Р Е Ш
Е Н И Е
№241/19.3.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, І състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретар Т.С. като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм. дело №
1341 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на ЗДвП и е образувано по жалба на Е.Р.Р. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0310-000124/02.11.2020г. на Началник РУ
Панагюрище към ОДМВР Пазарджик.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразно постановена, тъй като
не е посочен номера на свидетелството което се отнема с нея, както и не е
посочен срока за който се отнема свидетелството.Навява доводи, че той не бил
управлявал автомобила когато била извършена проверка от органите на реда.Не
сочи доказателства.
Ответната страна в писмено становище
моли съда да потвърди заповедта , тъй като счита че същата е правилна и
законосъобразна.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да я отхвърли.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –Началник РУ-Панагюрище към ОДМВР Пазарджик. Волеизявлението за
налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г./ за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС – да
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи;.
Нарушението на водача се установява с
акт за административно нарушение серия GА №183297/30.10.2020г.,
съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Относно
фактическата обстановка е направено изявление, че жалбоподателя не бил
управлявал въпросния автомобил, но не се събраха никакви доказателства в тази
насока. Установяванията в АУАН не бяха оборени по никакъв начин, следователно
може да се направи извод, въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, че на 30.10.2020г. в 18.38 часа в с.Оборище, ул.“Априлци“ пред №
25 жалбоподателя е управлявал лек автомобил „БМВ 330Д с рег.№ РА … под
въздействие на алкохол. Водачът е бил изпробван за наличие на алкохол в
издишания въздух, като скалата е отчела 2.27 промила алкохол в издишания
въздух.Бил е издаден ТМИ № 0045225.
Въз основа на АУАН е била издадена и
процесната заповед.
Заповедта е връчена по съответния ред
и е обжалвана в срок от лицето чрез РУ-Панагюрище при ОДМВР Пазарджик.
Неоснователно е възражението, че не е
посочен номера на свидетелството за правоуправление. В действителност това е
пропуск, който обаче не е от съществените, които водят до накърняване правото
на защита на жалбоподателя.Става ясно по безспорен и категоричен начин, че се
отнема свидетелството за правоуправление на Е.Р.Р. с ЕГН **********.
Неоснователно е и възражението, че не
е посочен срок на действие на процесната заповед.
Приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП /ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ може да се наложи принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда установено
по съответния ред – до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца. Такъв е конкретният случай – управление на
МПС от водача Р., след употреба на алкохол.
С оглед на тези обстоятелства,
административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва
да се приеме за законосъобразен.
Събраните доказателства по административната преписка,
съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия
процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са
безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични,
съответстват си и не са опровергани.
Въз основа на изложеното за преценката на
събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално
основание за прилагане на ПАМ по чл. 171
т. 1,б.“б“ от ЗДвП – до решаване на отговорността, но за не повече от 18
месеца. Видно е, че е посочен краен срок – не повече от 18 месеца, а другият
критерии – до решаване на отговорността. Административната мярка е конкретно
определена – и като вид и като срок.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на
обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е
мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно -
производствените правила и изискванията на материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на
Е.Р.Р. *** против
Заповед за прилагане на ПАМ №
20-0310-000124/02.11.2020г. на Началник РУ Панагюрище към ОДМВР Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/