МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 260035/24.02.2021г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 614/2020г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против П.Г. *** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимата
така, както е по обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Основавайки се на заключението на
вещите лица по назначената СППЕ, че по време и след периода, в който се е водило
гражданското дело за издръжка, подсъдимата е разбирала свойството и значението
на извършеното и е можела да ръководи постъпките си, прокурорът оценя
извършеното като съставомерно и от субективна страна и пледира да бъде призната
за виновна. С оглед представените доказателства за изплащане пълния размер на
присъдената в полза на низходящ на подсъдимата издръжка и обстоятелството, че
същата не се е ползвала от привилегията на чл.183, ал.3 от НК, счита, че следва
да намери приложение разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и предлага подсъдимата
да не се наказва.
Подсъдимата,
редовно призована, участва лично в разпоредителното и в първото по делото
заседание. Дава подробни обяснения по обвинението, в които излага, че не е
плащала издръжка на малолетното си дете първоначално поради това, че то е било
при нея, а впоследствие поради обстоятелствата, че изпаднала в кома и след подобряване
на състоянието й заминала при роднини в Испания, за да се възстанови. Сочи
също, че и към момента има проблеми с паметта, както и че междувременно, с
финансовата помощ на роднините си, е изплатила целия размер на дължимата за
инкриминирания период издръжка.
Редовно
упълномощеният защитник - адвокат намира обвинението за недоказано, като счита,
че поради липсата на средства, както и на движимо и недвижимо имущество, и
невъзможността за полагане на труд поради здравословното й състояние,
подсъдимата е била в обективна невъзможност да изпълни задължението си за
издръжка. В тази връзка застъпва становище, че деянието е несъставомерно от субективна
страна и пледира за постановяване на оправдателна присъда. Прави алтернативно
искане за прилагане привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.
За да постанови присъдата
си,ЯРС прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г. и св. Н.Д. са родители на малолетното дете Д. Н. Д., ЕГН **********,
роден на ***г.
С Решение № 661/30.12.2016г. по гр.д. № ***/2016г. на ЯРС, влязло в сила на
30.12.2016г., било утвърдено постигнато между подсъдимата и св. Н. Д.
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение
на детето било предоставено на бащата - св. Н. Д., и подсъдимата била осъдена
да му заплаща в това му качество месечна издръжка в размер на 105 лева.
Въпреки постановеното
решение на гражданския съд, от влизане в сила на съдебния акт до месец февруари
2020 г., включително, подсъдимата не е плащала присъдената в полза на детето й
издръжка, но на 19.06.2020г. заплатила целия размер на дължимата издръжка
за инкриминирания период, като по банков път превела на св. Д. сумата от 3990
лева.
През инкриминирания
период - на 08.12.2017г., подсъдимата била хоспитализирана в МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол с диагноза АСФИКСИЯ – УДУШАВАНЕ ЧРЕЗ СТРАНГУЛАЦИЯ.
АНТЕРОРЕТРОГРАДНА АМНЕЗИЯ. СУИЦИДЕН ОПИТ – НЕУТОЧНЕНО.
Вследствие на
антероретроградната амнезия, представляваща остро състояние, характеризиращо се
с пълна загуба на спомен за период от секунди до дни и повече преди събитието, подсъдимата изпаднала в състояние на продължително разстройство на
съзнанието, поради паметови дефицити във всички парамерти.
Вещите лица,
изготвили назначената СППЕ не могат да се ангажират с точни времеви рамки на
последвалото асфиксията продължително разстройство на съзнанието, но изхождайки
от данните в медицинската литература изразяват становище, че в случая
максималният срок за възстановяване на паметовите функции е максимум осем
месеца.
Експертите са
категорични, че независимо от наличните данни за активно употребяване на ПАВ от
страна на подсъдимата, към момента на постановянване на решението по гр. д. № №
2143/2016г. на ЯРС и след това, до изпадането в състояние на асфиксия, същата
не е имала значими нарушения на базисните психични фукнции, разбирала е
свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките си.
Същата не страда и не е страдала от психично заболяване и не се води на отчет в
психиатрично заведение. Към момента на изследването не са установени груби
нарушения на психичните й функции, както и нарушения на базинсите й психични
функции. Налице е единствено снижаване на интелектуално-мнестичните й
възможности, но паметовите смущения не са с тежък характер и не обуславят
невъзможност за правилно въприемане на фактите и за даване на достоверни
обяснения за тях.
По въпроса за
трудоспособността на подсъдимата през инкриминирания период вещите лица
изразяват становище, че изключая осеммесечния максимален възстановителен такъв
след изпадането в състояние на асфиксия, здравословното състояние на
подсъдимата не води до пълна нетрудоспособност, като сочат, че
трудоспособността се възстановява аналогично на възстановяването на паметовите
функции.
Към момента на извършване на деянието подс. Г. е неосъждана и не се е
ползвала от привилегията по чл.183, ал.3 от НК.
Горното съдът прие за установено от обясненията на подсъдимата, от
показанията на св. Д., дадени по време на досъдебното производство пред органа
на ДП, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, от показанията на свидетелите И. и Н., от
заключението и показанията на вещите лица, изготвили назначената съдебно
психологическа и психиатрична експертиза, както и от писмените доказателства по
делото, на които съдът даде вяра, тъй като са безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се и кореспондират изцяло помежду си.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подс. Г. е осъществила състава на престъплението
по чл.183, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец януари 2017 г.
до месец ноември 2017г., включително, и в периода от месец септември 2018г. до
месец февруари 2020г., включително, в гр. Ямбол, действаки в условията на
продължавано престъпление, след като е осъдена Решение № 661/30.12.2016г. по
гр.д.№ ***/2016г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 30.12.2016г., да издържа
свой низходящ – детето си Д.Н. Д., ЕГН **********, роден на ***г., като заплаща
на Н.Д. ***, в качеството му на баща и законен представител на детето, месечна
издръжса в размер на 105 лева, съзнателно не е изпълнила това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, съответно в размер на единадесет
месечни вноски и в размер на осемнадесет месечни вноски, или общо двадесет и
девет месечни вноски, като общият размер на неплатената издръжка възлиза на
3045 лева, и преди постановяване на присъдата от първата инстанция подсъдимата
е изпълнила задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, както следва:
1. В периода от месец януари 2017 г. до месец ноември 2017г., включително,
в гр. Ямбол, след като е осъдена Решение № 661/30.12.2016г. по гр.д.№ ***/2016г.
по описа на ЯРС, влязло в сила на 30.12.2016г., да издържа свой низходящ –
детето си Д.Н. Д., ЕГН **********, роден на ***г., като заплаща на Н.Д. ***, в
качеството му на баща и законен представител на детето, месечна издръжса в
размер на 105 лева, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски - единадесет месечни вноски, и
2. В периода от месец септември 2018г. до месец февруари 2020г.,
включително, в гр. Ямбол, след като е осъдена Решение № 661/30.12.2016г. по гр.д.№
***/2016г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 30.12.2016г., да издържа свой
низходящ – детето си Д.Н. Д., ЕГН **********, роден на ***г., като заплаща на Н.Д.
***, в качеството му на баща и законен представител на детето, месечна издръжса
в размер на 105 лева, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски - осемнадесет месечни вноски.
От обективна страна, в случая действително са налице извършени от подсъдимата
две съставомерни деяния по посочения текст на наказателния закон, прекъснати от
периода на продължително разстройство на съзнанието вследствие на асфиксия, чието
авторство, както и броят на неплатените вноски, безспорно се установяват от
събрания по делото доказателствен материал.
Изпълнителното деяние по чл.183 от НК и в двата случая е осъществено чрез
бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от
присъдена в полза на низходящ на подсъдимата издръжка. В конкретния случай от влизане
в сила на решението по гр.д. № 2143/2016г. на ЯРС на 30.12.2016г. до месец февруари
2020г. подс. Г. изобщо не е плащала издръжка на малолетното си дете Д.Н. Д..
Първото деяние е осъществено в приода от месеца, следващ този на влизане в сила
на решението на гражданския съд - в случая месец януари 2017г., до месец
ноември 2017г., включително, а второто - от месеца, след изтичане максималния
осеммесечен възстановителен период след асфиксията - месец
септември 2018г., до месец февруари 2020г., включително, като съответно се
касае за единадесет и за осемнадесет неплатени месечни вноски. Престъпленията
са на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянията не е
необходимо настъпването на вредоносен резултат за издържаното лице, доколкото
се счита, че обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две
месечни вноски за издръжка.
От субективна страна и в двата случая подсъдимата е действала с пряк
умисъл. Знаела, че съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 2134/2016г. на
ЯРС дължи на малолетното си дете Д.Н. Д. месечна издръжка в размер на 105 лева,
съзнавала е, че от влизане на решението в сила до м. декември 2018г. и в
периода от м. септември 2018г. до 19.06.2020г., когато е изпълнила изцяло
задължението си, не предприема никакви действия по заплащане на присъдената
издръжка, че и в двата времени периода задължението възлиза на повече от две
месечни вноски и пряко е целяла това, тъй като е съзнавала неизбежността на
резултата.
Подсъдимата е действала в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в един непродължителен период от време –
м. януари 2017г. – м.
ноември 2018г.,
вкл., и м. септември 2018г. – м.
февруари 2020г.,
вкл., е извършила две деяния, всяко едно от които поотделно
осъществява състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Деянията са
извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно последващото
се явява продължение на предходното.
С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимата Г. за виновна в
извършването на престъпление по чл.183, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, но тъй като
в срока по чл.183, ал.3 от НК – на 19.06.2020г., или до постановяване на
настоящата присъда, същата изцяло е заплатила дължимата за издръжката на детето
сума, за която й е повдигнато обвинение, заплащайки на св. Д. по банков път
сумата от 3990 лева, в резултат на деянието не са настъпили други вредни
последици за издържания, и Г. не се е ползвала от привилегията по чл.183, ал.3
от НК, на
основание цитирания законов текст, след като я призна за виновна, съдът не й
наложи наказание.
Съдът
намери, че по обвинението за неплащане на издръжка за периода от месец декември
2017г. до месец август 2018г. включително, включващ месеца на изпадане в състояние на асфиксия и
последвалата антероретроградна амнезия, както и осеммесечния възстановителен
период,
подсъдимата следва да бъде призната за невиновна, тъй като бездействието й в
тези времеви рамки
не съставлява престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК, доколкото същата е
действала в състояние на невменяемост. С оглед тежестта на състоянието й след
акфиксия и последвалата антероретроградна амнезия, довели до продължително
разстройство на съзнанието, в горепосочения период подсъдимата не е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Този
извод се базира на заключението на вещите лица по назначената комплексна
съдебнопсихиатрично-психологическа експертиза и показанията им пред съда, което
съдът прие изцяло, като обективно, всестранно, компетентно изготвено и
кореспондиращо, както с обясненията на подсъдимата, така и с показанията на
свидетелите И. и Н.. А след като в горепосочения период на извършване на
деянието подсъдимата се намирала в състояние на невменяемост и съгласно чл.33,
ал.1 от НК състоянието на невменяемост изключва наказателната отговорност на
дееца, и обратното - вменяемостта е
предпоставка за вината му, съдът намери, че подсъдимата следва да бъде призната
за невиновна, поради което и на основание чл.304 от НПК, я оправда по обвинението
в тази му част.
При този изход на делото, доколкото подсъдимата беше призата и за виновна,
на основание чл.189, ал.3 от НПК в нейна тежест бяха присъдени и направените по
делото разноски общо в размер на 772 лева, от които 732 лева, вносими в приход
на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 40 лева, вносими
в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: