Р Е Ш Е Н И Е
Номер 656 16.05.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас, дванадесети състав, на двадесет и
първи април две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 191 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с
чл.68, ал.1 от Закона за защита
от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалба на Ч.Г.Ч. ***, с ЕГН **********, против решение № 51/19.01.2022г. по преписка
№11/2020г. на Пети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за
защита от дискриминация, с което е установено, че по отношение на Ч. ответната
страна П. П. С.– директор на ОУ „Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, не е извършила
нарушение на закона за защита от дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от
Закона за защита от дискриминация по признак „увреждане“. Иска отмяна
на решението като неправилно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Не ангажира
допълнителни доказателства. Представя подробни писмени бележки по съществото на
спора и формулира искане за отмяна на оспореното решение.
Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация
(КЗД), редовно призована, не изпраща представител. Представя заверено копие на
преписка № 11/2020г. по описа на КЗД, а в писмено становище (л.100-102) излага
доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата. Иска от съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – П.П.С., редовно призована,
не се явява и не изразява становище по жалбата.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред Комисията за защита от
дискриминация е започнало по повод жалба с вх.44-00-3948/19.12.2019г. (л.19),
подадена от Ч.Ч. срещу П. П. С.– директор на ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре,
общ. Несебър. В жалбата Ч. излага доводи за осъществена спрямо него
дискриминация по признак „увреждане“ и моли КЗД да образува производство на
основание чл.50 от ЗЗДискр. Според описаното в жалбата, Ч. е работил в ОУ „Г.Стойков
Раковски“, с.Оризаре като учител начален етап
от 15.09.2017г. до 04.09.2019г. Посочва, че на 21.05.2018г. е бил
опериран по спешност с диагноза „Злокачествено новообразувание на бронхите и
белия дроб“, за което има издадено експертно решение от 01.10.2018г. на ТЕЛК
към УМБАЛ – Бургас, според което лицето е с 100% трайно намалена
работоспособност, без чужда помощ, с право на работа. Копие от това решение е
било представено на директора на училището. В жалбата се посочва, че през
учебната 2017г./2018г. Ч. е бил класен ръководител на III клас, през учебната 2018г./2019г. класен на IV клас, а през учебната 2019г./2020г. е следвало да бъде
класен ръководител на I клас. Според изложеното
в жалбата, на учителски съвет, проведен на 02.09.2019г., на жалбоподателя е
било съобщено, че учебните дейности с I клас
ще се провеждат в нова стая (различна от тази, в която до сега е преподавал). Ч.
твърди, че до това решение се е стигнало, след като директор Стоева е събрала
трима от общо пет начални учителя (Е. Х., П. П. и Х.В.), на които им е дала
възможност да си разпределят стаите на началните класове „както намерят за
добре“. Заявява, че е изразил несъгласие с тази промяна, защото определената за
него стая била най-отдалечената и труднодостъпна в училището, в сравнение със
стаята, в която са се провеждали занятията с предходните първи класове. Според Ч.
тази промяна го засяга пряко, защото го поставя в особено неблагоприятно
положение поради заболяванията му и ще го затрудни допълнително физически. Посочва,
че след като директорът е отказал да разреши този проблем – да бъде изолиран
поради заболяванията му в най-отдалечената стая в училището и предвид факта, че
злонамерено затрудняват изпълнението на служебните му задължения, той е бил
принуден да подаде молба за напускане на 05.09.2019г. Към жалбата Ч. е приложил
трудов договор №1/15.09.2017г. (л.21), допълнително споразумение №
30/04.01.2019г. (л.23), експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас № 1557 от
02.10.2018г. (л.24), експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас № 1818 от
16.10.2019г. (л.25) и заповед за прекратяване на трудов договор №
407-557/04.09.2019г. (л.26).
С разпореждане № 36/17.01.2020г. на председателя на
КЗД по жалбата на Ч. е образувана преписка №11/2020г., която е разпределена за
разглеждане от Пети заседателен състав за дискриминация (л.28). На свое
заседание определения с разпореждането състав е избрал докладчик по преписката
(л.30).
С уведомление изх.№ 44-00-371/04.02.2020г. (л.29)
жалбоподателят е уведомен за образуваната преписка №11/2020г. В него е
посочено, че съгласно чл.9 от ЗЗДискр в задължение на Ч. е да представи факти,
въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.
Към уведомлението е приложено и разпореждане № 36/17.01.2020г. Уведомлението е
получено от жалбоподателя на 06.03.2020г., което е видно от представеното известие за доставяне
(л.29 -гръб).
След определяне на докладчик на решаващия състав и на
служител, който да извърши необходимите действия, свързани с проучването на
преписката (л.31), е проведена процедура по проучване, съгласно разпоредбата на
чл.55 от ЗЗДискр.
С писмо изх.№
19-00-31/18.03.2020г. докладчика на състава е уведомил г-жа П.С. – директор на
ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ. Несебър за образуваната по повод
жалбата на Ч.Ч. препика №11/2020г., като на основание чл.55, ал.2 и чл.56,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр е даден 7 дневен срок от получаване на уведомление
за представяне на писмено становище. Указано е, че на основание чл.9 от ЗЗДискр
Стоева има право да ангажира и други писмени и/или гласни доказателства с оглед
изясняване на преписката (л.33). Писмото е връчено на 27.03.2020г. на
упълномощено лице, видно от
представеното по делото известие за доставяне на л.33-гръб. В отговор на писмото
е депозирано писмено становище вх.№ 19-00-34/07.04.2020г. от П. П. С.– директор
на ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ. Несебър (л.34 и сл.), в което са
изложени доводи за неоснователност, недоказаност и необоснованост на жалбата на
Ч. и е отправено искане за оставянето й без уважение.
В становището директорът е посочил, че твърденията, изложени в жалбата, са
абсолютно неверни и в противоречие с действителната ситуация. Не отрича, че е
запозната със здравословното състояние на Ч., както и с решението на ТЕЛК от 01.10.2018г. Заявява, че след претърпяната
операция целия учителски колектив му е указал подкрепа, както морална, така и
методическа и административна, по отношение на учебния процес. Според С.
правилото учениците от I клас да ползват кабинет
на първи етаж на училището не се е променяло през всички години, в които Ч. е
бил учител там. Посочва, че в края на учебната 2018г./2019г. е било взето
решение класната стая за учениците от I клас
да бъде преместена в друг кабинет на същия етаж (първи), предвид
обстоятелството, че училището е закупило през същата учебна година обзавеждане
за учебните кабинети, изцяло съобразени с възрастта и според броя учениците,
които следва да бъдат трайно прикрепени и непозволяващи преместване по всяко
време, както и с предвид обстоятелството, че е предвидено изграждането на
обособено място за раздаване на закуски на начален етап. Според становището
този обект е изграден в началото на учебната 2019г./2020г. и е в непосредствена
близост до кабинета на учениците от първи клас (около 2 метра), с цел тяхната
сигурност и безопасност, както и улесняване на преподавателя, който има
задължение да ги придружава в голямото междучасие за получаване на осигурената
им закуска. Предвид това, ответникът намира, че с тази промяна Ч. е бил улеснен
и не е бил поставян в по-неблагоприятно положение. Заявява, че твърденията на
жалбоподателя, че решението за промяната на кабинета на I клас е взето без да е известен, както че е дадено
право на останалите преподаватели да изберат кабинетите си, са неверни. С.
посочва, че Ч. е знаел още през месец май 2019г., че ще се разменят кабинетите,
тъй като е следвало да прибере учебните пособия от стаята (на 2ри етаж) и да я
освободи, защото до края на месец юни 2019г. кабинета се е използвал за преподаване
на английски език. Посочва , че Ч. е бил в законоустановен отпуск от
20.06.2019г., а като се е завърнал на работа на 02.09.2019г. не е разговарял с
никой. На същата дата е бил проведен и учителски (педагогически) съвет, на
който г-н Ч. не е присъствал, тъй като бил напуснал преждевременно работа и не
е отговарял на телефонните повиквания от г-жа Стоева и от други колеги. На
04.09.2019г. Ч. подал молба за напускане и трудовото правоотношение с него е
било прекратено. Към писменото становище е приложен протокол № 15 от
02.09.2019г. на педагогически съвет при ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ.
Несебър (л.36-38).
След приключване на проучването, с уведомление за
призоваване (л.40 и л.41) и на основание чл.59, ал.3 от ЗЗДискр, е предоставена
възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат
нови доказателства. Към уведомленията е приложен и изготвения от докладчика по
преписката доклад-заключение (л.42-44). Преписката е била поставена за разглеждане
в няколко открити заседания, като едва на последното заседание на 21.09.2021г.
е даден ход на преписката и според състава на КЗД това заседание е прието за
първо по ред. Видно от представения по делото протокол от заседанието на
21.09.2021г. (л.69-79), в хода му са събрани гласни доказателства, посредством
разпити на посочени и доведени от страните свидетели – П.П. и Стоян Митев, като
са приети и всички писмени доказателства, събрани при извършване на проучването.
Производството пред КЗД е приключило с издаване на
решение № 51/19.01.2022г. (л.80-82), с което е установено, че по отношение на Ч.Г.Ч.
не е извършено нарушение на ЗЗДискр по смисъла на чл.4, ал.1 от същия закон по
признак „вреждане“ от страна на П. П. С.– директор на ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ.
Несебър и жалбата на Ч. е оставена без уважение. Решението е връчено на
жалбоподателя на 26.01.2022г. видно от приложеното по делото известие за
доставяне на л.83-гръб.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок в съответствие с разпоредбата
на чл.68 от
ЗЗДискр, срещу административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган – Пети специализиран постоянен
заседателен състав на КЗД, определен с разпореждане № 36/18.01.2020г. на
председателя на комисията, с което са изпълнени особените изисквания на чл.54,
във вр. с чл.48 от ЗЗДискр.
Актът е постановен в писмена
форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, съобразно чл.66 от ЗЗДискр. Производството
пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални изисквания, както и на
особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗДискр – образувано е въз основа на постъпила
от Ч.Ч. жалба, като след определяне на
състава е определен и докладчик. Докладчикът е провел процедура по проучване, в
рамките на която е събрал всички необходими доказателства, осигурявайки правото
на страните да установят твърденията си с оглед пълното и всестранно изясняване
на обстоятелствата. Докладчикът е изготвил заключение и след дадена възможност
на страните да се запознаят с материалите е внесъл преписката, въз основа на
което е насрочено и проведено открито заседание от състава на КЗД, с
призоваване на страните. След заседанието е постановено и оспореното решение. Видно
от проведеното проучване, органът е положил усилия за изясняване на
релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулирането в чл.9 от
ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест в
производството за защита от
дискриминация. В решението са изложени съображенията, обосноваващи крайния постановен
резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е преценила събраните по преписката
доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Предвид
това, съдът намира, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като правото
на страните не е нарушено. Следва да се посочи, че въпреки, че проучването се
извършва в 30-дневен срок, съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗДискр, а в случая съдът
констатира, че този срок не е спазен, доколкото няма възражение от никоя от
страните и няма данни с това просрочване да са ограничени техните права, като
се вземе предвид, че този срок е инструктивен, съдът приема, че не е налице
съществено нарушение на процедурата по събиране на писмени доказателства.
Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя
възражения, че не е бил уведомен за извършеното от комисията проучване, както и
че не му е била дадена възможност, съобразно чл.59, ал.3 от ЗЗДискр, да се
запознае със събраните по преписката материали. В представената от ответната
страна преписка се установява, че с уведомление за призоваване изх.№
44-00-3121/16.10.2020г. (л.40) жалбоподателят Ч. е бил уведомен за приключилото
проучване на преписка № 11/2020г., като му е указано, че на основание чл.59,
ал.3 от ЗЗдискр може да се запознае със събраните по преписката материали. Към
уведомлението е приложен и доклада-заключение по преписката, както и заявление за запознаване с преписката от Ч.Ч.
(л.44), в което е отбелязано, че на 11.11.2020г. в периода от 13:00ч. до
13:15ч. Ч. се е запознал със събраните по преписка № 11/2020г. документи. На
гърба на заявлението собственоръчно жалбоподателят е отбелязал, че е получил и
копие на становище № 19-00-34/07.04.2020г. (л.44 гръб). Освен това, видно от
представения по делото протокол от заседанието на състава на КЗД от
21.09.2021г. Ч. е бил изрично попитан дали е запознат с документите по
преписката, на който въпрос той е отговорил положително.
Неоснователни са и посочените в жалбата
възражения, за допуснато от КЗД нарушение на чл.56, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗЗДискр. Тази разпоредба предвижда, че
при осъществяване на своите правомощия комисията има право: 1. да изисква
документи и друга информация, свързана с проучването; 2. да изисква обяснения
от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването; 3. да разпитва
свидетели. Т.е комисията във всеки конкретен случай разполага с тези си права и
може да прецени съобразно ситуацията кои от тях и дали всички заедно да упражни.
В случая КЗД е поискала становище от директора на училището, като е дадено и
указание, че предвид доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр, страната може
да ангажира и други писмени и/или гласни доказателства с оглед изясняване на
случая. Относно отправеното от жалбоподателя принудително искане по чл.57 от ЗЗДискр,
съдът намира, че не са били налице предпоставките, визирани в нормата, а именно
да е съществувала опасност от изгубване или укриване на доказателство или при
особено затруднение при неговото събиране. До този извод не може да доведе и
изтъкнатото от жалбоподателя няколкократно отлагане на заседанието на комисията
от страна на г-жа Стоева, доколкото комисията е провела заседание, на което са
разпитани двама свидетели и многократно жалбоподателят е бил попитан дали и кои
свидетели иска да бъдат разпитани, както и дали иска да представи или да бъдат
събирани и други доказателства. Ч. е отговорил, че дори „го устройва“ разпитът
само на свидетелката П.П., както и че няма да представи други доказателства и
не иска да бъдат събирани други такива. С оглед установеното, съдът намира, че
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на съответствието на решението с
материалния закон, съдът приема следното:
С императивната норма на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр
е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормите
на ал.2 и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр съдържат определение на понятията „пряка
дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният
от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.
По смисъла на ал.2 на същата норма, пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр е
дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а именно-всеки акт,
действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. С разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр /ДВ, бр. 105 от 30 Декември
2016г./ се конкретизират лицата, към които може да се приложи непряката
дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1 от закона или
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят
по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение.
От анализа на цитираните норми следва изводът,
че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр е необходимо да
са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е
обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се
установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай,
а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по
някои от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него. С оглед на изложеното, за да се приеме, че с действията, описани
подробно в жалбата пред КЗД, директорът на ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре,
общ. Несебър е третирал по-неблагоприятно жалбоподателя Ч. от други лица в неговото
положение, и същите имат дискриминационен характер, то следва те да се
основават само и единствено на признак „увреждане“ на засегнатото лице, както и
да не са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане
на целта да не са подходящи и необходими.
В процесния случай жалбоподателят нито в настоящото съдебно производство, нито
в производството пред КЗД е доказал факти, от които да може да се направи
безспорен и категоричен извод, че заинтересованата страна – П.С., директор на
ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ. Несебър, го е третирала
по-неблагоприятно от други лица, на основаната на признак „увреждане“. За да се
констатира наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено друго лице
за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на
признаците по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр или „чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика“. Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и
задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида
дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними
сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими“. В процесния случай, както и правилно е отбелязала КЗД,
не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя в сравнение с
друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Съгласно специалната норма на чл.9 от ЗЗДискр,
страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти,
от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната
страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Жалбоподателят е имал възможност да представи доказателства в подкрепа на
защитната си позиция, както пред КЗД, така и в хода на съдебно-административното
производство пред тази инстанция, но такива не са ангажирани.
Основните доводи на Ч. за наличието на
дискриминация са, че за учебната 2019г./2020г., без негово знание и съгласие, е
следвало да преподава в нова стая, която е труднодостъпна и е най-отдалечената
стая в училището. Видно от доказателствата по делото, а този факт не е и спорно,
през учебната 2019г./2020г. е следвало да бъде класен ръководител на I клас в ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ.
Несебър. От събраните в хода на производството
пред КЗД доказателства се установява, че за учениците от I клас е отредена „нова“ стая, изцяло ремонтирана, с
нова дограма, под и мебели. Тази стая е разположена на първия етаж в сградата
на училището, където и до сега са се помещавали класните стаи на всички
първокласници, като същата е в близост и до новоизграден обект за раздаване на
закуски. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в оспореното
решение на КЗД мотиви, че в настоящата хипотеза жалбоподателят не е подкрепил с
никакви доказателства твърденията си за допусната спрямо него дискриминация по
признак „уреждане“ и с това не е
преодолял първоначалната доказателствена тежест по смисъла на чл.9 от ЗЗДискр.
Правилни са разсъжденията на КЗД, че преместването на класната стая на г-н Ч.
от втори етаж (където е преподавал на IV клас през учебната 2018г./2019г.) на
първи етаж е по-скоро в негово улеснение, предвид здравословното му състояние. Съдът
не намира, че с определената за жалбоподателя нова класна стая, Ч. е бил
поставен в по-неблагоприятно положение
спрямо останали учители от начален етап. Няма как всяка една от разположените
на етажа стаи да се намира на еднакво разстояние от входа на училището, респ.
от здравния кабинет или санитарните помещения. Не се установи процесната стая
да е труднодостъпна, каквито твърдения Ч. е изложил. Обстоятелството, че тя е
по-отдалечена от другите стаи на учениците от начален етап на обучение, не я
прави труднодостъпна. И в двете експертни решения на ТЕЛК е посочено, че
жалбоподателят може да изпълнява заеманата в момента длъжност, без
противопоказните условия на труд в т.15 от решението – тежък физически труд,
канцерогенна среда, каквито условия не се установяват нито пък се твърдят. Отделно
от това, всяко училище само избира как да организира своята дейност, като
следва да спазва предвидените в закон
или подзаконов нормативен акт изисквания. В процесния случай не се установи с
взетото решение за избор на новата стая за I клас за
учебната 2019г./2020г. да е допуснато закононарушение, доколкото то не нарушава
предвидените минимални изисквания за физическа среда за обучение, възпитание и
социализация.
Съдът, споделя становището на комисията, че взетото
от ръководството на училището решение класните стаи на първокласниците да се
помещават на първи етаж, е с оглед безопасността и сигурността на учениците и несъмнено
е улеснение за учителите и за родителите
на учениците. Жалбоподателят не доказа твърдението си, че само на него не е
била дадена възможност да избере стая. При анализ на събрания доказателствен
материал не се установи такава възможност да е била предоставена на другите
преподаватели от начален етап на обучение. Видно от представения с преписката
протокол № 15 от 02.09.2019г. от преведено заседание на педагогическия съвет
при ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ. Несебър, не е била разисквана темата
за избора на класна стая за I клас, а освен това по
неизяснени причини жалбоподателят не е присъствал на това заседание. Доказателствата
по преписката сочат и по-конкретно показанията на свидетеля Петрова, дадени в
производството пред КЗД, че дори към момента на провеждане на производството пред
КЗД в процесната стая продължават да се обучават учениците, които са били
първокласници през учебната 2019г./2020г. Т.е факта, че тогавашните
първокласници продължават да се обучават в същата стая подкрепя твърдението на
г-жа Стоева, че учителите от начален етап на обучение остават в стаите, в които
преподават. Освен това се оборва и застъпената от Ч. теза, че въпросната класна
стая е определената за него с оглед здравословното му състояние, след като
същата се е използвала по предназначението, за което е била предвидена, а
именно за обучение на I клас през учебната
2019г./2020г., дори след прекратяването на трудовото му правоотношение.
Ето защо съдът счита, че с определената на
жалбоподателя „нова“ класна стая не е отнемана възможността му на достъп до
учебното заведение, на правото му да упражнява професията си и да участва или
да се издига в нея. Не са представени каквито и да е убедителни доказателства,
че въпросната стая е избрана за класна стая на г-н Ч., поради неговото
заболяване и с оглед отдалечеността й от другите стаи, за да може същия да бъде
изолиран. До различен извод не води и доказания ремонт на същата, който
несъмнено предполага едни по-добри условия както за работа на съответния
преподавател, така и за престоя на учениците в нея през времето на обучение. Не
се установява с действията си заинтересованата страна П.С. – директор на
ОУ„Г.Стойков Раковски“, с.Оризаре, общ. Несебър да е довела до невъзможност или
затруднение на жалбоподателя да упражнява професионална си дейност и не го
поставя в по-неблагоприятно положение спрямо останалите учители от начален
етап, работещи в същото учебно заведение.
Предвид изложеното, съдът приема, че в
съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и
всестранно разкриване на релевантните обстоятелства в образуваното пред него
производство, след което е постановил решението си. В решението са изложени
мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на
акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност.
По изложените съображения, съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В писмено становище (л.100-102),
към което е приложено пълномощно (л.103), юрисконсулт К. е
направила искане за присъждане на направените по делото разноски. Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав
намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева –юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК;
Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и
ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС
Предвид гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд –Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.Г.Ч. ***, с ЕГН **********, против
решение № 51/19.01.2022г. по преписка №11/2020г. на Пети специализиран
постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Ч.Г.Ч. ***, с ЕГН ********** да заплати на
Комисията за защита от дискриминация сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: