№ 1317
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110126812 по
описа за 2022 година
В. В. П. е предявил срещу К. М. А. кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер на 7995,51 лева, представляваща принудително събрани суми по изп. дело №
20158490401689 по описа на ЧСИ Ангел Петров, рег. № 849 на КЧСИ, като получени на
отпаднало правно основание и с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1608,99
лева, с която ответникът се е обогатил, спестявайки си разноски по същото изпълнително
дело, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ведно със законната лихва
върху сумите от 11.07.2019 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по гр. д. № 04079/1999 г. по описа на СРС, 67-ми състав, на
28.12.1999 г. срещу него в полза на К. М. А. е издаден на основание чл. 237, б. „д“ ГПК
/отм./ изпълнителен лист за следните суми: 29232,87 лева, представляваща главница по
запис на заповед, 7867,43 лева, представляваща мораторна лихва и 742 лева - разноски по
делото. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист по молба на ответника е образувано изп.
д. № 4024/2000 г. по описа на ДСИ при СРС, 2 отделение, 9 участък, по което последно
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия на 09.11.2006 г., след което в
продължение на над две години не са искани и извършвани изпълнителни действия, което е
довело до прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
09.11.2008 г. по силата на закона. Така от датата на последното извършено изпълнително
действие е започнал да тече приложимият тригодишен давностен срок, с който се погасява
правото на принудително изпълнение на вземането, който е изтекъл на 09.11.2009 г.
Въпреки това по искане на ответника са образувани още три изпълнителни дела въз основа
на същия изпълнителен лист, последното от които изп. дело № 20158490401689 по описа на
ЧСИ Ангел Петров, рег. № 849 на КЧСИ, по което са предприети изпълнителни действия,
1
които не са валидни, тъй като са извършени след изтичане на давностния срок и след
прекратено изпълнително дело и не пораждат правни последици. Вследствие на наложен
запор върху банкова сметка на ищеца по последното изпълнително дело принудително са
удържани суми в размер на общо 17180,23 лева. От тази сума 7995,51 лева са преведени на
ответника като взискател. Моли за осъждане на ответника да върне тази сума като получена
на отпаднало основание – принудително удържана след изтичане на давностния срок,
погасяващ правото на принудително изпълнение на вземането. Навежда, че с част от
принудително събраната сума, която част възлиза на 1608,99 лева, ответникът се е обогатил,
спестявайки си разноски по същото изпълнително дело, а предвид погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземането преди образуване на това дело тези разноски не
следва да са за сметка на длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди изпълнителният лист да е издаден въз основа на влязла
в законна сила заповед за изпълнение, която се ползва с правоустановителна сила, поради
което за вземането е приложим петгодишен давностен срок. Оспорва изпълнителните дела
да са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като твърди по същите да са искани и
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Допълва, че давност не тече
докато трае изпълнителният процес. Сочи, че по изп. д. № 4024/2000 г. по описа на ДСИ при
СРС, 2 отделение, 9 участък на 17.07.2008 г. е съставен протокол, с който длъжникът е
признал недвусмислено задължението. Допълва, че изрично с определение № 347/15.11.2010
г. по гр. д. № 730/2010 на ОС – Перник е констатирано, че към 16.06.2010 г. не са настъпили
последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Оспорва сумата от 7995,51 лева да е събрана на
отпаднало основание, доколкото не е изтекъл погасителния давностен срок. Оспорва сумата
от 1608,99 лева да представлява такава, с която се е обогатил. Твърди, че по изп. дело №
20158490401689 по описа на ЧСИ Ангел Петров, рег. № 849 на КЧСИ държавата е
присъединен кредитор и в тази връзка са начислени такси и разноски по изпълнението за
събиране на публични вземания, като ищецът няма интерес да претендира от него тези такси
и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изп. д. № 4024/2000 г. на СИС при СРС е образувано на 31.01.2000 г. въз основа на
изпълнителен лист от 28.12.1999 г., издаден по гр. д. № 4079/1999 г. на СРС, 67 състав, с
който В. В. П. е осъден да заплати на К. М. А. сумата от 29232,87 лева на основание чл. 237,
б. „д“ ГПК /отм./, както и мораторна лихва за периода 15.03.1998 г. – 25.11.1999 г. в размер
на 7867,43 лева и разноски в размер на 742 лева. На 11.02.2000 г. е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника. На 14.02.2000 г. е вписана възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника. На 24.03.2000 г. отново е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника. На 14.09.2005 г. и 11.10.2005 г. са наложени запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника. В протокол от 14.07.2008 г. е обективирано заявление на
2
длъжника доброволно да изплаща ежемесечно сума в размер на 500 лева.
На 17.09.2009 г. е образувано изп. д. № 20098410402122 г. на ЧСИ Неделчо Митев,
продължение на изп. д. № 4024/2000 г. Същото е прекратено с постановление от 16.06.2000
г. и изпратено на на ЧСИ Елена Добренова, при която е образувано изп. д. №
20107510400540. На 17.03.2014 г. и 04.07.2014 г. са наложени запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника. На 04.07.2014 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника.
С протокол от 11.12.2015 г. изп. дело при ЧСИ Елена Добренова е прекратено и
изпратено за продължаване при ЧСИ Ангел Петров, при който е образувано изп. д. №
20158490401689. На 16.02.2016 г. и 04.10.2016 г. са наложени запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника. На 12.03.2016 г. и 31.03.2016 г. са наложени запори върху
МПС на длъжника. На 05.12.2016 г., 26.01.2017 г., 15.05.2017 г., 18.09.2017 г. са изготвени
разпределения на събрани суми. На 12.09.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника.
От справка за постъпили суми е видно, че на взискателя К. М. А. е разпределена сума
в размер на 7995,51 лева, а сума в размер на 1608,99 лева е удържана от съдебния
изпълнител за погасяване на такси и разноски.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да
докаже какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин
наличието на основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. В тежест на ищеца е да докаже обогатяването на ответника,
своето обедняване, размер на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването.
Няма спор в съдебната практика, че формите, чрез които се реализира обогатяването, може
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от
обогатилото се лице, но са направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Обедняването също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото са последица на друг
факт или на други факти, които също следва да бъдат установени в хода на процеса.
В конкретния случай от приложената по изпълнителното дело справка се установява,
че на взискателя К. М. А. е разпределена сума в размер на 7995,51 лева. С оглед наведените
от страните твърдения е необходимо да се изследва въпросът дали сумите са били събрани
законосъобразно по неперемирано изпълнително дело.
3
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
4
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са били вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 28.12.1999 г., издаден по гр. д. № 4079/1999 г. на СРС,
67 състав. Въз основа на него е образувано изп. д. № 4024/2000 г. на СИС при СРС, което
впоследствие е било прехвърляно на други съдебни изпълнители, при които съответно е
било образувано под нов номер. По изп. д. № 4024/2000 г. на 11.02.2000 г., 14.02.2000 г.,
24.03.2000 г. са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната
давност. Следващо такова действие е извършено едва на 14.09.2005 г.
Съдът счита, че приложима в случая е 3-годишната давност, тъй като се касае за
вземания, произтичащи от запис на заповед, а съгласно чл. 534 ТЗ когато приносителят на
запис на заповед изгуби исковете по него поради давност, той може да иска от издателя или
платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда, като този иск се погасява с
тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на
заповед. Вън от горното в периода 24.03.2000 г. - 14.09.2005 г. са изтекли повече и от 5
години, поради което давността за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, е
изтекла преди 14.09.2005 г.
Тъй като не се установи в рамките на двугодишния период от налагането на запор
върху банкови сметки на длъжника на 24.03.2000 г. до налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника на 14.09.2005 г. да са предприемани изпълнителния действия,
водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по
тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва, че изп. д. № 4024/2000 г. на СИС при СРС се
е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 24.03.2002 г. (с изтичането
на две години). Извършването на изпълнителни действия след това е ставало по прекратено
изпълнителното производство, поради което и същите не съставляват валидно извършени
изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността за процесните вземания.
От отбелязванията, направени на гърба на изпълнителен лист от 28.12.1999 г., е
видно, че до преди 14.09.2005 г. от длъжника са удържани суми в общ размер на 2710,73
лева, поради което и съдът приема, че ответникът следва да върне на ищеца сума именно в
такъв размер.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД се явява основателен до размера от 2710,73 лева.
Предявен е и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от
1608,99 лева, представляваща спестени от ответника разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
5
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно
основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Следователно съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца
е да докаже, че е платил процесните суми като такси и разноски по изпълнителното дело; че
с тази сума ответната страна се е обогатила, тъй като разноските е следвало да бъдат
заплатени от нея.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане
(решение № 87/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС). В настоящия случай ищецът
твърди, че по образуваното от ответника изпълнително производство за принудително
събиране на вземания, част от които са се погасили по давност през време на
производството, принудително са му били събрани разноски, които не са били дължими.
По правило разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство. В настоящия случай изпълнителното дело се е
перемирало към 24.03.2002 г. Поради това на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението, сторени след тази дата, следва да останат в тежест на взискателя. Същите
обаче са били удържани от съдебния изпълнител за ответника, като техният общ размер е
1608,99 лева. Определен пропорционално на събраната и непогасена по давност сума на
основание чл. 162 ГПК техният размер е 545,50 лева, до който размер следва да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
384,18 лева – държавна такса, 900 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред 1-вата инстанция и 900 лева – адвокатско възнаграждение за
процесуални представителство пред въззивната инстанция, които не са прекомерни с оглед
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. В договора за правни
услуги от 27.06.2019 г. е уговорено, че възнаграждението е платимо на три равни вноски,
както следва: на 01.07.2019 г., 01.08.2019 г., 01.09.2019 г., но не са представени
доказателства за заплащането на тези вноски, поради което този адвокатски хонорар не
следва да бъде присъждан на ищеца. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца
следва да бъдат присъдени 435,37 лева.
Ответникът претендира 1000 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
6
представителство пред 1-вата инстанция, 652 лева – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, 129 лева – заплатена държавна
такса на СГС и 7 лева – такса за банков превод, като съразмерно с отхвърлената част от
исковете на ответника следва да бъдат присъдени 1181,81 лева.
Определени по компенсация разноски се дължат на ответника в размер на 746,44
лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН **********, да заплати на В. В. П., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 2710,73 лева, ведно със законната лихва
върху сумите от 11.07.2019 г. до окончателното плащане, представляваща принудително
събрани суми по изп. дело № 20158490401689 на ЧСИ Ангел Петров и получени на
отпаднало правно основание, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2710,73 лева до пълния
претендиран размер от 7995,51 лева.
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН **********, да заплати на В. В. П., ЕГН **********, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 545,50 лева, ведно със законната лихва върху сумите
от 11.07.2019 г. до окончателното плащане, с която ответникът се е обогатил, спестявайки си
разноски по изп. дело № 20158490401689 на ЧСИ Ангел Петров, което е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 545,50 лева до
пълния претендиран размер от 1608,99 лева.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, да заплати на К. М. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 746,44 лева – съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7