МОТИВИ по НЧХД 3053/14 година на
ПРС:
Обвинението против подсъдимия
С.И.К., ЕГН ********** е за това, че:
1. В периода от 19.05.2014
година до 21.05.2014 година в село Старосел,
обл.
Пловдив е нанесла на М.С.Р., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се
в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – престъпление
по чл.130 ал.1 от НК;
2. В периода от 19.05.2014
година до 21.05.2014 година в село Старосел,
обл.
Пловдив е казала обидни думи – „Д*****************,********”, с които е засегнала честта и достойнството
на М.С.Р., ЕГН **********, като обидата е нанесена публично– престъпление по
чл.148 ал.1 т.1вр. чл.146 ал.1от НК.
Тъжителката М.С.Р., ЕГН
********** е конституирана и в качеството на граждански ищец, като за съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет предявения от тъжителката срещу подсъдимата на
основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД граждански иск за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на нанесената телесна повреда, в размер на 3000 лева от престъплението по
чл.130 ал.1 от НК и 2000 лева от престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, ведно със законна лихва върху тези суми, считано
от датата на увреждането – 21.05.2014 година до окончателното им изплащане.
В
съдебно заседание частната тъжителка, заедно със своя повереник – адв.
С.А., пледира за постановяване на осъдителна присъда, като на
подсъдимата бъдат наложени справедливи наказания, същевременно се иска уважаване
на гражданските претенции. Претендират се и
направените по делото разноски.
Подсъдимата се явява лично и
със защитник – адв.Д.А., в съдебно заседание. Дава обяснения, като не се признава за виновна и моли за нейното
пълно оправдаване. Защитникът на подсъдимата също
поддържа нейната невинност и моли за оправдаване.
Съдът, като взе предвид
събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и
съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата
С.И.К. е родена на *** ***, живее в същото село, българка, българска гражданка,
с основно образование, омъжена, пенсионерка, не е осъждана, с ЕГН **********.
Пострадалата
М.Р. *** и се занимавала с отглеждането на овце. На
неустановена по делото дата в периода от 19.05.2014 година до 21.05.2014 година
същата изкарала своите овче и ги пуснала на паша в имота на М. Х., който имот
бил необитаем и се намирал също в с. Старосел, след което отишла да обръща сено
в съседен имот. Докато се занимавала с тази дейност,
животните на тъжителката незабелязано успели да преминат от мястото на Х. в
това на подс. С.К., което било съседно и в което имало
засадени различни зеленчуци. По същото това време
покрай имота на подс.К. минал св. П. С. , който виждайки влезлите в градината на подс. К. животни, направил забележка на постр.Р. да
ги изкара веднага, тъй като ще опропастят всичко. Постр. Р. незабавно отишла и
извадила животните си от градината на подс.К., като
отново ги оставила да пасат в имота на Х.. Малко след това
св. С. видял подс.К., като й споменал за
случилото се. Ядосана от чутото, подс.К. веднага се отправила към своята градина, за да види дали има
някакви поражения. Приближавайки, същата видяла постр.
Р., която пасяла своите овце, но вече в имота на Х.,
при което започнала да я обижда, викайки: „Д**** ****************”. Едновременно с това подс.К. нанесла
и няколко удара с бастун по левия крак на постр.Р.. Малко
след това подс.К. се успокоила и си тръгнала.
Свидетел-очевидец на случилото се станала дъщерята на пострадалата – св.Т.Р., която по това време се намирала в близост до
мястото и видяла нанесените по отношение на майка й удари. същата
чула и отправените обиди. Вечерта, след инцидента, постр.Р.
била много уплашена и не можела да заспи. Същата се чувствала силно унизена и обидена, притеснявала се да
излиза.
На
27.05.2014г. било извършено
освидетелстване на постр.Р. от съдебен лекар – д-р Ив.
Д., като при прегледа й било установено кръвонасядания по кожата на лявото
бедро. Уврежданията били резултат от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет, като било възможно да се получат по съобщения от пострадалата механизъм – удари с бастун.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Т.Р., М.А.,
П. С., ******, Д. К., дадени в съдебно заседание,
медицинско удостоверение за пред съда № 503/27.05.2014 година, както и съдебномедицинска експертиза. Съдът кредитира доказателствата, въз основа на което е установена
фактическата обстановка. Същите си кореспондират взаимно и не съдържат
съществени противоречия по – между си.
Съдът
кредитира показанията на св.Т.Р. досежно това, че на инкриминираната дата нейната майка
постр.Р. е била удряна и обиждана от подс.К., както и че се е чувствала унизена
и обидена от случилото се, тъй като тези нейни показания се подкрепят от
останалите събрани в хода на производството доказателства и най-вече от
изготвеното и приложено по делото съдебномедицинско удостоверение, а така също
и от допуснатата и приета съдебномедицинска експертиза, съобразно която на
постр.Р. е било причинено травматично увреждане,
изразяващо се в двойно ивичесто кръвонасядане, на лявото бедро, довело до болка
и страдание за срок от около 4-7 дни. В подкрепа на нейните показания са и
сведенията, дадени от св.А., която също споменава за
оплакване от страна на постр.Р. за това, че е била
бита и обиждана от подс. К.. Съдът не кредитира
дадените показания единствено досежно датата и часа на извършване на деянията,
тъй като в тази насока същите са противоречиви и неясни. Това
съдът отдава на изминалия период от време, като приема, че е възможно да са
налице определени разминавания. Тези противоречия
обаче не са от естество, че да компрометират показанията в тяхната цялост,
поради и което съдът ги приема в останалата им част като достоверни и
обективни. Като цяло са налице разминавания досежно датата и в
показанията на св.С., който сочи като възможни дати
19, 20 и 21 Май 2014 година. Ето защо съдът приема, че не може да се установи с
категоричност точната дата на инцидента, но същият безспорно е реализиран в
инкриминирания период от 19.05.2014 година до 21.05.2014 година, в който смисъл
са обясненията и на подс.К., която въпреки отричането на своята вина, поддържа,
че е имало подобен инцидент с тъжителката. Останалите разпитани
по делото свидетели не дават точна дата на инцидента, поради и което техните
показания няма да бъдат коментирани в тази насока.
Съдът кредитира и показанията
на св.А., тъй като същите са логични, непротиворечиви
и последователни, а така също и подкрепени от останалите доказателства. Въпреки че не се излагат сведения, пряко установяващи извършените
престъпления, все пак са налице косвени такива относно това, как и от кого
пост.Р. е била бита и обиждана, а
именно от подсъдимата К..
По
отношение на св.С. съдът
кредитира неговите показания, тъй като намира, че същите са логични,
последователни и непротиворечиви относно съществените по делото обстоятелства. Относно конкретната дата на инцидента, съдът намира, че същият
действително е осъществен в посочения период, като не може с категоричност да
се установи конкретния ден.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите У. и К.,
но поради обстоятелството, че липсват съществени
противоречия, намира за ненужно да ги анализира подробно.
Съдът не кредитира
обясненията на подс.К., тъй като намира, че същите
представляват по-скоро нейна защитна позиция, отколкото доказателствено
средство. Обясненията й са нелогични и в противоречие с
останалите доказателствени материали и най-вече съдебномедицинското удостоверение
и съдебномедицинска експертиза, от които става ясно, че пострадалата Р.
действително е била удряна с бастун по крака и тялото.
Неоснователни
се явяват възраженията, направени от защитника на подсъдимата – адв.А.
досежно липсата на представителна власт от страна на
повереника на частния тъжител – адв.А.. В първото по делото
заседание частната тъжителка изрично изрази своето становище за поддържане на
подадената от адв.А. частна тъжба, с което
реално санира евентуалните пропуски упълномощаване и делегира на адв.А. своите процесуални права. Ето защо съдът
намира, че адв. А. е била редовно упълномощена
да представлява тъжителката и в тази насока не са допуснати процесуални
нарушения, още повече че същите не касаят правата на подсъдимата. Неоснователни се явяват и възраженията на защитника досежно
направеното в хода на процеса изменение на обвинението по отношение на датата
на извършване на престъпленията, тъй като това е право на частния тъжител и е
реализирано в законоустановения от закона срок.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прецени, че подсъдимата подс.К.
е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.146 ал.1 от НК
за това, че в периода от 19.05.2014 година до 21.05.2014 година в село Старосел, обл. Пловдив
е казала обидни думи – „*************”,
с които е засегнала честта и достойнството на М.С.Р., ЕГН **********.
За да
е съставомерно престъплението “обида”, е необходимо да е казано/извършено/ нещо
унизително за честта и достойнството на другиго.
Тъй
като честта и достойнството са категории, присъщи само на личността, то
безспорно под другиго законът има предвид физическо лице.
С обидата се засяга личната самооценка
на някого, която той самият дава за себе си, като наред със субективната преценка
се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е
неприлично, непристойно, грубо, цинично. Приемайки горното съдът намира, че
казвайки на частния тъжител
„***********” подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.146 ал.1 от НК. По същество подсъдимата е
изразила отрицателна оценка за личното достойнство на частния тъжител, което с
оглед естеството на казаното е безспорно, че има унизителен характер съобразно общоприетите
порядки за нормално човешко общуване.
Деянието
е извършено в присъствие на пострадалата, т.е. последната е разполагала с
възможност да възприема обидните думи и същите са възприети от пострадалото
лице.
Обидните
думи са насочени към частния тъжител.
Съдът намира, че в случая не е налице квалифицирания признак по чл.148, ал.1,
т.1 от НК – тя е нанесена на
публично място, тъй като на мястото на инцидента не са присъствали повече от две лица.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимата умишлено, при форма на вината пряк умисъл.
Тя е съзнавала, че казва обидни думи, унизителни за честта и
достойнството на частната тъжителка, че последната разполага с възможността да
ги чуе и целяла да бъдат чути от нея. Подсъдимата е
съзнавала, че обидните думи са казани в присъствията на пострадалата.
Налице
е извършено деяние. Деянието е
извършено от подсъдимата. Извършено е виновно, при
форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Деянието съставлява
престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като
съставомерно от нормите на с чл.146 ал.1 от НК.
Деецът
подлежи на съответно наказание.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид ниската степен на
обществена опасност на престъплението и на дееца.
Като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства съдът отчита, че подсъдимата никога не е осъждана и високата й възраст.
При преценка на всички така
посочени обстоятелства,
съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства, поради и което следва да се наложи най – лекото,
предвидено в закона наказание, което обаче се явява съразмерно на извършеното.
Съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, намира,
че на подсъдимата следва да бъде наложена глоба в полза на държавата в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът счита, че в случая не
следва да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание обществено
порицание, тъй като целите на наказанието ще се постигнат и при налагането
единствено на основното такова.
По
отношение на обвинението по чл.130 ал.2 от НК.
С
деянието си подс. К. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130 ал.2 от НК за това, В периода от 19.05.2014 година до 21.05.2014 година
в село Старосел,
обл. Пловдив е нанесла на М.С.Р., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Налице
е извършено деяние. Деянието е
извършено от подсъдимата. Извършено е виновно, при
форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Деянието съставлява
престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като
съставомерно от нормите на чл.130 ал.2 от НК. Съдът намира,
че поради причинените единствено болки и страдания, в случая липсва
разстройство на здравето, поради и което ще следва дееца да бъде оправдан за
престъплението по чл.130 ал.1 НК.
Деецът
подлежи на съответно наказание.
При индивидуализацията на
наказанието съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на
престъплението и на дееца.
Обстоятелството,
че подсъдимата никога не е била осъждана, съдът приема като смекчаващо
отговорността.
При преценка на всички така
посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК
съдът счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, а именно глоба в полза на
държавата в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът съобрази
обстоятелството, че подсъдимата е извършила две отделни престъпления, преди да
е имала влязла в сила присъда, за което и да е от тях и след като наложи
наказание за всяко от престъпленията поотделно намира, че на основание чл.23,
ал.1 от НК следва да й бъде определено едно общо наказание, а именно глоба в
полза на държавата в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът
счита, че така наложеното наказание би подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно на подсъдимия.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК
В
резултат на виновното поведение на подсъдимата С.И.К., ЕГН **********, за
гражданския ищец и частен тъжител М.С.Р., ЕГН ********** – пострадала от
деянието, са настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания. В конкретния казус са
налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане:
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
вредата, и вина. Душевните болки представляват морални вреди,
търпени от пострадалата и материализират противоправния резултат на осъществени
от подсъдимата деяния.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки
е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е
причинил другиму. Репарирането на претърпените
неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът преценява по справедливост.
Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното
причиняване – 21.05.2014г. При определяне на размера
на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази интензивността
и продължителността във времето на болките и страданията, които гр. ищец е претърпяла и намира, че подс. К. следва да заплати на
тъжителката Р. обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените болки и страдания, вследствие на нанесената телесна повреда,
в размер на 500 лева за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – 21.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и да заплати
на същата сумата от 500 лева за престъпление по чл.146, ал.1 от НК,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на
нанесената обида, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
увреждането – 21.05.2014г. до окончателното й
изплащане.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата следва да
заплати в полза на държавата по сметка на РС-Пловдив държавна такса върху
уважения размер на гр. искове в размер на по 50
лева или общо 100 лева, както и да заплати на тъжителката Р., направените от
последната деловодни разноски в размер на 615,50 лева за адвокатско
възнаграждение и такси.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала! В. К.
