Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Монтана, 13.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Семов
При секретаря……Н.А.………и в присъствието на прокурор…... Пепа Йорданова. …..,
като разгледа докладвано от съдия Семов НОХД
№ 30 166 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
Постъпил е от Районна прокуратура - Монтана обвинителен акт, съдържащ обвинение спрямо подс. С.С.С. xxx за извършено престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 212, ал. 6 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебната фаза – подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдия – докладчика намери, че са налице данни за разглеждане на делото при условия и по реда на Глава ХХ VІІІ НПК – по чл. 375 и сл. НПК.
В съдебно заседание представителя на РП Монтана излага доводи за приложение на чл. 78а от НК по отношение на подс. С. поддържайки обвинението.
Подс. С., редовно призован, в т. ч. и чрез телефон, се явява
лично, заявявайки, че се признава за виновен по обвинението, давайки и
обяснения за причините да допусне деянието.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги
обсъди във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
През
2011г. подс. С. бил назначен на длъжност работник БКС към кметство с. В., община
Б., област Монтана. Съгласно подписаната от него длъжностна характеристика, подс.
С. бил длъжен да оказва постоянен контрол на работниците по програма за
временна заетост и да организира тяхната дейност. Съгласно чл. 5.3 от
длъжностната си характеристика подс. С. следвало да изготвя и отчетна форма за
присъствени и неприсъствени дни на работниците по временна заетост. Един от
работниците по програмата за временна заетост бил и Ч. Н. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx
от с. В.. Установено е по досъдебното производство, че за времето от 18.11.2011г.
до 30.12.2011г. Н. е бил задържан под стража и се намирал в Сектор Арести при
ОС “ИН” Монтана, а впоследствие и в Затвора Враца. Видно от писмото на ОС
“ИН”-Монтана лицето Ч. Н. Н. е бил задържан в Сектор “Арести” при ОС
“ИН”-Монтана на 18.11.2011г. и на 30.12.2011г. е бил преведен в затвор Враца. Въпреки
горното подс. С.С. отразил в отчетната форма за явяване/неявяване на работа за
месец ноември и месец декември 2011г., че Ч. Н. се е явявал на работа през тези
месеци. Срещу името на Ч. Н., подс. С. е отбелязвал непрекъснато присъствие за
месец ноември 2011г. и месец декември 2011г. На основание отчетната форма от
Община Б., на Н. е била начислена заплата, която не му се следва. Същата е била
изплатена по дебитната му карта и впоследствие е била изтеглена. Подс. С.С.
твърди, че поради големия брой работници, които е трябвало да контролира, не е
имал възможност да упражнява спрямо тях ежедневен и непрекъснат контрол, както
и, че никой не го е уведомил, че Ч. Н. е бил задържан, поради което той е
записал Н. в отчетните форми, а впоследствие ги е предал в Община Б. за
изготвяне на ведомост за заплати. Тази форма на защитна позиция вероятно би
могла да бъде приета, при положение, че Ч. Н. е отсъствал за кратък период от
време, но при положение, че същият е бил задържан още на 18.11.2011г., то подс.
С. е бил длъжен да забележи, че за времето от 18.11.2011г. до 31.12.2011г. Н. е
отсъствал. Видно от показанията на свидетелите С. Н. кмет на с. В., В. И. - мл.
специалист в общинска администрация при Община Б. по “Програма временна
заетост” и К. Н. – ст. специалист “Финанси” в общинска администрация при Община
Б., същите по никакъв начин не са били уведомени за задържането на Ч. Н. и
съответно не са знаели за това обстоятелство. Това е могло единствено да бъде
установено от подс. С. по повод изпълнение на задълженията му. Св. Н. посочва, че
с трудов договор от 27.10.2011г. Н. е бил назначен като работник по програмата
за временна заетост с място на работа с. В., сочи също, че тя изготвя
платежните ведомости за начисляване на трудовото възнаграждение на работниците
по програмата за временна заетост, като при изготвянето й се ръководи
единствено от представената й всеки месец отчетна форма. За месец ноември 2011г.
и месец декември 2011г. на Ч. Н. е начислена пълна работна заплата на основание
отразените пълен брой отработени човекочасове в представената й отчетна форма, съставена
и подписана от подс. С.С., който е бил длъжен и е отговарял за този процес
съгласно длъжностна характеристика.
Видно
от изготвената по делото съдебно - икономическа експертиза, разликата между
дължимата сума на Ч. Н. за действително отработено време по програмата за
временна заетост до 16.11.2011г. и реално преведената сума за отработено време
от 18.11.2011г. до 31.12.2011г. е в размер на 157.49 лева. Последната сума
видно от представените писмени доказателства по ДП – л. 63 – л. 67, като
полученото имущество по чл. 212 НК до приключване на досъдебното производство е
било върнато на собственика Община Б..
Като се има предвид
горното съдът намира, че обв. С.С.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 212, ал. 6
вр. с ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК:
- през
периода от 18.11.2011г. до 31.12.2011г. в с. В., област Монтана при условията
на продължавано престъпление, чрез съставяне на документ с невярно съдържание -
отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец ноември и месец декември
2011г., в които удостоверил невярно обстоятелство, а именно че Ч. Н. Н. от с. В.,
община Б., област Монтана се е явявал на работа в кметство с. В. през периода
от 18.11.2011г. до 31.12.2011г., съзнателно дал възможност на Ч. Н. Н. от с. В.
да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства в
размер на 157.49 лева, собственост на Община Б., като случаят е маловажен, а
полученото имущество до приключване на досъдебното производство, респ. съдебното
следствие в първоинстанционния съд е върнато на собственика –Община Б..
От субективна страна подс. С. е проявил евентуален умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е допускал тяхното
настъпване.
Страните
по същество не спорят относно изложената по – горе фактическа обстановка, за
това и съдът не ще я обсъжда в детайли. Анализът на събраните доказателства
водят до извода, че по несъмнен начин подс. С. е осъществил състава на
престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 212, ал. 6 вр. с ал. 2 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК. Правилно деянието е квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 212, ал. 6 вр. с ал. 1 от НК имайки предвид стойността на
присвоеното имущество, която е под МРЗ установена за страната към момента на
деянието и личността на подс. С., чийто характеристични данни, видно от ДП са
много добри. Деянието е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и
правилно е преквалифицирано като токова по смисъла на чл. 212б, ал. 1, т. 4 НК,
тъй като видно от доказателствата по ДП до приключване на ДП, респ. съдебното
следствие в първоинстанционния съд, полученото имущество е било върнато на
Община Б..
Имайки
предвид изложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
признава за ВИНОВЕН подс. С. за извършеното деяние по чл. 212б, ал. 1, т. 4 вр.
с чл. 212, ал. 6 вр. с ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като намира, че са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” НК –следва да бъде
ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 лева. В особената част на НК за престъплението
по чл. 212б, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 212, ал. 6 вр. с ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1
от НК са предвидени наказания - пробация или глоба от сто до триста лева, подс.
С. е неосъждан, по отношение на същия не е прилагано и освобождаване от
наказателна отговорност, а имуществените вреди от престъплението са
възстановени. Независимо, че е деянието е продължавано съгласно чл. 26, ал. 1 НК, съдът взе предвид ТР №2/10 г., отчитайки, че не съществува забрана по
смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК. При определяне размера на глобата съгласно чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН и чл. 78а, ал. 1 НК / в редакцията след изм. с ДВ, бр. 26/06.04.2010
г. / вр. с чл. 2, ал. 1 от НК съдът съобрази, че подсъдимия признава вината си,
а видно от данните по делото се касае за мъж, който е баща на три деца, а не реализира
високи доходи, липсват данни и за др. противообществени прояви, поради и което съдът
наложи размер на глоба предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК при минимума. Съдът не
определи по – голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с
тежестта на извършеното деяние от подс. С. и другите обстоятелства по чл. 27, ал.
2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането
на по – голям размер глоба. Изхождайки от вида наказания по чл. 212б, ал. 1, т.
4 НК, съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. С. следва да заплати
сумата 40 /четиридесет/ лева – деловодни разноски – възнаграждение на вещо лице
по сметка на ОДМВР Монтана и сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на ВСС.
На основание горното и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.С. –
роден на xxx xxx, с посочен адрес xxx, българин, български гражданин, с основно
образование, живее на семейни начала, работи, неосъждан, ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в
това, че през периода от 18.11.2011г. до 31.12.2011г. в с. В., област Монтана
при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документ с
невярно съдържание - отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец
ноември и месец декември 2011г., в които удостоверил невярно обстоятелство, а
именно че Ч. Н. Н. от с. В., община Б., област Монтана се е явявал на работа в
кметство с. В. през периода от 18.11.2011г. до 31.12.2011г., съзнателно дал
възможност на Ч. Н. Н. от с. В. да получи без правно основание чуждо движимо
имущество - парични средства в размер на 157.49 лева, собственост на Община Б.,
като случаят е маловажен, а полученото имущество до приключване на досъдебното
производство, респ. съдебното следствие в първоинстанционния съд е върнато на
собственика – Община Б. – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4 вр.
с чл. 212, ал. 6 вр. с ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 212б, ал. 1, т. 4
вр. с чл. 212, ал. 6 вр. с ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 78а, ал. 1, б. ”а”
– б. ”в”/ в редакция ДВ, бр. 26/10 г. / вр. с чл. 2, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия С.С.С. от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която следва да се заплати от подс. С.
по сметка на ВСС.
ОСЪЖДА подсъдимия С.С.С. със снета по –горе самоличност да заплати по сметка на ОДМВР Монтана –
сумата 40 /четиридесет/ лева деловодни разноски – възнаграждение на вещо лице и
по сметка на ВСС – сумите по 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист, в т. ч. за събиране на наложеното административно
наказание – глоба в размер на 1 000 лева.
В поканата до подс. С. за доброволно заплащане на присъдите по – горе суми,
в т. ч. и на глобата, а в случай на липса на доброволно плащане, при издаване
на изпълнителни листове, да се посочи адрес за кореспонденция с подс. С. xxx.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд – Монтана в 15/ петнадесет/
дневен срок, считано от 13.06.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: