Р Е Ш Е Н И Е

 .../14.10.2019 г.

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

        ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 13.9.2019 година в  състав:                                            

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

        при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5768 по опис на ВРС за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

   

 

 

        Предявен  е иск с пр.осн.чл.422 ГПК  за установяване на вземането на кредитора “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Валентин Донев Вълканов – управител по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18656/18 г. на ВРС с която е осъден  длъжника  Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата  сумата от 1453.68 (хиляда четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен №2199547, дължима за периода от 14.02.2017г. до 19.11.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Белослав, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ №33, сумата от 132.43 (сто тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.

        Ищецът моли за уважаване на иска и за заплащане на разноски за производството в това число и за заповедното такова като посочва банкова сметка ***о сметка   IBAN ***,  BIC: ***, открита сметка в „ЦКБ“ АД.

        Исковата молба и доказателствата към нея са връчени  на ответника по реда на чл.46 ГПК.  В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор.

        В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

        Ответникът е редовно призован за съдебно заседание,   не се явява  и не се представлява.  Същият не изразява становище по иска.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

        Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

      От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 18656/18 г. на РС Варна  се установява, че със заповед № 9257 от 12.12.2018 г.  е разпоредено длъжникът Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов сумата  1453.68лв. (хиляда четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен №2199547, дължима за периода от 14.02.2017г. до 19.11.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Белослав, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ №33, сумата 132.43лв. (сто тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски, от които: 31.72лв. (тридесет и един лева и седемдесет и две стотинки), заплатена държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.

      Всички представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които са  допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК и надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно  Общи условия,  Решение №Ц-34/15.12.2017 год.,  Решение №БП-Ц-3/ 28.04.2017 год., Решение №Ц-23/30.06.2016 год.,  Решение №Ц-9/ 28.01.2013 год.,  Справка за недобора,  справка по партида,  решение № ОУ-09/ 11.08.2014 год. НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

        В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.    

       Ответникът не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на същите услуги в обекта на потребление и с посочени абонатни номера. Същият  не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице  доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както е посочено в разпоредбата на чл.59 от Общите условия според която, при промяна на обстоятелствата,  собственикът следва да ги уведоми за промяна на титуляра на партидата.  С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта,  че е собственик, наемател или ползвател  на имота за който са доставени услугите,  съдът намира за доказан факта, че същият  има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР  на Закон за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната. 

       Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

       Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени по безспорен и категоричен начин  твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал  вода и ВиК услуги  в  обекта,  по партида чийто титуляр е ответника.  С оглед горното, съдът  намира, че  кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване,   че съществува вземането  му по  издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените размери,  поради което предявеният иск е изцяло основателен  и следва да се уважи.

      Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и  че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

 

 

       По въпроса за разноските:

       При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 376.43 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 81.72 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

    

 

        Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

Р Е Ш И :

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника  Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18656/18 г. на РС  Варна за заплащане на  сумата    1453.68 (хиляда четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №2199547, дължима за периода от 14.02.2017г. до 19.11.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Белослав, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ №33, сумата от 132.43 (сто тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението,  на осн.чл.422 ГПК. 

 

 

       ОСЪЖДА Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски за исковото производство в размер на 376.43 лева и  за заповедното производство в размер на 81.72 лева,  на осн.чл.78 ГПК.

 

       Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

 

       Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                              Районен съдия: