№ 649
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
и насрещна въззивна жалба срещу Решение №261066/09.11.2020 г., постановено по
гр.д.№14536/2018 г. на СГС, ГО, I-12 състав, с което по предявени от А. П. П. и П. Г.
О.., искове с правно основание чл.49 от ЗЗ, против Център за спешна медицинска
помощ – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците
обезщетение от по 800 000 лв., за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Г.
В. П. – съпруг на първата и баща на втората ищца, настъпила на 04.08.2018 г.,
причинена в резултат от бездействието от страна на ЦСМП-София да изпълни
основното си задължение – да осигури спешна и неотложна медицинска помощ. С
обжалваното решение съдът е уважил частично предявените искове, като е осъдил
ответника да заплати на всяка от ищците сумата от по 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума за
периода от 01.11.2018 г. до окончателното плащане, като е осъдил страните да заплатят
разноски по съразмерност. Недоволни от решението са останали и двете страни.
С въззивна жалба вх.№295349/27.11.2020 г. ответникът Център за спешна
медицинска помощ /ЦСМП/ - София, чрез адв. В.К., обжалва решението в неговата
осъдителна част изцяло, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Съдът е приел, че исковете са
доказани по основание, и че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД с
допълнителните изисквания на чл.49 от ЗЗД, като възложеното на ответника
задължение да оказва спешна медицинска помощ на болни и пострадали физически
лица, на процесната дата не е изпълнено. Приел е, че бездействието е противоправно,
като е игнорирана обективната невъзможност на ответника да осигури посещение на
1
болния П., не е несъмнено установена пряка причинно-следствена връзка между
смъртта на пациента и бездействието на ответника, като съдът е възложил на ответника
доказателствената тежест за опровергаването на причинната връзка. Сочи се
нарушение на чл.52 от ЗЗД, като е определен завишен размер на обезщетението,
присъдено на всеки от ответниците. Настоява за отмяна на решението в осъдителната
му част изцяло и по двата иска, а при условията на евентуалност – за чувствително
намаляване на присъденото обезщетение и на двете ищци.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с
правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на
изискванията н ачл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна, както и на третото
лице – помагач на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.
№304761/21.12.2020 г., подаден от ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, чрез юрк. С. Х., в
който се поддържа становище за основателност на въззивната жалба на ответника. Не е
налице непрофесионално и нехуманно отношение към пациента и неговите близки от
страна на служители на ЦСМП София. Ищците не са установили при условията на
пълно и главно доказване какви реанимационни дейности са могли, а и е следвало да
бъдат извършени от екип на ЦСМП, за да се спаси живота на пациента. От събраните
гласни доказателства се установява, че в процесната нощ екипите са обслужвали
пациенти в много тежко състояние, изискващо медицински приоритет, съгласно
правилата на Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина“. Определеният от съда размер от 150 000 лв. на обезщетението не
отговаря на действително претърпените вреди от ищците. Настоява се за уважаване на
въззивната жалба на ответника, като се отмени изцяло първоинстанционното решение.
Ищците не са депозирали отговор на въззивната жалба на ответника, но в срока
по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана Насрещна въззивна жалба вх.№301282/11.12.2020
г., подадена от А. П. П. и П. Г. О.., двете чрез адв. И.С., срещу решението в неговата
отхвърлителна част изцяло. Сочи се неоснователно занижаване на размера на
присъденото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди. Настоява се за
отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на исковете до пълния
им предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното
производство, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирани
страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител с пълномощно за всички инстанции, приложено към насрещната
въззивна жалба. С Определение от 06.11.2018 г. ищците са били частично освободени
от задължението за внасяне на държавна такса за първоинстанционното производство,
на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, за сумата над размера от 400 лв. /над 200 лв. за всяка от
двете ищци/. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от
насрещната въззивна жалба е връчен на насрещните страни – ответника ЦСМП –
София, и третото лице – помагач „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор вх.№279171/15.02.2021 г.,
2
подаден от Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - София, чрез адв. В.К., в
който се застъпва становище за неоснователност на депозираната насрещна въззивна
жалба. Оспорва се направената в жалбата на ищците интерпретация на използваното в
справката на ответника за заетостта на екипите на ЦСМП съкращение „о.м.“, като се
уточнява, че в документацията на ЦСМП с посочената абревиатура означава „оставен
на място“, т.е. че пациента не е транспортиран до болнично заведение. Тъй като този
въпрос се повдига едва с насрещната въззивна жалба, с отговора се представя
допълнение на вече приетата по делото справка. Поддържа се становище, че исковете
не са доказани по размер, претенцията не съответства на стандартите на живот в
страната, не е съобразена със състоянието и възрастта на починалия, характера на
заболяването, песимистичната прогноза. Настоява се насрещната въззивна жалба да се
остави без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
Извън срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор на насрещната въззивна
жалба с вх.№284 444/25.02.2021 г., подаден от „ЗАД ОЗК - Застраховане“АД, чрез юрк.
С. Х.. Поддържа се становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Оспорват се твърденията на ищците, че онкологичното заболяване на пациента е
датирало „по-малко от 20 дни преди настъпването на смъртта“ и че същото е било в
начален етап. Настоява се за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение, и
постановяването на решение, с което изцяло да се отхвърлят исковите претенции.
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите, страните не са
направили доказателствени искания.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и
правосубектни страни, поради което е допустим.
По правилността на обжалваното решение, съдът от правна страна съобразява,
че съгласно установената съдебна практика, предпоставките за ангажиране на
отговорността на възложителя на основание чл.49 от ЗЗД, са: 1. Вреди, причинени на
пострадалия; 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД
е възложил работа; 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника; 4. Причинителят да има вина за вредите.
Отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна
функция. Тя е отговорност за чуждо виновно противоправно действие или бездействие.
Противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД е всяко действие или
бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на
извършителя, което нарушава установената обща забрана да не се вреди другиму.
Бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва
да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната
страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за
извършването на действието /в т.см. Решение №136/27.06.2019 г. по гр.д.№501/2019 г.
на ВКС – 3-то гр. отд./. Безвиновната отговорност по чл.49 от ЗЗД на възложителя на
работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена
работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на
последната. Когато се касае за оказана медицинска помощ, включително и спешна
3
такава, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед
твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската
помощ е правно регламентирана дейност /Решение №103/25.07.2019 г. по гр.д.
№2700/2018г. на ВКС – 3-то гр. отд./. В някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Нормата на чл.81, ал.2 от ЗЗ
свързва правото на достъпна медицинска помощ с прилагане на принципите на
своевременност, достатъчност, качество и равнопоставеност при оказване на тази
помощ. Качествените критерии за медицинските услуги се основават на утвърдените
по реда на Закона за лечебните заведения медицински стандарти и Правилата за добра
медицинска практика, чието изпълнение се преценява при търсене на отговорност за
непозволено увреждане. Причинно-следствената връзка на противоправното поведение
с вредите, които делинквентът виновно е причинил при или по повод изпълнението на
работата, е материално-правна предпоставка за пораждане на гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя. Тя представлява отношение на
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е
следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е
деянието да не е единствената причина за резултата, т.е. вредата да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се
предполага, а следва да се докаже, като доказателствената тежест за това лежи върху
ищеца.
Съобразявайки така приетите принципни положения, в конкретния случай съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че съпругът на първата ищца и
баща на втората ищца – Г. В. П., е страдал от онкологично белодробно заболяване,
установено в Епикриза от 17.07.2018 г. издадена от Болница Токуда. Не се спори, че на
04.08.2018 г. след обяд състоянието на Г. П. внезапно се е влошило, като същият
получава затруднение в дишането, по повод на което неговата съпруга - първата ищца
А. П. П., се обажда на телефон 112 и настоява за посещение от екип на ЦСМП –
София. Не се спори, че при това обаждане успешно е осъществена връзка с ЦСМП –
София, както и че в периода от момента на получаване на първото повикване, до
констатиране на смъртта на Г. В. П. в 22.00 часа от дежурен лекар от 17-то ДКЦ – д-р
Н. Д., посещение от екип на ЦСМП – София не е направено. Спори се по наличието на
част от елементите на фактическия състав на осъществен деликт от служителите на
ЦСМП – София – по наличието на противоправност на бездействието на служителите
на ЦСМП – София да осъществят посещение на адреса от медицински екип в
посочения интервал от време, както и по наличието на причинна връзка между
бездействието на ЦСМП – София да изпрати медицински екип, и настъпилата смърт на
Г. В. П.. Спорен по делото е и размерът на справедливото обезщетение за претърпените
от всяка от ищците неимуществени вреди от смъртта на Г. В. П..
Спорните въпроси във връзка с наличието на осъществен деликт от служителите
на ответника, са във връзка с релевирани от ответника в срока по чл.131 от ГПК
правоизключващи възражения:
Че осъщественото бездействие от служителите на ЦСМП е в резултат на
съществуваща обективна невъзможност да бъде изпратен екип за спешна
4
медицинска помощ на адреса, поради ангажираност на всички екипи в посочения
период;
Че настъпилият резултат – смъртта на Г. В. П., не е в причинна връзка с
осъщественото бездействие от служителите на ЦСМП, а неизбежен резултат от
съществуващото при него онкологично заболяване.
От Препис – извлечение от акт за смърт №0339/05.08.2018 г. /на л.9/ се
установява, че Г. В. П., с ЕГН **********, е починал на 04.08.2018 г. в 22.00 часа, в гр.
София. От Удостоверение за наследници изх.№РОБ18-УГО01-4912/16.08.2018 г. /на
л.8/ се установява, че същият е оставил свои наследници по закон съпруга А. П. П., и
дъщеря П. Г. О...
От Съобщение за смърт №45/04.08.2018 г. /на л.10/ се установява, че същото е
издадено от д-р Н. Д., който е констатирал настъпилата смърт в 22.00 часа, като
причина за смъртта е посочена „остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, в
резултат от заболяване.
От Епикриза от Клиника по пневмология на Болница Токуда, ИЗ
№242223/11.07.2018 г.-17.07.2018 г. /на л.11/ се установява, че Г. В. П., на 68 г., е бил
хоспитализиран за 7 дни, по повод окончателна диагноза: „Инфламирани двустранни
бронхиектазии с пневмоничен тласък и плеврален излив в ляво. ХОББ-тежка форма,
гр.С по ТОЛД – екзацербация. Нискодиференциран аденокарценом в левия бял дроб с
вторични пулмонални лезии и медиастинална лимфаденомегалия.“ В графа
„обсъждане“ е отразено: „Пациент с клинични и рентгенови данни за белодробна
инфекция на фона на хистологичноверифициран белодробен карцином. Постъпи с
фебрилитет, кашлица и завишени възпалителнии маркери; влошени спирометрични
показатели. Приложеното комплексно лечение , вкл. и адаптирано антибиотично
спрямо микрО.ологичния резултат, доведоха до клинично, рентгенологимно и
функционално подобрение, стихване на оплакванията и тенденция за нормализиране
на маркерите на възпаление. Насочва се към онколог с оглед стартиране на химио- и
лъчетерапия според издадено решение от Онкокомитет “. От Резултат от образно
изследване, направено на 31.07.2018 г. /на л.13/ се установява, че: „ В сравнение с
предходната рентгенография от 16.07.2018 г. без динамика в засенчването вляво.
Редукция по обем на плевралния излив от тази страна.“
От писмо вх.№16929/07.02.2019 г. от МВР - Дирекция „Национална система
112“ – РЦ 112 - София /на л.53/ се установява, че на 04.08.2018 г. са постъпили шест
броя обаждания към телефон за спешни повиквания 112 от телефонен номер
**********, в 19:13 ч.; 19:34 ч.; 19:47 ч.; 20:44 ч.; 20:57 ч.; и 21:17 ч.
Съгласно приложените към писмото звукозаписи, възпроизведени на хартиен
носител от назначената по делото СТЕ вх.№107462/29.08.2019 г. /на л.72-85/ се
установява, че в 19:13 ч. за пръв път е постъпило обаждане на спешен телефон 112, с
което е поискана спешна медицинска помощ за Г. П.. При обаждането успешно е
осъществена връзка с ЦСМП – София, при което е била подадена информация, че Г.
П., на 68 години, живущ на адрес: гр. ***, бул.“***“ № ***, вх.А, етаж 5, апартамент
№14, квартал „***“, зад ИСУЛ, като адреса отстои на около 300 метра от сградата на
ЦСМП - София, страда от онкологично заболяване – рак на белия дроб, и в момента е
със затруднено дишане, като състоянието му по преценка на близките, е тежко. На
близките е съобщено, че в момента няма свободен екип /“Ох, ние имаме толкова много
5
адреси…Когато има екип…Добре, като има екип, ще дойдат“/.
При обаждането в 19:34 ч. се съобщава на ЦСМП за допълнително влошаване
на състоянието на болния, който вече е изпаднал в неадекватно състояние, вече не
може да говори /„Каза, че е много зле, умирам. Сега вече не говори.“/, не може да
диша, прави опити да диша. Дадени са указания на близките да включат болния на
кислороден апарат, да следят пулса му, и да чакат.
В 19:47 ч. близките отново се обаждат, умоляват за бързо идване на екип, тъй
като болният умира. Получават отговор: „Госпожо, аз ви казах, че имаме много
адреси… Ама вие може да сте на, отсреща, значи всички са на адреси и то катастрофи,
инфаркти, инсулти по болниците. Като няма екип…Добре, госпожо. Сега ще предам,
като има екип, ще дойде.“
В 21:17 ч. при проведения разговор близките уведомяват, че болният е може би е
изпаднал в кома, не реагира, в безсъзнание е. Служителят на ЦСМП насочва близките
да се обадят на личния лекар, чието задължение било да констатира смъртта. Въпреки
възраженията на близките, че те не могат да преценят дали човека е починал, поради
липса на квалификация, получават категоричен отговор: „Аз ви разбирам, но това е
ангажимент на личния лекар….Аз ви казвам, човека не диша. Много добре знаете, че
човека е починал…Ма, вие го казвате това, бе уважаема госпожа. Може би, не може
би, не може да ми говорите такова нещо. Може би, не може би. Всеки, всеки знае кой
диша и кой не диша…Значи, госпожа, личния лекар. Няма да водиме този разговор.
Личния лекар ви казах. За констатация на смъртта, личния лекар. За документи, личния
лекар.“
От изготвената допълнителна СТЕ вх.№145561/2511.2019 г. се установява, че на
04.08.2018 г. е проведен и още един разговор в 20:30 ч., иницииран от служител на
ЦСМП. На въпроса „Какъв е проблема, госпожа?“ близките на болния съобщават, че
„проблема е, че той умира или умря и аз се опитвам да помогна, и чакам 100 часа.
Много ви моля, идвайте бързо.“ При изясняване на състоянието на болния, близката на
болния съобщава, че той вече не диша, но не е сигурна в това, може да има пулс, но да
не може да го долови, поради притеснението си. Отговорът е: „Как, госпожа, човекът е
онкоболен. Онкоболните пациенти не подлежат на реанимация. Какво може да направи
Спешна помощ?... Ами то е ясно дали диша или не диша, не можете да намерите пулс
още повече, току-що това казвате. За съжаление…Ама госпожа, каквото и да правим,
аз това искам да ви обясня, че когато пациента е онкоболен, той не подлежи на
реанимация, оттам нататък, дори и да диша, не диша, ние нищо не можем да
направиме. Тези пациенти се счита, че ако ги реанимираме, им удължаваме мъките и
страданието. Нищо не можем да направиме….Ами така, госпожа, онкоболен е
пациента, медицината е безсилна на този етап.“
Съдът намира заключението за компетентно и обективно изготвено, неоспорено
от страните, поради което го кредитира.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. К.,
от които се установява, че в деня на смъртта на Г. П. свидетелката е присъствала в
апартамента от 16.00 часа, до смъртта на Г. П.. Той бил тежко болен, и към 18:00 часа
получил дихателна криза. Съпругата му /ищцата А.П./ започнала да звъни на бърза
помощ и от 18 ч. до 21 часа тя получавала отрицателни отговори. Свидетелката чула, че
отговорите били в смисъл, че човекът е онкоболен, така че не изпращат екип и не
6
трябва да се удължава неговата агония. Така и не бил изпратен екип на Бърза помощ.
Чак след настъпването на смъртта на Г. П. дошъл личният му лекар, който констатирал
смъртта и написал смъртния акт. Свидетелката и съпругата на Г. П. се опитали да
помогнат на болния, въпреки че нямали медицинско образование - правили дишане
уста в уста, сърдечен масаж, по указания по телефона свидетелката поставила
инжекция, с каквато семейството разполагало. Свидетелката не знаела преди това П. да
е получавал такива кризи. Свидетелката имала впечатления от последните 2 месеца
преди смъртта му, тъй като преди това семейството било в чужбина. Знаела, че е болен
от рак. Една седмица преди смъртта му П. бил изписан от болницата.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Г. – служител на
ЦСМП, който бил на смята по време на получаване на сигнала на 04.08.2018 г. Същият
установява, че същата вечер дежурството било много натоварено, работели 14 екипа,
но имало много спешни повиквания. Процесният случай касаел пациент с метастази в
костите и в белите дробове, като състоянието му било с песимистична прогноза.
Пациентът бил на кислороден апарат. Освен онкологичното, имал и други заболявания,
които усложнявали общата му клинична картина. Посочените белодробни заболявания
свидетелят знаел от колегите си, които били посещавали пациента при предишни
повиквания на адреса, като се бил информирал за тези обстоятелства по-късно, от
изготвената медицинска документация в ЦСМП във връзка с предишните посещения.
Честа практика било до пристигането на екипа на „Бърза помощ“ при пациента, на
близките да се дават указания от медицински лица по телефона какви действия да
предприемат по спешност, което било в съответствие с медицинската практика.
От представеното от ответника писмено доказателство – фиш
№084882/04.08.2018 г. /на л.39/ се установява, че повикването за пръв път е отразено в
медицинската документация на ЦСМП в 19,16 ч., като няма данни да е било предавано,
и да е тръгвал екип. В полето на фиша е отразено „няма свободен екип“. Във фиша е
отразено, че пациента е онкоболен с карценом на белия дроб, със затруднено дишане.
Случаят е отразен като приключен в 20:16 ч. В графата „поведение“ е вписано: „Даден
съвет. Починал е…/останалият текст не се чете/“.
За установяване на заетостта на екипите, по делото е приета като доказателство
„Справка за движението на екипите от 16:50 ч. до 20:32 ч. на дата 04.08.2018 г.“, с
посочен списък на екипите, и всеки от тях на какви повиквания е бил ангажиран /час и
адрес на повикването, час на тръгване и приключване, транспортиран ли е пациента и
до къде/.
От така събраните по делото доказателства съдът установява следното:
Съгласно чл.1 от Правилника за устройството и дейността на Център за спешна
медицинска помощ, ЦСМП е лечебно заведение, в което медицински специалисти с
помощта на друг персонал оказват спешна медицинска помощ на заболели и
пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до
евентуалната им хоспитализация. Съгласно чл.8 /в относимата му редакция към
04.08.2018 г./, дейността на ЦСМП се осъществява от стационарни и мО.лни екипи,
като съгласно ал.2 техните основни професионални дейности се определят съгласно
утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“. Съгласно Раздел I, т.2 от
утвърдения с Наредба №3/06.10.2017 г. медицински стандарт „Спешна медицина“,
основна цел на упражняването на медицинската специалност „Спешна медицина“ е да
7
бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи,
потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими
увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния при
пациента и/или дефинитивното му лечение. Съгласно т.5, обект на дейностите от
обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ е единствено спешният
пациент. Като такъв, т.2 от Раздел II дефинира „всеки, при който е налице спешно
състояние и поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни
действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до
тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на
жизненоважни органи или системи или до смърт.“ Както се установява от
дефиницията за „спешен пациент“, от нея не са изключени болните от онкологични
заболявания. В т.3 е дефинирано понятието „степен на спешност“ като необходимата
предвид клиничното състояние на пациента бързина, с която се предприема
съответното медицинско действие в обхвата на медицинската специалност
„Спешна медицина“, с цел постигане на оптимален и най-благоприятен клиничен
изход от спешното състояние на пациента“.
Съгласно Глава II, Раздел I, т.1.1.1., първият основен елемент от практкуването
на медицинската специалност „Спешна медицина“ е медицинският триаж, който
съгласно подробно разписаните в Раздел II характеристики и изисквания за
осъществяване, съставлява дейност по разпределение (сортировка) на пациентите чрез
определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и
необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт. Той се базира на
преценка на входящите субективни оплаквания и обективни клинични критерии при
пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ /витални
параметри, ключови симптоми и признаци/, с цел категоризиране и определяне на
медицинския приоритет в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на
спешност), нуждата от ресусцитация /съживяване/ и приложение на незабавни
животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и
инструментални ресурси. В т.9 са дефинирани основните подкомпоненти на
медицинския триаж, като в т.9.1.1 е посочен телекомуникационният триаж , състоящ
се от провеждане на телефонно интервю от диспечерски екип, целящо набиране на
входяща информация чрез задаване на ключови въпроси към търсещия системата на
спешна медицинска помощ. Следващият подкомпонент, съгласно т.9.1.2. е кодирането
на повикването с определяне на триажната категория на пациента, и съответната на
тази категория времева рамка за изпълнение на повикването от подходящ спешен
мобилен екип във възможно най-кратък времеви интервал. Третият подкомпонент
/етап/, посочен в т.9.2., е осъществяване на приоритетен екипен триаж, състоящ се в
определяне на спешен мобилен екип за поемане и изпълнение на повикването
(реагиращ екип на повикването) в зависимост от определената при
телекомуникационния триаж триажна категория, в необходимата за изпълнение на
повикването времева рамка, като се определя най-близкият по времеви критерий до
мястото на инцидента и по възможност най-компетентният за изпълнение на
повикването мобилен екип.
В т.8.1 с най-висока степен на спешност е определен т.нар. „Критичен спешен
пациент“, който се отразява с код червено - А1. Като такъв е дефиниран „пациентът с
животозастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с
висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции
8
за предотвратяване на последваща нестабилност на дихателната функция,
циркулацията и/или неврологичната функция.“ Както се установява от дефиницията на
понятието, от тази категория не са изключени пациентите с животозастрашаващи
признаци и симптоми вследствие онкологично заболяване. Съгласно зададения
медицински стандарт за действие, в този случай се изисква незабавно осигуряване на
максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на
специалността „Спешна медицина“, посредством приложение на напреднали техники
за поддържане на живота, и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с
най-висока компетентност, или от екип с по-ниска компетентност, но под медицински
контрол.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна, че в 19:16 ч. е бил осъществен достъп до системата за
СМП, като съпругата на пациента е подала входящи данни за възникнали
животозастрашаващи признаци и симптоми – нестабилност на дихателната функция
/силно затруднено дишане, до невъзможност за поемане на достатъчно въздух/,
свързана със заболяване с висока вероятност от летален изход /карценом на белия
дроб/. От правна страна съдът констатира, че така съобщените признаци съответстват
на дефиницията на „критичен спешен пациент“, подлежащ на кодиране с код А1.
Видно от фиш №084882/04.08.2018 г. /на л.39/, въпреки ясно съобщените при
проведеното интервю животозастрашаващи признаци и симптоми, свързани с
нестабилност на дихателната функция и наличие на заболяване с висока вероятност от
летален изход, отразени и в самия фиш, длъжностното лице от стационарния
диспечерски екипи в районната координационна централа на ЦСМП не е определило
каквато и да е триажна категория на пациента – графата за отразяване на характер на
повикването, степен на спешност, и необходимост от неотложен транспорт, е изцяло
непопълнена. В полето на фиша е отразено „няма свободен екип“. Посочените
констатации обосновават фактически извод, че длъжностното лице от районната
координационна централа на ЦСМП, въпреки че е провело телефонно интервю, което е
съдържало достатъчно данни за определяне на степента на спешност на пациента, не е
изпълнило задълженията си по т.9.1.1.2 да кодира повикването с определяне на
триажната категория на пациента, както и задълженията си по т.9.2 за осъществяване
на приоритетет екипен триаж – да определи спешен мобилен екип за поемане и
изпълнение на повикването, да предаде и възложи повикването на съответния
реагиращ екип, и да му предаде информацията за пациента по стандартен базов модел.
Нещо повече - при последващите повиквания в 19:34 ч. и в 19:47 ч., при които са
получени данни за тежко влошаване на жизнените показатели на същия пациент,
длъжностното лице от районната координационна централа на ЦСМП е продължило да
осъществява само първият подетап от медицинския триаж, като отново /в 19:34 ч./ и
отново /в 19:47 ч./ е провеждало само телефонното интервю, след което е бездействало
да осъществи последващите подетапи от медицинския триаж. Вместо да бъде
осъществен приоритетен екипен триаж, и случаят да бъде възложен на конкретен
мобилен екип, един час след първото повикване – в 20:16 ч. длъжностно лице от
стационарния екип на ЦСМП е осъществило отново телефонна връзка, за да проведе
поредното телефонно интервю /четвърто по ред/ за състоянието на пациента, и да
констатира /по телефона/ смъртта му, единствено по данни за жизнените му
показатели, зададени от лице в тежко обременено емоционално състояние и без
медицинска квалификация. Въз основа на зададените данни от съпругата на пациента,
случаят е приключен в 20:16 ч. поради смърт на пациента, далеч преди констатирането
9
на смъртта от лице с медицинска квалификация, което е сторено едва в 22:00 ч.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че от
правна страна по делото е установено осъществено бездействие на служители на
ответника, което е противоправно, тъй като се изразява в неизпълнение на
задълженията за осъществяване на медицински триаж, установени в Глава II, Раздел II,
т.9.1.1.2 и т.9.2 от одобрения с Наредба №3/06.10.2017 г. медицински стандарт
„Спешна медицина“.
Съдът намира, че в пряка причинна връзка с осъщественото бездействие на
служителите на ЦСМП – София, е настъпването на смъртта на пациента Г. П..
Спецификата на осъществяваната медицинска дейност от ЦСМП, изразяваща се в
упражняването на специалността „Спешна медицина“, предполага наличие на „спешен
пациент“ – т.е. пациент, при когото в резултат от заболяване, увреждане или друго
спешно състояние, са започнали причинно-следствени процеси, които без бързи и
квалифицирани диагностично-лечебни действия и транспорт, биха довели до тежки
или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненоважни
органи или системи, или до смърт. Съгласно Раздел I, т.2 от медицински стандарт
„Спешна медицина“, основна цел на упражняването на медицинската специалност
„Спешна медицина“ е да бъде прекъснато развитието на тези остри или внезапно
възникнали животозастрашаващи спешни състояния при пациента. По делото е
безспорно установено, че в конкретния случай тази цел не е изпълнена, и започналото
развитие на животозастрашаващото състояние на пациента не е било прекъснато, и не
е бил направен опит да бъде прекъснато, а е продължило своя ход до настъпването на
леталния изход. В пряка причинно-следствена връзка с осъщественото бездействие от
служителите на ответника, не са осъществени необходимите бързи и квалифицирани
диагностично-лечебни действия, които биха могли да прекъснат започналия причинно-
следствен процес, водещ до смъртта на пациента.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е релевирал възражение, че смъртта на
пациента, настъпила на 04.08.2018 г., е била неизбежен резултат от онкологичното му
заболяване, и не би могла да бъде предотвратена от евентуалните действия, които биха
могли да бъдат предприети от служителите на ЦСМП – София. По делото обаче не са
събрани доказателства, че независимо от възможните действия, които биха могли да
бъдат осъществени от служителите на ЦСМП, настъпването на смъртта на Г. П. на
04.08.2018 г. е била неизбежна, и процесът на развитието на животозастрашаващото
състояние до летален изход в този момент не е можело да бъде прекъснат с ресурсите
на ЦСМП. Събраните гласни доказателства също установяват, че Г. П. е бил с влошено
общо състояние, в резултат от множество хронични заболявания, включително и
карценом на белия дроб. Същите обаче не обосновават извод за предстояща близка
смърт. От събраната по делото медицинска документация – Епикриза от Клиника по
пневмология на Болница Токуда, ИЗ №242223/11.07.2018 г.-17.07.2018 г. /на л.11/ и
Резултат от образно изследване, направено на 31.07.2018 г. /на л.13/ се установява, че
Г. В. П., е бил изписан на 17.07.2018 г. с подобрение, в добро общо състояние, като
липсва медицински риск при изписването на пациента, и същият е насочен към
онколог за започване на ХЛТ, като на 31.07.2018 г. от образното изследване е
установена редукция на плевралния излив в белия дроб. Посочените обстоятелства
опровергават извода за близка и неизбежна смърт на Г. П. в резултат от онкологичното
му заболяване. Доказателствената тежест за установяване по несъмнен начин на
релевираното възражение за неизбежност на леталния изход, и невъзможност в този
10
момент да бъде прекъснат процеса с ресурсите на ЦСМП, лежи върху ответника. При
неосъществено пълно и главно доказване, че предотвратяването на смъртта на
пациента е било невъзможно с ресурсите на ЦСМП, възражението се явява
неоснователно.
При установеното по делото противоправно бездействие на служителите на
ответника, и настъпилия в пряка причинна връзка с него вредоносен резултат – смъртта
на Г. П., съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав за ангажиране
на гаранционната отговорност на ответника на основание чл.49 от ЗЗД, за
обезщетяване на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Г.
П. – съпруг на първата ищца и баща на втората.
За установяване на претърпените от ищцата А.П. неимуществени вреди по
делото е представен Акт за граждански брак /на л.6/, от който се установява, че бракът
между ищцата и починалия Г. П. е бил сключен през 1977 г., като до момента на
прекратяването му със смъртта на съпруга, той е продължил повече от 40 години. По
делото е установено, че двамата съпрузи са живеели заедно до смъртта на Г. П., като за
съществуващите между тях отношения, изградени на основата на любов и взаимна
подкрепа, свидетелстват обстоятелствата, установени по делото – ищцата е полагала
грижи за болния си съпруг до смъртта му, и е преживяла тежко неговата смърт,
предвид установеното по делото нейно емоционално състояние по време на опитите
да осигури медицинска помощ на съпруга си. Настъпилата пред очите мъчителна
смърт на най-близкият човек, без да бъде направен опит да се облекчат страданията
му, е нанесла тежки емоционални страдания на ищцата. С оглед установените по
делото обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените на
ищцата А.П. неимуществени вреди от смъртта на Г. П., настъпили в причинна връзка с
бездействието на служителите на ответника, следва да бъде определено в размер на
100 000 лв. /сто хиляди лева/
За установяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата П. Г. О..
съдът взема предвид, че към момента на смъртта на нейния баща, ищцата е била на 34
години, вече напълно самостоятелен и независим от родителите си възрастен човек. От
представената от нея декларация за материално и гражданско състояние се установява,
че същата има свое 4-членно семейство. Същата не е присъствала при настъпването на
смъртта на нейния баща, тъй като в този момент е била в чужбина /което обстоятелство
е заявено в исковата молба/. Не се установява да е живяла в едно домакинство със своя
баща до смъртта му. Било е известно, че нейния баща е болен от онкологично
заболяване, което с висока вероятност предполага неблагоприятен изход. При тези
обстоятелства съдът намира, че смъртта на нейния баща е причинила на тази ищца
О.чайните неимуществени вреди от загубата на родител, поради което съдът намира,
че претърпените от тази ищца неимуществени вреди от смъртта на Г. П., следва да
бъде определено в размер на 80 000 лв.
Като е достигнал до различни изводи относно справедливия размер на
обезщетението, което следва да бъде заплатено от ответника на всяка от ищците, съдът
е постановил частично неправилно решение, което ще следва да се отмени за размера
над сумата от 100 000 лв. по предявеният иск от ищцата А. П. П., и за размера над
сумата от 80 000 лв. по предявеният иск от ищцата П. Г. О... До тези размери
решението на първостепенния съд ще следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
11
При този изход от спора, на страните следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство по съразмерност, съобразно удовлетворената част от
обжалваемия интерес на всяка от тях. Общият обжалваем интерес по двете въззивни
жалби е в размер на 1 600 000 лв., като обжалваемият интерес на всяка от ищците е в
размер на по 650 000 лв. /общо 1 300 000 лв./, а обжалваемият интерес на ответника е в
размер на 300 000 лв. /по 150 000 лв. по иска на всяка от ищците/. Ищците са
претендирали с въззивната жалба присъждане на направените във въззивното
производство разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния им представител, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАДв. Същите са внесли
държавна такса по въззивната си жалба в размер на 200 лв., но тъй като въззивната им
жалба е изцяло отхвърлена, разноски за държавна такса не следва да им се присъждат.
По предявения иск на А. П. П. обжалваемият интерес на ищцата от отхвърляне на
въззивната жалба на ответника е удовлетворен до размера на 100 000 лв. от общия
обжалваем интерес в размер на 800 000 лв. – т.е. до размер от 1/8 част, поради което на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищцата, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция в размер на 1/8 от минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, или сумата от 2191,25 лв. /1/8 от 17 530 лв./.
По предявения иск от П. Г. О.., удовлетвореният обжалваем интерес на тази ищца е в
размер на 80 000/800 000 части, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр.
чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва в полза на процесуалния представител да се присъди
такава част от минималното адвокатско възнаграждение, или сумата от 1753 лв.
Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на разноски за
процесуално представителство в размер на 17 000 лв., но по делото не се откриват
доказателства да са били направени от въззивника-ответник такива разноски –
представеният ДПЗС предвижда изплащане на договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 17 000 лв. по банков път, но липсват доказателства да е
осъществено такова плащане, поради което разноски за процесуално представителство
за въззивната инстанция не следва да се присъждат в полза на ответника. Следва обаче
да му се присъдят част от направените от него разноски за държавна такса за
въззивното производство, съразмерно на удовлетвореният материален интерес по
въззивната му жалба – т.е. 12/30 части от платената ДТ за въззивната инстанция в
размер на 6000 лв., или сумата от 2400 лв., от която сума ищцата А.П. следва да бъде
осъдена да заплати 1000 лв., а ищцата П.О. следва да бъде осъдена да заплати 1400 лв.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, следва да бъде частично
отменено и решението на първостепенния съд в частта му за разноските, които
ответникът ЦСМП е бил осъден да заплати. Съобразно резултата от въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЦСМП следва да заплати ДТ в размер
на 7200 лв., поради което над тази сума, до размера на държавната такса от 12 000 лв.,
който ответникът е бил осъден да заплати по сметка на СГС, решението на
първостепенния съд ще следва да се отмени. Ще следва да се отмени също и решението
на съда в частта му, в която в полза на процесуалния представител на ищците е
присъдено адвокатско възнаграждение над размера от 3944,25 лв., до размера от 7 530
лв., който ответникът е бил осъден да заплати на адвокат С.. На основание чл.78, ал.3
от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника допълнителни
разноски за производството пред първостепенния съд, съобразно допълнително
отхвърлената част от предявените от тях искове. Ответникът е претендирал със списък
12
по чл.80 от ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 5 500 лв.
за адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от предявените искове, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да му се присъдят 142 /160 части от сумата 5 500 лв. –
т.е. сумата от 4 881,25 лв. Първостепенният съд е осъдил двете ответници общо да му
заплатят сумата от 4550 лв. /поравно/, поради което на ответника следва да се присъдят
допълнителни разноски в размер на 331,25 лв., които следва да бъдат разпределени
между ищците, както следва: ищцата А.П. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника още сумата от 138 лева, а ищцата П.О. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника още сумата от 193,25 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261066 от 09.11.2020 г., постановено по гр.д.№14536 по
описа за 2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
осъден ответникът Център за спешна медицинска помощ – гр. София, на основание
чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата А. П. П., с ЕГН**********, сумата над размера от
100 000 лв. /сто хиляди лева/, до уважения размер от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния съпруг Г. В. П., настъпила на 04.08.2018 г., в резултат от осъществено
бездействие от служители на ЦСМП – София да изпълнят задължението си да му
осигурят спешна медицинска помощ, ведно със законната лихва върху тази горница, за
периода от 01.11.2018 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА с която е
осъден ответникът Център за спешна медицинска помощ – гр. София, на основание
чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата П. Г. О.., с ЕГН **********, сумата над размера от
80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, до уважения размер от 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Г. В. П., настъпила на 04.08.2018 г., в резултат от осъществено
бездействие от служители на ЦСМП – София да изпълнят задължението си да му
осигурят спешна медицинска помощ, ведно със законната лихва върху тази горница, за
периода от 01.11.2018 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която
ответникът Център за спешна медицинска помощ – гр. София е бил осъден на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати на СГС държавна такса за размера над 7200
лв. /седем хиляди и двеста лева/, до размера от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която Център за спешна медицинска помощ – гр. София е бил
осъден на основание чл.38 от ЗАдв. да заплати на адвокат С. сумата над размера от
3944,25 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет и пет
стотинки/, до размера от 7 530 лв. /седем хиляди петстотин и тридесет лева/, И
ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. П. П., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***,
бул.“***“ № ***, вх.А, ет.5, ап.14, против Център за спешна медицинска помощ –
София, с адрес: гр. София, бул.“Васил Левски“ №129, иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД, за сумата над размера от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, до размера от 150 000 лв.
/сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Г. В. П., настъпила на 04.08.2018 г.,
в резултат от осъществено бездействие от служители на ЦСМП – София да изпълнят
задължението си да му осигурят спешна медицинска помощ.
13
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Г. О.., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
бул.“***“ № ***, вх.А, ет.5, ап.14, против Център за спешна медицинска помощ –
София, с адрес: гр. София, бул.“Васил Левски“ №129, иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД, за сумата над размера от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, до размера от 150 000
лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Г. В. П., настъпила на 04.08.2018 г., в
резултат от осъществено бездействие от служители на ЦСМП – София да изпълнят
задължението си да му осигурят спешна медицинска помощ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261066 от 09.11.2020 г., постановено по гр.д.
№14536 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, В ЧАСТТА МУ,
с която е осъден ответникът Център за спешна медицинска помощ – гр. София, на
основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата А. П. П., с ЕГН**********, сумата до
размера от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Г. В. П., ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 01.11.2018 г. до окончателното плащане, КАКТО И В
ЧАСТТА с която е осъден ответникът Център за спешна медицинска помощ – гр.
София, на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата П. Г. О.., с ЕГН **********,
сумата до размера от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Г. В. П., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2018 г. до окончателното
плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която предявеният от А. П. П., против ЦСМП-
София иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Г. В. П. е бил отхвърлен за размера
над сумата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 800 000 лв., КАКТО И В
ЧАСТТА, в която предявеният от П. Г. О.. против ЦСМП-София иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Г. В. П., е бил отхвърлен за размера над сумата от 150 000 лв.
до пълния предявен размер от 800 000 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, в която ответникът
Център за спешна медицинска помощ – гр. София е бил осъден на основание чл.78,
ал.6 от ГПК да заплати на СГС държавна такса до размера от 7200 лв. /седем хиляди и
двеста лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Център за спешна медицинска помощ – гр.
София е бил осъден на основание чл.38 от ЗАдв. да заплати на адвокат С. сумата до
размера от 3944,25 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет и
пет стотинки/, до размера от 7 530 лв. /седем хиляди петстотин и тридесет лева/.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – гр. София, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат В.Б. И., от
САК, със служебен адрес: гр. ***, пл.“***“ №4, ет.1, сумата от 3944,25 лв. /три хиляди
деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за процесуалното
представителство на А. П. П., с ЕГН**********, и на П. Г. О.., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. П. П., с ЕГН**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на Център за спешна медицинска помощ – София, с адрес: гр. София,
бул.“Васил Левски“ №129, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски
за въззивното производство, КАКТО И сумата от 138 лв. /сто тридесет и осем лева/,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА П. Г. О.., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
14
заплати на Център за спешна медицинска помощ – София, с адрес: гр. София,
бул.“Васил Левски“ №129, сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/,
представляваща разноски за въззивното производство, КАКТО И сумата от 193,25 лв.
/сто деветдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща допълнителни
разноски за първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД, в
качеството на трето лице – помагач на ответника Център за спешна медицинска помощ
– София.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15