РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря М. Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20241880100744 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М. И. М. от
гр. С., чрез пълномощник, срещу Д. Ц. М. от гр. С. Предявен е иск с правно
основание по чл. 243 вр. с чл. 249, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) – за връщане на заета вещ (застроен недвижим имот).
От страна на ответника, чрез процесуален представител, исковата молба
се оспорва, както и фактическите твърдения изложени в нея. Посочва се, че
описанието на случилото се дадено от страна на ищеца не отговаря на
действителността. Иска се от съда да отхвърли претенцията, като
неоснователна и недоказана.
По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.
Свогенският районен съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК,
формира следните изводи от фактическа страна :
В исковата молба се излага, че през 2010 г. М. М. е сключила с Д. М.
неформален, безсрочен и безвъзмезден договор за заем за послужване, по
силата на който първата, като заемодател, е предоставила за временно
ползване на втората жилищен имот, находящ се в гр. С., а заемателят се е
задължила да я върне. В подкрепа на това твърдение са ангажирани
свидетелски показания : свидетелят В. и свидетелят М. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля В., защото при тях липсва всякаква конкретика
относно твърдяната сделка през 2010 г. Освен това той е заинтересован от
изхода на производството, тъй като живее на съпружески начала с М. М. и
1
както казва : „Имахме планове да стегнем две стаи и да ги ползваме“, т.е. той
има пряк и непосредствен интерес към спорния имот. Съдът кредитира
показанията на свидетеля М., независимо, че към 2010 г. той е бил малолетен.
От тях се установява, че целта е била : „като в същото време да са покрай баба
ми и да си помагат взаимно“. Последното кореспондира с договора за
издръжка и гледане, обективиран в нотариалния акт от 23.04.1987 г., според
който М. М. се е задължила да осигури на П. Х. Г. спокоен и нормален живот,
какъвто е водила досега, като последната си е запазила правото на ползване на
имота (1/2 идеална част от жилищната сграда) докато е жива. Съпоставяйки
показанията на Ц. М. и цитирания договор, съдът приема за установено, че в
случая М. М. чрез Д. М. е изпълнявала договорните си задължения към П. Г., а
не се касае за договор за послужване. При устните състезания такова
становище изрази и пълномощникът : „Целта, с която й е бил предоставен за
ползване имотът, е била именно да помага на възрастната си баба, която също
е живеела в имота“. От показанията на третия свидетел се установява и своене
на вещта : „Според мен Д. се държеше като собственик, направи ремонт на
покрива, на шкарпите със съседите, направи си ремонт на втория етаж,
дограма, обзавеждане за нормално живеене. Никога не съм чувала, не ми е
казвала, че се притеснява, че някой ще си поиска къщата“, като това изцяло
изключва твърдението на ищеца, че между нея и ответника е сключен договор
за послужване. Видно е, че не се касае за обикновените разноски за
поддържането, запазването и използуването на вещта, нито за извънредните
разноски, които да са били необходими и неотложни.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна
страна, че ищецът не успя да докаже наличието на твърдяната от нея
договорка между страните, според която ответната страна може да ползва
жилището временно и безвъзмздно, като се задължава да го върне при
поискване. Фактът, че Д. М. живее в имота не е достатъчен – същият може да
е предоставен на друго основание, поради което ищецът следваше да докаже,
че имотът е предоставен за ползване именно въз основа на договор за заем за
послужване.
В доклада по делото съдът е указал, че според правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът по делото
трябва да докаже наличието на облигационни отношения между страните,
основани на сключен договор за заем за послужване, по силата на който М. М.
е предоставила безвъзмездно на Д. М. недвижимия имот. Също така съдът е
посочил, че при липса на доказване съдът ще приеме за неосъществили се в
обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на
това ще постанови решението си.
По така изложените съображения съдът следва да приложи
неблагоприятните последици от неизпълнението на доказателствената тежест
за ищеца по реда на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
За да се уважи иск по чл. 243 вр. с чл. 249, ал. 2 ЗЗД, първата
задължителна предпоставка е да се установи постигнато съгласие между
страните за безвъзмездно ползване на описания по-горе имот, т.е. за наличие
на неформален договор за послужване. Както се посочи по-горе тази
предпоставка не се доказа, поради което искът подлежи на отхвърляне.
2
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да понесе направените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска предявен от М. И. М., ЕГН **********, срещу Д. Ц. М.,
ЕГН **********, за осъждането й да опразни и предаде държането върху
предоставен и за послужване недвижим имот, находящ се в гр. С., на ул. „...“
№ , състоящ се от дворно място (УПИ IX-1597 в кв. 150 по ПУП на гр. С.) и
намиращата се в него масивна жилищна сграда - цялата застроена на 62 кв.м.,
състояща се от сутеренен етаж, съдържащ : склад, мазе и баня и етаж състоящ
се от две стаи, хол и кухня.
Осъжда М. И. М. от гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********,
да заплати на Д. Ц. М. от гр. С., ул. „...“ № , ЕГН **********, сумата от 1500
лева – направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение
(чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от днес. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
3