ще
еба, ще те убия“, но те не съответстват на тези описани в тъжбата. Ето защо
съдът намира, че по отношение на това деяние не се доказа подсъдимият да е
извършил същото описано в тъжбата за което е предаден на съд. Затова и в тази
част по отношение на деянието от 04.09.2017г.
Съдът
го призна за невинен и го оправда.
За недоказано съдът прие и деянието
с което се твърди че е извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, на
дата 15.11.2017г. Тук следва да
се отбележи, че въпреки, че на това деяние е имало множестви свидетели, не се
установи по категоричен начин подсъдимият да е отправил обидни думи по
отношение на тъжителката. твърди се от свидетелите размяна на обидни думи, но
без да се сочи къкви и от кого към кого. Ето защо и в този случай съдат прие за
недоказано това деяние да е извършено от подсъдимия като го оправда за него.
Естествено след като не се доказаха две от трите
твърдени в тъжбата деяние съдът прие, че не е на лице и продължавано
престъпление и оправда подсъдимия и по отношение на чл.26, ал.1 от НК във
връзка с чл. 148, ал. 1, т.1.
,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
При определяне на вида
и размера на наказанието на подсъдимия
за престъплението по чл.148,
ал. 1, т.1. , във вр. чл. 146 ал. 1 от НК, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянията
и дееца, а от друга страна причините и подбудите за извършване на деянието.
Видно от снетата самоличност подсъдимият не е осъждан. На практика горното
деяние е извършено в една обстановка на свръх обтегнати отношения между
страните, стигаща до непоносимост, за която безспорно вина имат и двете страни
в процеса. Успоредно с това за извършеното престъпление по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр. чл.
146 ал. 1 от НК законът предвижда наказание „глоба” от три до десет хиляди лева, и
наказание „Обществено порицание”. Предвид горното съдът наложи на подсъдимия
наказание при условието на чл.54 от НК като прие че не се на лице множество или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, а именно глоба в размер на 1 000 лева и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата на видно място в сградата на Община Хасково.
По
предявеният граждански иск:
Постановената присъда обосновава основанието по предявеният от тъжителката
М. граждански иск. Налице са елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимата. Като
прие, че описаните по-горе думи са унизителни за честта и достойството на
тъжителя, съдът счита, че следва да присъди сумата от 600 лева по предявеният
граждански иск. Последният размер е съобразен и с факта, че на практика
поведението на подсъдимия и отправените от него обидни думи към частния тъжител
са били провокирани от неговото лично поведение към подсъдимия. Според съда тази сума, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, претърпени от
пострадалата. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за основателна и я присъди, поради
което за разликата до пълния предявен размер от
4 000 лв. отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Сумата от 600
лв. бе присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.06.2017 год. до окончателното и
изплащане.
По отношение на повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 130 ал.2
от НК, съдът намери, че подс.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
това престъпление – като на 15.11.2017г., в гр. Хасково, причинил на А.Д.М. с ЕГН **********,*** лека телесна
повреда /драскотина на носа/, изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето.
Според настоящият състав на съда това деяние се
доказва от свидетелските показания на св.Д.Й., св.З.В., св.М.К., св.Н.С., Т.И.
и св.П.П., както и частично от обясненията на подсъдимия. Първите четирима от
тези свидетели са категорични за спречкването между подсдъмия и тъжителката,
като според св.З.В. именно подсъдимият е нанесъл телесните повреди описани в
тъжбата на тъжителката. Тя подробно описва как подсъдимият е нанесъл с ръка
удари на тъжителката и как св. Н.С. я е разтървал от подсъдимия. Тук отново сме
изправи пред факта, за наличието на един пряк очевидец, който да твърди, че
именно подсъдимият Ч. е нанесъл описаната в тъжбата телесна повреда по
описаният в нея начин. Тук обаче имаме и множество или система от косвени
доказателства за това което се е случило на процесната дата. Всички свидетели св.Д.Й.,
св.М.К., св.Н.С., Т.И. и св.П.П., както и самият подсъдим в обясненията си
свидетелстват за спречкването между двамата на 15.11.2017г. Следва да се
отбележи, че св. Д.Й. е категоричен, че на тъжителката е нанесен побой от мъж,
който той обаче не може да посочи и разпознае. Времето, мястото и тъжителят
/пострадалият/ са едни и същи, което види на извода, че именно подсъдимият е
видял св.Й. да нанася удари на тъжителката. в случая в следствие на тези удари
имаме и обективни находки описани в заключението на назначената съдебно
медицинска експертиза. В нея вещото лице при изслушването му е категорично, че
при прегледа на тъжителката е причинена драскотина на носа, с размери от 4/1
сантиметра. Според вещото лице това охлузване отговаря на давността да е
получено два дни преди прегледа при доктор Е..
Същото е получено по механизъм съответстващ на този описан в тъжбата и времето му за отшумяване е
около десет дни. По същество получените
от пострадалата М. телесни увреждания, описани по-горе подробно по вид,
характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от съдебно-
медицинската експертиза. Съгласно същата на тъжителят е причинено страдание без
разстройство на здравето. Последната правна квалификация е в съответствие и с
т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното при този вид телесна
повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези
увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните по-горе наранявания определят вида и характера на
телесната повреда. Тази телесна повреда се квалифицира с оглед на
най-тежкия резултат. В случая се касае
за страдание или за телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Като има предвид
всичко казано до тук съдът намира, че в случая е на лице една система от
косвени доказателства, подкрепени от преки такива, от които се доказва, че
подсъдимият Ч. е нанесъл описаните в заключението на ВЛ телесните повреди на
пострадалата на описаната в частната тъжба дата и място.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл като
форма на вината, изразяващ се в
конкретното му психическо отношение към извършеното от него деяние, към обществено опасните му последици
и обществено опасния му характер. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си може да
причини телесно увреждане на тъжителя,
допускал е настъпването и на по-тежък резултат, въпреки което е предприел и не е преустановил
действията си. Причина за извършване на престъплението е незачитането на
неприкосновеността на човешкото здраве, от страна на подсъдимия и съзнанието,
че различията могат да се уреждат със саморазправа.
При определяне на вида и
размера на наказанието за престъплението, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянията
и дееца, а от друга страна причините и подбудите за извършване на деянието.
Подсъдимият не е осъждан, видно от снетата самоличност. Освен това причините и
подбудите за извършване на деянието, до някъде са в резултат на поведението на
пострадалия. Ето защо съдът прие всичко
това съдът за смекчаващи вината обстоятелства. Успоредно с това за извършеното
престъпление по чл.130 ал.2 от НК
законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста
лева. Наред с това от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди и няма данни подсъдимия да е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Затова и съдът наложи на подсъдимия наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, която да се изпълнява два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 6 /шест/ месеца. При определяне размера
на наказанието съдът се съобрази с
материалното и имотно състояние на подсъдимия , както и с наличието на
смекчаващи вината обстоятелства- описани по-горе. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са системността на
извършване на деянията описани в тъжбата,
липсата на самокритичност към извършеното. С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че целите на личната
и генерална превенция ще бъдат постигнати.
За
прецизност следва да се отбележи, че и за двете деяния съдът прие, че не може
да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.7
от НК. В случая са на лице множество престъпления и поради тази причина е
невъзможно подсъдимият да се освободи от наказателна отговорност и да ме се
наложи административно наказание. Затова и съдът определи наказанията по
описаният по-горе начин.
Постановената
присъда в частта за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, обосновава
основанието по предявения от пострадалия
граждански иск в частта му за
претърпените от престъплението страдания. Налице са елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно
поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказана вина
на подсъдимия. За причинената лека телесна повреда,
установен по основание искът за
обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и изхождайки от
характера и естеството на нараняванията, съответстващите им страдания, времето
за отшумяването им и във връзка с нормите на справедливостта, съдът намери, че
следва да уважи гражданският иск в частта му за претърпените от тъжителя от
престъплението страдания до размер от 200 лева. Като прие, че на тъжителя са
нанесени наранявания обхващащи цялата лява половина на лицето. Според съда тази сума от 200 лева, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, от претърпяното
страдание от пострадалия. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за основателна и я присъди, поради
което за разликата до пълния предявен размер от
6 000 лв. отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Сумата от 200
лв. бе присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.11.2017 год. до окончателното и
изплащане.
Съдът определи на осование чл.23,
ал.1 от НК едно общо и най-тежко наказание между наложените с настоящата присада на подсъдимия К.С.Ч., с ЕГН********** , а именно „Пробация” със
следните пробационни мерки –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, която да се изпълнява два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 6 /шест/ месеца.
При определяне на общото наказание съдът намери, че не
следва наказанието глоба в размер на 1000 лева да се пресъединява към
определеното най –тежко наказание „Пробация”, тъй като така общото
наказание ще бъде прекомерно и няма да изиграе своята превъзпитателна роля.
Нама да осъществи личната и генералната превенция съгласно закона, затова и
съдът не присъедини глобатакъм наказанието пробация.
Съдът присъедини на основание чл.23, ал.2 от НК към общо и най-тежко наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, която да се изпълнява два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 6 /шест/ месеца и наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата на видно място в сградата на Община Хасково.
Съдът осъди К.С.Ч., с ЕГН**********, роден
на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с адрес гр. Х. ул.”В. ” №**, работи като ЕТ „Л****“,
със средно специално образование, да заплати на А.Д.М. с ЕГН **********,***,
сумата от общо 712 лева от които 500 лева разноски за адвокатски
хонорар и 12 лева за ДТ и 200 лева възнаграждение на вещо лице.
Съдът осъди К.С.Ч., с ЕГН**********, роден
на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с адрес гр. Х. ул.”В. ” №**, работи като ЕТ „Л****“,
със средно специално образование, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково
две държавни такси върху уважения размер на гражданските искове, а именно по 50 лв. всяка или общо 100 лева
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете