МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 574 ОТ 16.12.2019г.,
постановено по А.Н.Д. № 2033 по описа за 2019г. на Районен съд В.Т.
Производството е по реда на чл.375 и следващите от
Наказателно- процесуалния кодекс (НПК).
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 20.11.19г.
от ВТРП за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78 А от НК на И.В.Д. с ЕГН: **********,
роден на ***г*** адрес в гр. Б.Ч, общ. П, обл. В.Т, 4Б" № 5, български
гражданин, с основно образование, женен,
не осъждан, работещ, за това, че на
10.11.2017г. в гр. В.Т, потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган
на власт - служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В.Т за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - представил пред ПС И -
служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - В.Т, декларация от
10.11.2017г., че е установил обичайното си пребиваване, по смисъла на § 6, т.
46, от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в
Република България - гр. Б.Ч, ул. „Б" № 5, когато е имал обичайно
пребиваване във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1,
пр. 1 от НК.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
И.В.Д. ***. Завършил основно образование. Женен, с
едно дете на две години.
Неговата майка заедно с братята и сестрите му живеят в
гр. Б.Ч, общ. П, на ул. „Б" № **, където е и постоянният адрес на Д..
От около 10 години И.Д. живее, заедно със семейството
си във Федерална Република Германия, където работи като чистач в болница „Университет
Клиникум" гр. . При това реализира месечен
доход от около 2000 евро. Съпругата не работи и се грижи за отглеждането
на тяхното дете.
На 19.10.2010г. Д. се регистрирал по
настоящ адрес в гр. Регенсбург, ФР Германия. В Република България се прибирал
за по няколко дни веднъж-два пъти годишно, за да види близките си.
През 2017г. издаденото му
свидетелство за управление на МПС било иззето и унищожено, със Заповед на
Началник Сектор „ПП" при ОДМВР - В.Т за изземване на СУМПС, поради подмяна
на изпитни тестове. През този период от време обвиняемият работел в автокъща
във ФРГ и свидетелството за правоуправление на МПС му било необходимо за да
може да упражнява трудовата си дейност. Във връзка с това и след като се бил
запознал с правилата за издаване на необходими документи за водач, решил че
по-бързо ще му бъде издадено СУМПС в Р. България, отколкото във ФРГ, където
трайно живеел със семейството си.
В изпълнение на замисленото се
върнал в страната и на 10.11.2017г. подал, като бърза поръчка, заявление за
издаване на първоначално СУМПС, в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.
В.Т. Подавайки заявлението Д. вписал изискуемия ръкописен текст, подписал и
представил пред служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В.Т -
системен оператор П К, изискващата се по закон - чл. 151, ал.5 от Закона за
движението по пътищата Декларация. В съдържанието и отразил, че е установил
обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби
на Закона за движението по пътищата в Република България в гр. Б.Ч, общ. П, на
ул. „Б" № 5. На 15.11.2017 г. му било издадено ново СУМПС с № *********,
което получил, след което Д. се завърнал
във ФРГ.
От съдържанието на приобщената като
доказателство по делото заключение на единична графическа експертиза (л. 75-81
от ДП), което съдът възприема като компетентно и обосновано, а, от която е
видно, че ръкописният текст и подписът в декларацията са изпълнени от Д..
Приетата
за установена фактическа обстановка е идентична с установената в
обстоятелствената част на внесеното от ВТРП постановление, като се обосновава и
доказва от направените самопризнания на обвиняемия и събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели
и заключения на съдебна графическа експертиза) от досъдебното производство. Подпомагащи процеса на
доказване по делото са и приобщените като доказателства: Декларация за имотното състояние на обвиняемия и за
семейното му положение; справка за съдимост и такава за неговата за личност,
изготвена от полицейски инспектор, обслужващ района по местоживеене на лицето;
както и справка за задграничните му пътувания, която потвърждава неговите
посещения в Р.България. Същите по един несъмнен начин се установява
извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството.
Изложеното мотивира съда да приеме, че И.В.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал. 1 от НК.
От обективна страна е
осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 313, ал.1 НК под
формата на потвърждаване на неистина в
писмената декларация. Правната норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна
диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст на наказателния
кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в широкия
смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината за
определени обстоятелства в писмена декларация.
Съотнесена към настоящият казус обективната страна на
деянието на обвиняемият се съдържа в следните действия:
От обективна страна, И.В.Д.,***, потвърдил
неистина в писмена декларация по чл. 151, ал.5 и ал.7 от Закона за движението
по пътищата. Същата има за цел да удостовери истинността на обстоятелството, че
лицето е установило обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от
допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в Р.България като
условие за издаване на СУМПС. Същата се дава по силата на ЗДвП. Безспорно е, че
обвиняемият е потвърдил неистина в декларацията, тъй като е безспорно
установено по делото и не е спорно между страните, че той има постоянно
пребиваване извън в Р. България, а от 2010г. е и с постоянно такова във ФРГ. Постоянно
пребиване извън пределите
МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 574 ОТ
16.12.2019г., по А.Н.Д. № 2033 по описа за 2019г. на ВТРС.
на
страната Д. има и през последните 12 последователни месеца, тъй като по делото
се установи и не е спорно между страните, че той живее повече от 185 дни със
семейството си на територията на ФРГ,
където и работи.
От субективна страна, приемам за
доказано, че обвиняемият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк
умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че
потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за да
удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно със СУМПС
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба
в размер от 100 до 300 лв.
Видно от приетите по делото доказателства, И.В.Д. е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер; не представлява лице
с висока обществена опасност; не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията
на чл.78 А от НК
за освобождаване на И.В.Д. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът
съобразно разпоредбите на ЗАНН
обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите (млада възраст и съдействие за разкриване на обективната истина) и
отегчаващите вината обстоятелства (съдът не констатира такива). Предвид на това
и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна
функция по отношение на извършителя и като съобрази нейното финансово състояние
(единствено той работи работи в семейството и реализира парични доходи в размер
около 2000 евро) съдът намира, че за извършеното деяние, на И.В.Д., следва да
бъде наложено наказание - глоба в предвидения в закона минимум, а именно в
размер на 1000 лв.
С оглед признаването на И.В.Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение, направените във връзка с това обвинение
разноски по делото в размер на 149,32 лева - за възнаграждение на вещото лице
по изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза, на
осн. чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия,
както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК и чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: