Решение по дело №2171/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 №…………………/09.06.2021 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на седми юни през 2021  година,  в следния   състав:                                                      

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

               мл.с. МАРИЯ ИЛИЕВА

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 2171  по описа  за 2021   година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ В.М.с рег. № 860 на КЧСИ, жалба вх.№ 47723/10.12.2020 г., от длъжника по изп.д.№ 20208600401123  „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу отказ на ЧСИ М.да намали разноските на взискателя от 781лв. на 200 лв., евентуално в друг по-разумен размер. Излагат се доводи, че е подадена само молба за образуване на изпълнението от взискателя, длъжникът е „сигурен платец“ като застрахователно дружество, не  е дал повод за образуване на изп. дело, платил е в срока за доброволно изпълнение, при което се дължи по изпълнението само минималния размер от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изп.дело.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител. По жалбата не е подадено становище от взискателя.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.счита жалбата на длъжника за неоснователна, тъй като взискателят бил подал, освен молба за образуване на изп. дело, още 2 молби искания за изпълнителни действия, едно от които запор на банкови сметки, по който запор именно е постъпила по изпълнението сумата от 13 545,24 лв.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ В.М.и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20208600401123, намира следното :

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 13.11.2020 г. по молба на взискателя Д.Х.Б.чрез адв.П.К., за парично вземане по издаден от съд изп.лист срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. С молбата са възложени  на основание чл.18 от ЗЧСИ всички правомощия, вкл. и определяне начина на зипълнение. Не е посочен с тази молба изпълнителен способ. На адв.К.взискателят е заплатил в брой сумата 781 лв. с ДДС за изп. дело.

Въз основа на възлагането, ЧСИ М.е предприела действия по проучване имущественото състояние  на длъжника чрез НАП, като на 16.11.2020 г. са получени при ЧСИ справките за недв. имущество и банкови сметки на длъжника. На същата дата 16.11.2020 г. е изпратено и запорно съобщение до ОББ АД и наложен запор до размер на дължимата сума общо 13 525,46 лв. В изпълнение на запора е преведена цялата сума на ЧСИ на 24.11.2020 г.

С молба от 16.11.2020 г./ дата нечетлива/ но хронологично подредена в изп. дело между книжа с дати 13-16.11.2020 г., взискателят чрез адв.К.е поискал ЧСИ да направи справка в БНБ и да наложи запор върху открити банкови сметки на длъжника, и с последваща молба от 19.11.2020 г. е поискано налагане на запор на установени МПС на длъжника.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 16.11.2020 г., в която е вписан общия размер на дълга по изп. лист, лихви, такси и разноски, вкл. и 781 лв. за адв. възнаграждение за взискателя, общо  дължимото  13 525,46 лв. Поканата за доброволно изпълнение до дължника е връчена на 20.11.2020 г., като на 27.11.2020 г. дължникът е поискал с млоба до ЧСИ да се намали размера на адв. възнаграждение до 200 лв. и да не се възлага на длъжника таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1144,58 лв. Със съобщение от 27.11.2020 г. до длъжника, ЧСИ М.е оставила молбата без уважение.

Въззивният съд намира, че жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Наредбата)  предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Такова се дължи на взискателя в случая, тъй като длъжникът не е установил да е платил преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Върху сумата от 200 лв. се дължи и ДДС, доколкото е редставено доказателсво за регистирарне на адв.К.по ЗДДС, или тя е в размер на 240 лв.

Съгласно чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, и такива след изтичане на срока за доброволно изпълнение, който изтича на 04.12.2020 г. Подаваните от пълномощника на взискателя молби на 16.11. и на 19.11.2020 г. с посочване в тях на изпълнителен способ, са в срока за доброволно изпълнение, а и с тях се отстранява нередовност на молбата за образуване на изп. дело, в която не е бил посочен способ и така е нередовна с оглед изискването на чл.426, ал.2, изр. първо от ГПК. Отделно от това взискателят е възложил на ЧСИ действията по чл.18 от ЗЧСИ, вкл. и определяне на способ за изпълнение, при което не следва да се  преценяват молбите от 16.11 и 19 .11.2020 г.  като извършено от адвоката на взискателя действие по удодвлетворяване на вземането по смисъла на чл.10, ал.2 от Наредбата.  След като срещу имуществото на длъжника не са били извършени процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на определен изпълнителен способ, който да е различен от посочения в уточнителната молба към молбата за образуване на изп.дело, и не са извършвани действия по принудително събиране на вземането след срока за доброволно изпълнение, няма основание на взискателя да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение над минималния размер по чл. 10, ал.1 от Наредбата.

Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „ДЗИ-О. з.“ ЕАД,  отказ на ЧСИ В.М.да намали  разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя по изп.д.№ 20208600401123  от 781 лв. на 240 лв. с ДДС , и ОПРЕДЕЛЯ разноските  за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в изпълнението на 240 лв. с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.