Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                      09.03.2021г.                                 Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 24.02.2021г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №3948 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието – за заплащане на арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. в размер на 2747,20лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, с правно основание 27, ал.1, т.2, във връзка с чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието – за прекратяване на договора за аренда поради неизпълнение, и с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието за връщане на имотите, предмет на договора. Претендират се и направените разноски по делото.

Исковете са предявени от И.М.К. *** срещу “СММ” ЕООД гр.Стара Загора, с представител Славчо Михайлов Михайлов. С исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за аренда от 08.07.2014г. за имоти в землището на с.Оряховица, общ.Стара Загора, а именно: 1. нива, с площ от 2,999 дка, IV категория, в местността „Големите Мараши“, представляваща ………. Договорът бил сключен за 20 стопански години. С договора арендаторът се е задължил да заплаща арендно плащане от 120 кг. на декар зърнени култури и 1 литър олио на декар. Арендованата земя била с обща площ 21,720 дка, като за всяка стопанска година се дължи обезщетение в размер на пазарната цена на арендното плащане, договорено в натура в размер на общо 686,80лв. Арендаторът заплатил дължимата рента за стопанската 2015/2016г., като след това преустановил плащането. За стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. ищецът не получил рента нито в натура, нито като парична равностойност. Поради тази причина арендаторът му дължи общо сумата от 2747,20лв. за четирите стопански години. Ищецът счита, че падежът на задължението на арендатора е на 01.10. за всяка стопанска година, след което арендаторът изпада в забава. Поради забавеното плащане на дължимата рента, ищецът претендира разваляне на договора за аренда на основание чл.27, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието. Освен това като последица от развалянето на договора ищецът счита, че ответникът следва да му предаде арендованите имоти. Ответникът не изпълнявал задълженията си въпреки поканите от страна на ищеца. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 2747,20лв. – обезщетение за неизпълнено арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Моли съда да постанови разваляне на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №9, том ІІІ, вх.рег.№7503 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, поради виновно неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за арендно плащане за повече от три месеца за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г.

Моли съда да осъди ответника да предаде на ищеца земеделските земи, предмет на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №9, том ІІІ, вх.рег.№7503 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, а именно: ……..

Претендира направените разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор твърди, че за част от имотите не се дължи арендно плащане, тъй като същите не се обработват. Общата площ, за която не се дължи плащане възлизала на 4,138 дка. Ответникът се противопоставя на развалянето на договора, като предлага същият да бъде изменен, като арендното плащане да бъде увеличено.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

Не е спорно по делото, а и от приетото като писмено доказателство копие на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №9, том ІІІ, вх.рег.№7503 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора е видно, че между страните има валиден Договор за аренда на земеделска земя, по който ответникът дължи на ищцата арендно плащане за всяка стопанска година. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника за временно ползване следните имоти:  ………, като размерът на арендното плащане е определен 120 кг. зърнени култури и от 0,5 до 1 литър олио на декар в зависимост от добива за една стопанска година, а за предоставените имоти десета категория 0-1% от добива. В договора е предвидено, че арендното плащане се извършва в натура в срок от 15 дни след прибиране на съответната култура и може да се извърши в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени.

Ответникът оспорва обстоятелството, че обработва всички предоставени му имоти, като твърди, че част от тях са необработваеми и за тях не се дължи арендно плащане – посочва площ от 4,138 дка. Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано. На първо място, в случай че действително някой от имотите не може да бъде използван по предназначение, то договорът следва да бъде изменен с анекс, сключен между страните. Дори и страните да не могат да постигнат съгласие, то арендаторът има право да инициира прекратяване на договора в тази му част. Не се установи по делото такива действия да са били предприети от ответника. От друга страна с определението си от разпоредително заседание на 12.01.2021г. съдът е дал изрични указания на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си и му е дал възможност да посочи или представи такива доказателства най-късно в първото по делото открито заседание. Такива доказателства не бяха представени от ответника. Поради изложеното съдът намира оспорванията на ответника, че се дължи арендно плащане в по-нисък от определения в договора размер за неоснователни.

От разпоредбите на договора между страните, касаещи плащането на възнаграждение за ползване на имотите става ясно, че плащането се дължи ежегодно. Макар да не е определен конкретен срок – дата, то същата е определяема. Съдът приема, че падежът на задължението е на 01.10. за съответната година, тъй като тогава изтича стопанската година по смисъла на дефиницията, дадена в § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ и може да е приеме, че на тази дата всички зърнени култури са прибрани. Следователно падежът на задължението за заплащане на аренда е :  01.10.2017г. - за арендното плащане за стопанската 2017/2017г., 01.10.2018г. - за арендното плащане за стопанската 2017/2018г., 01.10.2019г. - за арендното плащане за стопанската 2018/2019г. и 01.10.2020г. - за арендното плащане за стопанската 2019/2020г. Ответникът не оспорва падежа на задължението си, нито твърди, че задължението му е изпълнено. Не представя и доказателства за извършено плащане.

За установяване размера на задължението по искане на ищеца бе назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице отдадените под аренда имоти са с обща площ 21,720 дка, от които 18,481 дка са IV категория, а останалите са десета категория. При направена справка в счетоводството на ответника не били представени документи за извършени плащания за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., поради което вещото лице приема, че плащане не е извършено. За нивите, които са десета категория в договора е предвидено арендно плащане в размер от 0 до 1% от добива. Данни за добива от тези имоти обаче нямало, поради което вещото лице не е изчислило арендно плащане за тези имоти. За останалите имоти арендното плащане, формирано от цената на зърнените култури и на олиото, възлизало на, както следва: за стопанската 2016/2017г. – 606,21лв., за стопанската 2017/2018г. – 609,11лв., за стопанската 2018/2019г. – 733,68лв. и за стопанската 2019/2020г. – 745,71лв.

Съдът намира, че вещото лице е направило изчисленията си съобразно предвиденото в договора относно арендното плащане за имотите десета категория, поради което съдът приема за установено, че дължимото арендно плащане е именно в такъв размер, в какъвто е заключението на съдебно-икономическата експертиза. Претенцията на ищеца за арендно плащане за стопанската 2016/2017г. е основателно до размера на 606,21лв., като в останалия размер над присъдените до претендираните 686,80лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, като недоказана. Претенцията на ищеца за арендно плащане за стопанската 2017/2018г. е основателно до размера на 609,11лв., като в останалия размер над присъдените до претендираните 686,80лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, като недоказана. Претенцията на ищеца за арендно плащане за стопанската 2018/2019г. е основателна до размера на 733,68лв., но с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважена до претендирания размер от 686,80лв. Претенцията на ищеца за арендно плащане за стопанската 2019/2020г. е основателна до размера на 745,71лв., но с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважена до претендирания размер от 686,80лв. Общият размер на дължимото арендно плащане възлиза на сумата от 2588,92лв., като в този размер исковете следва да бъдат уважени.

Съгласно чл.28, ал.1 ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, а когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски. Съгласно ал.2 на същата разпоредба развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред. §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ определя, че „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година

В случая, не е спорно, че между страните е сключен договор за аренда за срок от 20 години, че имотите, предмет на договора, са предадени на арендатора, че дължимата за стопанската 2015/2016г. арендна вноска е погасена, а остават за плащане сума в общ размер от 2588,92лв. за четирите стопански години - 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. Съдът приема, че е налице е закъсняло плащане на тези арендни вноски, което е основание по чл.28, ал.1 ЗАЗ за разваляне на договора за аренда и съответно връщане на държането на имотите на арендодателя.

Предвид изявената воля на ищеца, следва на основание чл.28, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗАЗ, да бъде развален сключения между ищеца и ответника Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №9, том ІІІ, вх.рег.№7503 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора. Предвид основателността на претенцията за разваляне на договора, основателен се явява и акцесорния иск за връщане на ищеца на земеделските имоти, предмет на договора на основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ. Съдът следва осъди ответника да върне на ищеца арендованите с договора за аренда недвижими имоти, които към настоящия момент представляват: ……………………….

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни разноски в размер на 214,21лв. за платена държавна такса, 200,00лв. за възнаграждение за вещо лице и 360,00лв. за платено адвокатско възнаграждение.

   Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА “СММ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” №10, представлявано от Славчо Михайлов Михайлов да заплати на И.М.К., ЕГН ********** *** Загора, сумата от 2588,92лв. (две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 92 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнено арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. по Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №9, том ІІІ, вх.рег.№7503 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда – 06.10.2020г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за сумата над присъдените до претендираните 2747,20лв.

РАЗВАЛЯ сключения между И.М.К., ЕГН ********** *** Загора, и “СММ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” №10, представлявано от Славчо Михайлов Михайлов, Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №9, том ІІІ, вх.рег.№7503 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА “СММ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” №10, представлявано от Славчо Михайлов Михайлов, ДА ВЪРНЕ на И.М.К., ЕГН ********** *** Загора, земеделските имоти, предмет на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №9, том ІІІ, вх.рег.№7503 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, както следва: …………………………..

ОСЪЖДА “СММ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” №10, представлявано от Славчо Михайлов Михайлов да заплати на И.М.К., ЕГН ********** *** Загора, сумата от 774,21лв. (седемстотин седемдесет и четири лева и 21 стотинки), представляваща направените от ищцата разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице е адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: