№ 880
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600872 по описа за 2022 година
Обжалвано е разпореждане №1215 от 24. 02. 2022г. по н.ч.х.д.№
20225330201015/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което се
прекратява наказателното производство, с мотив, че е изтекъл преклузивният
шестмесечен срок.
Жалба е подадена от частният тъжител Г. В. Ж., чрез адвокатско
дружество „С. и Х.“, представлявано от адв. С. Е. Х. от АК София, като се
иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато
на друг състав на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия. Твърди се, че първоинстанционният съд умишлено и целенасочено
е изпратил тъжбата в РС София, въпреки правилото по чл.36 от НПК, вместо
първоинстанционният съд да даде необходимите указания на тъжителя, които
е коментирал в прекратителното си разпореждане като основание по чл.81
ал.3 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК. Така при движението между съдилищата 6-
месечният преклузивен срок е изтекъл. Поради това се твърди, че, ако
жалбата бъде уважена, ще бъде искан отвод на съдията-докладчик от
първоинстанционния съд. Според жалбоподателя жалбата е ясна, но въпреки
това посочва конкретните реплики, според посочените в атакуваното
разпореждане нередовности.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената
служебна проверка установи следното:
За да постанови атакуваното си разпореждане РС Пловдив е изложил
мотиви, че в тъжбата липсва изложение на конкретни фрази за които се
повдига обвинение и за времето на тяхното произнасяне, поради което
предметът на делото и предметът на доказване били останали напълно неясни
– за колко и какви конкретни действия на подсъдимия му е повдигнато
частното обвинение – обстоятелства, които обуславят нередовност на
частната тъжба по смисъла на чл.81 от НПК. Поради това, обаче, че тъжбата е
1
подадена в деня, в който изтича срокът по чл.81 ал.3 от НПК, отстраняване на
тези нередовности след изтичането на този срок било недопустимо, поради
това, че е преклузивен, а по делото не можело да се направи извод за това
срокът считано от узнаването за деянието да е изтекъл по-късно, като е
анализирал всички възможни данни по делото.
За това първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Възразява се във въззивната частна жалба, че първоинстанционният съд
в разрез с правилото по чл.36 от НПК, вместо да даде необходимите указания
на тъжителя, които е коментирал в прекратителното си разпореждане , е
изпратил делото по подсъдност на РС София, като в резултат времеемкото
придвижване между съдилищата 6-месечният преклузивен срок е изтекъл.
Това възражение, въззивният съд намира за неоснователно. Видно от
съдържанието на частната тъжба тъжителят е узнал за предаването по ПОТВ
на 26.02.2021г. (в което се твърди, че са направени наказателно укоримите
действия от подсъдимия) непосредствено след него от свои приятели, които
даже му изпратили направени с мобилен телефон запис на предаването. От
така описаният в тъжбата начин на узнаването, не може да се направи извод
за по-късно от датата 26.02.21г. узнаване извършването на наказателно
укоримите действия от подсъдимия. Спрямо тази дата преклузивният срок по
чл.81 ал.3 от НПК изтича в края на работния ден 26.08.2021г.(петък), на който
именно ден тъжбата е изпратена от защитника по пощата (л.11 от н.ч.х.д. №
5670/21г. на РС Пловдив). По делото липсват каквито и да е други данни,
включително и до приключване на въззивното производство, които да
обосновават друг момент на узнаване, от който да тече преклузивният срок по
чл.81 ал.3 от НПК. Първоинстанционният съд е коментирал междинните
кореспонденции, изходящи от защитата по делото, извличайки от тях
възможни по-късни моменти, без реално защитата да ги е посочила дори като
намек на това, че съвпадат с момента на узнаване – напротив, съпоставени с
изложението в тъжбата, инициирала наказателното дело от частен характер,
това са значително по-късни от узнаването моменти.
С възражението в жалбата, че тъжбата е ясна, въззивният съд при
самостоятелния си прочит на тъжбата не може да се съгласи. В последния
2
абзац на обсъжданата тъжба, представляващ смислово петитум/диспозитив, с
който към съда по правило се отправя, обосновано в обстоятелствената част,
искане – в конкретния случай се отправя искане, което по никакъв начин не
кореспондира с обстоятелствената част на тъжбата и което би могло да се
уточни и коригира при нужда, но не и след изтичане на срока по чл.81 ал.3 от
НПК, като този срок по никакъв начин не е повлиян от преценката на
първоинстанционния съд да изпрати делото по подсъдност на РС София, тъй
като вече е бил изтекъл още при постъпването на тъжбата в съда.
В този смисъл и като възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд за прекратяване, въззивния съд намира атакуваното
разпореждане на РС Пловдив за законосъобразно, а жалбата срещу него – за
неоснователна. Атакуваното разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1215 от 24. 02. 2022г. по н.ч.х.д.№
20225330201015/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3