№ 367
гр. Ловеч, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100557 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод изпратено по подсъдност от Софийски
районен съд гр. дело № 1472/2021 г. с подадена искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ******”
ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Цветомира Пейчева, срещу Г. В. ГР., по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания в общ размер на 1466.04 лева, от които:
1252.69 лева – главница за незаплатена топлинна енергия, 196.42 лева – мораторна лихва за забава,
14.34 лева – главница за дялово разпределение и 2.60 лева – мораторна лихва.
В исковата молба се твърди, че на 09.03.2020 г. дружеството - ищец е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 3016134, срещу Г. В. ГР.
и ****** Г., в режим на разделна отговорност – всеки по 1/2 за сумата 2932.07 лева, от които:
2505.37 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 05.2016 г. до м. 02.2019 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
09.03.2020 г. до изплащане на вземането, 392.83 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г.
до 21.02.2020 г., както и суми за дялово разпределение: 28.67 лева – главница за периода от м.
05.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането и 5.20 лева – лихва за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г., както и направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Посочва се, че по образуваното ч.гр.дело № 12681/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, искането на ищеца е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжниците, а впоследствие, на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК, заповедният съд указал на ищеца,
че може да предяви иск относно вземането си срещу Г. В. ГР., с адрес: гр. ******, п.к. 1680, обл.
****** град, общ. ******, ж.к. „******“, кв. „******, в едномесечен срок.
1
Ищецът посочва, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането му, са следните: ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С
оглед на това ищецът счита, че ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Позовава се и на
разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация ******“ АД на клиенти за битови нужди в гр.
******, които се изготвят от „Топлофикация ******“ ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране, като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. Ищецът уточнява, че с тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Ищецът изтъква, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация ******“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ******, одобрени с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., като в Раздел IХ от
ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31 ал. 1, е определен редът и
срокът, при които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, се твърди, че е в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца,
ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми.
Изтъква се, че с ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г., „Топлофикация ******“ ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените
изравнителни сметки. Посочва се още, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на ищеца, на адрес:
http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка.
2
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период и
не е погасил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите
в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, се посочва, че в изпълнение
на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем Сървисис"
ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "Топлофикация ******" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Предвид гореизложеното, е отправено искане за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника Г. В. ГР., че дължи на „Топлофикация
******“ ЕАД сумата от 1466.04 лева, от които: 1252.69 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. до м. 02.2019 г. – за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до изплащане на вземането, 196.42 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., както и суми за дялово разпределение:
14.34 лева – главница за периода от м. 05.2017 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от
09.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 2.60 лева – лихва за периода от
31.03.2017 г. до 21.02.2020 г.
Претендират се и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който
е изразено становище за недопустимост на предявения иск, като се оспорва местната подсъдност.
Изложени са и съображения за неоснователност на иска. Ответникът изтъква, че на посочения в
исковата молба адрес не е живял през последните 40 години и не е получавал никакви книжа от
топлофикатора, като под „абонат № 73717“, посочен в исковата молба, фигурирал баща му ******
Г., починал на 05.05.2001 г. Твърди, че след смъртта на баща му, по молба на неговите наследници
Комисия на „Топлофикация“, при условията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, е прекъснала топлоподаването към имота, а отоплителните тела /радиатори/ са
демонтирани, като нов договор за доставка на топлинна енергия не е сключван от наследниците на
Вълчо Г., нито са монтирани отоплителни тела. Ответникът е направил и възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
С определение от 29.06.2021 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК /подготовка на
делото в закрито заседание/, съдът е отхвърлил възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск във връзка с местната подсъдност и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По повод възражение на ответника за нередовност на исковата молба относно точния
период на процесните вземания, съдът е дал указания до ищеца по реда на чл. 129 ал. 4 от ГПК,
във връзка с които с молба на ищеца от 26.11.2021 г., е направено уточнение, че претендираната
сума за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия се дължи за периода 01.05.2016 г.
– 30.02.2019 г., а претендираната сума за главница за дялово разпределение – за периода 01.02.2017
3
г. – 30.02.2019 г. Относно така посочения краен период във връзка с деня и месеца, съдът е
преценил, че очевидно се касае за допусната фактическа грешка, поради което, с протоколно
определение от 03.12.2021 г., е приел следното уточнение на периода на претенциите, а именно:
главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия се претендира за периода от 01.05.2016 г.
до 28.02.2019 г., а главницата за дялово разпределение се претендира за периода от 01.02.2017 г. до
28.02.2019 г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана
писмена молба, пълномощникът му юрисконсулт Николова моли, да бъде уважена исковата им
претенция, като им се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение. Направила е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответната страна.
Ответникът Г. В. ГР. се явява лично и поддържа възраженията си по отговора. Навежда и
допълнителни възражения за недопустимост на предявения иск, основаващи се на твърдения за
нищожност на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с предмет процесните вземания, които
възражения са доразвити в писмена молба на пълномощника му адв. Антоанета Г.а и се свеждат до
това, че заповедният съд по свое усмотрение е издал заповедта за изпълнение за „периода от
01.05.2016 г. до 28.02.2019 г.“, който период не е бил поискан от заявителя, а е бил посочен от него
без точно определени дати – „от м.05.2016 г. до м.02.2019 г.“. В тази връзка се сочи, че в исковото
производство се намира доказателство – постановление на ЧСИ, съгласно което процесният имот
бил отнет от брата на ответника на 19.02.2019 г., при което след тази дата ответникът и неговият
брат са били лишени от владението на имота, респ. от възможността да ползват топлинна енергия.
Като друго основание за нищожност на заповедта за изпълнение е посочено, че същата е издадена
без да е проведено „закрито разпоредително заседание“ на посочената в заповедта дата - 21.04.2020
г., който извод следвал от това, че в кориците на заповедното производство /ч.гр.д.№ 12681/2020 г.
на СРС, 127 състав, няма нито един протокол за проведено съдебно заседание – открито, закрито
или разпоредително. Навежда и възражение, че липсва договор за прехвърляне на вземане /цесия/,
с който извършителят на услугата „дялово разпределение“ да е прехвърлил на ищеца свое вземане
за евентуална такава услуга, за да може ищецът да го предяви като част от исковата си претенция.
В пледоария по същество ответникът поддържа съображенията си за недопустимост и
неоснователност на предявения иск и е доразвил същите в писмени бележки. Моли за присъждане
на разноските по делото, съгласно представен списък.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, редовно
призовано, не се представлява в съдебно заседание. В писмени молби от негови пълномощници е
изразено становище, че искът е основателен и доказан. Твърди се, че „Техем Сървисис“ ЕООД е
изготвяло дяловото разпределение за процесния имот с абонатен номер 073717 за част от
процесния период, като същото е изготвяно в съответствие с всички действащи за същия период
нормативни актове. За този период, се твърди, че по отношение на имота, в базата данни не са
регистрирани уреди за дялово разпределение, като е разпределяна топлинна енергия за отопление
отоплително тяло, регистрирано в базата данни на дружеството, като щранг-лира, както и
топлинна енергия за отопление на стълби /общи части/ в имота с аб. № 073717.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
12681/2020 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, 127 състав, както и от доводите на
страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
4
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.
№ 3016134/09.03.2020 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ******“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело №
12681/2020 г. по описа на Софийски районен съд, против длъжници Г. В. ГР. и ****** Г. при
разделна отговорност – по 1/2 от следните суми: 2505.37 лева – главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2016 г. до 02.2019 г., 392.83 лева – лихва за
периода от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., 28.67 лева – главница за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 02.2017 г. до 02.2019 г., 5.20 лева – лихва за периода от 31.03.2017
г. до 21.02.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
В проведено на 21.04.2020 г. закрито разпоредително заседание, заповедният съд е издал
Заповед от 21.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на
заявителя „Топлофикация ******“ ЕАД против длъжниците Г. В. ГР. и ****** Г., при условията
на разделна отговорност, при квоти от по 1/2 всеки от тях от посочените по-горе суми, като
относно главниците за топлинна енергия и дялово разпределение периодът на дължимост е
конкретизиран с начална и крайна дата, както следва: главницата за топлинна енергия – за период
от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г., а главницата за дялово разпределение – за период от 01.02.2017 г.
до 28.02.2019 г. Вземанията за лихва /обезщетение за забава/ са възпроизведени както са посочени
в заявлението. В полза на заявителя са присъдени и разноски по делото в размер на 108.64 лева, от
които: 58.64 лева – държавна такса и 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: длъжникът е
ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г.
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. ******, ж.к. „******, аб.№ 073717, и не е
погасил задължението си.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г. В. ГР. е подал писмено възражение срещу
горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея, тъй като имотът не е топлоснабден
от 2001 година, когато всички радиатори са свалени и съставен протокол на „Топлофикация
******“ ЕАД. Посочил е, че той не живее на адреса на имота, нито е ползвал топлинна енергия,
като няма договор със заявителя и нищо не му дължи. Възразил е относно местната компетентност
на съда, съгласно чл. 411 ал. 1 от ГПК, щом го считат за потребител. Направил е възражение и за
изтекла погасителна давност, ако съществува вземане.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415 ал. 4 от
ГПК, като е образувано гр.дело № 1472/2021 г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РС-
Ловеч, на основание чл. 113 от ГПК, с оглед настоящия адрес на потребителя - ответник в гр.
****** поради което се развива настоящото производство.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във
вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване дължимост на вземания за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г., както и суми за дялово разпределение за периода от
01.02.2017 г. до 28.02.2019 г. и лихва за забава върху главните вземания, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.04.2020 г. по ч.гр.дело №
12681/2020 г. на Софийски районен съд.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че исковете са недопустими,
поради наличие на пороци на издадената заповед за изпълнение, водещи до нейната нищожност.
Съгласно чл. 270 ал. 2 от ГПК, нищожност на съдебно решение може да се предяви по
5
исков ред безсрочно или чрез възражение. По аргумент за по-силното основание следва, че е
допустим и иск за прогласяване нищожност на определенията и разпорежданията на съда, а също и
на заповед за изпълнение. Възражението за нищожност на заповед за изпълнение може да се
релевира и в исковото производство, развиващо се в резултат на направеното възражение по чл.
414 ГПК, както е и в настоящия случай.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона,
но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно
волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната
власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския
състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може
да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението се приема да е налице и
когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се
постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато
съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.
В случая издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма,
подписана е от районния съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема. Тя не съставлява акт,
несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на
действие, което е престъпление или такова, противоречащо на добрите нрави.
Съгласно трайната съдебна практика, по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение съдът издава изрично и отделно разпореждане в случаите, когато изцяло или отчасти
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Когато изцяло уважава заявлението,
съдът издава разпореждане, което инкорпорира в самата заповед. Липсва необходимост от
издаването на нарочен съдебен акт - разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед
за изпълнение при условие, че същият се съдържа в самата заповед за изпълнение /в този смисъл и
определение № 300/27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2017 г./. Преценката на заповедния съд,
че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, а съответно и че липсват
пречки по чл. 411 ал. 2, т. 1-5 от ГПК, е обективирана в самата заповед. Според разпоредбата на
чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение. Става въпрос за „закрито заседание“, без призоваване на страните, в което, след като
прецени, че са налице предпоставките за издаване на исканата заповед, съдът издава същата, без да
е необходимо отделно разпореждане, още по-малко съдебен протокол, какъвто се изготвя
единствено при откритите съдебни заседания, а такива не са предвидени да се провеждат по
заповедните производства. Този извод следва и от систематичното място на разпоредбата на чл.
150 ал. 1 от ГПК, според която за разглеждането на делото се съставя протокол, поместена в глава
тринадесета на ГПК „Основно производство“, а не в глава тридесет и седма „Заповедно
производство“, т.е. правно необоснован, а оттам и неоснователен е доводът на ответника за
нищожност на процесната заповед за изпълнение, поради липса на протокол за проведено съдебно
заседание.
Другият довод на ответника за нищожност на заповедта за изпълнение, че заповедният
съд по свое усмотрение е издал заповедта за „периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г.“, който
период не е бил поискан от заявителя, а е бил посочен от него без точно определени дати – „от
м.05.2016 г. до м.02.2019 г.“, съдът намира, че е неотносим за валидността на съдебния акт, а има
6
отношение към неговата допустимост. В настоящото исково производство, което е продължение на
заповедното, тази непълнота в периода беше отстранена от ищеца с изрична негова писмена
молба, въз основа на която съдът прие направеното уточнение в периода на главните вземания, а
именно, че главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия се претендира за периода от
01.05.2016 г. до 28.02.2019 г., а главницата за дялово разпределение се претендира за периода от
01.02.2017 г. до 28.02.2019 г. Що се касае до изложените аргументи от ответника, че след
19.02.2019 г. е бил лишен от владението на имота, респ. от възможността да ползва топлинна
енергия, това е въпрос по съществото на спора и също е неотносим към валидността, а и към
допустимостта на издадената заповед за изпълнение.
Относно наведеното възражение от ответника във връзка с местната компетентност на
заповедния съд и исковия съд, следва да се отбележи, че действително регистрираният настоящ
адрес на ответника е в района на исковия съд – РС-Ловеч. Заповедното производство е било
образувано както срещу ответника Г. В. ГР., така и срещу неговия брат ****** Грув, който е с
регистриран настоящ адрес в гр. ******, поради което при условията на чл. 116 от ГПК /изборна
подсъдност/, е допустимо кредиторът да избере пред кой съд ще подаде заявлението си за издаване
на заповед за изпълнение и в случая е избрал Софийския районен съд.
Исковото производство обаче е инициирано единствено въз основа на възражение на
ответника Г. В. ГР., с настоящ адрес в района на РС-Ловеч, поради което първоначално сезираният
исков съд - СРС, приемайки, че се касае за иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, е
изпратил делото за разглеждане от РС-Ловеч. По същите съображения настоящият исков съд, с
определението си за насрочване на делото в открито съдебно заседание, отхвърли възражението на
ответника за недопустимост на предявения иск във връзка с твърдяната местна неподсъдност.
По изложените съображения съдът счита, че настоящите установителни искове са
предявени при наличие на всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални
предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване, като вземанията,
чиято дължимост се претендира, са предмет на валидна заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 12681/2020 г. по описа на Софийски
районен съд.
Ето защо, исковете се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не се спори, че процесният имот, с адрес: гр. ******“, кв. „******, за който се
отнася доставената и потребена топлинна енергия се намира в топлофицирана сграда в режим на
етажна собственост, както и че за същия имот при ищцовото дружество съществува партида с
абонатен № 073717.
От приложения Нотариален акт за собственост № 170, том 89, дело № 205/1974 г. на
Нотариус при СРС, се установява, че собственици на имота – апартамент № ******“, са ****** Г.а
и ****** Г., които са родители на ответника, като видно от приложения с отговора препис-
извлечение от акт за смърт, ****** Г. е починал на 05.05.2001 г.
Представен е Договор № 203/19.08.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, и Етажна собственост с адрес: гр. ****** - ******, в качеството на
възложител, с който изпълнителят се е задължил да достави и монтира при възложителя
необходимите уреди за регулиране и отчитане консумацията на топлинна енергия, както и
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и
7
индивидуални сметки, а възложителят се задължил да заплаща извършената от изпълнителя
дейност съгласно условията на договора.
Приложени са като доказателства и съобщения към фактури за процесния период
01.05.2016 г. – 28.02.2019 г., с доставчик „Топлофикация ******“ ЕАД и получател Г. В. ГР., аб.№
073717; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
******“ ЕАД на клиенти в град ******, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР;
Договор № 94/01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация ******“ АД и „Техем Сървисис“
ЕООД при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката.
Представен е Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 108, том II, рег.№
5110, дело № 287/2004 г. на Нотариус с район на действие РС-******, от който е видно, че за
обезпечаване на вземането по отпуснат договор за банков кредит, ответникът и неговият брат са
учредили договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот, а именно процесният
топлоснабден имот – апартамент № 42 в гр. ******, в сградата на ЖСК „Светъл хоризонт“, ж.к.
„******“ – кв. „******, вх. „Б“, ет. 5.
По делото е приложено и Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2018 г.
на ЧСИ с рег.№ 781, с район на действие СГС, от което се установява, че след като процесният
апартамент е бил изнесен на публична продан, е възложен на лицето, обявено за купувач, а видно
от Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи – въвод във владение от 19.02.2019 г.
на ЧСИ, владението върху апартамента е предадено на обявения за купувач от публичната продан.
Със заявление-декларация рег.№ Г-8346/05.04.2019 г. при „Топлофикация ******“ ЕАД,
новият собственик е заявил партидата за процесния топлоснабден имот да бъде променена на
негово име, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация ******“ ЕАД на клиенти в гр. ******.
От третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД са представени индивидуални
справки за отопление и топла вода /изравнителни сметки/, относими за част от процесния период, с
клиент ответникът Г. В. ГР., аб.№ 73717, а за период след процесния като клиент е посочен
купувачът от публичната продан.
Представени са също от третото лице – помагач два протокола за посещение във връзка с
извършване на отчет на разхода за отопление в сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният апартамент.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза с вещо лице със специалност „електронна техника,
счетоводство и контрол“, се установява, че блокът /СЕС - Сграда етажна собственост/, в който се
намира процесният апартамент с аб.№ 73717, се захранва с топлинна енергия /ТЕ/ от две АС
/Абонатни станции/. Има монтирани два топломера, тип 2WR4, производство на „Siemens“, с
идент.№ 60098103 и № 60098132 и с тях са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния
период, като през 2015 г. и 2017 г., след извършени метрологични проверки, е дадено заключение,
че монтираните измервателни уреди в АС са годни и съответстват на одобрения тип. Количеството
топлинна енергия за отопление са разпределя на топлинна енергия /ТЕ/, отдадена от сградната
инсталация, и топлинна енергия /ТЕ/ за отопление на отделните имоти. Експертизата е установила,
че ответникът Г. В. ГР. няма радиатори и отчета е на брой лица до 01.04.2019 г., като същият няма
и водомер. Топлинното счетоводство на въпросната СЕС за процесния период се е водило от
8
фирмата за дялово разпределение /ФДР/ „Техем Сървисис“ ЕООД, което извършва дялово
разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен
сезон, като изчислява прогнозните дялове за отопление и топла вода през следващия. Вещото лице
е констатирало, че в индивидуалните справки, изготвени от ФДР, за отопление и топла вода за
периода от месец 05.2016 г. до месец 03.2019 г., се съдържат данни за общия разход на топлинна
енергия от абонатната станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 198 куб.м.
От справката на ФДР е установило, че през процесния период в имота посочените данни за ТЕ са
начислявани служебно поради неосигурен достъп в имота и за трите отчетни отоплителни сезона.
Вещото лице е уточнило, че ТЕ за отопление представлява сбор от ТЕ за сградна инсталация /СИ/ -
за дял на процесния апартамент 198 куб.м., ТЕ за общи части /4%/ и ТЕ за отопление – в случая за
отоплителен елемент в баня без уред за отчитане /най-вероятно щранг лира/. ТЕ за БГВ е отчетена
за 1 обитател /по 140 л. на денонощие/ и след корекцията на изравнителната сметка като
преразпределение на разликите в показанията на общия водомер и сбора от показанията на
водомерите за топла вода в блока. За периода м. май 2016 г. - м. февруари 2019 г., след
изравнителна сметка от „Техем Сървисис“ ЕООД, експертизата е установила издадените фактури
от „Топлофикация ******“ ЕАД за консумирана ТЕ, описани в Таблица 1, 2 и 3 към заключението,
а и приложени по делото, като за отчетен период м.май 2016 г./м.април 2017 г. е издадена обща
фактура № **********/31.07.2017 г., с дължима сума за периода 845.27 лева с ДДС – неплатена; за
отчетен период м.май 2017 г./м.април 2018 г. е издадена обща фактура № **********/31.07.2018
г., с дължима сума за периода 1079.34 лева с ДДС – неплатена, а за отчетен период на потребление
м.май 2018/м.март 2019 г. – издадена обща фактура № **********/31.07.2019 г., на стойност
573.27 лева с ДДС и дебитно известие № **********/31.08.2019 г. към фактура №
**********/31.03.2019 г. за сумата 7.49 лева с ДДС, или дължима сума за периода на потребление
– 580.76 лева с ДДС – неплатена. За периодите по изравнителните сметки са установени следните
суми: за периода м.май 2016 г./м.април 2017 г. – за доплащане 228.52 лева с ДДС, за периода
м.май 2017 г./м.април 2018 г. – за доплащане 126.88 лева с ДДС, а за периода м.май 2018
г./м.април 2019 г. – за получаване /връщане/ 360.00 лева с ДДС. Въз основа на тези констатации,
вещото лице е дало заключение, че начислените дължими суми за ТЕ за периода на потребление
м.май 2016 г. - м.март 2019 г., съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, са
следните: сума за ТЕ за отопление – 437.25 лева, сума за ТЕ, отдадена от СИ /сградна инсталация/
– 448.02 лева и сума за БГВ – 1620.10 лева, или общо дължима сума главница за ТЕ – 2505.37 лева
с ДДС, съответно дължимата 1/2 част от ответника е 1252.69 лева.
Законната лихва за консумирана ТЕ за посочения период на потребление е изчислена от
вещото лице в размер на 392.83 лева с ДДС от деня, следващ датата на падеж /срок на плащане/ до
21.02.2020 г., съответно дължимата 1/2 част от ответника е 196.42 лева.
Вещото лице е установило също, че за периода м. 02.2017 г. до м. 02.2019 г., от
дружеството – ищец са издадени помесечно фактури за дялово разпределение /Таблица 5 към
заключението/ за сумата от 28.67 лева с ДДС, които са неплатени, съответно дължимата 1/2 част
от ответника е 14.33 лева, а законната лихва върху сумите за дялово разпределение за периода от
31.03.2017 г. до 21.02.20220 г. /Таблица 5/, е 5.20 лева с ДДС, изчислена от деня, следващ датата на
падеж /срок на плащане/ до 21.02.2020 година, съответно дължимата 1/2 част от ответника е 2.60
лева.
Констатирано е от вещото лице, че „Техем Сървисис“ ЕООД /ФДР/ разполага с
лицензиран софтуер и е вписано в публичния регистър на фирмите за дялово разпределение към
9
Министерство на енергетиката. Обменът на данни между абоната и ФДР се осъществява съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Общите условия на договорите между
„Топлофикация ******“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. Вещото лице, след като е взело предвид отчетите на уредите за дялово
разпределение в имота на ответника, е дало заключение, че ФДР е извършила крайните отчети за
процесния имот в съответствие с нормативната уредба, а за сметка на „Топлофикация ******“ ЕАД
са отчислявани технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По предявените положителни установителни искове за установяване на вземане за
незаплатена цена за доставена и консумирана топлинна енергия и цена за дялово разпределение,
тежестта на доказване се носи от ищеца, който следва да установи вземанията си по основание,
размер и период, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват или погасяват
претендираните вземания. В този смисъл е разпределена доказателствената тежест на страните с
доклада по делото.
Не е спорно обстоятелството, че имотът, за който се отнася доставената топлинна енергия
– апартамент № 42 в гр. ******, в ж.к. „******“ – кв. „******, вх. „Б“, ет. 5, се намира в сграда -
етажна собственост.
Съгласно чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ - изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 6 на чл. 153 от
ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, съгласно въведеното законово правило с разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от
ЗЕ в действащата й за случая редакция /ДВ, бр. 54/2012 г./, собственикът или титулярът на
вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите,
прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават по презумпция
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите
части на сградата.
В случая от представения с исковата молба Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 108, том II, рег.№ 5110, дело № 287/2004 г., от който се установи, че ответникът и
неговия брат са учредили договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот, а именно
процесният топлоснабден имот – апартамент № 42 в гр. ******, в сградата на ЖСК „Светъл
хоризонт“, ж.к. „******“ – кв. „******, вх. „Б“, ет. 5, съдът приема, че ответникът се явява
собственик на имота при посочената в исковата молба квота в размер на 1/2 ид.част от същия.
Относно възражението на ответника за липса на договорни отношения с ищеца, съдът
констатира, че в процесния период са били налице изготвени, одобрени от КЕВР и публикувани
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – ******“
10
ЕАД на клиенти в гр. ******, приложими в случая с оглед сградата, в която се намира имота на
ответника.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ /чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР/, които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. В тази насока са изричните и
задължителни указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение №2/2017 г. от 17.05.2018 г. по
тълк.д.№2/2017 г.
Съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
Съгласно чл. 150 ал. 2 от ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените
от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите
и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения /чл. 150 ал. 3 от ЗЕ/.
Следователно, с оглед нормативната уредба, не е предвидено сключване на индивидуални
договори нито между АС и топлопреносното предприятие, нито между потребител за битови
нужди /какъвто е ответника по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, като съсобственик на
имот в сграда - етажна собственост, топлоснабдявана от топлопреносното дружество/ и
предприятието.
Поради това, съдът намира възражението на ответника в тази насока за неоснователно -
налице е писмен договор при общи условия. Наред с това, неоснователно е и другото възражение
на ответника, че след като не живее на адреса не следва да носи отговорност във връзка с
доставената топлинна енергия, тъй като законът не е поставил като изискване за възникване на
задълженията за заплащане на ТЕ факта на обитаване на конкретния имот, т.е. за възникването на
задължения за заплащане на ТЕ е достатъчно да е възникнало правоотношение с доставчика за
имота, като е без правно значение дали имотът реално се обитава или не от собственика му.
От приложеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2018 г.
на ЧСИ с рег.№ 781, с район на действие СГС, се установи, че е настъпила промяна в
собствеността на топлоснабдения имот, като същият е възложен на лицето, обявено за купувач при
публична продан, а с Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи – въвод във
владение от 19.02.2019 г. на ЧСИ, владението върху апартамента е предадено на обявения за
купувач от публичната продан.
Съгласно чл. 61 ал. 1 от действащите в процесния период Общи условия /ОУ/, при
промяна в собствеността, новият и предишният собственик са длъжни да подадат до продавача в
11
срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 /30-дневен срок/ заявление за откриване, промяна или закриване на
партида по образец, а съгласно ал. 2 на чл. 61, ако предишният собственик в случаите по ал. 1 не
закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик.
В случая няма данни ответникът да е спазил горепосоченото изискване за подаване на
заявление за закриване на партидата си при дружеството – ищец. Заявление за откриване на
партида на новия собственик се установи, че е подадено от него на 05.04.2019 г., с оглед на което
преди тази дата ищецът има право да търси дължимите суми за ТЕ от предишния собственик до
заявения краен период – 28.02.2019 г., на основание чл. 61 ал. 2 от Общите условия.
Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия на ищеца,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а по силата на чл. 22 ал. 2 от
Общите условия, клиентите заплащат на дружеството-продавач стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, в случая „Техем Сървисис“ ЕООД.
Следователно, предвид тази клауза, по силата на която стойността на посочената услуга следва да
се заплаща директно на продавача на ТЕ, следва, че не е необходимо да има договор за цесия
между търговеца, извършващ дяловото разпределение, и продавача на ТЕ във връзка с вземането
за дължимата цена на услугата, т.е. неоснователно е възражението на ответника в обратния
смисъл.
Установи се от приетите писмени доказателства и от заключението на комплексната
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа и се захранва с ТЕ
от две абонатни станции. От експертното заключение стана ясно, че в имота на ответника през
процесния период е ползвана ТЕ за сградна инсталация /СИ/ - за дял на процесния апартамент 198
куб.м., ТЕ за общи части /4 %/ и ТЕ за отопление – за отоплителен елемент в баня без уред за
отчитане /най-вероятно щранг лира/. Установено е, че в жилището няма радиатори и водомер, като
ТЕ за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ е отчетена за 1 обитател /по 140 л. на денонощие/ и
след корекцията на изравнителната сметка като преразпределение на разликите в показанията на
общия водомер и сбора от показанията на водомерите за топла вода в блока, като посочените
данни за ТЕ са начислявани служебно поради неосигурен достъп в процесния апартамент и за
трите отчетни отоплителни сезона.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от ЗЕ, потребителите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоотдаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Следователно ответникът остава потребител на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, но също и на отопление, доколкото е установен отоплителен елемент в баня
/щранг лира/, макар и без уред за отчитане. Вещото лице е дало категорично заключение, че
начислените дължими суми за ТЕ за периода на потребление м.май 2016 г. - м.март 2019 г., са
съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, като дължимата сума за ТЕ за
отопление /предвид посочения по-горе отоплителен елемент/ е в размер на 437.25 лева, а
дължимата сума за ТЕ, отдадена от СИ /сградна инсталация/ е в размер на 448.02 лева. В тази част
относно така установените дължими суми за ТЕ за отопление и ТЕ за сградна инсталация в общ
размер 885.27 лева, или съответна на дела на ответника 1/2 част – 442.64 лева, съдът кредитира
12
експертното заключение, като обективно и компетентно изготвено и ще го съобрази при
решаващия си извод след обсъждане и на възражението на ответника за погасяване на вземанията
по давност.
По отношение на останалата част от начислената и претендирана сума за потребена
топлинна енергия, която се установи от заключението, че е за топла вода /БГВ/, съдът приема
следното:
Както вече се посочи, при извършване на експертизата вещото лице е констатирало, че в
процесния имот няма водомер, като данните за ТЕ са начислявани служебно поради неосигурен
достъп в процесния апартамент и за трите отчетни отоплителни сезона.
Следва да се отбележи, че ищцовото дружество, респ. дружеството, извършващо дяловото
разпределение – третото лице-помагач, следваше да установи по безспорен начин потреблението
на топла вода в имота, както и наличие на основание за твърдяното служебно начисление и то по
максимален разход, на основание чл. 69 ал. 2, т. 2 от действалата в периода Наредба №16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. 24.03.2020 г./. Ангажираните доказателства в тази
насока - два протокола за извършване на отчет на индивидуалните водомери за топла вода и
разпределители на разхода за отопление за 2017 г. и 2018 г. са недостатъчни и от тях не може
категорично да се приеме, че до имота не е осигурен достъп, тъй като при посоченото в
протоколите първо посещение на адреса на 25.04.2017 г. и на 20.04.2018 г., апартамент № 42 не
фигурира сред изброените апартаменти, в които не е осигурен достъп. Процесният апартамент
фигурира като имот с неосигурен достъп само при второто посещение, но това не е основание да се
приеме, че в периода въобще не е осигурен достъп, а освен това за 2019 г. липсва протокол от
посещения в сградата – етажна собственост. Няма данни ищецът или третото лице - помагач,
извършващо дяловото разпределение, да са поискали и проверка в имота на ответника, на
основание чл. 52 ал. 2 от ОУ при спазване на изискванията чл. 52 ал. 3 от ОУ. Поради това съдът
приема, че неправилно и незаконосъобразно е начислена топлинна енергия за БГВ по максимално
потребление в процесния период. Ето защо, в тази част относно установения от вещото лице
размер на задължението от 1620.10 лева /или съответната на 1/2 част от тази сума като задължение
на ответника – 810.05 лева/, съдът не съобразява заключението, като с оглед изложеното по-горе
счита, че искът в посочената част за установяване дължимост на сума в размер на 810.05 лева,
представляваща 1/2 част от начислената като дължима от ответника сума за ТЕ за БГВ в процесния
апартамент за претендирания период от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Съобразявайки експертното заключение в останалата част относно установените
задължения за ТЕ за отопление и за сградна инсталация, съдът приема, че за исковия период
дължимата сума за ТЕ за отопление в процесния имот е в размер на 437.25 лева /от която съответна
на 1/2 част от задължението на ответника е сумата 218.63 лева/, а дължимата сума за ТЕ, отдадена
от СИ /сградна инсталация/ е в размер на 448.02 лева /или 1/2 част от нея – 224.01 лева/, или общо
442.64 лева. Съдът съобразява заключението и в частта относно установените като дължими суми
за „дялово разпределение“ в рамките на процесния период, тъй като безспорно са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. В тази част относно така установените дължими
суми, както и претендираната лихва за забава върху тях, следва да се разгледа направеното от
ответника правопогасяващо възражение, че вземанията са погасени с изтичане на предвидената от
закона давност.
13
Съдът намира това възражение за частично основателно.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, респ. за дялово разпределение, има характера на „периодично плащане“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в
който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД погасяване
по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая, с оглед установения срок за плащане в чл. 33 ал. 1 и 2 от ОУ, следва да се
приеме, че падежът на задълженията настъпва след изтичане на 45 дни след изтичане на периода,
за който се отнасят, при което съдът приема за начален момент, от който е станало изискуемо
вземането посоченият срок за плащане в първата фактура, издадена в процесния период –
15.07.2016 г. С оглед на това, с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – на 09.03.2020 г. е прекъсната давността на всички задължения, включени в
исковия период преди 09.03.2017 г.
Ето защо, съдът счита, че задължението на ответника за главница за неплатена ТЕ за
отопление и за сградна инсталация за периода от 01.05.2016 г. до 08.03.2017 г. е погасено по
давност. Изчислено по размер това задължение е 205.37 лева, представляващо съответната на дела
на ответника 1/2 част от сума в размер на 410.73 лева, изчислена съобразно отразеното задължение
в колона 8 на Таблица 1 към заключението на вещото лице за периода 01.05.2016 г. - 28.02.2017 г. в
общ размер на 689.15 лв. и след приспадане на дължимите суми за БГВ в този период в размер на
278.42 лв., за които се изложиха мотиви за отхвърляне на иска изцяло по отношение на тях /689.15
- 278.42 = 410.73/.
С оглед на това, следва да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество цена за
доставена топлинна енергия /ТЕ за отопление и за сградна инсталация/ за периода от 09.03.2017 г.
до 28.02.2019 г. в общ размер на 237.27 лева, получена след като от възприетия по-горе като
дължим общ размер 442.64 лева се извади погасеното по давност вземане в размер на 205.37 лева.
По делото не са представени доказателства, доказващи плащане от страна на ответника на
дължимата сума, а от заключението на експертизата се установи, че изчислените като дължими
суми не са платени за процесния период.
По изложените съображения, главният иск за установяване дължимост на вземане за
неплатена топлинна енергия следва да бъде уважен до размера на сумата 237.27 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /09.03.2020 г./ до
окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 1252.69 лева /1/2 част
от цялата главница 2505.37 лева по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2020 г. по
ч.гр.д.№ 12681/2020 г. на СРС/, и за периода от 01.05.2016 г. до 08.03.2017 г., следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Както беше посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок
/чл. 33 от ОУ/, като при неизпълнение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
от деня на забавата /чл. 86 ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с погасяването
14
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Предвид тази разпоредба и предвид изхода по главния иск,
акцесорният, обусловеният от него иск за заплащане на обезщетение за забава, се явява
основателен върху приетата за дължима сума по главницата от 237.27 лева за претендирания
период от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., който не е покрит от давност. За да изчисли размера на
обезщетението за забава върху сумата от 237.27 лева за посочения период, на основание чл. 162 от
ГПК, съдът използва общодостъпния електронен калкулатор по интернет – „calculator.bg“, и
установи, че дължимият размер обезщетение за забава е 58.67 лева, като разпечатка от това
изчисление приложи по делото.
С оглед на изложеното, искът за обезщетение за забава се явява основателен и доказан до
размер на сумата 58.67 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 196.42 лева /1/2 част
от 392.83 лева по същата заповед за изпълнение/, следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за дялово разпределение, следва да се отбележи, че от данните
по делото се установи, че през исковия период тази дейност е осъществяване от ФДР - „Техем
Сървисис“ ЕООД, което е извършвало реален отчет в процесния период през всеки един от
отоплителните сезони, за които са предявени вземанията в настоящето производство. От
заключението на вещото лице и приложената към него Таблица 5 се установява, че дължимата в
случая сума за дялово разпределение за периода от м. февруари 2017 г. до м. февруари 2019 г. е в
общ размер на 28.67 лева /по 1.13 лв. на месец в периода м. февруари 2017 г. – м. май 2017 г. и 1.15
лв. на месец за остатъка от периода - м. юни 2017 г. - м. февруари 2019 г./. Лихвата за забава върху
сумата в общ размер 28.67 лева за период от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г. е изчислена от вещото
лице в общ размер на 5.20 лева.
По изложените вече по-горе съображения предявеното вземане за незаплатена сума за
дялово разпределение за периода преди 09.03.2017 г., т.е. за периода от 01.02.2017 г. до 08.03.2017
г., е погасено по давност, като от общия размер на вземането по заключението – 28.67 лева се
извади сумата 1.13 за м. февруари 2017 г., при което се получава сума в размер на 27.54 лева, а
съответната на задължението на ответника 1/2 част от тази сума е 13.77 лева. С оглед на това,
искът за вземане за дялово разпределение следва да бъде уважен до размер на сумата 13.77 лева за
периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху уважения размер,
считано от датата на подаване на заявлението /09.03.2020 г./ до окончателното изплащане, а за
разликата до пълния претендиран размер от 14.34 лева /1/2 част от цялата сума 28.67 лева по
горепосочената заповед за изпълнение/, и за периода от 01.02.2017 г. до 08.03.2017 г., следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, поради изтеклата погасителна давност.
Относно лихвата за забава, след изваждане на лихвата за м. февруари 2017 г. в размер на
0.33 лв. от установения общ размер от 5.20 лева, се получава сума в размер на 4.87 лева, а
съответната на задължението на ответника 1/2 част от тази сума е 2.44 лева. В този смисъл искът за
обезщетение за забава върху приетото за основателно вземане за дялово разпределение следва да
бъде уважен до размер на сумата 2.44 лева за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г., а до пълния
претендиран размер от 2.60 лева /1/2 част от 5.20 лева по същата заповед за изпълнение/, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса по частично уважаване на предявените искове, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство
15
съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също
съразмерно уважената част на претенцията, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат
присъдени направените разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира следните разноски:
58.64 лева – държавна такса за заповедното производство, 71.36 лева – държавна такса по исковото
производство, 440.00 – депозит за съдебно-техническа експертиза, 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, което е било определено в размер на 50.00 лева.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 23.13 лева, включващи държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 130.17 лева, включващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената
част на иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото в двете производства в общ размер на 153.30
лева.
От своя страна, ответникът е представил списък на разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 332.00 лева по договор за правна защита и съдействие от
22.10.2021 г. От този договор е видно, че е договорено възнаграждение за адвоката в размер на
332.00 лева. Няма данни обаче тази сума да е била заплатена на упълномощения адвокат, каквото е
изискването на чл. 78 ал. 1 от ГПК. В този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо, искането на ответника за присъждане на
направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлено,
като недоказано. При това положение не е необходимо съдът да се произнася по направеното
възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по
отношение на Г. В. ГР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******“ № ****** и настоящ
адрес: гр. ****** общ. ****** обл. ******, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ******" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** 1680, обл. ****** град, район „******,
сумата 237.27 лв. /двеста тридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ - главница,
представляваща съответната на дела му от 1/2 част стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ
за отопление и ТЕ за сградна инсталация/ за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., за недвижим
имот с адрес: гр. ******“, кв. „******, отчитан под абонатен № 073717, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /09.03.2020 г./ до окончателното й
16
изплащане, както и сумата 58.67 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., като искът за
главница за периода от 01.05.2016 г. до 08.03.2017 г. и за разликата до пълния претендиран размер
от 1252.69 лева /1/2 част от цялата главница 2505.37 лева по заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 21.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 12681/2020 г. на СРС/, от която 810.05 лева, представляваща
начислена като дължима от ответника сума за ТЕ за БГВ, съответстваща на 1/2 част от цялото
задължение за ТЕ за БГВ от 1620.10 лева за периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г., както и искът
за обезщетение за забава за разликата до пълния претендиран размер от 196.42 лева /1/2 част от
392.83 лева по същата заповед за изпълнение/, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК,
по отношение на Г. В. ГР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******“ № ****** и настоящ
адрес: гр. ****** общ. ****** обл. ******, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ******" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** 1680, обл. ****** град, район „******,
сумата 13.77 лв. /тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща съответната на
дела му от 1/2 част дължима сума за дялово разпределение на топлинна енергия за горепосочения
имот, отчитан под абонатен № 073717, за периода от 09.03.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /09.03.2020 г./ до
окончателното й изплащане, както и сумата 2.44 лв. /два лева и четиридесет и четири стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г., като искът за главница за дялово
разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 08.03.2017 г. и за разликата до пълния претендиран
размер от 14.34 лева /1/2 част от цялата сума 28.67 лева по горепосочената заповед за изпълнение/,
както и искът за обезщетение за забава за разликата до пълния претендиран размер от 2.60 лева
/1/2 част от 5.20 лева по същата заповед за изпълнение/, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Г. В. ГР., с горните данни, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ******" ЕАД, с
горните данни, сумата 153.30 лв. /сто петдесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща
разноски по делото за исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. В. ГР. за присъждане на направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, като недоказано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.
БАНКОВА СМЕТКА на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ******" ЕАД за превод на съдебни
вземания:
„ОБЩИНСКА БАНКА“ АД
ФЦ „******“
IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02
BIC: SOMBBGSF
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № 12681/2020
17
г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, което, заедно с препис от влязлото в сила
решение, да се върне на Софийски районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
18