Решение по дело №145/2022 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 68
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20221410200145
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Б.С., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Житарска
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Силвия Житарска Административно
наказателно дело № 20221410200145 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Б.С., ул. „Л.“ № 22 е обжалвала НП №
21-0248-000286/28.04.2021г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ гр.Б.С., в
частта с което му е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на
основание чл.175, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на
същото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира
становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в с.з. лично и със
процесуалния си представител адв.М.К. и поддържат жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе
предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна
проверка, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите
реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна
страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
15.04.2021 год. служители на РУ - Б.С. А.К. и И. З. били на обход със
1
служебния автомобил в гр.Б.С. и забелязали, че на кръстовището на ул.С. и
„Н.Х. лек автомобил „Алфа Ромео“ престоява неправилно. Те се приближили
към него, направили му забележка и продължили с автомобила по ул.Н.Х. в
посока гр.В.. Неправилно престояващият автомобил тръгнал веднага в същата
посока, като според полицаите е превъртял първоначално гуми и потеглил.
Полицейските служители отбили в дясно на пътното платно и изчакали
автомобилът да изпревари, след което го спрели за проверка. От извършената
проверка на документите на шофьора и автомобила, се установило, че
водачът е жалбоподателя Д.Д. Д., който не носел със себе си свидетелството
за управление на МПС и контролен талон към него. За установените
нарушения св.Ат. К. Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 293799 от
15.04.2021г., за това че на същата дата е управлявал собствения си лек
автомобил Алфа Ромео 147, с рег. №М 8745 ВК в гр.Б.С., по ул.К.О. на
кръстовището на ул.Панайот Волов без да носи СУМПС и контролен талон
към него, използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели,
освен с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено
превърта гуми, с което се получава специфичен силен звук от превъртане на
автомобилни гуми. Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП. Със
същото жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175, ал.1,
пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, глоба в размер на 10 лв.,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
ЗДвП и глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, АУАН № 293799 от
15.04.2021г., НП № 21-0248-000286/28.04.2021г., Заповед рег.№ 8121з-
515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач, както и от гласните
доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Ат. К. Д.
/актосъставител/ и ИЛ. ИВ. ЗЛ. -свидетел при съставяне на акта.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи:
При извършената проверка, касателно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон настоящата инстанция констатира, че
Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидената от закона
писмена форма, и са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по ЗДвП, видно от приложеното с адм. преписка заверено
ксерокопие от Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР
издадена на основание чл.189, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, налице е редовна
процедура по чл.43 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН предвижда,
че актът се подписва от актосъставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си. Ал. 2 на текста, урежда хипотезата на отказ да бъде
подписан съставения и предявен по реда на ал. 1 АУАН, като изисква отказът
да бъде удостоверен с подписа на един свидетел. В конкретния случай АУАН
2
е бил предявен при хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. С отказа да бъде
подписан АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се
запознава със съдържанието му. Точно поради това законодателят, като
гаранция за законосъобразно предявяване на акта при хипотезата на отказ,
изисква този факт да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, което е
било сторено. Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че
при издаването на оспореното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения –липсва изискуемото по закон съдържание, а именно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в частта в което се
обжалва пред съда. В атакуваното НП липсва описание на обстоятелства,
свързани със състоянието на пътя и метеорологичните условия, които
обстоятелства за от значение за преценка дали превъртането на гумите на
автомобила е било предизвикано от водача на автомобила при наличие на
пряк умисъл да не използва пътя по неговото предназначение. Посочения
пропуск в изискуемото по закон съдържание ограничава правото на защита на
санкционираното лице, поради което представлява съществено процесуално
нарушение, което обуславя като последица отмяна на наказателното
постановление.
Независимо от това, съдът намира, че следва да разгледа делото по
съществото на спора.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от
21.01.2017 г./, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
съдържанието на НП не става ясно с каква цел е ползвал жалбоподателя пътя,
по който се движел. Посочено е само, че при тръгване шофьорът умишлено е
превъртял гумите и е получен силен звук от превъртането им.
Жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване не по предназначение, като конкретно са са
описани извършените от него действия – превъртане на гуми.
Целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в
началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, е във връзка с
драстичното увеличаване на случаи в цялата страна с умишленото и
съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, неговото
завъртане, форсиране на двигателя, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в
градовете и техните околности застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци,
поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Деянието е възможно да бъде извършено единствено при пряк умисъл, като
жалбоподателят следва да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, да е предвиждал е неговите общественоопасни последици – че не
използва пътищата по предназначение и е целял настъпването на тези
последици.
От показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта е
3
видно, че жалбоподателя при тръгването е превъртял гумите на автомобила за
секунда, след което потеглил в посока В., като до спирането му от
полицейските служители той е шофирал нормално. Така както е описано
фактическото положение не може да се установи в какво точно се изразява
нарушението. Превъртането за секунда на автомобилните гуми не изпълва
фактическия състав на разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП от обективна
страна. Отделно от това по делото не се установява умисъла на
жалбоподателя за вмененото му нарушение – превъртане на гуми. Самите
полицейски служители заявиха, че това превъртане е станало за секунда,
поради което не може да се приеме, че пътят, по който се е движил
жалбоподателят е ползван за други цели. От разпита на останалите свидетели
не се установява такова действие. И двамата водени от жалбоподателя
свидетели, които са били на мястото посочено за нарушение, твърдят че Д.Д.
е тръгнал плавно, без да върти гумите на автомобила. Имайки предвид, че
тези свидетели са били навън непосредствено до автомобила на
жалбоподателя, то по-логично и по-вероятно е да са възприели много по-
добре и по – ясно тръгването на автомобила, отколкото актосъставителя и
св.З., тъй като последните са се намирали в служебния автомобил.
Както се спомена по-горе, самото превъртане на гуми, както е посочено
в акта и обжалваното НП не осъществява състава на сочената за нарушена
разпоредба. На първо място следва да се отбележи, че от
административнонаказващия орган не са събирани доказателства относно
целта на движението на автомобила в конкретния ден. След като именно
неизпълнение на законово определената цел е съставът на административното
нарушение, то съставомерният елемент е именно целта на водача. В
конкретния случай при проверката не е изискано обяснение относно целта на
движението на автомобила. След като липсват доказателства за целта на
движението на автомобила, то недоказан е съставът на конкретното твърдяно
административно нарушение.
И субективната страна следва да бъде установена с всички допустими
доказателства и доказателствени средства, като в случая умишлени действия
на водача не бяха доказани по несъмнен начин. От показанията на
свидетелите е видно, че лицето се е намирало в автомобила си в покой, докато
е разговарял с приятели и след забележка от служителите на реда за
престояване неправилно на пътя, същият е потеглил плавно. При съставяне на
АУАН същия е оспорил устно вмененото му нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП,
видно от свидетелските показания на полицейските служители, поради което
и отказал да подпише акта.
Липсват данни за умишлено подаване рязко газ на управлявания
автомобил, също така и за занасяне на задните гуми на автомобила, за рязко
преминаване от едната в другата лента за движение и др. подобни. Поради
това съдът намира, че показанията на служителите на РУ Б.С. не допринасят в
пълна степен за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по
делото, а именно относно обстоятелството има ли извършени умишлени
действия по привеждане на автомобила в състояние посочено в акта. Липсата
на умишлени действия от друга страна се установява от обясненията на
4
водача и от показанията на разпитаните свидетели, които не съобщават за
целенасочени действия на водача да изведе автомобила от контрол.
Доколкото в обжалваното НП не се твърди за „дрифт“ от
жалбоподателя, нито пък е описана такава техника на шофиране, съдът не
следва да коментира изложението по съществото на спора от процесуалния
представител на Д..
По делото не се установява по несъмнен и безспорен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Настоящото производство е от административнонаказателен характер,
като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено
от лицето, посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно. В
тежест на административнонаказващият орган е да докаже по безспорен
начин пред съда, че има административно нарушение, което е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0248-000286/28.04.2021г. на Началник РУ гр.Б.С.
към ОДМВР В., в обжалваната част, с което на Д. Д. Д., ЕГН ********** от
гр.Б.С., ул. „Л.“ № 22, са наложени административни наказания глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, на основание чл.175, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2
ЗДвП., като незаконосъобразно.
В останалата част НП не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на
АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5