Решение по дело №2590/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 808/04.12.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2590 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от И.К.К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД.

Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна му от ответника, за обект с адрес: гр. *************, с ИТН 1524991. На 19.02.2018 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка и констатирали, че електромерът му отчитал с грешка. Вследствие на това му коригирали сметката за ел. енергия за периода от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г., като допълнително му била начислена сумата от 468,11 лева с ДДС, за която била издадена фактура № **********/02.09.2019 г. Поддържа се, че извършената корекционна процедура на основание Общите условия била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 8 ЗЗП, а и гражданската отговорност предполагала наличие на виновно и противоправно поведение, което липсвало в случая. Освен това съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ било собственост на ответника и той не бил положил достатъчно грижи за състоянието му. Ето защо процесната сума била недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 468,11 лева с ДДС, представляваща допълнително начислена стойност, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за минал период - 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г., за обект, находящ се в гр. *************, с ИТН 1524991, за което е издадена фактура № **********/02.09.2019 г.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло - как­то по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 19.02.2018 г. проверка от служители на „Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД на електромера, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а" ПИКЕЕ. Поддържа се, че при проверката е присъствал представител на ищеца. Електромерът бил демонтирал в присъствие на двама свидетели, бил поставен в безшевен чувал и бил запе­чатан с пломба. Всички действия по били закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 411801/19.02.2018 г. След това демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Съгласно Констативен протокол от метро­логична експертиза на средство за измерване от 14.03.2019 г. на БИМ бил осъществяван достъп до вътрешността на електро­мера, като на електронната платка, в измервателната верига на електромера, между два електронни елементи, допълнително бил монтиран нерагламентиран резистор с означение „511". При отваряне на електромера цялостта на корпуса му била нарушена и същият не съответствал на изискванията, съгласно: т.4.3.; т.4.4.1.; т.4.6. и т.5. Ето защо се счита, че били налице предпоставките на чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, поради което операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на коли­чеството електрическа енергия, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2541 kWh. Дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на КЕВР била 468,12 лева с ДДС, а периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 80 дни, като първата дата - 01.12.2017 г. била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била 19.02.2018 г., когато била извършена проверката. „Елект­роразпределение Юг" ЕАД предоставило на ответника тази информация и той от своя страна издал процесната фактура и с писмо с изх. № 7538210/02.09.2019 г.  ищецът бил уведомен за извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че обстоятелството кой бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посоче­ните законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енер­гия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено винов­но поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Предвид изложеното се моли да се отхвърли изцяло иска и да се присъдят сторените деловодни раз­носки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 2005/18.10.2019 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответника в имота му с адрес: гр. *************, с ИТН 1524991.

Не е спорно обстоятелството и че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

Съгласно приетия констативен протокол № 411801/19.02.2018 г., съставен от служители на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в присъствието на двама свидетели, на 19.02.2018 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е, че е извършена проверка с еталон № 1213622 марка „Емсист", след което електромерът е демонтиран, поставен е в безшевен чувал и е запечатан с пломба с № 490214.

От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 615/16.04.2019 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Плевен се установява, че при отваряне на електромера е констатирано осъществен достъп до вътрешността му, като на електронната платка, в измервателната верига на електромера, между два електронни елементи, допълнително е бил монтиран нерагламентиран резистор с означение „511".

По делото е представена и справка за корегиране на сметката за електроенергия на ищеца от 12.08.2019 г.

С писмо с изх. № 7538210/02.09.2019 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка и резултата от експертизата, както и че на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г. чрез допълнително начисляване на сума в размер на 468,11 лв.

В тази връзка е издадена процесната фактура № **********/02.09.2019 г. за сумата от 468,11 лв. с ДДС, представляваща дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енер­гия за електромера на ищеца за периода от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим. В случая е налице правен интерес за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника договорно правоотношение за предоставяне на електрическа енергия, доколкото съществува спор между тях по този въпрос и той не разполага с друга възможност за правна защита.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по несъмен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 16.11.2013 г. В настоящия случай проверката на СТИ от служители на „ЕВН България Електроразпределение„ АД е извършена на 19.02.2018 г., а корекцията на сметките на ищеца се отнася за периода от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период. Съгласно чл. 47, ал. 1 – ал. 4 ПИКЕЕ при извършване на проверка се съставя протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай, че клиентът отсъства или отказва да го подпише - от поне двама свидетели, които не са служители на опрератора на съответната мрежа. В последния случай протоколът се изпраща на клиента с писмо с обратна разписка. В чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ пък е предвидено, че когато при проверка се установи промяна на схемата за свързване, констативният протокол следва да бъде съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Констативен протокол № 411801/19.02.2018 г. не е бил съставен в присъствието на органите на полицията и не е подписан от тях, въпреки че е била налице хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Това е така, защото от констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 615/16.04.2019 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Плевен безспорно се установява, че е осъществяван нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера и така всъщност е променена схемата за свързване на електромера. При това положение следва, че уредената в ПИККЕ корекционната процедура не е била спазена, поради което и приетият констативен протокол не може да се разглежда като годно доказателство за законосъобразно проведената проверка на процесното СТИ. Освен това същият представлява частен свидетелстващ документ и доколкото удостоверява изгодни за издателя му факти и е своевременно оспорен от ищеца, не се ползва с доказателствена сила и не може да се противопостави на страната, която не го е подписала. От друга страна, съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.

Дори и да не се приеме изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Както се посочи по-горе, първото обстоятелство е безспорно установено по делото. По отношение на второто, обаче липсват както твърдения, така и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените в писмения отговор на ответника доводи за наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайноустановената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това в § 1 на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност /без значение договорна или деликтна/, поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова негово поведение.

Не би могло да се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на принципа на неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика на електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на отговорността при неоснователно обогатяване.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 350,00 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, че И.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адресат: адв. Л. Г., гр. **************, не му дължи сумата от 468,11 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислена стойност, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за минал период – от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г., за обект, находящ се в гр. *************, с ИТН 1524991, за което е издадена фактура № **********/02.09.2019 г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адресат: адв. Л. Г., гр. **************, сумата от 350,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

       /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.