Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 и сл. ГПК. С решение от /26.8.2010г. ПРС постановено по гр.д/2010г. , е осъдил ЗК"Б. И. " гр.Сожфия да заплати на ищците И. Е. К., Я. Е. Кирило и С. И. К. ., на основание /отм/ , сумата от по 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата и разноски. Така постановеното решение е обжалвано от застрахователното дружество като в жалбата се прави оплакване само досежно допустимостта на предявениет искове. Развива се становището , че след като на наследниците на пострадалото лице са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в хода на гражданско производство против перкия извършител, техният пряк иск към застрахователя се явява недопустим. Досежно неговата основателност не са правят оплаквания. Моли съда да обезсили така постановеното недопустимо решение на ПРС. В писмения отговор на ответниците и в с.з. се поддържа становището, че передявените искове се явяват процесуално допуситми, поради което решението на ПРС е също такова. Ð оглед липсвата на оплаквания за незаконосъборазност от въззивника не излага съображения респ. за правилност на решението. Предявен е иск с правно основание . В исковата молба се твърди, че по вина на водач на застрахован по застраховката "гражданска отговорност" при ответника лек автомобил, е настъпило пътно-транспортно произшествие. При него, на ищеца са нанесени телесни повреди, в резултат на което същия претърпял болки и страдания, за обезщетяването, на които претендира сумата от 10 500 лв за всеки един от наследниците на пострадалото лице. Ответникът оспорва иска. Твърди, че искът е недопустим по изложените по- горе съображения. Оспорва предявените искове по основание и размер. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори по делото, че на 6.10.2005г. , е настъпило пътно-транспортно произшествие, като при него е пострадал насдедодателя на ищците Евгений К. от водача П. Б., чийто автомобил Фолсваген Пасат с рег.№ Т е бил застрахован по валидна застрахователна полица за гражданска отговорност. С влязла в сила присъда на ПОС по нохд № /2006г. водачът на МПС е бил признат за виновен, като с влязло в сила решение № /15.2.2008г. на ПРС водачът е бил осъден да заплати на наследниците обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на по 10 000 лева за всеки един от тях. След снабдяване с изпълнителен лист срещу водача на МПС , въззиваемите са получили обезщетение както следва по 15 000 лева за И. и Я. К. и 3000 лева за съпругата С. К. от страна на ответника по делото. С атакуваното решение ПРС е определил по реда на чл. 92 от ЗЗД по справедливост размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по прекия иск срещу застрахователя от по 10 000 за всеки един от тях. По делото е представен застрахователен сертификат към полица , от който се установява, че лекият автомобил, управляван от виновния за настъпването на произшествието водач, е бил застрахован по застраховката "гражданска отговорност", при ответника по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Със сключения между ответника и собственика на автомобила, управляван от виновния за настъпването на произшествието водач договор за застраховка "гражданска отговорност", застрахователят се е задължил да покрие всички вреди, които застрахования водач на МПС е причинил на трети лица, в случая на ищцата по делото. Безспорно се установява наличието на непозволено увреждане от страна на застрахования водач, покрито от страна на застрахователя - ответник, по силата на застрахователния договор, което от свое страна ангажира неговото задължение за обезвреждане на щетите, на основание , поради което съдът приема, че искът е доказан по своето основание. При застраховката "гражданска отговорност", застрахователят се е задължил да покрие всички вреди от непозволеното увреждане, причинено от застрахования така, както той би обезщетил пострадалите. Доколкото отговорността на застрахователя произтича от факта на непозволеното увреждане, макар неговата отговорност да е договорна, той следва да заплати дължимото се обезщетение така, както би го заплатил делинквента - ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.ПРС обаче не е взел предвид факта, че определеното обезщетение за наследниците по предявения от тях иск против прекия извършител са били заплатени от затрахователя, даже в по- висок размер за низходящите от 15 000 лева, така, че макар искът да се явява допустим и основателен, същият следва да бъде отхвърлен поради плащане досежно нисходящите. Единствено по отношение на съпругата, заплатеното обезщетение е в размер на 3000 лева ,след по делото срещу прекия извършител за нея също е определно обезщетение от 10 000 лева. Решението на ПРС следва да се потвърди за тази разлика от 7 000 лева. Но тъй като такива оплаквания не се правят в ъв въззивната жалба, досежно неправилността на решението , съдът намира, че не следва да се произнаяс по тях. По отношение допустимостта на предявения иск за съда е задължително ТР 2/2010г., поради което съдът не се разпростира досежно въпроса за допустимостта на предявения иск. С оглед изхода на спора на въззиваемите следва се се присъдят разноските в размер на 4000 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение от №/26.8.2010г. ПРС постановено по гр.д /2010г Осъжда ЗК"Б. И. " гр. С. с ЕИК , да заплати на С. И. К. с ЕГН: * И. Е. К. с ЕГН:* и Я. Е. К. с ЕГН: * разноски по делото в размер на 4000 -четири хиляди - лева. Решението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |