Р Е Ш Е Н И Е
№ 2293 30.09.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 3269 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на К.М.М. с ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, офис 318, против
Областна дирекция на МВР-Бургас, адрес: *****, представлявана от директора *****,
с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 526 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от 1 792 часа,
който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на
2 048 часа или води до положен извънреден труд от 256 часа, който следва
да бъде заплатен по 6 лева на час, в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018
год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2019 г., до окончателното
й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът излага, че е в служебно
правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността *****в
структурата на Областна дирекция на МВР-Бургас, като вследствие на
трансформацията на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени
256 часа извънреден труд на стойност 6 лева на част. Работното му време било
организирано на смени от по 12 часа, които били предварително определени и
отчитането им ставало с график всеки месец.
В съдебно заседание на 19.09.2019 г.
ищецът се е отказал от иска си за месеците януари и февруари 2016 г. за сумата
над 1 514. 39 лева до първоначалния заявен размер от 1 526 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.
3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба ответника, с който оспорва не се оспорва допустимостта на иска,
но се сочи за неговата неоснователност, като в случая били приложими специалните норми на чл. 187 и
следващите от ЗМВР. Заявява също така, че положеният от ищеца труд е надлежно
начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за
отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият
е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към
процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе
нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължима търсената в
настоящото производство сума, като дължимото допълнително възнаграждение в
размер на 0.25 лева за положения от ищеца нощен труд също му било изплатено.
Депозира и възражение за изтекла погасителна давност досежно
част от претенцията за периода от 01.01.2016 г. до
23.04.2016 г. Също търси присъждане на разноски по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от
представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2018г. е заемал длъжността *****в
структурата на Областна дирекция на МВР-Бургас. Не е спорно също така, че в
това си качество, ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Видно от заключението на вещото лице
по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира,
като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания
и като неоспорено от страните, че в периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. ищецът
е положил 2 508 часа труд на 12-часови
смени. От тях нощен труд са 1 648 часа. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1.143, нощният труд от 1 648 часа възлиза на 1 883. 66 часа
и води до положен извънреден труд от 235. 66 часа. На ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 1 648 за процесия период, колкото са и отчетените
часове по протоколи. За тези 1 648 часа са изплатени 412 лева. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 235. 66 часа,
като стойността му е 1 514. 39 лева.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т.
3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл. 179,
ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът
за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители
извън редовното работно
време, режимът на
дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители
се определят с наредба
на министъра на
вътрешните работи.
През процесния период 01.01.2016г.
– 31.12.2018г. са действали Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната
разпоредба. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г.
и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
По принцип трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания
за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 430 лева.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание, като за времето от 01.03.2016
г. до 01.08.2016 г. е приложима
нормата на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407, а за
останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, че нощният труд от 1 648 часа, преизчислен с
коефициент 1.143, е 1 883. 66 часа. Разликата от 235. 66 часа не е
отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е
в размер от1 514. 39 лева, като няма данни така претендирана
сума да е заплатена на ищеца.
По отношение на направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземанията съдът намира
следното:
Приложима е разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР, съгласно която норма, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Предвид тази
уредба вземанията за извънреден труд за първото тримесечие на 2016 година,
става изискуема през месец април 2016 година, когато всъщност е предявен и иска
- 23.04.2019 година. Поради изложеното се налага извода, че не е изтекъл
тригодишен погасителен давностен срок досежно вземанията в периода от 01.03.-23.04.2016 г.,
регламентиран в чл. 111, б. „а“ от ЗЗД.
Съгласно чл.114 от ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо, а давността се прекъсва с предявяване на иск – чл.116, б.
„б“ от ЗЗД.
При това искът като основателен следва да се уважи до заявения размер от 1 514.
39 лева, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва
да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата от 480 лв., за изплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед на
възражението за прекомерност съдът намира, че същото не е прекомерно с оглед
степента на фактическа и правна сложност на делото, тъй като реално възлиза на
400 лв., като отделно от адвокатско дружество е начислено и ДДС. Размерът от
400 лв. клони към минималния такъв от 340 лв.
Съответно
неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото
разноски.
Следва също така на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за
производството в размер на 60. 57 лева и 150 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 210. 57 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *****,
представлявана от директора *****, да
заплати на К.М.М. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 514. 39 лв. /хиляда петстотин
и четиринадесет лева и 39 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото
и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 235. 66 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г.
нощен труд от 1 648 часа в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 23.04.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 480 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *****,
представлявана от директора ***** да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 210. 57 лв. /двеста и десет лева и 57 ст./, от които 60.
57 лв. за държавна такса и 150 лева за разноски за експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.