Р Е Ш Е
Н И Е
№ 116
гр. Разград, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 190 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от ЕТ „Л.
– Н. Н.“ - гр.
Р. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 245-ФК от 10.07.2019 г., издадена от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – павилион
за пуканки“, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 17, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а наложената принудителна
мярка е крайно тежка и несправедлива, несъобразена с фактическата обстановка и
форсмажорни обстоятелства. Иска се да бъде отменена като неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона и неизяснена фактическа
обстановка.
Ответникът по жалбата я счита за
неоснователна и моли за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото
Протокол за извършена проверка № 0385459 от
06.07.2019 г., на същата дата в 15,25 ч. инспектори по приходите в НАП
извършили проверка на търговски обект – павилион за пуканки, находящ се в гр. Разград,
бул. „България“ № 17, стопанисван от жалбоподателя. При извършена контролна
покупка на 1 бр. сладолед на стойност 0,90 лв. е бил издаден касов бон. След
2-3 минути е била извършена покупка на 1 бр. чашка със царевица на зърна малка
на стойност 1,50 лв. и последваща покупка от друго физическо лице на 1 бр.
сладолед в кофичка на стойност 1 лв., за които не са издадени фискални касови
бонове от лицето Р. Г. И.
– продавач, като в обекта е монтирано фискално устройство. Протоколът е бил
подписан от присъстващата Р. И. без възражения.
На 16.07.2019 г. са били
съставени два акта за установяване на административно нарушение – АУАН №
F500121 срещу ЕТ „Л. – Н. Н.“
за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и АУАН
№ F500125 срещу Р. Г. И.
за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта са описани едни и същи
фактически обстоятелства, че на 06.07.2019 г. при извършена проверка на
търговския обект за извършена покупка от едно лице на 1 бр. малка чашка със
царевица на зърна на стойност 1,50 лв. и извършена покупка на 1 бр. сладолед в
кофичка на стойност 1 лв. от друго лице, плащанията за извършените покупки са
извършени в брой, за които не са издадени фискални касови бележки от наличното
и въведено в експлоатация фискално устройство модел „DATECS“
с ИН на ФУ № DT544781 и ФП № 02544781.
С оспорената Заповед за налагане
на ПАМ № 245-ФК от 10.07.2019 г. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
павилион за пуканки, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 17,
стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В
заповедта е описано, че не е издадена фискална касова бележка за извършена
контролна покупка на 2 бр. чашка царевица на стойност 1,50 лв. и 1 бр. кофичка
сладолед на стойност 1 лв.
В подкрепа на твърдението си за
различно описание на нарушението жалбоподателят представя Наказателно
постановление №456198-F500121 от 12.08.2019 г., издадено против ЕТ „Л.
– Н. Н.“ въз
основа на АУАН № F500121 от 16.07.2019 г., в което е отразено, че не е издадена
касова бележка за извършена покупка на 1 бр. малка чашка със царевица на зърна
на стойност 1,50 лв.
По делото е разпитана като
свидетел продавачката Р. Г. И.,
която дава показания, че в деня на проверката времето било много лошо, завалял
дъжд и тя била приготвила платнище да завива фризерите. В този момент дошъл
един човек, който си купил сладолед за 0.90 лв. и тя му издала касова бележка. После
дошли други клиенти за царевица и сладолед от машината. Била паникьосана и не била
сигурна дали на тях издала касови бележки. В този момент духал вятър и трябвало
да държи чадъра поради опасност да хвръкне към стъклата на заведението. Касовият
апарат бил прибран в чекмеджето отдолу, за да не се повреди, ако завали.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е
от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В изпълнение на задълженията по
чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед №
ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. Изпълнителният директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в териториалните дирекции на НАП
към ГД „Фискател контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Разглежданият административен акт е
издаден от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, оправомощен по
силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспорената заповед е в
установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК,
включително фактически и правни съображения за издаването й.
При издаване на заповедта не са
били нарушени административнопроизводствените правила. Съдът не приема, че е
налице процесуално нарушение, изразяващо се в различно описание на нарушението
по протокола за извършена проверка и заповедта за налагане на ПАМ. Единствената
отлика е при посочване на броя чашка със царевица. В протокола е описано, че е
закупена 1 бр. чашка със царевица на зърна малка на стойност 1,50 лв., а в
заповедта – 2 бр. чашка царевица на стойност 1,50 лв. Касае се до незначителна грешка,
при която вместо 1 бр. е изписано 2 бр., но след този израз думата чашка е в
единствено число.
Неоснователен е аргументът, че
фактическата обстановка по АУАН и в представеното наказателно постановление
била описана по различен начин. Подобна съпоставка е недопустима. Производството
по прилагане на ПАМ е самостоятелно и независимо от
административнонаказателното производство за реализиране на отговорност за
допуснати нарушения по ЗДДС или на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта за прилагане на ПАМ е
индивидуален административен акт, чието съдържание се подчинява на изискванията
на АПК и не е необходимо описанието на нарушението да съответства на
фактическата обстановка по АУАН или НП. Последните не са етап от процедурата по
издаването на заповедта. Тя е издадена въз основа на Протокола за извършена
проверка № 0385459 от 06.07.2019 г., с
който е установено нарушението. Протоколът отговаря на изискванията по чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 ДОПК, а съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления, и
установените факти и обстоятелства. Протоколът за извършената проверка е
подписан без възражения и неговата материална доказателствена сила не е
опровергана.
Оспорената заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
установено задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ
Редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите. По силата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор.
Неизпълнението на задължението за
отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС, като административният орган
действа в условията на обвързана компетентност.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително
когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето
лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан.
Доказано е по делото, че за
извършени две покупки не са били издадени фискални касови бележки от работещото
в обекта фискално устройство, при което не е изпълнено задължението за
регистриране и отчитане на продажбите. Поради това правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС административният орган е
наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа до него.
Неоснователно е искането на
прилагане на чл. 8 ЗАНН, съгласно който не са административни нарушения
деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Доколкото
жалбоподателят твърди, че поведението на продавачката е било насочено към
осуетяване причиняването на по-големи щети вследствие на настъпилото лошо време
и съхраняване на имуществото на едноличния търговец, очевидно се позовава на
крайна необходимост. Съдът намира, че св. Р. И. не се е
намирала в състояние на крайна необходимост. Такова по смисъла на чл. 13 НК е
налице, когато деянието е извършено при спасяване на държавни или обществени
интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от
деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Визираната опасност е
конкретно фактическо положение, което може да се дължи на стихийно бедствие, като
при преодоляването й да се причиняват вреди. В случая силният вятър и валежът
от дъжд не са представлявали реална опасност за имуществото на едноличния
търговец, нито пък с деянието - неиздаване на касови бележки са причинени вреди
именно при спасяване на застрашено имущество.
В жалбата се твърди, че са били
налице форсмажорни обстоятелства, които са станали причина за отвличане на
вниманието на продавачката и са довели до невъзможност за издаване на касов
бон. Съдът не споделя подобна оправдателна теза. Влошаването на
метеорологичните условия не е препятствало обслужването на клиентите, не е
попречило на извършването на три продажби и издаването на касова бележка за
първата от тях, следователно обективно е било възможно да бъдат издадени касови
бележки и за следващите две покупки.
Позоваването на чл. 28 ЗАНН е
неотносимо. Систематичното място на тази разпоредба е в раздел V
от Глава втора на ЗАНН „Определяне на административните наказания“ и урежда
възможността да не бъде наложено наказание за маловажни случаи на
административни нарушения. Настоящото производство не е
административнонаказателно и съдът не обсъжда евентуалното отпадане на
наказуемостта. В раздел III от Глава втора на ЗАНН „Принудителни
административни мерки“ има специална разпоредба – чл. 23 ЗАНН, която предвижда,
че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Законът, който урежда налагането на ПАМ в конкретния случай, е ЗДДС, но в него
не е предвидена възможност на органите по приходите, след като установят
извършено нарушение по чл. 186 ЗДДС, да не наложат ПАМ, а да преценят
нарушението като маловажно. В тази връзка ирелевантна е и стойността на
неотчетените продажби. В ЗДДС не е въведен минимален размер на стойност на
продажбите, над който следва да се издава фискална касова бележка.
Оспореният административен акт
изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН и по
конкретно – предотвратяване на
административни нарушения, засягащи интересите на държавния бюджет от
неправилното отчитане на продажбите, и вредните последици от тях. Продължителността
на мярката е съответна на установеното нарушение и на принципа за съразмерност
по чл. 6 АПК. Срок от 14 дни при максимален от 30 дни не ограничава правата на
търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната
от закона цел.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът се
представлява от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във вр. с чл.
37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ то е от 100
до 200 лв. Делото не представлява фактическа или правна сложност, поради което
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от
100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Л.
– Н. Н.“ – гр.
Р. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 245-ФК от 10.07.2019 г., издадена от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Л.
– Н. Н.“ – гр.
Р. да заплати на Национална агенция за
приходите за разноски по делото сумата 100 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/