Р Е Ш Е Н И Е № 1649
гр. Пловдив, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета
година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 11733 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Е.А.Х., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия на обща стойност 1015,39 лв., включваща главница в размер на 916,96 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., като предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 98,43 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 4197/2018 г. на ПРС, ХІV гр. състав, била издадена заповед № 2571/15.03.2018 г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. И доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответника, което и породило правния интерес на ищеца да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.03.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил отговор, в който се взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че искът е неоснователен поради погасяването му по давност. Излага, че се касае за периодично задължение по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задължението на ответника за исковия период представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Разпределението на потребената енергия и издаването на фактурите установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата, както било посочено в ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия и в приложените фактури. Сочи, че изискуемостта и давността за всяко периодично вземане настъпва поотделно, а за приложението на специалната погасителна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Затова следвало да се приеме, че процесните вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Т.е. претенцията на ищеца, включително и за лихвите е погасена по давност, в която връзка е цитирано и ТР от 12.04.2012 г. на ВКС, по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното
частно гражданско дело се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на исковата претенция.
Препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От приетите по
делото писмени доказателства – нотариален акт, скица и декларация по чл. 14 ЗМДТ, обуславящи идентичност на имота, се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот.
В настоящото производство е приета съдебно- техническа
експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че абонатната станция (АС),
обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е подавала топлоенергия (ТЕ)
само за отопление. Частта на АС за БГВ към периода е изключена. Подадена е общо 220,986211 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 3,309473 MWh за сметка на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД. През процесния период в имота има монтирани 3 бр.
отоплителни тела с монтирани на тях ИРУ за ежемесечен дистанционен отчет на
изразходваното количество ТЕ за отопление. Отопляемият обем на имота е 112 м3.
През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 223 W. Изразходваното количество ТЕ за отопление от същата се
начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло, поради липса
на уред за измерване. През процесния период 3 бр. отоплителни тела тип радиатор
са снабдени с индивидуални разпределителни устройства (ИРУ) за отчет на
изразходваното количество ТЕ за отопление с ежемесечен визуален отчет, като
същите са били технически изправни. За имота на ответника са прилагани
изискванията на т. 6.7 във връзка с т 6.5. от „Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за 1 бр. щранглира 223 W по максимална нормативна мощност. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.
по месеци, показано в приложената таблица е общо 11,03624 MWh, в това число 1,9234 MWh за отдадената от сградната инсталация, 9,11284 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ЕВН България Топлофикация ЕАД,
което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия
от Нелбо ЕАД и ЕВН България Топлофикация ЕАД за абоната.
Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, от
което се установява, че стойността на количеството доставена топлинна енергия
от абоната за процесния период възлиза на сумата от 916,96 лева, а лихвата за
забава- на 98,43 лева. Не се установяват плащания по посочената партида за
процесния период.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител
на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на
имота, до който се доставя топлинната енергия. От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот.
Поради това, съдът приема, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.
В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за
процесния период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която
се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна енергия (ТЕ). За
процесния период ТЕ за отопление е
начислявана с оглед находящата се в имота щранг лира без уред за измерване. Съгласно разпоредбата на т. 6.9., във връзка с т. 6.5. от
Методика за дяловото разпределение към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването - при щранг-лира без уред за дялово разпределение,
инсталираната мощност се определя по изчислителен път, съгласно т. 6.5 от
методиката, в какъвто смисъл е и заключението на съдебно-техническата
експертиза. Съгласно последната ищцовото дружество е направило изчисленията в
съответствие с методиката.
Начислявана е и ТЕ разпределена, като „сградна
инсталация”. Начинът за разпределение и начисляване на ТЕ на абонатите е бил
извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и
такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Заключението
му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът
е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, което изчислява доставеното количество ТЕ
разпределена, като „сградна инсталация” и отопление на база данните от СТЕ и
нормативно определените цени за продукта. Това заключение също не е оспорено и
то следва да се кредитира като обективно изготвено.
В Тълкувателно
Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, е прието,
че за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В тази връзка следва да се
посочи, че възраженията на ответника за необитаемост на имота не обуславят неоснователност на претенцията за
начисляване на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такава за
отопление.
Съдът счита за
неоснователно и направеното от ответника възражение за погасяване на
задълженията за главница и обезщетение за забава по давност, доколкото
началната дата на периода е преди изтичане на 3 годишен срок до датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който момент
се считат предявени и исковете, предмет на настоящото производство.
Предвид гореизложеното предявените искове за главница и
обезщетение за забава се явяват изцяло основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото
дружество следва се присъдят направените по делото разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока. Направените в заповедното производство
разноски в общ размер от 75 лв. следва да се присъдят изцяло. Относно
разноските, претендирани в настоящото производство, то същите следва да бъдат
уважени частично, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи в полза
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер
на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищцовото друщество в
настоящото исково производство е 725 лв., от които сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 150 лв. - възнаграждение за вещо лице
по съдебно -техническата експертиза, сумата от 100 лв. - възраграждение за вещо
лице по съдебно - счетоводната експертиза и сумата от 75 лв.- държавна такса и
300 лв.- възнаграждение за особен представител.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.Х., ЕГН **********,*** дължи
на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
следните суми, а именно: главница
в размер от 916,96 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. и
сумата от 98,43 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.12.2016 г. – 13.03.2018 г. и законна лихва върху главницата, считано от
момента на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 14.03.2018
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело №4197/2018г., по описа на ХІV
гр. състав на ПРС.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН **********,*** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в
размери, както следва: 725 лв.- разноски
по гр.д. №11733/2018 г. и сумата от 75 лева,
представляваща разноски по ч. гр. дело №4197/2018г., по описа на ХІV-ти
гр. състав на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ