№ 3214
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203074 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V, чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. К. срещу фиш серия СО № 8025788 от
20.02.2023 г., издаден от А. С. Г., на длъжност инспектор в Център за градска
мобилност ЕАД, гр.София, с който на основание чл. 186, вр. с чл. 178д от
ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 /двеста/лв., за това, че на 20.02.2023 г. на ул. "Л.Каравелов-5" е
неправилно паркирал превозно средство, марка "Х.", модел "А.", с рег. №
********* на място, определено за хора с трайни увреждания.
В законоустановения срок в нарочна жалба жалбоподателят е релевирал
доводи касателно незаконосъобразност и неправилност на издадения фиш.
Акцентира се на липса на компетентност и непълно описание на фактическата
обстановка по случая. По тези съображения жалбоподателят предлага
процесният фиш да бъде отменен. Същият, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява от процесуален представител, не
ангажира допълнително доводи в подкре а на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Не депозира писмени бележки в
защита на тезата си.
Софийски районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Тя е депозирана от правоимащолице в предвидения срок, насочена е
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна:
На 20.02.2023 г. на ул. "Л.Каравелов" в гр.София, при извършена
проверка от служители на Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, е
извършена констатация, че моторно превозно средство, марка "Х.", модел
"А.", с рег. № *********, собственост на жалбоподателя, е паркирано на
място, определено за хора с трайни увреждания.
Във връзка с горното е съставен. При проверката бил съставен фиш
серия СО № 8025788 от 20.02.2023 г., издаден от А. С. Г., на длъжност
инспектор в Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 186, вр.чл.178 д от ЗДвП, за нарушение по
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/лв. Фишът е подписан от съставителя и от нарушителя.
Последният не се е ползвал от правото си да подаде писмено възражение
срещу електронния фиш или декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, позовавайки се на приложените писмени документи, а именно:
фиш серия СО № 8025788 от 20.02.2023 г; снимков материал и цялата
административнонаказателната преписка. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред,
като относими.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери за установено следното:
При съставянето на електронният фиш от административнонаказващия
орган съдът констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Описанието на административното нарушение се явява лаконично до
степен, да не става ясна волята на АНО. То е и непълно и неточно, лишено от
коректност от към факти и обстоятелства от съществено значение, изпълващи
2
със съдържание състава на твърдяното нарушение. Така на жалбоподателя е
въздигнато административно обвинение за това, че на 20.02.2023 г. на ул.
"Л.Каравелов-5" неправилно е паркирал превозно средство, марка "Х.", модел
"А.", с рег. № ********* на място, определено за хора с трайни увреждания.
При така формулирания диспозитив не се установява да се сочи конкретното
място, където е извършено нарушението, доколкото липсва посочване на
населено място, от една страна, от друга, визира се ул.“Л.Каравелов-5“ -
индивидуализация, която също не способства за уточняване на
инкриминираното място, доколкото се фиксира наименование на улица, което
се среща в множество населени места в страната, и изписана по този начин
/ул.“Л.Каравелов-5“/ не фиксира точен адрес, а това има съществено
значение за точното описание на нарушението. Правото за защита на
санкционираното лице е нарушено, тъй като то е поставено в невъзможност
да разбере административното обвинение, самостоятелно основание за
отмяна на фиша, на формално основание.
На следващо място, изобщо не е изследван въпросът, явява ли се
жалбоподателят лице с трайни увреждания, изводимо от решение на ТЕЛКК,
установяващо по надлежен начин степен на намалена работоспособност или
вид и степен на увреждане, предвид на обстоятелството, че ако лицето има
това качество, то съответно има право да паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Съгласно
легалната дефиниция по § 6,т. 64 от ДР на ЗДвП, "човек с трайно увреждане"
е лице, определено в § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хората с
увреждания и това е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или
психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява
дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите
на медицинската експертиза са установили степен на намалена
работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50
на сто. Ето защо за съставителя на фиша не е съществувало основание, да
третира жалбоподателя като лице без право на преференциално паркиране,
като не е имал знание за качеството му, в тази връзка. Не може да се приеме,
че е доказано, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.2 т.4 от
ЗДвП, доколкото обвинението остава недоказано от обективна и субективна
страна.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че липсва яснота
3
касателно обстоятелството, мястото било ли е обозначено със знак със
специално предписание и ако – да, с какъв именно. Само за пълнота на
изложението, правото да се паркира на места, определени за хора с трайни
увреждания, произтича не от наличието на трайно увреждане на участника в
движението /водач или пътник/, доколкото контролните органи по ЗДвП
нямат компетентност да го установят, а от признаването на това право по
предвидения в чл. 99а от ЗДвП ред. Тази законова разпоредба регламентира,
че обозначителният знак, който удостоверява обстоятелството, че конкретен
автомобил обслужва човек с трайно увреждане, е карта за паркиране на хора с
трайно увреждане, която трябва да отговаря на изискванията на
стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка
98/376/ЕО на Съвета от 04.06.1998 г. относно картата за паркиране. Този
стандартизиран модел на картата е възпроизведен в приложение към чл. 99а,
ал. 1 от ЗДвП, където точно са посочени размерите, цвета, обозначенията и
реквизитите на картата, като само притежаването на такава карта може да
удостовери правото съответният автомобил да бъде паркиран на места,
определени за хора с трайни увреждания.
На следващо място, по делото няма убедителни доказателства за това,
че инкриминираното моторно превозно средство, марка "Х.", модел "А.", с
рег. № *********, е собственост на жалбоподателя, като АНО не е приложил
каквито и да било документи в тази посока.
След като прецени по отделно и в тяхната съвкупност доказателствата
по делото, настоящият състав приема, че необосновано наказващият орган е
приел, че жалбоподателят е паркирал процесият автомобил на 20.02.2023 г. на
ул. "Л.Каравелов-5" неправилно на място, определено за хора с трайни
увреждания.
Съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение при
определяне на правната квалификация на нарушението, изхождайки от
цифровата формулировка: на жалбоподателя, на основание чл. 186, вр. с чл.
178д от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 /двеста/ лева. АНО е фиксирал писмено в правната квалификация на
нарушението като санкционна норма тази по чл. 178д от ЗДвП /във връзка с
разпоредбата на 186 от ЗДвП/, според която за административни нарушения,
които са установени в момента на извършването им и за които не е
предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може
да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера,
4
посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното
нарушение. Нормата на чл.178д от ЗДвП гласи: „Наказва се с глоба в размер
200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Доколкото последната разпоредба визира две различни хипотези, не се
установява цифрово коя от тях се вменява на жалбоподателя: без да има това
право, да е паркирал на място, определено за превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания, или на място за превозно средство, приспособено
и управлявано от хора с трайни увреждания. В заключение, непосочването
или некоректното посочване на нормата, с която едно деяние е обявено за
административно нарушение, както и съответстващата на нарушението
санкционна норма е особено съществен порок на акта, с който се реализира
административнонаказателната отговорност, тъй като се накърнява правото
на защита на посочения нарушител, а по отношение на твърдяното нарушение
не може да се осъществи и надлежен съдебен контрол относно това дали са
налице елементите от състава на нарушението.
Съдебната практика и правна доктрина единодушно приемат, че
сочените пороци винаги представляват самостоятелно и достатъчно
основание за незаконосъобразност на крайния акт, с който се реализира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, затова съдът не
намира за необходимо да изследва наведените доводи в пълнота.
Така съдът прие, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и от
субективна страна състав на административно нарушение, тъй като не се
доказа по безспорен начин авторството на вмененото му нарушение, и при
допуснати съществени нарушения, ограничаващи правата му, поради което
той неправилно е бил санкциониран, което води до извод за отмяна на
обжалвания фиш.
По съображения, приведени до тук и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ фиш серия СО № 8025788 от 20.02.2023 г., издаден от А. С.
Г., на длъжност инспектор в Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, с
5
който на основание чл. 186, вр. с чл. 178д от ЗДвП за административно
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/лв.,
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани
в НПК по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6