Решение по дело №908/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Д. С. Ч., старши юрисконсулт и процесуален представител на Дирекция за национален строителен контрол С., бул. “. Б. № , взискател по изпълнително дело № 43/2007 г. по описа на СИС при Районен съд Сандански, насочена срещу Постановление от 20.12.2012 г. на ДСИ при РСС, с което е прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 43/2007 г. по описа на същата служба, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Оплакването с жалбата по същество, е свързано с твърдението, че Д. не може да търпи негативите от прекратяването на делото, тъй като взискателят, като изправна страна в изпълнителния процес, е поискал извършването на няколко изпълнителни действия и посочил няколко способа за удовлетворяването на вземането, за което няма уведомяване да са били извършени от ДСИ, поради което не се налице основанията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на производството.

Сочи се, че по подадена към 12.08.2009 г. молба за възобновяване на изпълнителните действия по делото, в РДНСК Благоевград е постъпило съобщение от ДСИ, видно от което, на основание чл.454 ГПК, изпълнителното производство е спряно и насроченият опис на движими вещи за 08.10.2009 г. е отменен. На 21.06.2010 г. в Сектор Благоевград е постъпило уведомление за изготвена сметка за размера на дълга, без същата да е приложена към уведомлението. С писмо вх. № СД-687-00-228/17.01.2013 г. е постъпило писмо за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че от страна на взискателя е проявена заинтересованост и са предприети необходимите действия по образуваното изпълнително дело. Д. не следва да бъде санкционирана за незаинтересованост или бездействие, тъй като не е уведомена за изпълнение от съдия изпълнителят на поисканите от него изпълнителни действия, както и не е отказано извършването им по установения от закона процесуален ред. На основание изложеното се иска отмяна на постановлението и връщане на делото за продължаване на действията по съдебното изпълнение, до окончателно изплащане на дължимата сума.

Длъжникът по изпълнителното дело не е депозирал становище в срока по чл.436, ал.2 ГПК.

По реда на чл.436, ал.3 ГПК, ДСИ при РС Сандански е изложил мотиви, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че с постановление от 20.12.2012 г., изпълнителното производство по делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 във вр. с чл.454, ал.2 ГПК. Счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че въпреки посочените от него способи, не са предприети действия по принудително изпълнение. Сочи се, че във връзка с посочените способи са били извършвани справки за притежаваното от длъжника имущество, за което взискателят е бил уведомяван своевременно. В хода на изпълнителното производство с постановление на ДСИ от 08.10.2009 г., производството по делото е било спряно на основание чл.454, ал.1 ГПК. Твърди се, че взискателя е бил уведомен за извършените справки и изготвената сметка за размера на дълга и е разполагал с достатъчно време да се запознае с материалите по делото. Независимо от това, повече от две години /8-месечния срок за погасяване на разсроченото задължение, е изтекъл на 08.06.2010 г./, взискателят не е поискал и други изпълнителни действия - посочил и други изпълнителни способи.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело № 43/2007 г. по описа на СИС към РС Сандански, намира следното:

Изпълнително дело № 43/2007 г. по описа на СИС при РСС е образувано срещу длъжника Л. Б. П. от гр. С., ул. “А. З.“ бл., . по молба на М. К. У.- юрисконсулт при РДНСК Благоевград, представляваща Д. С. от 10.09.2007 г. В съответствие с изискванията на ГПК в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способи за принудително изпълнение с оглед събиране на вземането. Към молбата е представен изпълнителен лист от 21.07.2006 г., издаден от РСС по гр.д. № 318/2005 г. На 09.09.2007 г. на длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение, а за 18.09.2007 г. е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника.

С молба от 15.09.2007 г. взискателят на основание чл.329, б. ”б” ГПК /отм./ е е поискал спиране на изпълнителното дело, поради започнала процедура по постигане на споразумение с длъжника. С молба вх. № 928/12.08.2009 г. Взискателят е поискал възобновяване на производството по делото, като се предприемат необходимите изпълнителни действия. Съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на длъжника на 08.10.2009 г. С молба вх. № 1009/07.10.2009 г. по описа на СИС при РСС, длъжникът Л. П. е представил вносна бележка за внесени 30% от дължимите по изпълнителното дело суми, задължил се е да внася по 10% от останалия размер на дълга и е поискал отмяна на насрочения опис на движими вещи. С постановление от 08.10.2009 г. на СИС при РСС изпълнителното произовдство е спряно и е отменен насрочения опис. Визскателят е уведомен за спирането на делото на 15.10.2009 г. Със съобщение, връчено на 21.06.2010 г. взискателят Д. е уведомен, че по изпълнителното дело е изготвена сметка за размера на дълга. С обжалваното постановление на ДСИ при СИС РСС, изпълнителното производство по делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е приел, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Взискателят е уведомен за постановлението на съдебния изпълнител на 17.01.2013 г. Жалбата е постъпила чрез ДСИ до БлОС на 22.01.2013 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съдът приема жалбата за допустима - подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие- чл.435, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В конкретната хипотеза делото не е за издръжка, т.е. не попада в изрично предвиденото в закона изключение. Изпълнителното производство е било спряно с постановление на ДСИ на 08.10.2009 г. на основание чл.454, ал.1 ГПК. Постановлението на съдебния изпълнител, с което се уважава искането на длъжника за спиране, подлежи на обжалване от взискателя- чл.435, ал.1 ГПК. След като постановлението за спиране по чл.454 ГПК влезе в сила, съдебният изпълнител не може да го отменя- решение № 974/15.11.1954 г. по гр. д. № 3344/54 г. ВКС, ІV г.о., освен в случая по чл.454, ал.2 ГПК. През периода на спирането на изпълнителното производство, органът на принудителното изпълнение няма право и не е длъжен да извършва изпълнителни действия. Разпоредбата на чл.454, ал.2 ГПК предвижда, ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал.1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да иска ново спиране. Изпълнителното производство е било спряно на основание чл.454, ал.1 ГПК- по молба на длъжника на 08.10.2009 г. При законово задължение на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия, същият е бездействал, до 20.12.2012 г. взискателят не е подал молба за продължаване на изпълнението, не е предприел някакви действия, респ. не е поискал извършването на такива от съдебния изпълнител. Последният не е длъжен да го уведомява служебно за хода на производството, тъй като именно взискателят има интерес от предприемане на съответните действия за удовлетворяване на вземането си. Като не е направил това в рамките на повече от 2 години, законодателят е приел необоримата презумция, че същият се е дезинтересирал от производството, което следва да бъде прекратено.

От гореизложеното следва, че условията за прекратяване на производството по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са били налице, ДСИ ги е констатирал и е прекратил производството. С настъпване на някое от основанията, посочени в чл.330, ал.1, б.”а” до б.”е” ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не - ТР №47/01.04.1965г. по гр.д.23/65г на ОСГК на ВС. Доколкото няма съществени различия между разпоредбата на чл.330 ГПК /отм./ и чл.433 ГПК нов, тази съдебна практика е приложима и в конкретната хипотеза.

Постановлението на съдебния изпълнител, с което той прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а констатира настъпилото вече прекратяване по силата на закона.

Неоснователно е възражението, че взискателят не е уведомен за спиране на плащанията от страна на длъжника. Видно от съобщение изх. № 1824/01.06.2010 г., връчено на взискателя на 21.06.2010 г. /л.70 от изп. дело/, последният е уведомен за изготвена сметка за размера на дълга. След тази дата взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и към 20.12.2012 г. са изминали повече от две години. След като производството по изп. дело е било спряно, взискателят е следвало да поиска ново или същото изпълнително действие, за да не настъпи последицата по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Следователно действията по прекратяване на производството са законосъобразни, а депозираната жалба е неоснователна.

Воден от изложеното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Държавен съдебен изпълнител от 20.12.2012 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 43/2007 г. на СИС при РС Сандански.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: