РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20221110207602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба от К. З. И. ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба
сер.К, № 5464921/06.09.2021г. издаден от СДВР за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от
ЗДвП, извършено на 06.09.2021г в София, с който му се налага глоба в размер на 50 лева.
В жалбата, подадена на 18.02.2022г. се твърди, че атакуваният електронен фиш, заедно с още
четири електронни фиша, не са връчени на наказаното лице, а на 18.01.2022г са връчени на сина на
жалбоподателя. По този начин, а не по законоустановения ред, жалбоподателят узнал за тези
електронни фишове, сред които и обжалвания. Твърди, че електронният фиш не му е връчван,
поради което иска отмяната му.
Като се запознах с изпратените от СДВР материали по административнонаказателната преписка,
намирам, че сред тях не се съдържа нито едно доказателство атакуваният пред съд електронен
фиш да е връчван нито на жалбоподателя, нито на сина му, нито на трето лице. Липсва разписка
или пощенски плик, от които да може да се направи извод за датата, на която да е станало
връчването и лицето, на което да е връчен обжалваният електронен фиш. На практика единствено
от съдържанието на Жалбата може да се направи извод, че жалбоподателят знае за издадения
срещу него електронен фиш, както и за датата, когато е узнал за него. В този смисъл жалбата се
явява подадена в срок , изхождаща от процесуално легитимирано за подаването й лице и като
такава – процесуално допустима.
В съдебно заседание въззиваемата страна СДВР се представлява от юрк.А А, която моли
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят, който не е установен от призовкаря при СРС на посочения в жалбата адрес, не се
явява, не изпраща представител и съдебното производство протече без негово участие.
Въз основа на изпратения от административнонаказващия орган (АНО) доказателствен материал:
сничков материал към атакувания електронен фиш сер.К, № 5464921/06.09.2021г. на СДВР, копие
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие от Протокол за метрологична
проверка, копие от Протокол за използване на АТСС със снимка, Ежедневна форма за отчет,
справка за собственост на МПС и най-вече Декларацията на представляващия собственика
(„Карат-С“ АД) М Г С (с приложено фотокопие на СУМПС на жалбоподателя) за това, че именно
1
К. З. И. е управлявал на 06.09.2021г. след 07,00 часа, съдът намира за безспорно установено, че на
06.09.2021г в 18,45 часа в София, при ограничение на скоростта до 60 км/ч, въведено с пътен знак
В-26 в населено място, жалбоподателят е управлявал МПС автобус М с дк№ , по бул.Цариградско
шосе до входа за стопанство Врана с посока на движение от Околовръстен път към ул.Павел
Красов със скорост 79 км/ч, с което е превишил максимално допустимата скорост на движение с 19
км/ч.
Електронният фиш е правилно и законосъобразно издаден.
Но с издаването на електронния фиш административнонаказателното производство не приключва
– за АНО възниква задължението валидно да връчи електронния фиш на нарушителя. Това
връчване следва да стане по някой от двата изрично указани от законодателя начини: с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра
на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им
(чл.189, ал.5 от ЗДвП). Моментът на узнаване за издадения електронен фиш и размера на
наложената с него глоба е от изключително значение за законодателя в случаите на налагане на
глоба с електронен фиш. Това е така, т.к. за разлика от класическото административнонаказателно
производство, което започва със съставянето на акт за установяване на адмитнистративно
нарушение (АУАН), законодателят е задължил актосъставителя да съставя АУАН, респ. да
започва такова производство, в присъствието на нарушителя и да му връчи копие от акта. Само в
изрично изброени случаи е допустимо неприсъствено съставяне на АУАН. Това е така, т.к.
законодателят е изразил волята си нарушителят да узнава кога срещу него започва
административнонаказателно производство и за какво нарушение – най-малкото, за да може да
осъществява правото си на защита и да сочи оневиняващи го доказателства, каквито права също се
предоставят на лицата, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Това
класическо административнонаказателно производство протича по правилата на ЗАНН, които
допускат – при неприсъствено съставяне на АУАН, той да бъде предявяван и връчван по реда на
чл.43, ал.4 от ЗАНН - Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на
съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни
от получаването и се връща незабавно. При връчването на класическо Наказателно постановление
по ЗАНН пък, законодателят, отчитайки, че нарушителят вече знае за образуваното слещу него
административнонаказателно производство, е допуснал вече издаденото НП да се счита за връчено
и когато наказаното лице не е установено на известния на АНО адрес – чл.58, ал.2 от ЗАНН:
Когато нарушителят … не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването.
Отчитайки, че при производството по издаване на електронен фиш нарушителят не знае за
съставения срещу него електронен фиш, нито за какво точно нарушение, законодателят е уредил
по специален начин, в специалния спрямо ЗАНН закон – ЗДвП, въпроса за връчването на вече
издадения електронен фиш. Той е посочил само два възможни начина за връчване, като не е
привел в действие фикцията по чл.58, ал.2 от ЗАНН, фишът да се счита за връчен, ако нарушителят
не бъде установен на адреса.
По настоящия случай: след издаване на електронния фиш АНО е следвало или да го изпрати на
известния по делото адрес на наказаното лице, при това с препоръчано писмо с обратна разписка
(подписана от получателя и удостоверяваща датата на връчване), или чрез своите (на МВР)
структури, които да го връчат по надлежния ред (с писмена разписка, удостоверяваща датата и
лицето). Сред изпратените от АНО материали липсва доказателство да е направен дори опит за
връчване по някой от тези два предписани от чл.189, ал.5 от ЗДвП начина.
Видно от съдържанието на жалбата, в 01,10 часа на 18.01.2022г този електронен фиш е връчен на
сина на нарушителя, докато последният е управлявал семейния автомобил. Не е налице валиден
опит за връчване дори и според занижените стандарти на чл.58, ал.2 от ЗАНН: първо, защото не е
направен на адреса на нарушителя, т.е. жилището на нарушителя, където би могъл да бъде връчен
на нарушителя или на член от неговото домакинство и второ, защото опитът за връчване не
направен не спрямо нарушителя, а спрямо сина му, без да бъде доказано или покрито поне от
житейската презумпция, че синът и бащата живеят в едно домакинство; не е изяснено синът и
бащата в едно домакинство ли живеят. Всъщност, и за този опит за връчване не са представени
доказателства от АНО; за този опит за връчване през нощта на пътя съдът вади извод само от
2
изнесеното в жалбата.
Моментът на връчване на електронния фиш е от изключително значение не само с оглед правата на
наказаното лице – напр.правото по чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП в 14-дневен срок от връчването
да декларира кому е предоставил ползването на процесното МПС и да иска анулиране на
съставения срещу него електронен фиш; в същия срок, започващ да тече от връчването на
електронния фиш, наказаното лице може да заплати глобата в намален размер на основание
чл.189, ал.9 от ЗДвП; в 7-дневен срок от получаване на електронния фиш нарушителят има право
на възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Обстоятелството, че дори след получаване на жалбата АНО не е правил повече опити за връчване
на електронния фиш на нарушителя, а напротив – чрез своя процесуален представител в съдебно
заседание настоява за потвърждаването му, за съда означава, че АНО възприема тезата за валидно
връчване на сина на нарушителя на процесния електронен фиш, което да е станало на 18.01.2022г.
По този начин нарушителят не само е лишен от посочените по-горе правата, които възникват от
момента на валидното връчване на електронния фиш, че вече дължи 100% от наложената му глоба,
но и е поставен в положение да обжалва, т.е. да се брани от акт на администрацията, с чието
съдържание дори не е запознат (според твърдението му в жалбата).
При всички положения, като констатира незаконосъобразно развитие на
административнонаказателния процес в неговата заключителна фаза пред АНО, съдът намира за
необходимо да отмени обжалвания електронен фиш поради незаконосъобразното му връчване.
Предвид отмяната на електронния фиш, искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна СДВР за присъждане на разноски е неоснователно.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система - сер.К, № 5464921/06.09.2021г. издаден от СДВР, с който на К.
З. И. за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 06.09.2021г в София, е
наложена глоба в размер на 50 лева.
За Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3