№ 425
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500224 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез Б. Н. С., главен
юрист в ТО София при ТД София на КОНПИ насочена против Решение № 5738/23.10.2024 г.
по гр.д. № 13346/20221 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявения от
въззивника срещу Г. Й. Г. от гр.София иск с правно основание чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в
полза на държавата на следното имущество: 1/лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ ********,
дата на първа регистрация 27.04.2000 г., рама VF37ERHYE32968583, с пазарна стойност
предявяване на иска 1 500 лв.; 2/ лек автомобил „БМВ X 5“ с per. № ********, дата на първа
регистрация 20.10.2003 г., рама WBAFA72080LN43136, с пазарна стойност при предявяване
на иска 10 000 лв.; 3/сума от 32 359,43 лв., предоставени от ответника Г. Г. средства на
дружеството „ВЕЗНИ - Г. Й. БГ“ЕООД за лизингови вноски по договор за финансов лизинг.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяваща се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства – най-вече на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, неправилно
приложение на материалния закон – ЗОНПИ, както и за необоснованост.
Във връзка с конкретно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията
се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения
иск.
Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените
доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват и се поддържа
правилност на обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
1
СГС е бил сезиран с предявен иск от КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 2
ЗОНПИ, предявен от против Г. Й. Г. за отнемане от същия на имущество на обща стойност
43 859,43 лева /след частичен отказ по отношение сумата от 19 063,74 лв. в о.с.з. от
15.02.2024 г./.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че посоченото имущество
било придобито от ответника по незаконен начин.
Този факт бил установен след отпочната проверка срещу него по реда на чл.108, ал. 6
ЗПКОНПИ, поради неподаване в срок на декларация по чл. 35 ал. 1 т. 2 от с.з., предвид че Г.
заемал висша публична длъжност - *** на Столична община, район "Младост". При
проверката, обхващаща периода 09.10.2009 г. до 09.10.2019 г. се установило следното
притежавано от проверяваното лице имущество, за което не се установили законни
източници на придобиване, а именно:
1/Лек автомобил марка „Пежо“ модел „306“ с рег. № ********, дата на първа
регистрация 27.04.2000 г., рама VF37ERHYE32968583, придобит от ответника на 15.05.2014
г. с договор за покупко-продажба, за сумата от 350 евро, равняващи се на 685 лв.
По отношение на този автомобил се поддържа от ищеца пазарната му стойност към
датата на придобиване де е била в размер на 5 000 лв., които средства са отразени в раздел
„Имущество “ на анализа. Пазарната стойност на автомобила към момента на подаване на
исковата молба е 1 500 лв. Върху същия били наложени седем запора в периода от
29.11.2017 г. до 14.02.2020 г.
2/ Сума от 1 000 лева, представляваща пазарна стойност на лек автомобил марка "Ауди
А3", с рег. № ********, дата на първа регистрация 19.08.1999 г., рама
WAUZZZ8LZYA006557, придобит от Г. Г. с нотариално заверен договор за покупко -
продажба от 26.11.2012 г., за сумата от 1 000 лв., с пазарна стойност към датата на
придобиване 9 300 лв, и продаден от него на 12.01.2015 г. на Д. С. Д. (син на сестрата на
проверяваното лице) за сумата от 1 000 лв.
3/ Лек автомобил „БМВ X 5“ с рег. № ********, дата на първа регистрация
20.10.2003 г., рама WBAFA72080LN43136, придобит от ответника с договор от 23.05.2018 г.
за сумата от 1 750 евро, равняващи се на 3 422,70 лв. Твърди се пазарната стойност на
автомобила към датата на придобиване да е в размер на 13 200 лв.
Твърди се и установено преобразуване на средства, като такива от продажбата на л.а.
„Ауди А 6 Олроуд “ с рег. № ******** (с пазарна стойност при продажбата 13 200 лева и за
който не се твърди да е придобит незаконно) послужили за покупка на л.а. „БМВ X5“ с рег.
№ ********. Върху последния автомобил били наложени три запора в периода от 19.11.2018
г. до 07.02.2020 г. Пазарната стойност му стойност към датата на подаване на исковата молба
била 10 000 лв.
4/ Сумата от 32 359,43 лева парични средства, предоставени от ответника Г. на "Везни
- Г. Г. БГ" ЕООД за лизингови вноски по договор за лизинг на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.
№ ********, рама WVWZZZ3CZGE133063, по който договор дружеството било
лизингополучател.
Поддържано е, че след извършен анализ на доходите, разходите и имуществото на
ответника за проверявания период, с изключение на 2013 г., било установено несъответствие
между доходи, разходи и придобито имущество.
Така за 2009 г. – несъответствието било в размер на 3356,85 лева, за 2010 г. – в размер
на 37 317,39 лева, за 2011 г. – в размер на 70 083,87 лева, за 2012 г. – в размер на 55 449,92
лева, за 2014 г. – в размер на 34 628,56 лева, за 2015 г. – в размер на 28 506,10 лева, за 2016 г.
– сумата от 60 603,16 лева, за 2017 г. – сумата от 39 978,34 лева, за 2018 г. – 9 050,87 лева, за
периода 01.01.2019 г. - 09.10.2019 г. - несъответствие в размер 16 074,52 лева.
Твърди се общият размер на несъответствието за проверявания период да е 341 523,10
лева.
Предвид на подробно изложените твърдения в подкрепа на горните обобщени
резултати е поискано от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата
следното имущество на ответника Г. Й. Г.: 1/лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ ********,
2
дата на първа регистрация 27.04.2000 г., рама VF37ERHYE32968583, с пазарна стойност
предявяване на иска 1 500 лв.; 2/ лек автомобил „БМВ X 5“ с per. № ********, дата на първа
регистрация 20.10.2003 г., рама WBAFA72080LN43136, с пазарна стойност при предявяване
на иска 10 000 лв.; 3/сума от 32 359,43 лв., предоставени от ответника Г. Г. средства на
дружеството „ВЕЗНИ - Г. Й. БГ“ЕООД за лизингови вноски по договор за финансов лизинг.
В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е
оспорил предявения иск по основание и размер.
Оспорил е всички фактически твърдения на ищеца и е поддържал, че е подал
съответните декларации за 2018 г. и 2019 г. и е притежавал достатъчно средства, за да
придобие двата леки автомобила, по отношение на които се иска отнемането им.
Поддържа сумата в размер на 32 359,43 лв., представляваща предоставени от
ответника, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Везни - Г. Й.
БГ“ЕООД, не са налични и не са в актив на проверяваното лице.
Отделно сумата от 18 063,74 лева била с източник дарение в полза на ответника от
негов родител, като тя също не била в негов актив в края на проверявания период. Възразил
е че страна по договора за лизинг страна бил самият Г., а не дружеството "Везни - Г. Г. БГ"
ЕООД.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези възражения е поискано отхвърляне
на предявения иск.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост така, както се атакува, прецени доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени
във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната
писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване
оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, решаващият състав
приема, че обжалваното решение е и правилно.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му извод за
неоснователност на предявения иск като основани на точното приложение на относимия
материален закон изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за избягване на
излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:
Страните не са спорили по наличието на установените релевантни за предмета на
производството факти относно семейното и служебно положение на ответника-въззивник -
неженен, без деца, както и че към 2019 г. същият е заемал длъжността *** на Столична
община, район Младост.
Независимо от твърденията си в обратната насока Г. Г. не опровергал в хода на
производството твърдението на ищеца-въззивник като лице, заемащо висша публична
длъжност, да не е подал следваща се данъчна декларация в срок, поради което и срещу него
е била отпочната проверка, обхващаща периода 09.10.2009 г. до 09.10.2019 г.
3
За установяване притежаваното от него имущество в началото и края на
проверявания период, респ. - реално получените доходи и източници на финансиране,
размерът на извършените обичайни и извънредни разходи, размера на нетните доходи,
стойността на придобитото през проверявания период, пред първоинстанционния съд са
били приобщени писмени доказателства и са допуснати и изслушани самостоятелни
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза и съдебно-икономическа експертиза.
Съвкупният анализ на сочените доказателства установява за проверявания период Г.
да е бил регистриран като едноличен търговец с фирма "Везни - Г. Й.", вкл. да е бил и
едноличен собственик на капитала на "Везни - Г. Й. БГ"ЕООД.
За приходите от дейността си като ЕТ и друга стопанска дейност същият е подавал
годишни данъчни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
От дружеството е получил суми от общо 2 410 лева през 2016 г. и 2017 г.
Констатирано е, че общият размер на приходите му от стопанска дейност е бил 71
186,80 лева.
Установено е още, че през 2018 г. е реализирал доходи от трудово правоотношение в
общ размер 8 752,60 лева.
Установено е още на въззиваемия да е била призната намалена трудоспособност 78%,
считано от 08.07.2005 г. /експертно решение на ТЕЛК № 1695 от 04.07.2011 г. за
преосвидетелстване на лицето/ и да му отпусната пенсия, чийто общ размер за проверявания
период е изчислен от експертизата на 14 843,47 лв. /таблица 8 - л.12 - л.15 от
първоинстанционното дело/.
Следва да се акцентира, че посочената сума не е отразена и не е взета предвид при
определяне размера на нетните доходи на Г. за процесния период /таблица 11 - л.20 - л.21 от
първоинстанционното дело, където графата „получени пенсии“ е празна/.
Последното, според въззивния състав налага промяна в крайния резултат на
посочените общо доходи, приходи или източници на финансиране, като се прибави към
крайния посочен резултат от 277 709,96 лв., който след промяната е в размер на 292 553,43
лв.
Анализът на доказателствата установява още, че през проверявания период
въззиваемият е получил три потребителски кредита в общ размер 60 900 лева, както следва:
1/ от "ПИБ" АД - 5 000 лева; 2/от "Банка ДСК" ЕАД - 25 900 лева и 3/ от "Райфайзенбанк
България" ЕАД - 30 000 лева.
Получил е общо и 28 заема от банки и други юридически лица.
Така общият размер на приходите му от получени заеми е в размер на 149 803 лева.
За процесния период от време Г. е бил титуляр на банкови сметки, по които са
постъпвали парични средства, както следва:
1/ В "Банка ДСК" ЕАД:
- Разплащателна сметка в лева с IBAN **********, открита на 07.05.2007 г., по която
е получавал пенсията си, извършвани са вноски на каса и преводи от други сметки на
ответника и от други лица.
- Разплащателна сметка в лева с IBAN **********, по която през 2014 г. е извършена
вноска на каса на 29 071 лева и теглене на 18 063,74 лева, непреобразувани в друго
имущество; - за 2015 г. вноски на каса 19 567,95 лева, вноски от трето лице 5 004,70 лева и
входящи преводи с общ размер 16 218,49 лева от различни лица, като със сумите са
извършвани плащания на вноски по кредити и лизингови плащания; - за 2016 г. вноски на
каса от общо 8 695 лева от ответника и трето лице и преводи от трети лица и дружеството,
на което е едноличен собственик ответникът. Средствата са били изразходвани за вноски по
кредити, преводи към други лица и банкови такси.
- Разплащателна сметка № 23485048, открита на 18.04.2016 г. и закрита на 11.12.2019
г., по която е имало постъпления и плащания на суми от общо 200 лева.
В същата банка ответникът е поддържал още две разплащателни сметки и един
4
спестовен влог, по които не е имало движение на средства.
2/ В "Първа инвестиционна банка" АД:
- Разплащателна сметка с кредитна карта в лева, открита преди проверявания
период, с отрицателно салдо 5 319,23 лева в началото на проверявания период. Няма данни
за движение по сметката.
3/ В "Райфайзенбанк България" ЕАД:
- Разплащателна сметка в евро с IBAN **********, по която са постъпвали средства
от други сметки на ответника и вноски на каса за покриване на банкови такси.
- Разплащателна сметка в лева с IBAN **********, по която през 2009 г. е имало
постъпления в общ размер 3 408,03 лева, с които са извършвани разплащания за погасяване
на кредити и лизингови вноски; През 2010 г. постъпления на каса и усвоен овърдрафт в общ
размер 2 290,38 лева и преводи от трети лица в общ размер 219 636,08 лева за покупка на
жилище. Със средствата са извършени плащания на лизингови вноски, плащания към трети
лица, погасяване на кредитни задължения и теглене на 117 861,70 лева. През 2011 г. е
констатирана вноска на каса в размер 55 812,20 лева, усвоен овърдрафт 441,54 лева, входящ
превод от 2 000 лева с основание връщане на заем, и превод от 32 104,92 лева от трети лица
за покупка на жилище. През периода 2012 - 2017 г. по сметката са правени вноски на каса от
въззиваемия и трето лице, преводи от сметка на въззиваемия и трети лица и усвояване на
овърдрафт. Средствата са разходвани за издръжка на лицето, погасителни плащания и
трансфери към други негови сметки. През 2018-2019 г. не е имало движения по сметката.
- Картова сметка с IBAN **********, открита на 08.12.2011 г. и закрита на
08.07.2013 г. За периода по сметката е имало вноски на каса 18 775,15 лева, трансфери от
друга сметка на ответника преводи от трети лица за закупуване на жилище с общ размер 96
203,60 лева. Средствата са използвани за лизингови плащания, плащания на ПОС и
трансфери към други сметки на ответника.
4/ В "Инвестбанк" АД - разплащателна сметка с IBAN **********. За периода по
сметката е имало вноски на каса в общ размер 9 692,10 лева, с които са извършвани
плащания по кредит и от които са удържани банкови такси.
5/ В "Централна кооперативна банка" АД - разплащателна сметка с IBAN
********** за периода от 21.06.2018 г. до 26.06.2019 г. По сметката е правена вноска на каса
от 2 510 лева, получени работни заплати на Г. в общ размер 8 752,60 лева и входящ превод.
От сметката са изтеглени парични средства в общ размер 9 720 лева и е извършван изходящ
превод.
6/ В "Юробанк България" АД въззиваемият е бил титуляр на три спестовни влога и
две разплащателни сметки. По влогова сметка в евро с IBAN ********** е постъпил превод
от 19 558,30 лева с основание заем от 10 000 евро. Сумата е изтеглена от ответника. По
останалите сметки за проверявания период са извършвани вноски на каса общо 1 603,88 лева
и преводи от трети лица общо на 8 030,94 лева. Сумите са разходвани за теглене и банкови
такси.
Отделно е установено пред проверявания период Г. Г. да е получил чрез Western Union
парични преводи в лева, евро и щатски долари с левова равностойност общо 17 666,94 лева.
Преди проверявания период въззиваемият е бил собственик на ПИ с идентификатор
39339.500.162 по кадастралната карта, находящ се в с. *** община ***, обл. ***, ул. "***" №
**, с площ 624 кв. м.
През проверявания период същият е придобил 5/6 идеални части от ПИ с
идентификатор 39339.500.238 по кадастрална карта, находящ се в с. *** община *** обл.
***, с площ 783 кв. м, на основание покупко-продажба от баща му Й. К. Г. и сестра му Е. Й.
К. за сумата от общо 2 946,02 лв. Сделката е обективирана в нот.акт № 153 том II рег. № 3411
дело № 316/2010 г. от 05.11.2010 г. на нотариус С. С.. По отношение останалата 1/6 ид.ч. от
имота въззиваемят е бил признат за собственик по наследство и давност.
През същия период той е придобил и следните МПС:
1/ мотопед "Малагути Ф12 с рег. № ****** с покупна цена 150 лева.
5
Изслушаната съдебно-автотехническа експертиза е установила, че пазарната стойност на
мотопеда към датата на придобиване 1 000 лева;
2/ л.а. "Пежо 306" с рег. № ********, придобит с договор за покупко продажба на
15.05.2014 г. за сумата от 350 лева.
Според експертизата пазарната стойност на вещта при придобиването й е 9 365 лева;
3/ л.а. "Ауди А3, с рег. № ********, закупен според договора за покупко продажба от
26.11.2012 г. за сумата от 1 000 лева и отчужден на 12.01.2015 г.
Според експертизата пазарна стойност на автомобила към момента на придобиването му е
11 765 лева, а при отчуждаването му - 7 398 лева;
4/ л.а. "Ауди А6 Олроуд" с рег. № ******* закупен според договора за покупко-
продажба от 08.08.2017 г. за сумата от 600 лева.
Експертизата е определила пазарна стойност навещта към посочения период от 7 408 лева;
5/ л.а. "БМВ Х5"с рег. № ********, закупен според договора от 23.05.2018 г. за сумата
от 1 750 евро.
Експертизата е определила пазарната й стойност към момента на придобиване на 20 216
лева.
Отделно от посочените въззиваемият е бил лизингополучател в лично качество, а не
като управител на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е, по договор за
лизинг от 17.05.2015 г. с "Порше лизинг БГ" ООД, с предмет л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.
№ ********, който договор е прекратен през 2017 г.
Самостоятелният анализ на наличните по делото писмени доказателства според
настоящият състав на въззивната инстанция сочи на обоснованост на изводът на
първоинстанционния съд, че заключението на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза, имаща за основна задача установяване съответствието между нетните доходи и
придобитото имущество от въззиваемия не може да бъде възприето безкритично.
Така на първо място следва да се подчертае, че вкл. първоинстанционният съд не е
съобразил факта експертизата да не е отчела и не е взета предвид при определяне размера на
нетните доходи на Г. за процесния период доходите на въззиваемия, получени от пенсии,
чийто общ размер за проверявания период е изчислен от експертизата в таблица № 8 в общ
размер от 14 843,47 лв.
Т.к. горният факт не е отчетен в таблица № 11 /доходи/, то общият им размер следва
да се коригира, като към посочения краен резултат от експертизата от 277 709,96 лв. се
прибавят и доходите от пенсии, при което крайният резултат за общо доходи, приходи или
източници за проверявания период се установява да е в размер на 292 553,43 лв.
Експертизата /пак таблица № 11/ е приела, че обичайните и извънредни разходи са
определени в общ размер 575 430,05 лева, от които: 1/ разходи за издръжка по данни на НСИ
общо 49 684 лева; 2/плащания, превишаващи предвидените разходи за издръжка общо 28
182,33 лева; 3/платени данъци и такси 784,43 лева; 4/ други извънредни разходи - общо 75
491,91 лева; 5/погасявания по овърдрафт - общо 15 473,71 лева; 6/ плащания по заеми - общо
226 942,10 лева; 7/ плащания към търговското дружество на Г. - общо 776,99 лева; 8/
изтеглени средства - общо 54 892,04 лева; 9/ покупка на МПС 19 173 лева и 10/ удръжка на
лихви и такси по банкови сметки - 3 430,22 лева.
При извършените от нея изчисления е приела при съпоставката между приходи и
разходи, че целия проверяван период е налице отрицателен нетен доход в общ размер на
минус 297 720,09 лева.
Според въззивната инстанция последният следва да се коригира, като към него се
прибавят и постъпленията от пенсии, при което крайният резултат е 282 876,62 лв.
Следователно е необходима корекция и при определеното несъответствие между
приходите и разходите на въззиваемия за проверявания период, доколкото от абсолютната
стойност на отрицателния нетен доход в размер на 282 876,62 лв. се прибави и определената
обща стойност на придобитото имущество от експертизата - 34 217,86 лева, при което
крайният резултат е 317 094,48 лв. /а не както експертизата е приела 331 937,95 лева/.
6
При този краен резултат следва да се съобразят като правилни и корекциите,
извършени от първоинстанционния съд касателно начина на определяне на
несъответствието.
Следва да се акцентира, че за част от тях въззивникът не е изложил доводи в жалбата
си да са необосновано извършени. Това обстоятелство, а и самостоятелният анализ на
доказателствата по делото, извършен от настоящата инстанция налага, че в приходната част
на заключението неправилно са отразени следните приходи и постъпления /таблица № 5/:
1/ Приход в размер 14 061 евро, равностойни на 27 500,50 лева от "Порше лизинг
България" ЕООД на 18.05.2010 г. По делото обаче липсват доказателства какъв е бил
предмета на този договор /такъв не е представен сред доказателствата по делото/.
2/ Приход в размер 32 964 евро, равностойни на 64 470,99 лева от "Порше лизинг
България" ЕООД на 17.04.2015 г., по договор за финансов лизинг с посоченото дружество.
Правилно СГС е приел, че и в двата случая стойността на договорите за лизинг не е
приход и не следва да се включва в приходната част на анализа, доколкото счетоводното
отчитане по действащите счетоводни стандарти определя при договора за финансов лизинг
същият да се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на лизингополучателя
/наемателя/ с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата
стойност на наетия актив или, ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните
лизингови плащания. При този договор лизингополучателя отчита като задължение
определената в договора обща сума на наемните плащания, записва наетия актив по
справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са
по-ниски; отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената
по буква "б" стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания и
признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи
периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови
плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания.
В обобщение - при договор за финансов лизинг стойността на получената лизингова
вещ не се приема за приход при сключването на договора, т.к. задължението на
лизингополучателя е подобно на това на наемателя по договор за наем, в изпълнение на
което същият дължи заплащане на лизинговите вноски и следователно същите са разход, а
не приход за лизингополучателя.
По отношение на разходната част.
Обоснован и изцяло споделим е изводът на първоинстанционния съд /който и не се
оспорва с въззивната жалба/, че по отношение частта от изготвената експертиза, чийто
резултати са посочени в графа втора „Плащания, надвишаващи предвидените разходи за
издръжка" от разходната част на таблица 10, стр. 17 от експертизата и съответно таблица 11
/стр. 21 от експертизата/ , са записани някакви числови стойности по години, без обаче за
последните да се налице твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, нито
доказателства за това какви по вид и размер са тези плащания, отразени като надвишаващи
предвидените разходи за издръжка в общ размер от 28 182,33 лв. Изложеното предпоставя
същите да не бъдат вземани предвид /да бъдат извадени/ от разходната част на анализа.
Обоснован и споделим е и изводът на първоинстанционния съд в насока, че изцяло
следва да се изключат от разходната част на икономическия анализ и стойностите в
четвърта колона "Други извънредни разходи".
За последните освен са „извънредни“, въззивникът не излага други твърдения в хода
на производството, нито сочи критерии, по които е определил т.нар. им „извънреден“
/изключителен, допълнителен, необичаен/ характер, нито ангажира доказателства в тази
насока.
Изложените доводи във въззивната жалба, че същите надвишавали обичайните, като
се дават примери за разлика в числата за обичайните разходи и тези, посочени от вещото
лице като извънредни, не могат да обосноват извод за състоятелност на твърденията на
въззивника.
Доколкото самото съдържание на експертизата също на дава отговор на въпроса кое
определя посочените разходи като „извънредни“, според разясненията на вещото лице,
7
дадени в проведеното на 06.06.2024 г. о.с.з. отразените в посочените графи от двете таблици
в заключението цифри се отнасят до разходите от плащания по дебитна карта и плащания
през банкова сметка.
Безсъмнено обаче само фактът, че плащанията са направени по електронен път - чрез
дебитна карта или през банкова сметка, не е достатъчен да определи посочените разходи
като "извънредни", доколкото вещото лице не е взело предвид основанието за извършването
им. В този смисъл състоятелен е доводът на първоинстанционния съд, че чрез тези
плащания въззиваемият е можел да извършва разходи за покриване на ежедневните си
нужди, вкл. и за погасяване на задължения към свои кредитори - по договорите за кредит, по
договорите за заем, по договора за финансов лизинг, за заплащане на такси и т.н.
В обобщение на изложеното въззивната инстанция приема, че обстоятелството, че
определено плащане е извършено от проверяваното лице през релевантния за
производството по делото период от време чрез дебитна карта или по банков път, не
обосновава извод за „извънредност“ на направеното плащане /разход/, без да се вземе
предвид основанието за извършването му. При несъобразяване на основанието за плащане е
налице обосновано съмнение относно вероятността за двойно отчитане /веднъж преценено
на плоскостта на основанието за плащане и втори път на плоскостта на начина на
извършването му/ на направените от проверяваното лице разходи като разплащания в полза
на негови кредитори или за издръжка на домакинството му.
И т.к. по арг. от чл.154 ГПК установяването на твърдените факти относно
значителното несъответствието в имуществото на проверяваното лице в условието на пълно
и главно доказване е в тежест на ищеца-въззивник, то твърдените от него факти относно
извънредния характер на плащанията /разход за ответника-въззиваем/ в общ размер от 75
49191 лв., отразени като „Друг извънреден разход“ в разходната част на заключението на
изслушаната по делото експертиза следва да се счетат за недоказани, а посочената сума -
изключена от разходната част на изготвения от вещото лице анализ.
Състоятелен е изводът на първоинстанционния съд в насока последния да не е
съобразен с установените по делото факти и да е необоснован и в разходната му част,
касаеща посочените в колона девета на таблица № 10 /стр.17 от експертизата/ и разходната
част на таблица 11 /стр.21 от експертизата/ "изтеглени парични средства" за сумата от 36
828,30 лева, изтеглена през 2011 г. и за сумата от 18 063,74 лева, изтеглена през 2014 г.,
поради което и същите следва да се изключат от анализа.
Последното се налага поради обстоятелството, че доказателствата по делото
установяват първата сума да представлява част от cyмaта от общо 44 501,30 лева, изтеглена
от разплащателна сметка c IBAN **********, за която самият въззивник-ищец твърди, че е с
неустановен законен източник /стр.19 от исковата молба/.
Втората сума - тази от 18 063,74 лева, е изтеглена от сметка с IBAN ********** и се е
претендирала за отнемане в първоначалната искова молба поради неустановен законен
източник, като в последствие по отношение на нея е направен отказ от иска /т.е. презюмира
се, че самият ищец не твърди същата да е с неустановен законен източник/.
На самостоятелно основание - само фактът на теглене на парични средства от титуляра
на сметката не следва да се преценява като разход, доколкото напрактика представлява
банкова операция, посредством която намиращи се в банката парични средства на титуляра
на сметката преминават в негово физическо владение. Като разход тези средства могат да се
окачествят едва тогава, когато излязат от патримониума на титуляра им.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във въззивната жалба не се
съдържат оплаквания за неправилност на извода на първоинстанционния съд в горната
насока.
Такива не са изложени и по отношение споделимия и от настоящата инстанция извод в
насока необходимостта от изключване от икономическия анализ и на посочените в
разходната му част / колона 10 на таблица № 10 и разходната част на таблица 11 на стр.21 от
експертизата/ и на сумите от 11 765 лева /през 2012 г./ и т 7 408 лева /през 2018 г./,
изразходвани за покупка на МПС.
Чрез тези парични средства, както и вещото лице сочи, е придобито имущество от
8
въззиваемия и те не следва да се отчитат в разходната част на икономическия анализ, а да се
съпоставят с размера на нетните доходи, с оглед съвкупна преценка стойността на нетния
доход и тази на придобитото имущество.
В обобщение на изложеното въззивната инстанция счита, че изцяло следва да се
сподели, като правилен изводът на първоинстанционния съд разходната част на
проверявания период на икономическия анализ след извършените по-горе изменение да има
общ размер от 397 690,77 лв., а при съпоставянето му с приходите /преизчислени от
въззивната инстанция до размер на 297 720,09 лв./ да се наложи разликата между приходите
и разходите за целия период да възлиза на минус 99 970,68 лв.
Анализът сочи, че само през 2013 г. проверяваното лице е реализирало нетен доход в
размер на 4 128,40 лева, а през останалия проверяван период за всяка една от годините от
2009 г. до 2019 г. разходите му са надвишавали приходите.
По отношение придобитото имущество:
През проверявания период Г. Г. е придобил в собственост 5/6 ид.ч. от ПИ в с. *** на
цена от 2 950 лева, представляваща пазарната стойност на имота /факт, който не се оспорва
от въззивника/.
Придобил е и три МПС, при определена стойност за всяко едно от тях от
неоспорената автотехническата и оценителна експертиза, а именно: 1/Мотопед "Малагути
Ф12" с рег. № ******, придобит на 08.04.2013 г., с пазарна стойност към датата на
придобиване 1 200 лева; 2/л.а. "Пежо 306" с рег. № ********, придобит на 15.05.2014 г., с
определена пазарна стойност към датата на придобиване 9 265 лева; 3/ л.а. "БМВ Х5 с рег. №
*******, придобит на 23.05.2018 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 20 216
лева.
Установено е още към края на проверявания период по банковите сметки на
въззиваемия да е имало налични парични средства 584,86 лева. Общата стойност на
придобитото имущество през проверявания период е определена от вещото лице на 34
218,86 лева, с прибавената номинална стойност на капитала на дружеството, чийто
едноличен собственик е ответникът.
При така констатираните като налични релевантни за предмета на спора факти
въззивната инстанция намира за правилен решаващият извод на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск, доколкото анализът на доказателствата в случая не
сочи на наличието на заложената на установената в чл.107, ал.2 презумпция за наличие на
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице - т.е. че това имущество е
незаконно придобито и подлежи на отнемане /чл.1, т. 2 ЗОНПИ/.
Съдебната практика по приложението на чл.153 ЗОНПИ е установила разбирането, че
преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответника по иска е
придобивал имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни дали
е налице "значително несъответствие", по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и едва /и ако/се
установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва въпросите: 1) дали е законен
доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната
му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата.
При гореустановеното въззивната инстанция приема, че отговора на първия от
посочените по-горе въпроси е отрицателен, което изключва необходимостта от изследване на
останалите два въпроса - относно законността на доходите, с които е придобито
имуществото и дали то подлежи на отнемане.
Както вече се посочи, въззивникът, чиято е доказателствената тежест да стори това,
не установи в хода на производството в случая да е налице изискуемото се от закона
значително несъответствие, определено от нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ като онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период.
Въззивникът не оспорва, че соченото несъответствие следва да се определи след
съпоставка между установения нетен доход и стойността на придобитото имущество за
проверявания период.
9
Същият оспорва заключението на съда, че нетният доход не може да бъде
отрицателна величина, като в подкрепа на оспорването си се позовава по аналогия на
практика на НАП, при която се прилагал метода на „стопанския анализ“, аналогичен на
концепцията за оценка на несъответствието по ЗОНПИ, работещ с понятието „недостиг на
средства“, когато се установи превишение на разходи или придобито имущество над
декларираните доходи. Така се определяли „укритите доходи“ или доходи с неустановен
произход, които били част от установеното несъответствие. Тези случаи сочели наличието
на механизъм за установяване несъответствие между получени доходи и извършени разходи,
което формира недостиг на парични средства, без да се ограничава от предварително
определен праг. Последното кореспондирало и с целите на ЗОНПИ.
Решаващият състав намира тези доводи за ирелевантни за предмета на настоящето
производството, предвид че ревизионното производство по ДОПК и на това по ЗДДФЛ
преследват различни от приложимия в настоящето производство цели, респ. - съдържат
различна от ЗОНПИ регламентация и ключови понятия за целите на специалните
административното и съдебното производство, уредени в тях.
ЗОНПИ съдържа свои автентични дефиниции, сред които и тази на § 1 т. 8 от ДР на
ЗОНПИ, определяща понятието "нетни доходи", относими за предмета на специалното
производство по този закон като „доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице
и членовете на семейството му“.
Тълкуването на посоченото понятие от касационната инстанция не само в Решение №
50130 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС IV г.о., на което се позовал
първоинстанционния съд, но и в Решение № 50007/2.12.2024 г по гр. д № 4429/2019 г на IV
г. о, Решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 903 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2024 г., III г. о., ГК и др., което
решаващият състав споделя и към което се присъединява, дават основание да се заключи, че
ЗОНПИ определя „нетния доход“ като специално законово понятие, изразяващо се в
превишението на общия размер на приходите (т. нар. "брутен доход") над общия размер на
разходите през проверявания период, т. е. – остатъкът от свободни, разполагаеми средства,
които могат да са нулева, но не и отрицателна величина.
Затова и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че когато общият размер на
доходи, приходи или източници на финансиране /брутния доход/ е по-малък от общия
размер на извършените обичайни и извънредни разходи, тогава нетният доход е равен на
нула и следователно проверяваното лице няма нетни доходи за проверявания период.
Такъв е и настоящия случай, доколкото вкл. коригираната експертиза установява
отрицателно число като разлика между двете величини - брутния доход, намален с
извършените разходи. Затова и нетния доход на въззиваемия не следва да се приема за
„отрицателен“, а като липса на такъв, респ. - величаната му е нула.
Горният факт изключва обосноваването на извод за несъответствие между нетните
доходи на проверяваното лице и придобито от него имущество така, както сочи
експертизата /вкл. при коригирането й до резултат минус 99 970,68 лв. за целия изследван
период/ , т.к. с изключение единствено на 2013 г., когато нетния доход е положителна
величина, за всички останали години нетният доход е отрицателна величина - общият размер
на разходите е превишавал общия размер на брутния доход /приходите, доходите и
източниците на финансиране/.
Ето защо и за тези години нетния доход е равен на нула, а не е отрицателна величина.
При съобразяване на този факт, както и че стойността на имуществото, придобито от
Г. за целия проверяван период е 34 217,86 лева и след съпоставка с общата стойност на
нетния доход за целия период, която е нула, се получава размер на несъответствието от 34
217,86 лева, което е в размер, по-малък от 150 000 лева и не е значително по смисъла на § 1
т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
При констатираната липса на значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР
на ЗОНПИ предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
10
Като е достигнал до идентични правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемата страна по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 2 000 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата към същия за извършването
/заплащането им.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5738/23.10.2024 г. по гр.д. № 13346/20221 г. по описа на
СГС, ГО.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на
Г. Й. Г. - ЕГН ********** сумата от 2 000 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция
за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11