Присъда по дело №495/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 17
Дата: 7 юли 2021 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20201200200495
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Благоевград , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Съдебни заседатели:Емилия Десподска

Емилия Каракушева
при участието на секретаря Христина Далева
и прокурора Райна Андреева Гундева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело от общ
характер № 20201200200495 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Б. М., роден на *** г. в гр. Г.Д., с основно
образование, неженен, неосъждан с ЕГН **********, живущ в гр.Х., ул. П.,
*, за НЕВИНОВЕН в това, че в качеството си представляващ и управляващ
„С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Благоевград на
14.03.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери - ДДС за внасяне в размер на 80 396,14 лева, като в
СД по ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г. подадена пред ТД на НАП
гр.София, офис Благоевград по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период
месец февруари 2011 г. е потвърдил неистина - в Раздел Б, графа 41– ДДС с
право на пълен данъчен кредит декларирал 80 703,57 лева, вместо 307,43
лева и в раздел В – резултат за периода, графа 50 – ДДС за внасяне
декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,24 лева, вместо 80 400,38 лева; като
използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство:
1
фактура № 34/02.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС
6 860,80 лева;
фактура № 36/04.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за
доставка на строителни материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и
ДДС 6280,00 лева;
фактура № 39/09.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и
ДДС 5 939,20 лева,
фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и
ДДС 3359,00 лева,
фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и
ДДС 7850,10 лева,
фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и
9872,00 лева,
фактура № 86/02.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС
7 715,70 лева;
фактура № 87/03.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с данъчна основа 34 915.00 лева и ДДС
6 983,00 лева;
фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и ДДС
5 097,60 лева;
фактура № 91/08.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС
5 487,00 лева;
фактура № 41/09.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС
8 168,34 лева;
фактура № 43/13.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС
2
6 783,40 лева;
без реално да са извършени такива доставки и използвал документ с
невярно съдържание при представяне на информация пред органа по
приходите – ТД на НАП гр.София, офис Благоевград – дневник за покупки за
данъчен период месец февруари 2011 г., в който са отразени горепосочените
фактури и по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер
на 80 396,14 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по престъпление
по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на
542, 10 /петстотин четиридесет и два лева и 10 стотинки/ лева от досъдебното
производство и 101,72 / сто и един лева и 72 стотинки/ лева от съдебното
производство остават за сметка на държавата.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок,
считано от днес пред Апелативен съд – София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по н.о.х.д. №495/2020 год. по описа на Окръжен съд-
Благоевград

Окръжна прокуратура-Благоевград е обвинила К. Б. М. в извършването на
престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 НК, тъй като в качеството си
представляващ и управляващ „С.“ ЕООД, гр.Благоевград на 14.03.2011 г., е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС за
внасяне в размер на 80 396,14 лева, като в СД по ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г.
подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Благоевград по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период месец февруари 2011 г. е потвърдил неистина - в Раздел Б, графа 41– ДДС с
право на пълен данъчен кредит декларирал 80 703,57 лева, вместо 307,43 лева и в раздел В
– резултат за периода, графа 50 – ДДС за внасяне декларирал ДДС за внасяне в размер на
4,24 лева, вместо 80 400,38 лева, като използвал документи с невярно съдържание при
водене на счетоводство:
1. фактура № 34/02.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева;
2. фактура № 36/04.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и ДДС 6280,00 лева;
3. фактура № 39/09.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева,
4. фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00 лева,
5. фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева,
6. фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и 9872,00 лева,
7. фактура № 86/02.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева;
8. фактура № 87/03.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с данъчна основа 34 915.00 лева и ДДС 6 983,00 лева;
9. фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с данъчна основа 25 488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева;
10. фактура № 91/08.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева;
11. фактура № 41/09.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева;
12. фактура № 43/13.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева; без реално да са
извършени такива доставки и използвал документ с невярно съдържание при
представяне на информация пред органа по приходите – ТД на НАП гр.София, офис
Благоевград – дневник за покупки за данъчен период месец февруари 2011 г., в който
са отразени горепосочените фактури и по този начин е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 80 396,14 лева.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград,
поддържайки обвинителната си теза (както за фактическата обстановка, така и за правната
квалификация), изразява становище за виновност на подсъдимия, поради което и прави
1
искане за наказването му с лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в минимално
предвидения му размер. Освен това предлага, основано на чл. 66 от НК, изпълнението му да
се отложи. Според прокурора е доказано, че в конкретната подадена декларация е
потвърдена целенасочено неистина, защото тя, както и дневниците преди това, не отразяват
вярното действително положение към данъчния период - месец февруари 2011 г., тъй като са
използвани фактури за нереални доставки от трите дружества - „А. „В.“ и „С.“. Първото
дружество няма данъчна регистрация, а другите две не са извършвали реална доставка към
дружеството, на което управител и собственик е бил подс.М.. Нелогично е той да не е знаел
за неверността на фактите от фактурите, защото е бил такъв в един дълъг период от време -
за времето от 13.11.2008 г. до 01.08.2013 г., а свид. Р.С., която е обслужвала счетоводството
на процесното дружество е комуникирала с него по повод на търговската му дейност.
Защитникът с пледирането си очертава, че основните спорни въпроси са за
годността на подсъдимия да е субект на престъплението по чл. 255 от НК, както и този за
недоказаността на правното твърдение, че самата справка-декларация е с невярно
съдържание. На основата на тези правни възражения се претендира обективна и субективна
несъставомерност на престъпния състав. Първото правно възражение е основано на
твърденията на счетоводителката Р.С., че всички първични счетоводни документи, които тя
е осчетоводявала и нанасяла в дневниците за покупко-продажба на дружеството, на базата
на които е изготвила и справки-декларациите по ЗДДС, не са й били предоставени от
подсъдимия, а от предишния управител - Б.М. или от Н.И.С., като подсъдимият не се е и
запознавал със справките-декларации, нито са му били предоставяни за подписване.
Конкретно за инкриминирания период на месец 02.2011 г. тя е категорична, че е получила
всички фактури именно от С.. Фактът, че процесната декларация е подадена по електронен
път с подпис на С.М. също сочи, че подсъдимият изобщо не е имал представа за
съдържанието й. Не е знаел и за ревизионния доклад, съответно ревизионния акт, защото
същият е връчен на предишния собственик Б.М.. Престъплението не е доказано от
обективна страна, защото счетоводната експертиза е основана на ревизионният акт, а той не
е бил връчен на подс. М., който е бил управител към онзи момент на дружеството.
Подсъдимият в лична защита също настоява за оправдаването си, тъй като чрез
обясненията си отрича да е знаел за укриването на данъка, установен при данъчната ревизия,
защото никога не се е занимавал с дейността на дружеството, на което се е съгласил да е
временно управител, вместо братовчед си.
Доказани са следните факти:
Подсъдимият К. Б. М. и Б. К. М. са първи братовчеди.
За времето от 13.11.2008 г. до 01.08.2013 г. подсъдимият е вписаният в Търговския
регистър управител и едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД /съгласно
промяната за прехвърляне на дружествените дялове първо от Б. К. М. на К. Б. М. , а след
това от връщането й им – от подсъдимия на Б.М. в справка на л.103 от том 1 на ДП/.
Дружеството е регистрирано с решение № 2081/22.06.2007 г. на БлОС по ф.д. №
1241/2007 г. „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.Благоевград, ул.Д.Б. № 11
и с едноличен собственик на капитала Б. К. М. от гр.Х. /л.27от том 5 на ДП/.
Справка за трудовите му договори на стр. 58 от том 13 от ДП сочи, че от 14.10.2005
год. до 11.06.2013 год. подсъдимият е имал сключен трудов договор със С.“ ЕООД, със
седалище Благоевград, което е с управител и едноличен собственик на капитала - Б. К. М.
/съгласно стр. 36 от том 8 от ДП/, като работел като барман в заведение.
Съпругата на Б.М. – свидетелката С. Н. М. е дъщеря на починалия на 09.05.2012 год.
2
Н.И.С. /съгласно справка от НБД „Население“ на стр. 127 от делото/.
„С.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП-София, офис Благоевград с ЕИК
по Булстат *, считано от 24.09.2007 г.
За периода от 2008 г. до 2014 г. по силата на граждански договор, сключен с
управителя Б.М., свидетелката Р.С. осъществявала счетоводното обслужване на
дружеството.
Фактурите, които са изброени в дневника за покупки и продажби за месец февруари
2011 год.:
1. от „А.“ ЕООД с.М., общ.П., представлявано от И.З. с ЕИК * - фактура № 34/02.02.2011
г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна
основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева; фактура № 36/04.02.2011 г., издадена от
„А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 31 400, 00
лева и ДДС 6280,00 лева; фактура № 39/09.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК *
за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС
5 939,20 лева; фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка
на строителни материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00
лева; фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева и
фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и 9872,00 лева.
2. от „В. 2007“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, представлявано от Е.А.: фактура №
86/02.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с
данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева; фактура № 87/03.02.2011 г.,
издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа
34 915.00 лева и ДДС 6 983,00 лева; фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от „В.“
ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и
ДДС 5 097,60 лева; фактура № 91/08.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за
доставка на строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00
лева;
3. и от „С.“ ЕООД гр. П., представлявано от К. К. с ЕИК *: фактура № 41/09.02.2011 г.,
издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа
40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева; фактура № 43/13.02.2011 г., издадена от „С. “
ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 33 917,00 лева и
ДДС 6 783,40 лева, били донесени и предадени на счетоводителката от Н. С.. Тя го
познавала, защото той имал друго дружество, което тя също счетоводно обслужвала.
Направил й впечатление „големия документооборот за този месец“, но той и казал:
„Това са документите. Длъжна си да ги обработиш“. Свидетелката знаела, че по
документи управител се води подсъдимият, но тя много рядко го била виждала,
защото „предишният управител си водел дейността“ /от непосредствените й
показания/.
Посечените фактури не отразяват реални търговски взаимоотношения по възмездни
доставки. Доставчикът „А.“ ЕООД не е регистрирано лице по ЗДДС към момента на
процесните доставки /съгласно уточнението, направено от в.л. С. при изслушването му/ и не
е имал търговски отношения с процесното дружество, а и подписът във фактурите не е на
3
представляващия и управляващя - свид.И.З. /съгласно изричните му отрицания/.
Дружеството „В. 2007“ ЕООД, което видно от справка на стр. 34 от том 8 от ДП, е с
управител и едноличен собственик на капитала Е.А., е регистрирано по ЗДДС, но за
м.февруари 2011 г. това дружеството е подало нулева справка –декларация СД за ДДС.
Фактурите за „С.“ ЕООД, което видно от справка на стр. 28 от том 8 от ДП е с управител и
едноличен собственик на капитала К. К., не са отразени в дневника за продажби за това
дружество.
Тези 12 броя фактури /както и фактура № 43416 от 07.02.2011 г. с контрагент „Е“
ЕООД за вноска по договор с данъчна основа на доставка с пълен данъчен кредит в размер
на 1537,13 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 307,43 лева, която била
с вярно съдържание / били отразени от счетоводителката С. в Дневника за покупки на „С.“
ЕООД. Въз основа на него тя изготвила СД по ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г., заедно
с отчетните регистри /дневник за покупки и дневник за продажби за месец февруари 2011 г.
/. В раздел Б, графа 31 посочила сумата с право на пълен данъчен кредит в размер на
403 502,83 лева, като в графа 41 бил начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 80 703, 57 лева. В сумата с право на пълен данъчен кредит са включени
стойностите по посочените по-горе фактури, т.е в раздел Б, графа 41 е следвало да посочи
307,43 лева.
Свидетелката не предоставила на подсъдимия за подпис декларацията, а запознала с
нея С. /изрично от показанията й/.
Съгласно проверка в информационната система на НАП, справката –декларация по
ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г. е подадена по електронен път с КЕП от С. Н. М.
/отговор на ТД на НАП Офис Благоевград на стр. 135 от делото/ .
След възложена от НАП ревизия на „С.“ЕООД е съставен ревизионен доклад от
12.09.2011 год. /том 1 л.55-91 / част от Ревизионен акт № 20001108246 от 02.11.2011 год.
/том 1 л.14-54/, които са връчени на Б.М., съответно на 05.10.2011 год. и на 06.01.2012 год. в
качеството му на управител на провереното дружество.
В ревизионния акт е направена констатацията, че има основание за корекция на
данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит за периода 01.02.2011 год. -
28.02.2011 год. на ДДС, защото процесното дружество няма право на данъчен кредит по
фактурите, издадени от „А.“ ЕООД за закупени строителни материали на обща стойност
2000 790 и ДДС в размер на 40 161.10 лева, защото доставчикът не е регистрираното лице
по ЗДДС, а тези фактури не са отчетени в дневника за продажби за отчетния период от
доставчика – „А.“ ЕООД /това е фирмата на регистрираното дружество, съответна на
посочения ЕИК във фактурите, докато в тях фирмата е „А.“/. Процесното дружество няма
право на данъчен кредит по фактурите за закупени строителни материали от „В.“ ЕООД на
обща стойност 126 416,50 лева и ДДС в размер на 25 283,33 лева, защото доставчикът няма
документи, доказващи по безспорен начин доставка на стоки. Дружеството няма право на
данъчен кредит в размер на 14 951.74 лева, защото през отчетния период са закупени
строителни материали от „С.“ ЕООД по фактури на обща стойност от 74 753,70 лева, но
представените документи също не доказват по безспорен начин доставката. Общо за
периода непризнатият данъчен кредит е 80 396,14 лева. След корекциите на декларираните
данни е установен ДДС за внасяне в размер на 80 400, 38 лева, който не е внесен.
И според допълнителната експертиза размерът на непризнатият данъчен кредит е
общо 80 396,14 лева, в т.ч непризнат такъв на 40 161,10 лева по фактурите за покупки от
„А.“ ЕООД, в размер на 25 283,30 лева по фактури за покупки от „В. 2007“ ЕООД и
непризнат данъчен кредит в размер на 14 951,74 лева по фактурите за покупките от
„С.“ЕООД, защото няма документи, доказващи извършени плащания на стоките по
4
посочените фактури и от трите дружества.
Във всички 12 фактури: фактура № 34/02.02.2011 г., издадена от „А.“ ЕООД, ЕИК *
за доставка на строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева;
/л.28 том 4/; фактура № 36/04.02.2011 г., издадена от „А.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и ДДС 6280,00 лева,/л.31том 4/;
фактура № 39/09.02.2011г., издадена от „А.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева / л.33 том 4/;
фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „А.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00 лева /л.30 том 4/;
фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „А.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева /л.29 том 4/;
фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „А.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и 9872,00 лева /л.31том 4/; фактура №
86/02.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с
данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева /л. 29 том 4/; фактура № 87/03.02.2011 г.,
издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа
34 915.00 лева и ДДС 6 983,00 лева /л.28 том 4/; фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от
„В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и
ДДС 5 097,60 лева /л.32 том 4/; фактура № 91/08.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК *
за доставка на строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева
/л.33 том 4/; фактура № 41/09.02.2011 г., издадена от „С.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на
строителни материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева /л.32 том 4/;
фактура № 43/13.02.2011 г., издадена от „С.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни
материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева; /л.30 том 4/ няма подпис за
получателя К.М., като и без специални знания, защото е лесно сравнимо, се установява, че
те са изписани с един почерк. Годишната данъчна декларации по ЗКПО за 2008 год., в която
е вписан Б.М. като представляващ задълженото лице „С.“ ЕООД, е подписна с подпис, който
също без специални знания е такъв, какъвто е, положения за представляващия в ГДД за
2009, 2010 и 2011 год., макар, че в тях е вписан подсъдимия, а всички тези подписи са
видимо различни от подписа му в постановлението за привличане като обвиняем.
Подсъдимият не е осъждан.
Доказателствени и правни изводи
Изпълнен е доказателственият стандарт за съществено значимия фактически извод,
че процесните фактури, като първичните счетоводни документи, не отразяват реални
търговски взаимоотношения по възмездни доставки, които са основанието за определяне на
дължимите данъци от страна на „С.“ ЕООД, защото напълно безпротиворечиво се
установява, че не са настъпили в търговския оборот данъчните събития /12-те облагаеми
търговски сделки/ с изискуемите по закон характеристики от значение за определяне на
дължимия данък.
Доказано е, че данъчните събития не са настъпили от единството, образуващо се от
констатациите на Ревизионния акт, които се потвърждават от липсата на извършени
плащания от процесните дружества по сделките, доказващи покупките по посочените
фактури и от трите дружества. Макар и ревизионният акт да е писмен документ, съставен в
хода на административно производство, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от НПК той,
както и приложения към него ревизионен доклад, са допустими доказателствени средства.
По отношение на тях е в сила обаче ограничението на ал.2, което е за доказателсвената им
тежест, предвид въведената забрана присъдата да почиват само на установените чрез тях
данни.
Към това единство се добавя и резултатът от проверката на фактите, направена от
5
вещото лице в първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, като
първата експертиза е относима само в частта и за периода от 01.02.2011 год. до 28.02.2011
год., тъй като само тази част от нея изследва декларираните в процесната декларация
сделки. В ревизионния доклад има разминаване за сумата, за която дружеството няма право
на данъчен кредит в размер на 14 951.74 лева за закупени строителни материали от „С.“
ЕООД по фактури на обща стойност от 74 753,70 лева, тъй като в т.3 на стр. 66 в началото е
посочена сумата от 14751,74 лв., а след това в заключението - 14951 лева, която се отразява
и на общата сума от 80 3921, 14 лева. Има грешка, като вярна се приема първата, тъй като
след това в допълнителната експертиза е възприета тя, а и математическият сбор 80 396,14
лева е възможен с нея. Допълнителната експертиза потвърждава /виж справка 1 от нея/, че
размерът на непризнатият данъчен кредит е общо в размер на 80 396,14 лева, в т.ч
непризнат такъв на 40 161,10 лева по фактурите за покупки от „А.“ ЕООД, в размер на
25 283,30 лева по фактури за покупки от „В. 2007“ ЕООД и непризнат данъчен кредит в
размер на 14 951,74 лева по фактурите за покупките от „С.“ ЕООД.
Декларираните в процесната справка-декларация сделки не са обективно
реализирани /с изключение на тази с контрагент „Е“ ЕООД, касаеща вноска по договор с
данъчна основа по фактура № 43416 от 07.02.2011 г., която е призната и от проверяващите за
такава с вярно съдържание /, поради което и самата справка- декларация не е с вярно
съдържание.
Тези доказателствени изводи убедително доказват обективната състовомеронст на
обвинението – осъществяването на деянието и на резултатът му.
Не е доказано обаче знанието на подсъдимия, че процесните фактури отразяват
нереални търговски взаимоотношения по възмездни доставки, а от там и че те не са
основание за определяне на дължимите данъци от страна на „С.“ ЕООД, защото:
Не може да бъде спорно, че като формален едноличен собственик и управител на
това дружество подсъдимият е бил данъчно-задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗДДС. Той не е автор на дължимата за данъчния период – м. февруари 2011 год. справка -
декларация № 01001207834/14.03.2011 г., тъй като тя е съставена от счетоводителката Р.С. и
е подадена до данъчната администрация по електронен път с КЕП от С. Н. М., която е
съпруга на предишния /и на следващия/ управител на дружеството – Б.М., и дъщеря пък на
този, който е наредил на С. осчетоводяването на първичните счетоводни документи -
процесните фактури , въз основа на който е изготвен вторичният - дневникът за покупките -
Н.И.С.. Нещо повече той не е бил запознат със съдържанието й основано на
конкретизацията на счетоводителката. В показанията й обаче има съществено разминаване
за факта, как е подадена процесната СД, защото според свидетелката това е станало на
хартиен носител с подател К.М., докато самата данъчна администрация сочи, че е подадена
по електронен път с КЕП на С. Н. М.. Сигурността, която дава резултатът от извършената
проверка в информационната система на НАП, налага вярност на писмената информация.
Не е доказано, че той е знаел, че фактурите не отразяват реални търговски сделки,
защото негов подпис в тях няма /те са неподписани от получателя на стоките/, а той не ги е
фактически предал на счетоводителката за осчетоводяването им. Между показанията на св.
С. от досъдебното производство и тези от съдебното следствие няма съществено
противоречие за факта кой й е предал процесните 12 фактури, защото при сравняването на
първите по време показания с непосредствените се изяснява, че тя не е дала отговор на този
въпрос. Разминаване има, но то е за това кой принципно и е давал документите за
осчетоводяване. Оправданието, което тя дава е достоверно, защото прочетените показания
действително са за принципното й твърдение, че управителят й е давал документите,
докато в разпита от съда вече ясно прави конкретизацията, че това е старият управител или
бащата на жена му, тъй като с подсъдимия се е виждала само няколко пъти, за да подписва
6
документи.
Сочената от прокурора обвързаност между св. М., неговата съпруга и нейният баща,
не е обстоятелство, ползващо обвинителната теза, а тъкмо обратното. Тя е пряко свързана
не само с конкретната документална дейност на счетоводителката, за която са събрани
фактически данни, че е била извършвана под чужд контрол на други лица, но и потвърждава
верността на обясненията на подсъдимия, че „не се е занимавал с нищо в тази фирма за
времето докато я върнал на братовчед си“, защото носи информацията, че подсъдимият не е
извършвал търговска дейност, а е бил във фактическа зависимост от свид. Б.М.. По
инициатива на последния именно са били сключени договорите за прехвърлянето на
дружествените дялова, което е било временно, и то докато подсъдимият е работел като
баран в стопанисвано от братовчед му заведение. Подсъдимият сам не е извършвал никаква
търговска дейност и защото преките гласни доказателства установяват това
безпротиворечиво: преценката на счетоводителката, че „предишният управител си водел
дейността“ /от непосредствените й показания/, която обаче е основана на възприятието й за
конкретния факт, че всички документи за извършени сделки са й били донасяни от М. или от
неговият тъст до смъртта му, която е настъпила след подаването на процесната СД, напълно
съответства на тази на самия Б.М., че братовчед му е бил фиктивен управител.
В такава насока са и писмените доказателства, защото в годишнините данъчни
декларации по ЗКПО, в който подсъдимият е вписан като представляващ, не е доказано, че
са подписани от него.
Поради това следва извода, че подсъдимият не е годен субект на данъчното
престъпление по чл. 255 от НК, защото макар и да е физическото лице, което по закон,
управлява и представлява търговското дружество, според отбелязаното в търговския
регистър, той фактически не е изпълнявал задълженията на търговеца в този период,
възложени му от данъчния закон /така, както изисква т.4 на ТР № 4/2015 год.та ОСНК/. Като
такъв той не е извършител на доказаното осъществяване на изпълнителното деяние по чл.
255, ал.1 от НК и неговия резултат по ал. 3.
Поради недоказаност на авторството на деянието и поради субективна
несъставомерност, за което се изложиха съображения по-горе, се направи извод, че е налице
основанието по чл. 304 от НПК за оправдаването му.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни