МОТИВИ към
Присъда № 48 от 31.08.2017 г.
на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 1034 по описа за 2017 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия В.Г.Г. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс за
това, че на 16.08.2017 г. в град Хасково управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с peг. № X **** АХ с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,88 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство - алкотест „Дрегер 7510“ с № 0091.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено. След анализ на
установените смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи отговорността такива,
предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, да му определи наказание по реда на чл. 55 от НК, а именно по вид „Лишаване
от свобода” под законовия минимум, чието изпълнение бъде отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години, както и глоба, на основание
чл. 55, ал. 2 НК. Счита, че следвало да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
като обосновава и срока на това наказание.
Подсъдимият В.Г.Г. ***, редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира
повдигнатото му обвинение и се признава за виновен по него. Дава, в хода на
съдебното следствие, обяснения за случилото се, а в хода на съдебните прения отново
поддържа тезата, че е виновен. В дадено му право на последна дума изразява
съжаление и моли съда за справедливо наказание.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
В.Г.Г. е роден на *** ***, същият е български гражданин, българин
по произход, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, с настоящ
адрес ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 798, издадена от Районен съд – Хасково на 16.08.2017 г. подсъдимият В.Г.Г. ***
не е осъждан, но има данни е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание, а именно по НАХД №
657/2005 г. по описа на РС – Хасково за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено
на 12.10.2005 г. От събраните за подсъдимия характеристични данни се
установява, че по отношение на същия има данни за криминални регистрации, но
няма данни за контакти с криминално проявени лица, нито такива за употреба на
наркотични и упойващи вещества, а в квартала, в който живее не се ползва с
добро име. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние сочи, че не получава доходи от трудова или друга от изброените дейности,
но притежава недвижимо имущество – къща в с. Конуш, обл. Хасково от 100 кв.м.
Вписал е, че притежава лек автомобил марка „Мицубиши“ и товарен
автомобил марка „Фолксваген“.
Според данните в приложената справка за
водач/нарушител от региона, издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, подсъдимият
В.Г.Г. *** има издадено на негово име свидетелство за управление на МПС № *********
(категории: „В“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“) с дата на валидност на документа 17.03.2017
г. и се води на отчет в ОД на МВР - Хасково Сектор „Пътна полиция“ - Хасково като
последните години има налагани множество наказания за нарушаване правилата за движение
по пътищата.
На 16.08.2017 г. свид. Б.С.Д. - полицейски
служител в сектор „Общинска полиция“, група „Охрана на обществения ред“ при РУ
на МВР - Хасково съвместно с колегата си Ц.Д.били на работа по утвърден график за
времето от 19.00 часа на 15.08.2017 г. до 07.00 часа на 16.08.2017 г. В около
01.30 часа на 16.08.2017 г. се движели с патрулния автомобил по бул. „Освобождение“
в посока бул. „Илинден“ в град Хасково. Движейки
се по бул. „Освобождение“ до кръстовището с ул. „Лонгоза“ в град Хасково, свид.
Б.С.Д. и Ц.Д. видели да се движи и криволичи по пътното платно лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“ с peг. № X **** АХ, като веднага спрели за проверка автомобила.
При извършване на проверката полицейските служители установили, че превозното
средство се управлявал от подс. В.Г.Г., който миришел силно на алкохол. Поискано
било съдействие от ОДЧ при РУ на МВР - Хасково, като на място незабавно пристигнали
свид. А.К.А. и М.М., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ при
ОД на МВР - Хасково, като подс. В.Г.Г. бил изпробван за употреба алкохол с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510“ с № 0091, което отчело съдържание на алкохол с концентрация
2.88 на хиляда. На подс. В.Г.Г. бил издаден талон за медицинско изследване, след
което бил отведен в „Спешно отделение“ при „МБАЛ - Хасково“ АД - гр. Хасково, като
отказал кръвна проба за изследване, видно от съставения за това на същата дата протокол.
За констатираното деяние, срещу подс. В.Г.Г. бил издаден на същата дата, в
негово присъствие, от свид. А.А., Акт за установяване на административно нарушение,
бл. № 008797, който подсъдимият подписал без да впише обяснения или възражения
в съответната предвидена за това графа, а издаденото на негово име СУМПС №
********* и контролен талон към него,
както и свидетелство за регистрация на МПС част II, били иззети.
Със Заповед 1970зз – 29р/16.08.2017
г.. подсъдимият В.Г.Г. бил задържан за срок
до 24 часа в РУ на МВР - Хасково.
От представените писмени доказателства
– Протокол № 3286р – 22476 от 31.05.2017 г. на Лаборатория за проверка на СИ при
ГДНП при МВР е видно, че техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ № ARDN 0091 е преминало периодична
проверка на 10.05.2017 г. и е годно за измерване.
Изложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, характеристична справка, както и от обясненията на подс. В.Г.Г. *** и показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.К.А. и Б.С.Д.. Обясненията
на подсъдимия и показанията на изброените свидетели настоящият съдебен състав
кредитира с доверие при обосноваване на фактическите си изводи като логически
последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени
доказателства, а така също и помежду си, досежно основните моменти, включени в
предмета на изследване. Впрочем, конкретно по отношение на гласните доказателствени
източници не е налице такова съществено разминаване, което да налага последващ и по – задълбочен анализ за тяхната достоверност.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен
извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият В.Г.Г. *** е
осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба,
за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца
- 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността
по административен ред по ЗДвП, където минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда.
Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността
на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда,
достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба
№ 30/2001 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано
по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам
признава в хода на разследването и конкретно в дадените на досъдебното
производство и приобщени от съда обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено
и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта
– 2.88 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството
алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите като
настоящата, в които лицето отказва да даде кръвна проба за изследване,
независимо от това дали в даден предходен момент е проявило съгласие и воля да
съдейства за вземането на кръв и извършването на лабороторно изследване за
определяне концентрацията на алкохол.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие,
пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол
и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация
над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 2.88
на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо
деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта
му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното
налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо
със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление
по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума
на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал.
1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия
или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира
в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен
състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на чл. 343б, ал. 1 от НК. Това приложение обаче следва
да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни
престъпления и в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление
на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
така и от изявлението на самия подсъдим, съдържащо признание на факта, че той
именно е управлявал процесния лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с peг. №
X **** АХ при извършване на проверката, наличието на деяние и неговото авторство.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията
на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна
предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, в
редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, предвид
законодателните промени, /обн. в ДВ бр. 74/2015 г./, основано на преценката за степента
на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца в
контекста на отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 2.88
промила, значително надвишаваща прага от 1.2 на хиляда. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което
може и следва да бъде окачествено като положително – подсъдимият се явява и дава
обяснения по случая пред съда. Налице са и други факти, които следва да бъдат
интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства, като
чистото съдебно минало на подсъдимия, но в контекста на наличието на
регистрирани множество нарушения на правилата за движение по пътищата в
последните години. Не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността
на подс. В.Г.Г. *** – за него са събрани характеристични данни, които го
характеризират в по – скоро в положителен план, но макар и да не влияе на
извода относно съдимостта на лицето данните за предходното освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК
за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК са безспорно отрицателен атестат за личността. Въпреки
последното от изложеното, преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата
от значение за преценката, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия В.Г. то да бъде определено при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, в хипотезата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства
за основното наказание. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване
от свобода” съдът прие да бъде за срок от 6 месеца, като изпълнението на същото
на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с изпитателен срок от три години,
доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки за това
и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на
наказанието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който
бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“ под установения специален минимум
в рамките на ограничението по ал. 2 на чл. 55 НК, като бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия, а
именно 190 лева, както и срокът на кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия съдът наложи кумулативно предвиденото
наказание от посочения вид, като ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по – горе, от значение за индивидуализацията. По този начин това
наказание бе определено за срок от 1 година, отчитайки, че подсъдимият е следвало
да проявява по – голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната правно
– регламентирана дейност. Налице е основание и за процедиране от съда по реда
на 59, ал. 4 от НК и при изпълнение на така наложеното наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” да бъде постановено приспадане на времето, през което подсъдимият
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано
от 16.08.2017г.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата по делото.
Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.