Решение по дело №2033/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 574
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20194110202033
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…….

 

гр.В. Търново, 16.12.2019год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Великотърновският Районен съд, единадесети състав, на 16.12.2019г., в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенко Цанков

 

При секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдията П. Цанков АНД № 2033 по описа за 2019г., въз основа на доказателствата по делото и закона, на основание чл.378  ал.4 т.1 от НПК,

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

            ПРИЗНАВА И.В.Д., с ЕГН **********, роден на ***г*** адрес ***, български гражданин, с основно образование,  женен, не осъждан, работещ, за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2017г. в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на власт - служител на СекторПътна полиция" при ОД на МВР гр. Велико Търново за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - представил пред П С И - служител на СекторПътна полиция" при ОД МВР - Велико Търново, декларация от 10.11.2017г., че е установил обичайното си пребиваване, по смисъла на § 6, т. 46, от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в Република България - гр. Бяла Черква, ул. „Брегова" № 5, когато е имал обичайно пребиваване във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК.

            На основание чл. 78 А от НК ОСВОБОЖДАВА, И.В.Д., със снета самоличност, от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, за извършено от него престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/ в полза на Републиканския бюджет.

ОСЪЖДА И.В.Д., със снета по - горе самоличност, да заплати в полза на държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 149,32 лв. (сто четиридесет и девет лева и 32 ст.), както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския Окръжен съд, в 15 дневен срок от днес.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 574 ОТ 16.12.2019г., постановено по А.Н.Д. № 2033 по описа за 2019г. на Районен съд В.Т.

 

Производството е по реда на чл.375 и следващите от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК).

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 20.11.19г. от ВТРП за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78 А от НК на И.В.Д. с ЕГН: **********, роден на ***г*** адрес в гр. Б.Ч, общ. П, обл. В.Т, 4Б" № 5, български гражданин, с основно образование,  женен, не осъждан, работещ, за това, че на 10.11.2017г. в гр. В.Т, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на власт - служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В.Т за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - представил пред ПС И - служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - В.Т, декларация от 10.11.2017г., че е установил обичайното си пребиваване, по смисъла на § 6, т. 46, от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в Република България - гр. Б.Ч, ул. „Б" № 5, когато е имал обичайно пребиваване във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

И.В.Д. ***. Завършил основно образование. Женен, с едно дете на две години.

Неговата майка заедно с братята и сестрите му живеят в гр. Б.Ч, общ. П, на ул. „Б" № **, където е и постоянният адрес на Д..

От около 10 години И.Д. живее, заедно със семейството си във Федерална Република Германия, където работи като чистач в болница „Университет Клиникум" гр. . При това реализира месечен  доход от около 2000 евро. Съпругата не работи и се грижи за отглеждането на тяхното дете.

            На 19.10.2010г. Д. се регистрирал по настоящ адрес в гр. Регенсбург, ФР Германия. В Република България се прибирал за по няколко дни веднъж-два пъти годишно, за да види близките си.

            През 2017г. издаденото му свидетелство за управление на МПС било иззето и унищожено, със Заповед на Началник Сектор „ПП" при ОДМВР - В.Т за изземване на СУМПС, поради подмяна на изпитни тестове. През този период от време обвиняемият работел в автокъща във ФРГ и свидетелството за правоуправление на МПС му било необходимо за да може да упражнява трудовата си дейност. Във връзка с това и след като се бил запознал с правилата за издаване на необходими документи за водач, решил че по-бързо ще му бъде издадено СУМПС в Р. България, отколкото във ФРГ, където трайно живеел със семейството си.

            В изпълнение на замисленото се върнал в страната и на 10.11.2017г. подал, като бърза поръчка, заявление за издаване на първоначално СУМПС, в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В.Т. Подавайки заявлението Д. вписал изискуемия ръкописен текст, подписал и представил пред служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. В.Т - системен оператор П К, изискващата се по закон - чл. 151, ал.5 от Закона за движението по пътищата Декларация. В съдържанието и отразил, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в Република България в гр. Б.Ч, общ. П, на ул. „Б" № 5. На 15.11.2017 г. му било издадено ново СУМПС с № *********, което  получил, след което Д. се завърнал във ФРГ.

            От съдържанието на приобщената като доказателство по делото заключение на единична графическа експертиза (л. 75-81 от ДП), което съдът възприема като компетентно и обосновано, а, от която е видно, че ръкописният текст и подписът в декларацията са изпълнени от Д..

            Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на внесеното от ВТРП постановление, като се обосновава и доказва от направените самопризнания на обвиняемия и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели и заключения на съдебна графическа експертиза) от досъдебното производство. Подпомагащи процеса на доказване по делото са и приобщените като доказателства: Декларация за имотното състояние на обвиняемия и за семейното му положение; справка за съдимост и такава за неговата за личност, изготвена от полицейски инспектор, обслужващ района по местоживеене на лицето; както и справка за задграничните му пътувания, която потвърждава неговите посещения в Р.България. Същите по един несъмнен начин се установява извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството.

Изложеното мотивира съда да приеме, че И.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал. 1 от НК.

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл. 313, ал.1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст на наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината за определени обстоятелства в писмена декларация.

Съотнесена към настоящият казус обективната страна на деянието на обвиняемият се съдържа в следните действия:

            От обективна страна, И.В.Д.,***, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 151, ал.5 и ал.7 от Закона за движението по пътищата. Същата има за цел да удостовери истинността на обстоятелството, че лицето е установило обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в Р.България като условие за издаване на СУМПС. Същата се дава по силата на ЗДвП. Безспорно е, че обвиняемият е потвърдил неистина в декларацията, тъй като е безспорно установено по делото и не е спорно между страните, че той има постоянно пребиваване извън в Р. България, а от 2010г. е и с постоянно такова във ФРГ. Постоянно пребиване извън пределите

 

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 574 ОТ 16.12.2019г., по А.Н.Д. № 2033 по описа за 2019г. на ВТРС.

 

на страната Д. има и през последните 12 последователни месеца, тъй като по делото се установи и не е спорно между страните, че той живее повече от 185 дни със семейството си  на територията на ФРГ, където и работи.

            От субективна страна, приемам за доказано, че обвиняемият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно със СУМПС

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба в размер от 100 до 300 лв.

Видно от приетите по делото доказателства, И.В.Д. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена опасност; не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 А от НК за освобождаване на И.В.Д. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите (млада възраст и съдействие за разкриване на обективната истина) и отегчаващите вината обстоятелства (съдът не констатира такива). Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на извършителя и като съобрази нейното финансово състояние (единствено той работи работи в семейството и реализира парични доходи в размер около 2000 евро) съдът намира, че за извършеното деяние, на И.В.Д., следва да бъде наложено наказание - глоба в предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1000 лв.

С оглед признаването на И.В.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение, направените във връзка с това обвинение разноски по делото в размер на 149,32 лева - за възнаграждение на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия, както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК и чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: